Робърт Б. Паркър
Изчезването на Рейчъл Уолъс (16)

16

„Бостън Глоуб“ се намира в една сграда на булевард „Мориси“, която сякаш е мелез между запуснат склад и прогимназия от покрайнините. „Глоуб“ по-рано беше на „Уошингтън стрийт“. В центъра на града и зданието му изглеждаше така, както подобава на вестник. Това, обаче, бе отдавна, още когато бяхме с „Пост“ и имахме „Дейли Рекърд“. Като че ли беше вчера. Когато светът беше млад.

Беше денят след отвличането на Рейчъл и отново валеше сняг. С Уейн Косгроув говорехме в отдела за местни новини за политиката на десните, върху която той бе писал цяла поредица преди три години.

— Не съм чувал никога за в ВАМ — каза той.

Косгроув бе на трийсет и пет години, с русолява брада. Носеше панталони от едро рипсено кадифе, сива вълнена риза и кафяво спортно сако. Вдигнал бе крака на бюрото. Обут бе в кожени ботуши с гумени подметки и жълти връзки. Отзад на стола му висеше синя парка с качулка.

— За бога, не съм те виждал в такъв олизан вид, Уейн — рекох. — Да не си станал стипендиант на „Нийман“?

— За една година в Харвард човек придобива дяволски изискан вкус — бе неговия отговор. Той бе израсъл в „Нюпорт нюз“, Вирджиния. Още си личеше по говора му.

— Забелязвам — казах. — Защо не хвърлиш поглед на папките дали нямаш нещо за ВАМ?

— Папки ли? — изсмя се Косгроув. — Нямам нужда от тъпи папки, гринго — веднъж ми беше казал, че гледал четири пъти „Съкровището на Сиера Мадре“ в някакво филмотечно кино в Кембридж.

— Нямаш ли архиви?

Той повдигна рамене.

— Имам някакви, но истинският материал е тука, в старата ми кратуна. А в нея липсва каквото и да било за в ВАМ. Какво значение има? Тия групи непрекъснато се формират и разпускат, като магазинчетата за сандвичи в метрото. Или си сменят името, или пък от някоя се отцепва нова. Ако бях писал онази поредица онзи ден, нямаше да съм чувал за ВАМ и щяха да станат хит на седмицата Като работех върху поредицата, почти всички мафиоти се бяха съсредоточили в прането на пари и в прикриване на мръсотиите. Ония с високото гражданско съзнание се бояха да не би черните да им чукат дъщерите и единственото, което можаха да измислят, бе да държат негрите далеч от щерките си. Това едва ли говори твърде добре за самоконтрола на дъщерите им, но ако тогава някой искаше да сформира група, просто отиваше на юг и почваше да вика „Чернилки! Чернилки!“.

Произнесе го като истински южняк.

— Този похват на местна основа ли се е развил?

— О, да — каза Косгроув. — Южняците от моя край си правеха цели избирателни кампании с тия проблеми, докато вие на север само цъкахте с език и ни изпращахте копоите от ФБР. Страхотен расизъм имаше тогава на юг.

— Ти май по онова време се изказваше доста саркастично за американската свобода и за изборната регистрация. Чух дори, че преди няколко години едва ли не си вършел комунистическа подривна дейност в Мисисипи?

— Дядо ми беше северняк — отвърна Косгроув. — Сигурно ми е предал такъв ген.

— А къде са сега всички онези, които се събираха, скандираха непрекъснато „никога вече“ и хвърляха камъни по дечурлигата?

— Повечето то тях казват „Е, едва ли някога пак“. Ясно ми е какво искаш да кажеш. Да, доста от тези типове, като разбраха, че много от негрите изобщо нямат желание да чукат дъщерите им, сега се потят от страх, че хомосексуалистите ще опедерастят синчетата им и се събират на групички да хвърлят камъни по горките хомита.

— Някакви по-специални мераклии?

— А, стига, нямам представа, приятелче — повдигна рамене Косгроув. — И аз, и ти знаем, че тарторът на тая ултрадясна история тук е Фикс Фаръл. За бога, той вероятно е дори анти-ескимос.

— Да, знам за Фаръл, но ми се струва, че човек като него няма да се замеси в подобна история.

— Защото е избран в градския съвет ли? — усмихна се Косгроув. — Човече, ти на колко години си?

— Не настоявам, че е честен, а просто твърдя, че не му е необходима такъв вид акция. Мисля, че типове като него извличат изгода от хора като Рейчъл Уолъс. Има срещу кого да се обявят, Фаръл няма да иска нейното отвличане и спирането на книгата й. Той ще я остави да си я продава и рекламира колкото й глас държи, за да може да я изобличи и разгласи навсякъде намеренията си за проваляне на нейните планове.

Косгроув се почукваше по зъбите с гумичката на жълтия си молив.

— Не е зле — каза той. — Доста добре го обрисува Фикс в това отношение.

— Мислиш ли, че той може да има идея кого да заподозра? Косгроув бързо поклати глава.

— Недей да импровизираш, Фаръл за нищо на света не би изтървал избирател. Всеки, който се противопоставя на една защитничка на хомосексуалистите и феминистите, ще бъде добре дошъл за Фаръл.

— Смяташ ли, че хората от ВАМ биха му се доверили? — попитах.

— Откъде да знам, по дяволите? — сопна се Косгроув. — Ти си бил голям душевадник, да ти кажа право.

— И страхотен телохранител също — добавих.

Косгроув сви рамене.

— Ще поразпитам насам-натам, ще видя и в отдела за местните новини. Ако чуя нещо, ще ти свирна.

— Благодаря ти — казах аз и си тръгнах.