Робърт Б. Паркър
Изчезването на Рейчъл Уолъс (32)

32

Те останаха доста време. Бяха много хора: шефът на Белмонтския участък и двама полицаи от Белмонт; един човек от областната прокуратура в Мидълсекс; Кронин, оня простак от областната прокуратура в Съфък; Куърк и Белсън.

Кронин искаше насила да измъкне Рейчъл от леглото, а аз го предупредих, че ако го направи, ще го пребия. Той каза на Куърк да ме арестува, а Куърк му отвърна, че ако не кротува, ще трябва да ги чака в колата. Лицето на Кронин стана аленочервено, той се опита да каже нещо, но Куърк го изгледа и той млъкна.

Съгласихме се, че може аз да им дам показания сега, а за показанията на Рейчъл Уолъс да изчакат до сутринта. Беше късно, когато си тръгнаха. Кронин ме погледна накриво и каза, че ще ме запомни. Изказах предположението, че няма да може, като се имат предвид умствените му възможности. Сюзън каза, че й е било приятно да се запознае с тях и им пожела весела Коледа. Куърк й стисна ръката, Белсън духна малко пушек към мен и всички си тръгнаха.

Сюзън и аз седнахме на дивана в дневната. Огънят почти беше загаснал — само няколко въгленчета тлееха в сивата пепел.

— Прекарахме много време тук през последните няколко дни — каза Сюзън.

— Има и по-лоши места — забелязах аз.

— Всъщност, по-хубавите не са много.

— Можем да прекараме още доста време тук, защото тя спи на леглото ни.

— Върховна саможертва — рече Сюзън.

— Можем да помислим как да се възползваме от това — казах аз.

— Днес е трябвало да убиеш двама души.

— Да.

— Това тревожи ли те?

— Да.

— Искаш ли да поговорим за него?

— Не.

— Понякога е необходимо да си излееш чувствата за да ти олекне — каза Сюзън.

— Може би ще ги излея сексуално — отвърнах.

— Добре, щом е лечение. Но трябва да бъдеш много тих. Не искам да събудим Рейчъл.

— След като изпи половин литър уиски ли? — попитах аз.

— Ами, ще е неудобно.

— Добре, тогава и ти ще трябва да се контролираш и да не викаш.

— Ще се постарая — каза тя. — весела Коледа.

Много по-късно чухме Рейчъл да плаче в съня си. Аз станах от дивана, влязох в спалнята и седнах на леглото до нея, а тя взе ръката ми и я държа почти до сутринта.