Метаданни
Данни
- Серия
- Студени играчки са звездите (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Звёзды — холодные игрушки, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Васил Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 34гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor(2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2013 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2013 г.)
Издание:
ИК „ИнфоДАР“, София, 2008
ISBN: 978-954-761-333-1
История
- —Добавяне
- —Дребни езикови корекции при внимателно четене
Статия
По-долу е показана статията за Студени играчки са звездите от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Студени играчки са звездите | |
| „Звёзды – холодные игрушки“ | |
| Автор | Сергей Лукяненко |
|---|---|
| Първо издание | 1997 г. |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | дилогия |
| Следваща | „Звездна сянка“ (1998) |
| Издателство в България | „ИнфоДар“ (2008) |
| Преводач | Васил Велчев |
| ISBN | ISBN 978-954-761-333-1 |
„Студени играчки са звездите“ е дилогия от руския фантаст Сергей Лукяненко в жанра космическа научна фантастика, която се състои от книгите „Студени играчки са звездите“ (на руски: „Звёзды – холодные игрушки“, 1997) и „Звездна сянка“ („Звёздная тень“, 1998).
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
През 21 век на земята е открит джампа, способ за мигновено придвижване на космическите кораби в хиперпространството. Той позволява в рамките на един скок да бъдат изминати 20 светлинни години. Това разстояние е константно и не може да се промени. Благодарение на това откритие започват полети в дълбокия космос.
Още с първите полети човечеството се сблъсква с извънземни раси. Оказва се, че вселената е населена с множество раси обединени в организация наречена Конклав. В нея различните раси допринасят в зависимост от специализацията си. Някои раси изпълняват военни задачи, други са в ролята на живи компютри, преводачи и други. Човешката раса се оказва единствената, която може да понесе джампа, или поне определен брой преходи. При всички останали скокът води до увреждания в психиката или смърт.
На български книгата е преведена от Васил Велчев и издадена през 2008 година от издателство „ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-333-1.
Външни препратки
В книгата са използвани стихове на Жак Превер.
Пролог
Океанът не помни огорченията. Също като небето, той вярва в свободата и също като небето не понася преградите. Стоях върху мокрия пясък, вълните облизваха краката ми, и беше толкова лесно да повярвам, че чуждата звезда в небето е моето Слънце, а солената вода — древната люлка на човечеството.
Само дето бреговата линия е прекалено равна. Права като хоризонта, и също толкова фалшива. Ако тръгна покрай брега, нищо няма да се промени — от дясната ми страна ще се заредят ниски, сякаш подравнени горички, отляво ще съска прибоят. Само пясъкът под краката ми ще сменя цвета си — от жълт ще стане бял, от бял — розов, от розов — черен, и после всичко отначало. Незабележимо за погледа, плажната ивица ще завие надясно, ще се покрие със сняг, после отново ще бъде от пясък, и някога, не много скоро, ще се върна в същата точка, където вълните все така ще галят брега…
Един човек е достатъчен да промени света. Пристъпих и водата със съскане запълни следите ми. Светът е вече прекалено малък, за да го оставя на мира. А и за живите няма спокойствие. Само на морето и на небето им е познат покоят.
Вдигнах дясната си ръка и я погледнах — и пръстите ми започнаха да се удължават. Моделирах ги с поглед, превръщайки човешката плът в остри, извити нокти.
Впрочем имам ли правото да се наричам човек?