Робърт Джордан
Кръстопътища по здрач (18)

Глава 17
Тайни

След като се увери, че вредното й семе е хванало корен, Делана промърмори, че може би ще е най-добре, ако не ги видят, че се връщат заедно в лагера, и се измъкна от групата, като подкара кобилата си в тръс през снега, оставяйки ги да продължат в неловка тишина, нарушавана единствено от пращенето на снежната кора под конските копита. Стражниците останаха на почтително разстояние, а вниманието на охраняващите ги войници отново се върна към фермите и горичките — вече не поглеждаха към Айез Седай, доколкото Егвийн можеше да забележи. Но мъжете никога не знаеха кога да си държат устите затворени. Кажеш ли на един мъж да си мълчи, само ще го накараш да се разклюкарства още повече, само пред близки приятели, на които може да се довери, разбира се, сякаш те на свой ред няма да се раздрънкат пред всеки, които поиска да ги чуе. Стражниците може би бяха по-различни — поне така твърдяха Айез Седай, онези, които си имаха — но войниците несъмнено щяха да приказват как Сестрите са се карали, и несъмнено щяха да кажат, че Делана си е тръгнала с бълха в ухото. Жената го беше замислила много грижливо. Нещо по-лошо от жабляк или кукувича прежда можеше да избуи, ако се позволеше на това семе да поникне, но Сивата сестра много ловко се беше предпазила от възможни обвинения. Истината почти винаги излиза наяве накрая, но до този край истината често се оказва обвита с толкова много слухове, спекулации и абсолютни лъжи, че повечето хора не могат да я приемат.

— Вярвам, че не е нужно да ви питам дали някоя от вас е чувала преди за това — каза Егвийн съвсем небрежно, докато уж оглеждаше околността, през която минаваха, ала остана доволна, след като всяка отрече тутакси и с голямо възмущение, в това число и Беонин, която мърдаше челюст и гледаше с яд към Морврин. Егвийн им вярваше дотолкова, доколкото можеше да си го позволи — нямаше да й предложат клетвите си, без да са решили да държат на всяка своя дума; освен ако не бяха от Черната Аджа, тази нищожна възможност, която най-много налагаше да е предпазлива — но клетвите във вярност винаги оставяха място и за най-верните хора да извършат възможно най-лошото нещо с убеждението, че е в твой най-голям интерес. А хора насила заставени да се закълнат, щяха да са склонни да търсят цепнатини и пролуки.

— Същинският въпрос — продължи тя — е какво целеше Делана?

Не беше нужно да обяснява, не и на тези жени, всяка от които беше доста опитна в Играта на Домове. Ако единствената цел на Делана бе да предотврати всякакви преговори с Елайда, като в същото време опази името си незамесено, то тя просто можеше да поговори насаме с Егвийн по всяко време. Заседателките не се нуждаеха от специален повод, за да влязат в кабинета на Амирлин. Или пък можеше да използва Халима, която спеше повечето нощи на постелка в шатрата на Егвийн, въпреки че беше секретарка на Делана. Егвийн се измъчваше от главоболия и в някои нощи само масажите на Халима можеха да ги смалят толкова, че да заспи. Впрочем една анонимна бележка можеше да се окаже достатъчна, за да внесе в Съвета едикт за забрана на преговорите. И най-докачливата от извъртащите щеше да признае, че преговорите за прекратяване на войната определено засягат войната. Но Делана явно искаше Шериам и останалите също да го научат. Този неин донос беше стрела, прицелена в друга цел.

— Раздор между главите на Аджите и Заседателките — каза Карлиня, хладна като снега. — Може би кавга между Аджите. — Заоправя небрежно наметалото си, изкусно извезано с бяло върху бяло, но обшито по краищата с пухкави черни кожички, все едно че обсъждаше цената на ролка конец. — Защо ще ги иска тези неща, изобщо не мога да кажа, но това ще са резултатите, освен ако не внимаваме много, а тя не би могла да знае дали ще внимаваме, или дали имаме причина да внимаваме, тъй че логично целта й би трябвало да е едно от двете, или и двете.

— Първият отговор, който ти идва наум, не винаги е най-правилният, Карлиня — каза Морврин. — Не можем да сме сигурни, че Делана е обмислила действията си толкова грижливо като теб, или че е мислила в същата насока. — Едрата Кафява вярваше повече в здравия разум, отколкото в логиката, или поне твърдеше така, но в действителност като че ли смесваше двете, комбинация, която я правеше много твърдоглава и подозрителна към бързите или лесни отговори. Което впрочем не беше лошо. — Делана може би се опитва да склони някои между Заседателките по въпрос, който е важен за нея самата. Може би се надява в края на краищата Елайда да бъде обявена за Черна Аджа. Каквито и да са резултатите, нейната цел може да е нещо, което ние дори и не подозираме. Заседателките могат да са толкова дребнави, колкото всички други. Възможно е дори да изпитва омерзение към някоя от онези, които спомена, още от времето, когато е била новачка, а те са я учили. По-добре да се съсредоточим върху това, което ще последва, вместо да се тревожим защо, докато не научим повече. — Тонът й беше толкова кротък, колкото широкото й лице, но за миг хладната сдържаност на Карлиня изпърха в хладно презрение. Нейната рационалност рядко правеше компромиси с човешките слабости. Или с всяка, която не е съгласна с нея.

Аная се изсмя, почти с майчинска насмешка, при който звук дорчото й изтанцува няколко стъпки, преди тя да му стегне юздите и отново да го подкара в раван. Майчински смях на селянка, развеселена от лудориите на другите.

— Недей да се цупиш, Карлиня. Най-вероятно си права. Не, Морврин, вероятно е права. Във всеки случай съм убедена, че можем да смачкаме всякакви надежди, които има да посее раздор. — Това изобщо не прозвуча весело. На никоя Синя нямаше да й стане весело от нещо, което можеше да попречи Елайда да бъде свалена.

Миреле рязко закима съгласна, а после примига, щом Нисао каза:

— Можете ли да си позволите да спрете това, Майко? — Дребничката Жълта не проговаряше много често. — Нямам предвид това, което Делана се опитва да постигне. Доколкото можем да решим какво е то — бързо добави тя, махвайки с ръка на Морврин, която отново си беше отворила устата. Нисао приличаше на дете редом с останалите жени, но жестът беше безапелационен. Тя беше Жълта в края на краищата, с цялата самоувереност, която й се полагаше, и в повечето случаи не беше готова да отстъпи пред никого. — Имам предвид приказките за преговори със Заседателките в Кулата.

За миг всички я зяпнаха, дори и Беонин.

— И защо да искаме да го позволим? — попита Аная със застрашителен тон. — Не сме били целия този път, за да си говорим с Елайда. — Селянка, но криеща касапски сатър зад гърба си и с много сериозно намерение да го използва.

Нисао вдигна очи към нея и изсумтя пренебрежително.

— Не казах, че го искаме. Попитах дали смеем да го прекратим.

— Не виждам голяма разлика. — Гласът на Шериам беше леден, а лицето й — пребледняло. От гняв, помисли Егвийн, но можеше и да е от страх.

— Тогава помисли малко и може да я видиш — сухо отвърна Нисао. — В момента приказките за преговори се ограничават до пет Заседателки, и то много тихо, но дали ще остане така? Пръсне ли се веднъж мълвата, че преговорите са били предложени и отхвърлени, колко време ще мине, докато отчаянието се наложи? Не, чуйте ме! Всички ние тръгнахме изпълнени с праведен гняв и с жажда за справедливо възмездие, но ето, че си седим и зяпаме стените на Тар Валон, а Елайда си седи в Кулата. Аз съм тук от близо две недели, но доколкото разбирам, можем да си седим тук още две години, или двайсет. И колкото повече си седим, без нищо да става, толкова повече Сестри ще търсят извинения за престъпленията на Елайда. Искате ли да чакаме, докато Сестрите започнат да се измъкват една по една и да се връщат при Елайда? Аз лично не си представям как стоя на речния бряг, предизвиквайки я единствено със Синята Аджа и останалите от вас за компания. Едни преговори поне ще покажат на всички, че нещо става.

— Никой няма да се върне при Елайда — възрази Аная, но се беше намръщила угрижено и прозвуча сякаш го вижда как става. Кулата привличаше всяка Айез Седай и най-вероятно дори и Черните сестри копнееха тя отново да е цяла. И тя се издигаше ей там, само на няколко мили, само на една ръка разстояние.

— Разговорите могат да ни спечелят време, Майко — заяви с неохота Морврин, а никоя не можеше да вложи в гласа си толкова неохота като нея. Беше се намръщила умислено и съвсем не изглеждаше доволна. — Още няколко недели, а лорд Гарет през това време може би ще успее да намери корабите, които му трябват, за да блокира пристанищата. Това ще промени всичко в наша полза. Без редовни доставки на храна до месец градът ще започне да гладува.

Егвийн с голямо усилие запази лицето си гладко. Нямаше никаква надежда за кораби, които да блокират пристаните, въпреки че никоя от тях не го знаеше. Гарет обаче й го беше казал изрично, още преди да тръгнат от Муранди. Отначало се беше надявал, че ще откупят съдове, докато се придвижват нагоре по Еринин, и да ги използва за обоз, докато стигнат до Тар Валон, а после да ги потопи в устията на заливите. Използването на Портали, за да стигнат до Тар Валон, бе сложило край на това. Вестта за обсадата бе напуснала града с първите кораби, отплавали след пристигането на войската, и сега, на север и на юг, докъдето беше изпращал конници, корабните капитанки поддържаха търговията си на брега с лодки, а корабите си оставяха на котва навътре в реката. Никоя нямаше да рискува корабът й просто да бъде заграбен. Гарет докладваше само на нея, а офицерите му — само на него, но всяка Сестра можеше да го научи, ако поговореше с войниците.

За щастие, дори Сестрите, които си търсеха Стражници, рядко говореха с войници. Общо взето ги смятаха за крадлива, необразована пасмина, която се къпе само когато нагази в някой поток. Не бяха от тези мъже, с които една Сестра би прекарала дори малко време, освен ако не е принудена. Така тайните се опазваха по-лесно, а някои тайни бяха съществени. Включително, понякога, и тайни, пазени от онези, които привидно са на твоя страна. Спомняше си, че някога не беше разсъждавала така, но онова бе дъщерята на ханджията, която тя бе длъжна да изостави. Този свят беше друг, с много по-различни правила от Емондово поле. Там една погрешна стъпка означаваше да те привика Женският кръг. Тук грешката означаваше смърт или още по-лошо, и не само за нея, а за мнозина други.

— Сестрите, останали в Кулата, би трябвало да желаят разговори — вметна с въздишка Карлиня. — Те би трябвало да знаят, че колкото по-дълго продължи обсадата, толкова по-вероятно става лорд Гарет да намери своите кораби. Не мога да преценя обаче колко дълго ще продължат да преговарят, след като разберат, че нямаме намерение да се предаваме.

— Елайда ще настоява за това — промълви Миреле, но вече като че ли не спореше, просто си говореше сама, а Шериам потръпна и придърпа наметалото около себе си, сякаш бе позволила да я засегне студът.

Само Беонин изглеждаше щастлива, седеше с изправен гръб в седлото си, а тъмно медената й коса ограждаше широка усмивка под качулката. Но не настояваше. Беше добра в преговорите, така твърдяха всички, и знаеше кога да изчака.

— Всъщност аз казах, че можеш да започнеш — напомни Егвийн. Не че го смяташе за нещо повече от уловка, но щом си решила да живееш според Трите клетви, трябва да държиш на думата си. Гореше от нетърпение да хване Клетвената палка. Тогава всичко щеше да е много по-лесно. — Само гледай да внимаваш какво говориш. Освен ако не мислят, че на всички са ни поникнали крила, за да долетим дотук, би трябвало да подозират, че сме преоткрили Пътуването, но не могат да са сигурни, докато някоя не го потвърди. За нас е по-добре да останат несигурни. Това трябва да остане толкова в тайна, колкото нашите шпионки в Кулата.

При тези думи Миреле и Аная трепнаха, а Карлиня се заозърта уплашено, въпреки че нито Стражниците, нито войниците бяха достатъчно близо да чуят, освен ако някоя не извикаше. Физиономията на Морврин само стана още по-кисела. Дори на Нисао като че ли й стана малко зле, макар че тя нямаше нищо общо с решението да се изпратят тайно в Кулата Сестри под предлог, че уж се отзовават на призива на Елайда. Съветът може би щеше да се зарадва, ако разбереше, че в Кулата са пратени десет Сестри, които се опитват по всякакъв начин да подронят властта на Елайда, въпреки че усилията им досега не бяха дали явни плодове, ала Заседателките никак нямаше да се зарадват на факта, че е било пазено в тайна, защото тези Сестри се страхуваха, че някои Заседателки може всъщност да са от Черната Аджа. По-скоро Шериам и останалите щяха да разкрият за клетвите си пред Егвийн, отколкото да разкрият това. За тях резултатът нямаше да е много по-различен. Съветът досега не беше наказвал никоя с бой с пръчки, но според това как повечето Заседателки се дразнеха заради контрола на Егвийн над войната, едва ли щеше да е изненада, ако се вкопчеха с охота в една такава възможност да покажат, че все още притежават някаква власт, като в същото време изразят силното си възмущение.

Беонин определено беше единствената, противопоставила се на това решение — най-малкото докато не стана ясно, че останалите все едно ще го наложат — но също вдиша треперливо и лицето й се стегна. В нейния случай можеше да е изиграло роля и внезапното осъзнаване с какво точно се заема. Дори само да се намери някоя в Кулата, което е готова да разговаря, можеше да се окаже много трудна задача. Очите и ушите в Тар Валон можеха да предложат само дочути, но недоказани неща за събитията в Кулата; вестите за самата Кула идваха на трохи, от Сестри, пристъпили в Тел-айеран-риод, за да зърнат смътни отражения на будния свят, но всички тези жалки трошици сочеха до една, че Елайда управлява с едикти и по свой каприз и че дори Съветът не смее да й се опълчи. Лицето на Беонин придоби чак сивкав оттенък и тя започна да изглежда по-болнава и от Нисао. Аная и останалите изглеждаха повехнали до смърт.

Вълна от мрак се надигна у Егвийн. Тези жени с нея бяха измежду най-силните срещу Елайда, дори и мудната Беонин, която винаги държеше да говори вместо да действа. Е, Сивите бяха известни с убеждението си, че всичко може да се разреши с достатъчно говорене. Ами да го пробват тогава някой път с тролок, или просто с уличен разбойник, да ги видим докъде ще стигнат! Без Шериам и останалите съпротивата срещу Елайда щеше да се е разпаднала още преди да е съзряла. Тя все едно вече почти се разпадаше. А Елайда си седеше в Кулата по-стабилно от всякога и след всичко, през което бяха преминали, след всичко, което бяха сторили, изглежда, дори Аная съзнаваше как планът им се руши.

Не! Егвийн вдиша дълбоко и изправи гръб на седлото. Тя беше законната Амирлин, все едно какво беше целил Съветът, когато я издигнаха, и тя трябваше да поддържа бунта срещу Елайда жив с надеждата, че ще изцери Кулата. Ако това изискваше преструвки за преговори, то не за първи път Айез Седай щяха да се преструват, че преследват една цел, а в същото време да се домогват до друго. Каквото и да беше нужно, за да се задържи жив бунтът и да бъде свалена Елайда, тя щеше да го стори. Каквото и да е.

— Разтягай разговорите колкото е възможно по-дълго — каза тя на Беонин. — Можеш да говориш за каквото си щеш, стига да пазиш тайните, които трябва да се опазят, но за нищо не се съгласявай и ги оставяй те да говорят. — Сивата залитна в седлото. Определено изглеждаше по-болнава от Аная. Изглеждаше почти готова да повърне.

Когато лагерът се показа, със слънцето, издигнало се до половината от най-високата си точка по обед, ескортът от леко въоръжени конници възви обратно към реката, като остави Егвийн и Сестрите да изминат последната миля през снега единствено с охраната на Стражниците. Лорд Гарет се поспря, сякаш искаше отново да поговори с нея, но накрая обърна дорестия си кон на изток след конницата и го подкара в лек галоп, за да ги догони, докато се скриваха зад една дълга, обрасла с шубраци група дървета. Той нямаше да оповести пред никого за разногласията или споровете им, а освен това като всички останали вярваше, че Беонин и другите са просто кучета на Аджите. Стана й малко тъжно, че таи някои неща от него, но колкото по-малко хора знаеха една тайна, толкова по-вероятно беше тя да се опази.

Лагерът представляваше широко пространство с пръснати из него шатри с всевъзможни форми, размери, цветове и състояние, почти покриващи обграденото от дървета пасище по средата между Тар Валон и Драконова планина, сред кръг от коневръзи и редици фургони и коли, с почти толкова форми, колкото съществуваха на света фургони и коли. От няколко места на пет-шест мили от него се виеха кълбета дим от комини, но местните стопани стояха настрана, освен за да продават яйца, мляко и месо, или ако някой имаше нужда от Цяр след нещастен случай, а войската, събрана досега от Егвийн, изобщо не се виждаше, Гарет беше съсредоточил силите си по протежение на реката, като част от тях бяха заели селищата при мостовете на двата бряга, а останалите пребиваваха в така наречените от него „резервни лагери“, разставени по места, където мъжете бързо можеха да се притекат на помощ, за да бъде отблъснат щурм от Тар Валон, в случай че той не се окажеше прав по отношение на Върховния капитан Чубаин. Винаги предвиждай възможността твоите заключения да са погрешни, беше й казвал. Никой, разбира се, не оспорваше разстановката им, във всеки случай не по принцип. Доста от Сестрите бяха готови да поровичкат в подробностите, но в края на краищата единственият начин да се държи Тар Валон под обсада беше да се държат мостовете. А и повечето Айез Седай бяха доволни, че войниците са далеч от погледа им, ако не и от ума им.

Когато Егвийн и останалите приближиха, от лагера към тях поеха трима Стражници в менящи цветовете си плащове, единият много висок, а друг — много нисък, така че изглеждаха сякаш са се подредили на стъпала. Докато правеха поклоните си за Егвийн и Сестрите и кимаха на Стражниците зад тях, и тримата имаха онзи опасен вид на мъже толкова самоуверени, че не смятат за нужно да убеждават другите колко са опасни, което по някакъв начин го правеше още по-очевидно. Спокоен стражник и лъв, отпуснал се на хълма, гласеше една древна поговорка сред Айез Седай. Останалото от нея се бе изгубило с времето, но всъщност нямаше нужда да се казва повече. При сегашните обстоятелства Сестрите не бяха съвсем безгрижни за сигурността дори на лагер, пълен с Айез Седай, Стражниците патрулираха зорко на по няколко мили във всяка посока, като тръгнали за плячка лъвове.

Аная и останалите, всички освен Шериам, се пръснаха веднага щом стигнаха първата редица шатри зад фургоните. Всяка щеше да потърси своята глава на Аджа, привидно за да я уведоми за ездата на Егвийн до реката с лорд Гарет и по-важното, да разберат въпросните глави на Аджи, че някои от Заседателките говорят за преговори с Елайда и че Егвийн е останала твърда. По-лесно щеше да е, ако знаеше кои са тези жени, но дори клетвите за вярност не се простираха до разкриването им. Миреле едва не си глътна езика, когато Егвийн й го подхвърли. Да те натикат в една работа, без да си се обучила, едва ли е най-добрият начин да я научиш, а Егвийн знаеше, че има да учи океани за това какво значи да си Амирлин. Океани да учи, а в същото време и работата трябваше да върши.

— Моля да ме извините, Майко — каза Шериам, след като Беонин, последната, която са тръгна, се скри между шатрите, последвана от високия Стражник с белезите по лицето, — чака ме цяла купчина документи на писалището. — Липсата на ентусиазъм в гласа й беше разбираема. Шарфът на Пазителката вървеше с непрекъснато растящата грамада от донесения, които чакат да бъдат подредени, и документи, които да се подготвят. Въпреки усърдието й във всичко останало, което в случая означаваше поддържането на лагера, Шериам мърмореше пламенни съжаления, когато се изправеше пред поредната могила от документи, че не си е все още Надзорница на новачките.

Тъй или иначе, веднага щом Егвийн даде разрешението си, тя сръга чернокракия си кон в галоп, разпръсквайки тумба ратаи в груби палта и с шалове около главите, които носеха големи кошове. Един от тях се пльосна по лице в полузамръзналата кал, минаваща за улица. Аринвар на Шериам, слабичкият кайриенец с посивелите бакенбарди, се спря, колкото да се увери, че човекът се вдига на крака, и пришпори тъмнокафявия си жребец след нея, оставяйки ратая с неговите проклятия, насочени като че ли повече към смеещите му се приятели. Всеки знаеше, че когато една Айез Седай иска да тръгне нанякъде, просто се дръпваш от пътя й.

Това, което се беше изсипало от коша на падналия, привлече окото на Егвийн и я накара да потръпне — купчина месо, в което пълзяха толкова много червеи, че като че ли бяха повече от самото месо. Ратаите явно бяха понесли развалено месо към бунищата. Нямаше смисъл да се съхранява нещо развалено — само умиращ от глад човек можеше да го яде, — но всеки ден се изхвърляха твърде много кошове с развалено месо и зърно. Впрочем половината каци с осолено свинско и осолено говеждо, отворени за употреба, толкова воняха, че нищо не можеше да се направи, освен да се заровят. За слугите и ратаите, поне за тези, които имаха опит в лагерен живот, това не беше новост. Малко по-зле от обикновеното, но не и нечувано. Някои търговци в стремежа си за повече печалба винаги пробутваха и по малко, загнило месо с доброто. Сред Айез Седай обаче това беше повод за дълбока загриженост. Всяко буре с месо, всеки чувал със зърно, с брашно или друга храна биваше обкръжен от Опазване веднага щом се закупеше, а това, което се втъчеше в Опазване, не можеше да се промени, докато сплитът не се махнеше. Но въпреки това месото загниваше и насекомите се рояха. Сякаш чезнеше самият сайдар. А по-лесно можеш да накараш една Сестра да се пошегува за Черната Аджа, отколкото да заговори за това.

Един от смеещите се мъже забеляза, че Егвийн ги гледа, и сръга оклепания с кал човек, който набързо смекчи езика си, макар и не много. Даже я изгледа навъсено, сякаш тя беше виновна за падането му. С полускритото й под качулката лице и без шала на Амирлин, сгънат в кесията на колана й, те, изглежда, я взимаха за някоя от Посветените, тъй като не всички от тях разполагаха с необходимото облекло, за да се обличат винаги както е прието, или навярно за посетителка. В лагера редовно се промъкваха жени, които често пъти криеха лицата си, докато не напуснат, все едно дали облечени в изящна коприна или в груба вълна, а показването на кисела физиономия на гостенка или на Посветена определено беше по-безопасно, отколкото да гримасничиш на една Айез Седай. Изглеждаше непривично, че не започнаха да клатят глави и да се кланят.

Беше се качила в седлото още преди да съмне и ако горещата баня беше изключена — водата трябваше да се донесе от кладенците, изкопани на половин миля западно от лагера, заради което се ограничаваха всички Сестри, освен най-придирчивите и погълнатите от себе си — та ако за дълго киснене в горещата вода не можеше и дума да става, то все пак щеше да е добре поне да стъпи на земята. Или още по-добре — да вдигне крака на столчето. Освен това отказът да позволиш на студа да те засегне не беше същото като да стоплиш ръце над горещия мангал. Нейното собствено писалище също щеше да е затрупано с хартии. Предната нощ беше казала на Шериам да й приготви докладите за състоянието на ремонта на фургони и за снабдяването с фураж за конете. Щяха да са сухи и скучни, но тя всеки ден извършваше проверки в различни области, за да може поне да разбере дали това, което й казват, се основава на факти или на пожелания. А и винаги ги имаше донесенията на очите и ушите. Това, което Аджите решаваха да стигне до Амирлинския трон, винаги се оказваше много по-вълнуващо четиво в сравнение с донесенията на Шериам и Леане от техните агенти. Не толкова заради противоречията, а защото това, което Аджите криеха, можеше да изрисува интересни картинки. Удобството, наред с дълга, я привлече към кабинета — всъщност поредната шатра, въпреки че всички я наричаха „Кабинета на Амирлин“ — но това беше възможност да се огледа, без всичко да се подреди набързо преди пристигането й. Тя придърпа качулката си още малко, за да скрие още по-добре лицето й, и леко докосна с пети хълбоците на Дайшар.

Малко хора бяха на коне, предимно Стражници, макар че в движението тук-там се мяркаше по някой коняр, повел коня почти в тръс, доколкото беше възможно в дълбоката до глезените киша, но като че ли никой не я разпознаваше на коня. За разлика от почти празните улици, дървените тротоари, най-обикновени груби дъски, наковани по нарязаните с трион трупи, се огъваха под тежестта на хората. Шепата мъже, осеяли непрестанния поток от жени като стафиди в сладкиш, вървяха два пъти по-бързо от всички останали. С изключение на Стражниците, Айез Седай очакваха мъжете да свършат работата, за която са пратени, час по-скоро. Почти всички жени държаха лицата си скрити, дъхът им излизаше на бели облачета от отворите на качулките, и все пак не беше трудно да се отличат Айез Седай от посетителките, все едно дали наметалата им са прости, или пък извезани и обшити с кожа. Тълпите се разтваряха пред всяка Сестра. Всеки друг трябваше да си пробива път с лакти. Не че в този мразовит предобед се мяркаха много Сестри. Повечето си седяха на топло в шатрите, сами или по две — по три, четяха или пишеха писма, или разпитваха гостенките си за всичко, което можеха да донесат отвън. Което можеше да се сподели или да не се сподели с останалите от Аджата на всяка Сестра, но едва ли с някоя друга.

Светът гледаше на Айез Седай като на монолит, извисяващ се над всичко и непоклатим, или поне така се гледаше на тях преди всички да научат за разделението на Кулата, но голата истина си беше, че Аджите страняха една от друга. Съветът беше единственото им място за събиране, а пък самите Сестри не бяха нищо повече от събрани на едно място отшелнички, изричащи повече от три думи от необходимото единствено пред най-близките си приятелки. Или пред друга Сестра, с която ги е събрал някакъв общ замисъл. Каквото и да се променеше с Кулата, Егвийн беше убедена, че това никога нямаше да се промени. Нямаше смисъл от преструвки, че Айез Седай някога са били нещо друго освен Айез Седай или ще бъдат, огромна река, носеща се устремно по руслото си, всичките й мощни течения скрити дълбоко и променящи посоката си неуловимо бавно. Тя самата бе съградила припряно няколко яза в тази река, отклонявайки един поток натам, друг — насам, заради своите си цели, но знаеше, че стените им са временни. Рано или късно дълбоките течения щяха да подкопаят язовете й. Можеше само да се моли да удържат достатъчно дълго. Да се моли и да ги укрепва колкото може.

Много рядко из тълпата се мяркаше по някоя Посветена, със седемцветните лентички на качулката на бялото наметало, но далеч повече бяха новачките в бялата вълна без никаква украса. Всъщност само няколко от двадесетте и една Посветени в лагера разполагаха с обшитите с ленти наметала, а малкото си обшити рокли пазеха за преподаването си в класовете или за придружаване на Сестри, но се полагаха големи усилия всяка новачка да е облечена винаги в бяло, дори когато има само една дреха. Посветените неизбежно се стараеха да се движат с лебедовата походка на Айез Седай и една-две почти успяваха въпреки поклащането на дървените пасажи под краката им, ала новачките притичваха почти толкова бързо, като малкото мъже, забързани по работа или за лекциите си на групички по пет—шест.

От дълго време Айез Седай не бяха имали толкова много новачки за обучаване, във всеки случай след Тролокските войни, когато и самите Айез Седай били много повече, а това, че в един момент се бяха озовали с близо хиляда ученички, доведе до пълно объркване, докато не ги организираха в тези „семейства“. Наименованието не беше съвсем официално, но вече се използваше дори от онези Айез Седай, които продължаваха да негодуват, че трябва да приемат всяка жена, която пожелае. Сега всяка новачка знаеше къде трябва да бъде и кога, а всяка Сестра най-малкото можеше да го разбере. Да не говорим, че броят на избягалите намаля. Това винаги си беше грижа за Айез Седай, а няколкостотин от тези жени спокойно можеха да се сдобият с шала. Никоя Сестра не желаеше да бъде изгубена някоя от тях. От време на време някои жени продължаваха да се измъкват, след като разберяха, че обучението е по-тежко, отколкото са очаквали, и че пътят към шала на Айез Седай е по-дълъг, но освен че „семействата“ улесняваха проследяването им, бягството вече изглеждаше по-малко привлекателно за жени, които си имат пет-шест братовчедки, както се наричаха, на които да се облегнат.

Доста преди големия квадратен павилион, служещ за Съвет на Кулата, тя свърна Дайшар по една странична уличка. Пешеходният пасаж пред светлокафявото зебло на павилиона беше празен — Съветът не беше място, където човек можеше да пристъпи, без да има работа там — но многократно кърпените странични платнища бяха спуснати, тъй че не можеше да се предвиди кой ще излезе оттам. Всяка Заседателка щеше от един поглед да познае Дайшар, а някои Заседателки тя предпочиташе да избегне повече от други. Лелейн и Романда например, които се съпротивляваха на нейната власт толкова инстинктивно, колкото се противопоставяха една на друга. Или някоя от онези, които бяха започнали да говорят за преговори. Щеше да е прекалено да повярва, че те просто са се надявали да повдигнат по този начин духовете, иначе нямаше да шепнат. Вежливостта обаче трябваше да се поддържа, колкото и често да й се искаше да скъса ушите на някоя от тях, но все пак никоя нямаше да може да помисли, че е пренебрегната, ако Егвийн не я е видяла.

Малко пред нея зад високата платнена стена, обкръжаваща лагерния терен за Пътуване, блесна сребриста светлина и миг след това през отвора излязоха две Сестри. Нито Федрин, нито Шемари бяха достатъчно силни, за да могат сами да изтъкат Портал, но свързани, биха могли да го докарат достатъчно голям, за да се проврат през него. Бяха прилепили глави, увлечени в дълбок разговор, и си закопчаваха наметалата. Егвийн задържа лицето си извърнато настрана и ги подмина. Двете Кафяви й бяха преподавали като новачка, а Федрин продължаваше да изглежда изненадана, че Егвийн е станала Амирлин. Длъгнеста като чапла, тя беше напълно в състояние да изгази дълбоката кал, за да я попита дали има нужда от помощ. Колкото до Шемари, енергична жена с ръбесто лице, която приличаше повече на Зелена, отколкото на архиварка, тя винаги се държеше повече от вежливо. Далеч повече. Дълбоките й реверанси, уместни по-скоро за новачка, съдържаха най-малкото намек за подигравка независимо колко гладка беше физиономията й, не на последно място защото бе известна с това, че започва реверансите си щом види Егвийн от стотина крачки.

Къде ли бяха ходили? Някъде на затворено може би, или поне на по-топло, отколкото в лагера. Всъщност никой не държеше сметка за влизанията и излизанията на Сестрите, дори Аджите им. Над всички властваше обичаят, а обичаят изключваше категорично преките въпроси с какво се занимава една жена или къде е ходила. Най-вероятно Федрин и Шемари бяха отишли да изслушат лице в лице свои очи и уши. Или може би да прегледат книга в някоя библиотека. Те все пак бяха Кафяви. Но тя неволно се замисли за подхвърленото от Нисао за Сестрите, които се измъкват при Елайда. Напълно възможно беше да се наеме някой лодкар, който да те прехвърли до града, където десетки малки водни врати осигуряваха достъп за всеки, който поискаше, но с Портал не се налагаше да се излагаш на показ и да се молиш за лодки. Само една Сестра, върнала се в Кулата със знанието за този сплит, можеше да ги лиши от най-голямото им предимство. А това нямаше как да се предотврати. Освен да поддържаш жив духа на съпротивата срещу Елайда. Освен да накараш Сестрите да повярват, че това може да приключи бързо. Стига само да имаше начин да свърши бързо.

Недалече от терена на Пътуването Егвийн дръпна юздите и изгледа намръщено дългата стена на една шатра, още по-закърпена и от Съвета. По дървения пасаж с лебедова походка се приближи една Айез Седай — беше облечена в просто тъмносиньо наметало и качулката криеше лицето й, ала новачките и останалите се дръпваха от пътя й, нещо, което нямаше да направят пред някоя търговка, да речем — спря се пред шатрата и я изгледа продължително, преди да дръпне настрана срязаното платнище, за да влезе, с толкова видимо нежелание, че все едно го изкрещя. Егвийн никога досега не беше влизала там. Можеше да долови привличания вътре сайдар, макар и смътно. Необходимото количество се бе оказало учудващо малко. Едно кратко посещение на Амирлин обаче нямаше да привлече особено внимание. А много искаше да види това, което сама беше задвижила.

Но щом слезе от седлото пред шатрата, се натъкна на едно дребно, но досадно затруднение. Нямаше къде да завърже Дайшар. За Амирлин винаги притичваше някой, който да й държи стремето и после да отведе коня, но ето, че сега тя стоеше тук, хванала юздите, а край нея се стичаха групички новачки и само бегло я поглеждаха, подминавайки я пренебрежително като някоя гостенка. До този момент всяка новачка познаваше всички Посветени по външност, но малко от тях бяха виждали отблизо Амирлинския трон. Тя дори не притежаваше лишеното от възраст лице, което да им подскаже, че е Айез Седай. Изсмя се горчиво и бръкна в кесията. Шалът щеше да им покаже коя е, а после можеше да нареди на някоя от тях да подържи за малко коня. Най-малкото освен ако не помислеха, че е безвкусна шега. Някои от новачките от Емондово поле се бяха опитали да дръпнат шала от врата й, за да я предпазят от неприятности. Не, това беше минало и свършило.

Входният прорез се разтвори рязко, появи се Леане и закопча тъмнозеленото си наметало със сребърна игла с форма на риба. Наметалото беше копринено и пищно извезано със сребро и злато, както и корсажът на роклята й. Червените й ръкавици също бяха извезани. Леане отделяше голямо внимание на облеклото си, откакто се присъедини към Зелената Аджа. Очите й леко се разшириха, като видя Егвийн, но бронзовото й лице моментално се изглади. Само с един поглед прецени положението и вдигна ръка, за да спре една новачка, която вървеше сама. Новачките ходеха на уроци „семейно“.

— Как се казваш, чедо? — Много неща се бяха променили у Леане, но не и енергичността й. Освен когато го пожелаеше. Много мъже се размекваха като туткал, когато гласът на Леане прозвучеше премаляло, но пред жени никога не хабеше този свой номер. — Да не си по работа за някоя Сестра?

Новачката, светлоока жена някъде на средна възраст, със съвършено гладка кожа, не видяла нито ден работа на полето, зяпна неприкрито, преди да се съвземе достатъчно, за да направи реверанса — гладко заучено изпъване на белите поли с изящно прибрани длани. Висока почти колкото мъж, но жилава, изящна и красива, на Леане също й липсваше лишената от възраст външност, ала нейната физиономия беше една от най-известните в лагера. Новачките я сочеха с благоговение — Сестра, която някога е била Пазителка, която е била усмирена и после Изцерена, за да може да прелива отново, макар и не толкова силно като преди. И при това беше сменила Аджата си! И най-новите жени в бяло вече бяха научили, че това не се е случвало никога досега, въпреки че останалото за съжаление се бе превърнало в познание. По-трудно беше да накараш една новачка да не бърза, след като не можеш да й изтъкнеш, че рискува да приключи стремежа си към шала, самоизгаряйки се, и да загуби завинаги Единствената сила.

— Летис Мъроу, Айез Седай — отвърна почтително жената с мурандийски акцент. Като че ли понечи да каже още нещо, може би да си каже титлата, но един от първите уроци при записването в Кулата бе, че оставяш зад гърба си всичко, което си била. Беше труден урок за някои, особено за онези, които притежаваха титли. — Отивам да навестя сестра си. Не съм я виждала за повече от минутка, откакто напуснахме Муранди. — Роднините винаги ги поставяха в различни „семейства“, както и жени, които се бяха познавали преди да ги впишат в Книгата на новачките. Това даваше възможност да възникнат нови приятелства, както и да се пресекат неизбежните напрежения, когато една се учи по-бързо от другата или притежава по-висок потенциал. — Тя също е свободна от уроци до следобед и…

— Сестра ти ще трябва да почака още малко, чедо — прекъсна я Леане. — Подръж, моля те, коня на Амирлин.

Стъписана, Летис зяпна Егвийн, която тъкмо бе успяла да извади шарфа си. След като подаде на жената юздите на Дайшар, тя смъкна качулката си и нагласи на раменете си тясната ивица плат. Лек като перце в кесията й, около врата й шарфът сякаш притежаваше своя истинска тежест. Сюан твърдеше, че понякога можеш да усетиш всички жени, носили някога шарфа, увиснали по краищата му, едно постоянно напомняне за отговорност и дълг, и Егвийн вярваше на всяка нейна дума. Мурандийката зяпна още повече, отколкото заради Леане, и й отне много повече време да се сети за реверанса. Несъмнено беше чула, че Амирлинката е млада, но едва ли си беше представяла колко точно е млада.

— Благодаря, чедо — каза гладко Егвийн. Беше време, когато се чувстваше странно да нарича „чедо“ жена с десет години по-голяма от нея. Ала времето променяше всичко. — Няма да се бавя. Леане, би ли помолила някой да изпрати коняр за Дайшар? След като вече слязох от седлото, едва ли ще се кача пак, а на Летис нека позволим да се види със сестра си.

— Сама ще се погрижа, Майко.

Леане завърши с плавен реверанс и си тръгна без най-малкия намек, че между тях има нещо повече от тази случайна среша. Егвийн й се доверяваше много повече, отколкото на Аная или дори на Шериам. Определено не криеше никакви тайни от Леане, нито от Сюан. Но приятелството й с тях беше поредната тайна, която трябваше да се пази. Първо, защото Леане разполагаше с очи и уши в Тар Валон, ако не и в самата Кула, и техните донесения стигаха до Егвийн и само до нея. Второ, Леане беше много обичана затова, че се приспособява толкова добре към принизеното си положение, и всяка Сестра я посрещаше с разтворени обятия, макар и само заради това, че беше живото доказателство, че усмиряването, най-ужасната заплаха за всяка Айез Седай, може да бъде Изцерено. Посрещаха я радушно и тъй като сега тя наистина беше по-долу от тях, стоеше по-ниско от половината Сестри в лагера, често говореха пред нея за неща, които никога нямаше да поискат да научи Амирлин. Тъй че Егвийн дори не я погледна, когато си тръгна. Вместо това се усмихна мило на Летис — жената се изчерви и се прегъна в нов реверанс, — а после влезе в шатрата, като сваляше ръкавиците си.

Покрай стените, между ниски дървени сандъци, светеха осем светилника. Един с малко олющена позлата, а останалите от боядисано желязо — нямаше два светилника с еднакъв брой рамене, но осигуряваха добро осветление, макар и не толкова ярко като навън. Маси, събрани, изглежда, от седем различни селски кухни, образуваха редица в центъра на покрития с платнище под, като пейките на трите най-отдалечени бяха заети от половин дузина новачки с наметалата им, изрядно скатани и поставени до тях, и всяка от жените беше обкръжена от сиянието на Силата. Тиана, Надзорничката на новачките, вървеше между масите и изненадващо, същото правеше и Шарина Мелой, една от новачките, взети в Муранди.

Е, Шарина не надвисваше съвсем като квачка над ученичките, просто наблюдаваше кротко, и може би Егвийн не трябваше да се изненадва, че я намира тук. Достолепна сивокоса баба с дебел кок на тила, Шарина беше ръководила много голямо семейство с много твърда ръка и, изглежда, беше осиновила всички останали новачки за свои внучки или племеннички. Тъкмо тя беше организирала малките „семейства“, изцяло по своя инициатива и очевидно заради чистото отвращение да ги вижда да хойкат насам-натам без надзор. Повечето Айез Седай не се задоволяваха само с присвиването на устни, когато им се припомнеше за това, въпреки че много бързо бяха приели формата, след като осъзнаха колко по-лесно е да се поддържа по този начин ред и да се организират уроците. Тиана следеше работата на новачките с такова усърдие, че изглеждаше очевидно, че се старае да пренебрегне присъствието на Шарина. Ниска и слабичка, с големи кафяви очи и трапчинки на бузите, Тиана изглеждаше някак млада въпреки безвременното си лице, особено сравнено с набръчканите бузи и широките бедра на по-високата новачка.

Двете боравещи със Силата Айез Седай на масата най-близо до входа, Кайрен и Ашманаил, също си имаха публика от две жени, Джаня Френде, Заседателка за Кафявите, и Салита Торанес, Заседателка за Жълтите. Айез Седай и новачките изпълняваха една и съща задача. Пред всяка жена по една плътна мрежичка, изплетена от Земя, Огън и Въздух, обкръжаваше малка купа, чаша или нещо подобно, всички изработени от лагерните ковачи, които бяха доста озадачени защо Сестрите искат такива неща да са изработени от желязо, и при това да са изковани толкова фино, че все едно са от сребро. Втора вълна. Земя и Огън, заплетени малко по-така, проникваше през всяка от мрежите, за да докосне предмета, който бавно побеляваше. Много, много бавно.

Способността със сплита нарастваше с практиката, но от Петте сили тук ключовата сила беше Земя, а освен самата Егвийн само още девет Сестри в лагера — наред с две от Посветените и близо две дузини новачки — притежаваха достатъчно от нея, за да могат изобщо да накарат сплитовете да се задействат. Малко от Сестрите обаче бяха склонни да отделят време за това. Ашманаил, толкова слаба, че изглеждаше по-висока, отколкото бе в действителност, почукваше с пръсти по масата от двете страни на простата метална чашка пред себе си и се мръщеше нетърпеливо на белия ръб, който бавно пълзеше от дъното към средата. Сините очи на Кайрен бяха толкова студени, че сякаш само с погледа си можеше да строши високия стакан, над който се трудеше. На него имаше едно съвсем малко бяло ръбче, почти на дъното. Егвийн май беше видяла тъкмо Кайрен да влиза преди малко.

Не на всички им липсваше ентусиазъм обаче. Джаня, тънка, с рокля от светло бронзова коприна и шал с кафяви ресни, следеше какво вършат Кайрен и Ашманаил с нетърпението на жена, която съжалява, че не може да прави същото. Джаня искаше да знае всичко, да знае как става всичко и защо става точно така. Ужасно се беше разочаровала, след като не можа да се научи как се прави тер-ангреал — само три Сестри освен Елейн го бяха постигнали досега, и то с колеблив успех — и беше положила изключително усилие да научи това умение дори след като изпитанията показаха, че не й достига сила в използването на Земя.

Салита първа забеляза Егвийн. Кръглолика и тъмна почти колкото въглен, тя я изгледа спокойно и жълтите ресни на шала й леко се люшнаха, щом направи изрядния си реверанс, точен до косъм. Издигната в Салидар, Салита бе част от един обезпокояващ модел: твърде много Заседателки се бяха оказали твърде млади за поста. Салита беше Айез Седай едва от трийсет и пет години, а на една жена рядко се даваше стол преди да е носила шала поне сто, Сюан във всеки случай виждаше в това модел и го смяташе за обезпокояващ, въпреки че не можеше да каже защо. Моделите, които тя не можеше да разбере, винаги я безпокояха. Все пак Салита беше станала за война срещу Елайда и често подкрепяше Егвийн в Съвета. Но не винаги, не и в това.

— Майко — хладно каза тя.

Главата на Джаня рязко се вдигна и лицето й светна в широка усмивка. Тя също бе за войната, единствената жена, която бе Заседателка преди разцеплението на Кулата, която го бе направила, освен Лелейн и Лирел, две от Сините, и макар подкрепата й за Егвийн да не беше винаги непоклатима, за това тя беше твърдо на нейна страна. Както обикновено, думите се заизливаха от устата й.

— Това никога няма да го проумея, Майко. Просто е удивително. Зная, че вече не бива да се изненадваме, когато ни поднесете нещо, за което никоя не е помисляла — понякога си мисля, че твърде дълбоко сме затънали в традициите, прекалено сигурни сме станали кое може и кое не може да се направи — но да отгатнете как се прави куендияр!… — Спря се за да си поеме дъх и Салита се вмести плавно в паузата. И хладно.

— Продължавам да твърдя, че е грешно — твърдо заяви тя. — Признавам, че откритието е един брилянтен труд от ваша страна, Майко, но Айез Седай не бива да правят неща за… продажба. — Салита вложи в тази дума цялото презрение на жена, която приема дохода от имението си в Тийр, без дори да се замисля как се е получил. Този манталитет не беше необичаен, въпреки че повечето Сестри преживяваха от щедрата си годишна заплата на Кулата. Или бяха преживявали, преди Кулата да се разцепи. — Отгоре на всичко — продължи тя, — почти половината Сестри, които са принудени да се занимават с това, са Жълти. Всеки ден получавам оплаквания. Ние най-малкото можем да намерим по-добро приложение на времето си от правенето на… дрънкулки. — Това й спечели гневния поглед на Ашманаил, Сива, и смразяващия такъв на Кайрен, която пък беше Синя, но Салита не им обърна внимание. Беше една от онези Жълти, които, изглежда, смятаха, че другите Аджи са само притурка към собствената им, която, естествено, имаше единственото наистина полезно предназначение.

— А и новачките не би трябвало изобщо да правят толкова сложни сплитове — добави се присъединилата се към тях Тиана. Надзорницата на новачките никога не се стесняваше да заговаря пред Заседателки или пред Амирлин, и сега беше изписала на лицето си недоволна гримаса. Явно не осъзнаваше, че от това трапчинките й ставаха още по-дълбоки и заприличваше на цупещо се момиченце. — Откритието наистина е забележително, и аз поне нямам никакви възражения да се продава, но някои от тези момичета едва успяват да карат едно огнено клъбце да промени цвета си. Позволяването да боравят със сплитове като този само ще ни затрудни да ги спрем да прескачат към неща, с които няма да се оправят сами, а Светлината знае, че това бездруго е достатъчно трудно. Та те могат дори да се самонаранят.

— Глупости, глупости — възкликна Джаня и размаха тънката си ръка, сякаш за да отмете самата идея. — Всяко избрано чедо вече може да прави три кълбета наведнъж, а това изисква само малко повече Сила. Никаква опасност няма, стига да са под наблюдението на Сестра, а те са винаги под наблюдение. Видях списъка. Освен това производството ни за един ден ще е достатъчно, за да се плати на войската за цяла неделя, ако не и повече, но само Сестрите не могат да произведат толкова много. — Леко примижа и изведнъж сякаш започна да гледа някак през Тиана. Словесният порой от езика й така и не забави, но вече като че ли говореше повече на себе си. — Трябва обаче много да внимаваме в продажбата. Морският народ има вълчи апетит за куендияр, а както изглежда, много от техните кораби още са в Иллиан и Тийр; благородниците също са алчни за него — но дори вълчите апетити си имат граници. Все още не мога да реша дали ще е най-добре всичко да се появи наведнъж, или да го пускаме да се цеди малко по малко. Рано или късно дори цената на куендияр ще започне да пада. — Изведнъж тя примига, погледна първо Тиана, а после Салита и леко килна глава на една страна. — Разбирате ме, нали?

Салита я изгледа навъсено и дръпна шала на раменете си. Тиана отчаяно вдигна ръце. Егвийн запази спокойствие. За първи път не изпита срам, че я хвалят за едно от нейните уж открития. За разлика от почти всичко останало освен Пътуването, това наистина беше нейно, въпреки че Могедиен й беше показала подхода преди да избяга. Жената всъщност не знаеше как точно трябва да се направи — най-малкото не беше разкрила такова знание, колкото и здраво да я притискаше Егвийн, а тя я беше притискала много здраво — но Могедиен беше ненаситно алчна, а дори в Легендарния век куендияр бил скъпо струващ лукс. Но се беше оказало, че знае достатъчно за направата му, та Егвийн да разгадае сама останалото. Във всеки случай, колкото и да възразяваха някои и колкото и упорито да се противяха, нуждата от пари означаваше, че производството на куендияр ще продължи. Въпреки че доколкото зависеше от нея, колкото по-дълго се отложеше продажбата, толкова по-добре.

Шарина плесна силно с ръце в дъното на шатрата и всички рязко извърнаха глави натам. Кайрен и Ашманаил също се обърнаха. Синята пусна сплитовете си върху стакана така, че той подскочи на масата и издрънча. Беше признак за досада. Процесът можеше да бъде започнат отново, въпреки че намирането на необходимата точка беше трудно, а някои Сестри се вкопчваха във всяка възможност да правят каквото и да било друго през часа, който трябваше да прекарат в шатрата всеки ден. Час или докато довършат един предмет — което дойдеше първо. Това уж трябваше да ги тласка да се стараят много и да усилват умението си, но само малко бяха стигнали по-далече.

— Боудвин, Никола — марш по класовете — обяви Шарина. Не говореше високо, но гласът й притежаваше сила, която можеше да прониже рояк гласове, да не говорим за тишината в шатрата. — Имате време само да си умиете ръцете и лицата. Хайде, бързо. Нали не искате да ви пишат забележки.

Боуд — Боудвин — се раздвижи бързо и енергично, като освободи сайдар и прибра полудовършената си гривна в един от сандъците, за да я довърши някоя друга, след което взе наметалото си. С пълни бузки, хубавка, тя носеше косата си на дълга тъмна плитка, макар че Егвийн не беше сигурна дали е получила разрешение от Женския кръг. Но пък онзи свят вече беше зад нея. Бързо излезе от шатрата, надявайки ръкавиците си, свела очи и без изобщо да поглежда към Егвийн. Явно все още не разбираше защо една новачка не може да прескочи да си побъбри с Амирлинския трон всеки път когато й хрумне, въпреки че са отраснали заедно.

Егвийн с най-голяма радост щеше да си побъбри с Боуд или с някоя от останалите, но Амирлин също имаше да учи уроци. Амирлин имаше много задължения, малко приятели и никакви фаворитки. Освен това дори привидността за покровителстване щеше да изтъкне момичетата от Две реки и да превърне живота им на новачки в мизерия. „А и за Съвета няма да ми свърши много добра работа“ — помисли тя кисело. Но съжаляваше, че момичетата от Две реки не го разбират.

Другата новачка, която Шарина спомена, нито напусна пейката си, нито спря да прелива. Черните очи на Никола светнаха към Шарина.

— Бих могла да стана най-добрата в това, ако поне веднъж ми се позволи наистина да се поупражнявам — изръмжа тя намусено. — Ставам по-добра; знам го. И да Прорицавам мога, ако искаш да знаеш. — Сякаш едното имаше нещо общо с другото. — Тиана Седай, кажете й, че мога да остана още малко. Сигурна съм, че мога да си довърша чашата преди другия клас, и съм сигурна, че Адине Седай няма да има нищо против, ако съвсем мъничко закъснея. — Ако урокът й започваше скоро, доста щеше да закъснее, ако се помотае, докато си довърши чашата: едночасовото й усилие я беше превърнало в бяла едва до средата.

Тиана отвори уста, но преди да е изрекла и дума, Шарина вдигна един пръст, а след малко — и втори. Изглежда, че това имаше някакво особено значение, защото Никола пребледня, моментално пусна сплитовете и скочи толкова бързо, че разклати пейката, за което си спечели кривите погледи на другите две новачки, с които седеше. Те обаче бързо се приведоха отново над работата си, а Никола почти изтича, за да тикне полудовършената чаша в един от сандъците и да грабне наметалото си. За изненада на Егвийн, една жена, която не бе забелязала, облечена в късо кафяво палто и широки панталони, скочи от мястото си върху платнището оттатък масите. Като мяташе синеоки ками по всички, които й се изпречеха пред погледа, Арейна изхвърча от шатрата след Никола: и двете — огледални образи на недоволство и възмущение. Това, че ги видя заедно, притесни Егвийн.

— Не знаех, че е позволено на приятелки да влизат тук, за да гледат — рече тя. — Никола още ли създава проблеми? — Никола и Арейна се бяха опитали да я изнудят, както и Миреле и Нисао, но не това имаше предвид. Това беше друга от многото тайни.

— Но-добре е момичето да другарува с Арейна, отколкото с някой от конярите — изсумтя Тиана. — Две вече са с дете, знаете ли, а други десетина най-вероятно също ще се сдобият. Момичето обаче има нужда от повече приятелки. Приятелките ще я оправят.

Тя замълча, щом две облечени в бяло новачки нахълтаха в шатрата, писнаха и се заковаха на място, като видяха Айез Седай, застанали точно до входа. Приклекнаха припряно в реверанси, а след жеста на Тиана заситниха към дъното на шатрата и сгънаха прилежно наметалата си, преди да си вземат отчасти побелял бокал и почти бяла чаша от един от сандъците.

Шарина се погрижи да се заловят за работа, след което взе наметалото си и го заметна на раменете си, преди да се приближи до входа.

— Моля да ме извините, Тиана Седай — рече тя й приклекна в реверанс, който почти можеше да се вземе като за пред равна, — но ме викнаха да помогна днес за обеда, а не ща да се карам с готвачките. — Тъмните й очи се спряха за миг на Егвийн.

— Върви тогава — каза й рязко Тиана. — Не бих искала да чуя, че са те напердашили, защото си закъсняла.

Шарина отново поднесе почитанията си, без нито да бърза, нито да се помотава, на Тиана, на Заседателките, на Егвийн — отново с онзи поглед, който пронизваше, но беше твърде бърз, за да е оскърбителен — и след като платнището се люшна зад гърба й, Тиана издиша раздразнено.

— Никола ни създава по-малко грижи от някои други — мрачно каза тя, а Джаня поклати глава.

— Шарина не създава проблеми, Тиана. — Заговори бързо както винаги, но тихо, за да не се чуят думите й в дъното на шатрата. Разногласията между Сестрите не можеше да стигат до ушите на новачки. Особено когато разногласието е заради новачка. — Тя вече знае правилата по-добре от всяка Посветена и не ги нарушава дори ей тоничко. Никога не клинчи и от най-мръсната работа и винаги първа подава ръка, когато някоя новачка се нуждае от помощ. Шарина просто е такава, каквато е. Светлина, не можеш да позволиш на една новачка да те вбеси!

Тиана се вцепени и отвори ядосана уста, но захапеше ли Джаня кокала между зъбите си, не беше никак лесно да й го издърпаш.

— Никола, от друга страна, създава всевъзможни проблеми, Майко — потече отново пороят на Кафявата. — Откакто открихме, че притежава Прорицанието, тя Прорицава по два-три пъти на ден, ако я слуша човек. Или по-скоро, ако слуша човек Арейна. Никола е достатъчно умна, за да разбере, че всички знаят, че не може да помни какво казва, когато Прорицава, но Арейна като че ли винаги се оказва там за да го чуе и запомни, и да й помогне в превода. Някои от нещата са такива, че всеки малоумник в лагера или с достатъчно доверчив нрав би могъл да го измисли — битки със сеанчанците или с ашаманите, Амирлин пленена, Прероденият Дракон върши девет невъзможни неща наведнъж, видения, които може да са Тармон Гай-дон или нервен стомах — а останалите, кой знае защо, просто показват, че на Никола трябва да се разреши да продължава по-бързо с уроците. Тя винаги е твърде лакома за това. Мисля, че дори повечето от останалите новачки са престанали да й вярват.

— И освен това си пъха носа навсякъде — вметна Салита в мига, в който Джаня й остави пролука, — както и конярят й, и двете. — Лицето й си остана гладко и хладно и тя намести шала си, сякаш той беше центърът на вниманието й, но позабърза с думите, може би защото се боеше, че Кафявата отново ще подхване. — И двете са бити с пръчки за подслушване на Сестри, а аз самата хванах Никола, докато се опитваше да надникне в една от площадките за Пътуване. Каза, че искала само да види отворен Портал, но смятам, че се опитваше да научи сплита. Нетърпението мога да го разбера, но измамата не може да се търпи. Вече не съм убедена, че Никола ще може да спечели шала, и честно казано, чудя се дали няма да е по-добре да бъде отпратена по-скоро рано, отколкото късно. Книгата на новачките може да е отворена за всяка — довърши тя с безизразен поглед към Егвийн, — но не бива напълно да снишаваме стандартите си.

Навъсена, Тиана присви упорито устни, с което отново подчерта трапчинките си. Човек можеше почти да забрави, че е носила шала над трийсет години, и да помисли, че тя самата е новачка.

— Докато аз съм Надзорничка на новачките, решението дали да се прогони едно момиче взимам аз — заяви тя разгорещено, — а нямам намерение да губя момиче с потенциала на Никола. — Един ден Никола щеше да стане много могъща в Силата. — Или на Шарина — добави тя с раздразнена гримаса. Потенциалът на Шарина беше направо забележителен, надминаващ всичко, откакто свят се помнеше, освен този на Нинив, а май надминаваше и Нинив. Някои смятаха, че ще стане толкова могъща, колкото е възможно, въпреки че това беше само спекулация. — Ако Никола ви притеснява, Майко, ще я подхвана изкъсо.

— Просто бях любопитна — отвърна предпазливо Егвийн, като преглътна предложението си да следят внимателно младата жена и приятелката й. Не й се щеше да говори за Никола. Твърде лесно щеше да се озове пред избора дали да лъже, или да разкрива неща, които не смееше да разкрие. Жалко, че не бе позволила на Сюан да уреди тиха смърт и за двете.

При тази мисъл трепна стъписана. Чак толкова ли се беше отдалечила от Емондово поле? Знаеше, че рано или късно ще й се наложи да заповяда на мъже да загинат в бой, и смяташе, че би могла да заповяда нечия смърт, ако нуждата се окажеше твърде голяма. Ако една смърт можеше да предотврати гибелта на хиляди, или дори на стотици, не беше ли редно да я заповяда? Но опасността, създадена от Никола и Арейна, беше просто в това, че можеха да разкрият тайни, които да създадат неудобства на Егвийн ал-Вийр. О, Миреле и останалите може би щяха да извадят късмет, ако се отървяха само с боя с пръчки, и те със сигурност щяха да смятат това за много по-неприятно, но неудобството, колкото и да беше голямо, не беше достатъчен повод за убийство.

Изведнъж Егвийн усети, че се е намръщила и че Тиана и двете Заседателки я гледат съсредоточено, Джаня при това без да си прави труда да скрие любопитството си зад маска на невъзмутимост. За да се прикрие, Егвийн отмести намръщените си очи към масата, на която Кайрен и Ашманаил отново се бяха заловили за работа. Бялото на чашата на Ашманаил се беше изкачило малко нагоре, но Кайрен скоро я догони. Повече от догони, тъй като нейният бокал всъщност беше два пъти по-висок от чашата.

— Умението ти се подобрява, Кайрен — каза одобрително Егвийн.

Синята вдигна очи към нея и вдиша дълбоко. Овалното й лице беше самото олицетворение на спокойствието, около леденосините очи.

— Тук няма кой знае какво умение, Майко. Трябва само да нагласиш сплита и да чакаш. — Последното съдържаше нотка жлъч и между другото имаше леко колебание преди „Майко“. Кайрен беше изпратена от Салидар с много важна задача, само за да види как тя се разпада на късчета, макар и не по нейна вина, и се беше върнала при тях в Муранди, за да завари всичко, което бе оставила, обърнато с краката нагоре, и едно момиче, което помнеше като новачка, носещо шарфа на Амирлин. Напоследък Кайрен прекарваше твърде много време с Лелейн.

— Подобрява се тя в някои други неща — каза Джаня навъсено към Синята сестра. Джаня можеше и да е била сигурна като всяка друга Заседателка, че Съветът си осигурява марионетка, когато издигнаха Егвийн, но изглежда, беше приела, че Егвийн наистина носи шарфа и заслужава подобаващото се уважение от всички. — Разбира се, аз се съмнявам, че ще догони Леане, освен ако не се съсредоточи, а още по-малко вас, Майко. Младата Боудвин всъщност може да я догони. Аз лично не бих искала да бъда надмината от новачка, но предполагам, че тя не го чувства така. — На бузите на Кайрен избиха червени петънца, а очите й се смъкнаха над бокала.

Тиана изсумтя.

— Боудвин е добро момиче, но губи повечето си време в кикотене и игри с другите новачки, вместо да се съсредоточи, ако Ша… — Вдиша рязко. — Ако не я наблюдават. Вчера двете с Алтин Конли се опитаха с два предмета наведнъж, просто за да видят какво ще стане, и те се разтопиха на буци. Непродаваеми, разбира се, освен ако не се намери някой, който да иска да си купи чаши от полужелязо, полукуендияр, запоени под ъгъл. А Светлината знае само какво можеше да сполети самите момичета. Като че ли не пострадаха, но знае ли човек какво може да се случи следващия път?

— Гледай следващ път да няма — каза разсеяно Егвийн, съсредоточила цялото си внимание върху чашата на Кайрен. Бялата линия пълзеше нагоре стабилно. Когато Леане правеше този сплит, желязото се превръщаше в бял куендияр все едно, че желязото бързо потъваше в мляко. За самата Егвийн промяната беше побърза от мигване на клепача, черно в бяло — за миг. Трябваха й и Кайрен, и Леане, но дори Леане не беше достатъчно бърза. На Кайрен и трябваше време, за да се подобри. Дни? Седмици? Колкото трябваше, защото всичко по-малко означаваше гибел за намесените жени и за мъжете, които щяха да гинат в сражения по улиците на Тар Валон и може би в самата Кула. Изведнъж Егвийн се зарадва, че одобри предложението на Беонин. Ако кажеше на Кайрен защо трябва да се постарае още повече, с това щеше да пришпори усилията й, но това беше поредната тайна, която трябваше да се пази, докато не дойде времето да бъде разкрита на света.