Робърт Б. Паркър
Изчезването на Рейчъл Уолъс (14)

14

Седях със Сюзън на открития бар в самия център на пазара „Куинси“ — ядяхме стриди, пиехме бира и спорехме.

— Защо не си стоял настрана? — попита Сюзън. — Рейчъл те е помолила точно това.

— И какво, да стоя там и да гледам как я изнасят насила ли?

— Да. — Сюзън изсмука звучно една стрида от черупката. В тоя бар не предлагат вилици. Само сервират стридите, мидите или скаридите, с бира в хартиени чаши. Има паници с трошачки на стриди и пластмасови шишенца със сос. Нарекли са това място „Моржът“ или „Дърводелецът“, но така или иначе ми допада.

— Не можех да постъпя по този начин — казах аз. Тълпите пъплеха надолу по главното платно, под сводестия таван на пазара. Един брадат мъж с шапка за ски и зелено поло наблюдаваше Сюзън, шепнейки нещо на човека до него. Последният изгледа Сюзън и кимна. Двамата се усмихнаха, после забелязаха, че ги гледам, извърнаха поглед и продължиха пътя си. Поръчах си още една бира. Сюзън си пийна малко от нейната.

— Защо не? — попита тя.

— Щеше да се накърни нещо.

— Какво?

Повдигнах рамене.

— Може би гордостта ми. Сюзън кимна в знак на съгласие.

— Ето че стигнахме до същността на въпроса. Виждаш ли, ако някой иска да се възхищава на фигурата ми, защо не му позволяваш? На мен това ми доставя удоволствие.

Щеше ли да е по-добре, ако не го правеха?

— Имаш предвид онези двамата клоуни преди малко ли?

— Да. Освен това, ако един мъж се възхищава от задника ми, той не е задължително клоун.

— Нищо не съм направил — възразих й.

— Ти ги зяпаше.

— Е да, те се плашат лесно.

— Повече ли щеше да ти хареса, ако ме бяха помолили да си сложа колан с метални халки?

Изръмжах.

— Ето това е. Та за какво беше нужно да ги гледаш така втренчено?

— Имаш предвид гордостта ми, нали?

— Стигнахме до истината.

— Преди малко не водихме ли същия разговор?

Тя се засмя и направи знак на бюфетчията за още една бира.

— Да, но не сме го приключили.

— Та какво трябваше да направя, когато ония двамата млади, способни и перспективни кретени започнаха да я влачат?

— Да стоиш наблизо и да внимаваш па не я наранят. Да си на разположение, в случай че тя извика за помощ. Да държиш вратата, докато излязат.

— Боже Господи! — възкликнах.

— Можеше да я хванеш и ти под ръка, да се отпуснеш като се опитат да ви влачат и така да ги затрудниш напълно.

— Не — отговорих. — Това не можех да направя. Ако има следващ път, може би бих изпълнил тези указания. Но тогава това нямаше да стане — да легна и да ги оставя да ме мъкнат.

— Съгласна съм. Само че ти нямаше правото да лишаваш Рейчъл от възможността да триумфира.

— Не виждах нещата по този начин.

— Разбира се, че не — на теб ще ти е невъзможно да си траеш и ако сме на купон и някой започне да ме ухажва.

— Лишавайки те от шанса ти самата да се справиш по-успешно.

— Естествено — отвърна тя. Около ъгълчето на устата й имаше петънце от соса. Пресегнах се и го изтрих с палец. — По принцип нямам нужда от това да ме защищаваш. През всичките тези години съм се справяла много добре сама. Винаги съм парирала собственоръчно хората, от които съм искала да се избавя.

— А ако те не се отстранят сами?

— Тогава ще ти се обадя. Няма да си далече. Откак се запознахме, не се отдалечаваш на повече от два метра.

Допих си бирата.

— Нека да тръгнем към изхода на „Фанойл Хол“ — предложих. Беше почти четири и половина и пазарната тълпа вече бе оредяла. — Може да ти купя кифла.

— Не искам да си мислиш, че се заяждам заради мен самата — каза тя. Беше ме хванала за ръка. Главата й стигаше малко над рамото ми. От косата й се носеше лек аромат на цветя. — Разбирам те и донякъде ми харесват собственическите ти импулси. Освен това те обичам, а това понякога променя нещата.

— Можем да се спуснем по тези стълби и да си ходим — предложих.

— Нека да е по-късно. Ти ми обеща да се разхождаме дълго, да ядем, да пием и да оглеждаме хората.

— А после какво?

— Кой знае? — каза Сюзън. — Екстаз може би.

— Тогава да вървим по-бързо.

„Куинси“ е стар пазар, възстановен с любов. Огромен е и е направен от гранитни плочи. От двете страни на дългата централна алея има сергии, на които продават кисело мляко с плодова гарнитура, банички със зеле, ролца от омари, сандвичи заострени във формата на подводница, френски франзели, селски пирожки, гръцка салата, подсладени и подкиселени пилешки деликатеси, баклава, курабийки, гевреци, стриди, сирена, захаросани плодове, сладолед, сладкиши с извара, печени пилета, пица, понички, симидчета, желирана патица, сандвичи с печено говеждо и лютеница намазана върху прясно изпечен хляб, брюкселско зеле, сушени праскови, „слонско“ кашу и други ядки. Наоколо има също кланици, магазини за сирена, кафе на пясък, дюкянчета за плодове и място, в което продават корейски корени от женшен. От двете страни се намират и пасажи с магазини в безистени с множество сергии и тераси с кафенета, а в реставрираните тухлени сгради е пълно с магазини за конфекция, дрехи по поръчка и ресторанти. Мястото се води туристически обект номер едно в Бостън и това е оправдано. Ако се разхождате с момиче из уличките на пазара, ще ви бъде трудно да не се държите за ръка. На всяка крачка се срещат жонгльори, фокусници и странстващи музиканти. Този пазар не е никога празен, а във върховите часове е направо невъзможно да го прекосиш. Спряхме и си купихме две пръчки с нанизани пресни плодове.

— Това, което казваш, скъпа, е смислено — казах, — но не е редно.

— Знам — отвърна тя. — И вероятно винаги ще мислиш така. Ти си израснал със силно развито чувство за семейство. Само че нямаш семейство и прехвърляш импулсите си да защищаваш към своите клиенти или пък към мен.

— Ако не ти, клиентите ми обикновено се нуждаят от защита.

— Това е вярно. Затова и се занимаваш с тази работа. Ти самият имаш нужда от хора, на които им е необходима защита. Иначе какво ще го правиш това огромно море от импулси?

Бях изял плодовете и изхвърлих пръчката в една кофа.

— Ще го излея върху теб, пиленце — казах аз.

Сюзън въздъхна:

— О, Господи!

— Не мисля, че ще се променя — казах.

— Надявам се, че няма. Аз те обичам. И те разбирам, а ти трябва да си останеш все така сладък. Можеш да разбереш, обаче, защо Рейчъл Уолъс е имала резерви спрямо теб.

— Да, смятам се за достатъчно проницателен.

— Това със сигурност е вярно — каза Сюзън. — Искаш ли да си разделим едно кисело мляко?