Метаданни
Данни
- Серия
- Грийн Таун (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Farewell Summer, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Зарков, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Америка
- Магически реализъм
- Неореализъм
- Психологизъм
- Психологически реализъм
- Четиво за малки и големи
- Оценка
- 5,5 (× 22гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
Рей Бредбъри. Сбогом, лято
Американска, първо издание
ИК „БАРД“, София, 2008
ISBN: 978-954-585-894-9
Превод: Владимир Зарков
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: Десислава Господинова, ИК „БАРД“
Формат 84/108/32
История
- —Добавяне
- —Оправена грешка в първото изречение - Грион->Грийн.
16.
В зеления парк, под мраморната сянка на съда, в подножието на грамадната часовникова кула чакаха масите за шахмат.
Сега под сивкавото небе, леко намирисващо на дъжд, до дузина маси се опираха старчески ръце. Над черно-червените бойни полета се навеждаха две дузини старчески глави. Пешките, офицерите, конете, топовете, царете и цариците тръпнеха и се местеха, рухваха цели разгромени монархии.
Листата хвърляха шарени сенки върху ходовете на старците, които засмукваха хлътналите си бузи и примижаваха един срещу друг студено или понякога присмехулно. Разговаряха сред шумолене и стъргане на фигури на няколко крачки от паметника на загиналите в Гражданската война.
Дъг Споулдинг се примъкна, опря рамо на паметника и тревожно погледна движещите се шахматни фигури. Неговата дружина се прокрадна подире му. Очите им се впериха за малко в местените фигури, после те един по един се отдръпнаха и полегнаха сънливо на тревата. Дъг се взираше в старците, които дишаха тежко като кучета над дъските. Те потръпнаха. Ето, пак.
Изсъска през рамо към армията си:
— Погледнете! Онзи офицер си ти, Чарли! А онзи цар съм аз! — Дъг подскочи. — Господин Уибъл ме мести сега… ох! Някой да ме спаси!
Протегна вдървено ръце и замря. Момчетата се ококориха. Опитаха се да го хванат за ръцете.
— Дъг, ние ще ти помогнем!
— Някой ме мести. Господин Уибъл!
— Този проклетник!
Тогава се стрелна мълния, последва гръмотевица и заваля проливен дъжд.
— Еха-а! — възкликна Дъг. — Вижте.
Дъждът заливаше площада пред съда, старците наскачаха, забравили за събаряните от пороя фигурки.
— По-бързо, сега е моментът. Всеки да отмъкне колкото може! — извика Дъг.
Всички се хвърлиха като глутница към шахматните фигури.
Пак удари мълния, отново изтрещя гръм.
— Сега! — кресна Дъг.
За трети път блесна мълния, момчетата се разтърчаха между масите да докопат плячката.
Шахматните дъски се опразниха.
Момчетата осмяха старците, които се криеха под дърветата.
А после, досущ ято пощурели прилепи, се втурнаха да намерят подслон.