Робърт Джордан
Кръстопътища по здрач (20)

Глава 19
Изненади

По обичай Амирлин се уведомяваше за свикването на Съвета, но нищо не казваше, че са длъжни да я изчакат преди заседанието да започне, което означаваше, че времето може да не й стигне. Егвийн искаше да скочи и да забърза към големия павилион преди Мория и другите две да хвърлят каквато там изненада й готвеха. Изненадите в Съвета рядко се оказваха приятни. Още по-неприятни бяха изненадите, които научаваш със закъснение. Все пак протоколът, който беше закон, а не обичай, трябваше да се спази при влизането на Амирлин в Съвета, ето защо тя остана на мястото си и прати Сюан да доведе Шериам, за да може да извести както си му е редът Пазителката на хрониките нейното идване, Сюан й беше казала, че това всъщност е за да бъдат предупредени Заседателките за присъствието й — винаги имаше неща, които можеха да предпочетат да обсъдят без Амирлин да ги научи — и при това, когато й го каза, думите й съвсем не прозвучаха като шега.

Тъй или иначе нямаше смисъл да ходи до Съвета преди да може да влезе. Тя потисна нетърпението си и заразтрива слепоочията си, като се мъчеше да прочете още малко от докладите на Аджите, Въпреки отвратителния „чай“, а може би и заради него, от главоболието й думите се размиваха по страницата на всяко примигване, а Аная и останалите нямаше да й помогнат.

Веднага щом Сюан излезе, Аная хвърли наметалото си, настани се на столчето, освободено от Сюан — под нея то като че ли не се поклати, въпреки кривите крака — и почна да разсъждава какво може да кроят Мория и другите. Не беше вятърничава жена, така че за тези обстоятелства догадките й звучаха съвсем сдържано. Сдържано, но при все това не по-малко обезпокоително.

— Изплашените хора вършат глупости, Майко, дори да са Айез Седай — замърмори тя, положила ръце на коленете си, — но поне можете да сте сигурна, че Мория ще е твърда по отношение на Елайда, най-малкото в перспектива. Тя приписва на Елайда всяка загинала Сестра след свалянето на Сюан. Мория държи Елайда да бъде набита с пръчки за всяка смърт, преди да бъде предадена на палача. Корава жена, по-корава е от Лелейн. По-твърда поне. Не би се поколебала пред неща, пред които и Лелейн ще се запъне. Много се опасявам, че ще настои за щурм на града колкото се може по-скоро. Ако Отстъпниците наистина са се раздвижили така открито, толкова мащабно, то тогава по-добре една ранена Кула, която обаче е цяла, отколкото разделена Кула. Най-малкото опасяваме се, че така вижда нещата Мория. В края на краищата, колкото и да не ни се иска Сестри да убиват Сестри, няма да е за пръв път. Кулата е просъществувала дълго и се е изцерявала от много рани. Можем и от тази да я изцерим.

Гласът на Аная обикновено отиваше на лицето й — топъл, търпелив и утешаващ, но при тези забележки звучеше като дращене на нокти по дъска. Светлина, колкото и да се „опасяваше“ от Мория, като че ли напълно споделяше чувствата й. Беше разсъдлива, уравновесена и винаги си мереше приказките. Щом и тя одобряваше един щурм, колко ли още мислеха като нея?

Както обикновено, Миреле беше всичко друго, но не и сдържана. По-точното определение щеше да е променлива като живак и пламенна. Тая жена нямаше да познае търпението, дори да я ухапе по носа. Крачеше напред-назад, колкото позволяваше тясната шатра, подритваше широките си тъмнозелени поли, а понякога подритваше и възглавничките, скупчени до стената, преди да се обърне за поредната обиколка.

— Ако Мория е толкова изплашена, че да настои за щурм, значи е обезумяла от страх. Една толкова тежко ранена Кула няма да може да се изправи нито срещу Отстъпници, нито срещу никого. Малинд трябва да ви безпокои вас. Тя винаги изтъква, че Тармон Гай-дон можела да ни се стовари всеки ден. Чух я да говори, че това, което сега изпитахме сега, като нищо може да са първите удари на Последната битка. И че следващият може да се стовари тук. Къде щяло да се намери по-подходящо място за Сянката да нанесе удара си от Тар Валон? Малинд никога не се е бояла да взема трудния избор, или да се оттегли, когато е решила, че е наложително. Тя би изоставила и Тар Валон, и Кулата моментално, ако реши, че това би съхранило поне част от нас за Тармон Гай-дон. И ще предложи да вдигнем обсадата, да избягаме някъде, където Отстъпниците няма да могат да ни намерят, докато се подготвим да отвърнем на удара. Ако постави въпроса в Съвета по подходящия начин, би могла дори да спечели Голям консенсус!

Морврин, с нейното вечно неумолимо кръгло лице и опряла юмруци на пищните си бедра, посрещаше всяко мнение с кратък коментар: „Не знаем достатъчно, за да сме сигурни, че са били Отстъпниците“ и „Не можеш да знаеш, докато не го каже“. „Може и да е било, а може и да не е“ и „Допускането не е доказателство“. За нея казваха, че няма да повярва, че е сутрин, докато не вили слънцето с очите си. Това също с нищо не успокояваше болките в главата на Егвийн. Всъщност тя не оспорваше допусканията им, просто държеше ума си отворен. Един отворен ум можеше да тръгне във всяка посока.

Егвийн шумно затвори кожената папка. При гадния вкус на езика й и острите бодежи в главата — да не говорим за несекващите им гласове! — все едно не можеше дума да прочете повече. Трите Сестри я погледнаха изненадано. Отдавна вече бе дала ясно да се разбере, че тя държи положението, но се постара да сдържи нервите си. Клетви или не, млада жена, която избухва твърде лесно, можеше да бъде пренебрегната като надута глезла. Което я ядоса още повече, от което пък главата още повече я заболя, от което пък…

— Чаках достатъчно — заяви тя, като се мъчеше да запази гласа си спокоен. Главата й все пак му придаде малко острота. Може би Шериам бе решила, че трябва да я срещне при Съвета.

Взе си наметалото и излезе. Морврин и другите две се поколебаха само за миг, преди да я последват по петите. Придружаването им до Съвета можеше и да прилича малко на антураж, но от тях се очакваше да я наблюдават, а и тя подозираше, че дори Морврин гори от нетърпение да чуе какво има да докладва Акарин и какво Мория и останалите смятат да нагласят от чутото.

Едва ли щеше да е чак толкова трудно, че да не може да се оправи, надяваше се Егвийн, едва ли щеше да е такова, каквото го мислеха Аная и Миреле. Ако се наложеше, щеше да приложи Закона на войната, но дори това да успееше, управлението с едикти си имаше недостатъци. Когато хората са длъжни да ти се подчиняват за едно, винаги намират начин да извъртат за други неща, а колкото повече са принудени да се подчиняват, толкова повече места за извъртане намират. Беше си естествен баланс, от който не можеш да се отървеш. По-лошото беше, че тя бе разбрала колко лесно се привиква с това всички да слушкат, когато заговори. Започваш да го приемаш като естествено положение на нещата, а когато в един момент престанат да слушкат, се хващаш, че си объркал всичко. Освен това с тази туптяща глава — вече туптеше, не пулсираше само, макар може би не толкова остро — с тази глава беше готова да се сопне на всяка, която я погледне накриво, а дори когато хората трябва да го преглътнат, това никога не води до добро.

Слънцето се бе издигнало точно над главата й, златна топка сред синьо небе с рехави бели облаци, но не хвърляше топлина, а само изнурени сенки и блясък по снега там, където бе останал неотъпкан. Въздухът беше мразовит като при реката. Егвийн го пренебрегна, не му позволи да я засегне, но само мъртвец можеше съвсем да не го усеща, след като дъхът на всички наоколо излизаше на бяла пара. Време беше за обед, но не бе възможно да се нахранят толкова новачки наведнъж, така че Егвийн и „ескортът“ й пак се движеха през несекваща вълна от жени в бяло, които отскачаха от пътя им и се кланяха. Тя наложи такава скорост, че обикновено вече бяха подминали преди новачките още да са успели да се изправят.

Разстоянието не беше дълго, но на четири места им се наложи да прекосят през калта. Бяха обсъждали за дървени мостове, достатъчно високи, за да се минава на кон под тях, но мостовете предполагаха дълготраен лагер, какъвто никой не искаше. Дори Сестрите, заговорили за него, не настояха за вдигането им. Поради което трябваше да се върви бавно и да внимаваш да държиш полите и наметалото си високо, ако не искаш да пристигнеш оцапана до коленете. Добре поне, че тълпите изчезнаха, щом наближиха Съвета. Той както винаги стоеше самотен, или почти.

Нисао и Карлиня вече чакаха пред големия платнен павилион. Дребната Жълта хапеше долната си устна и поглеждаше с безпокойство Егвийн. Карлиня беше самото спокойствие, с хладен поглед и със скръстени ръце. Само дето беше забравила наметалото си, извезаните й на спиралки поли бяха оплескани с кал, а тъмните й къдрици плачеха за гребен. След като си направиха реверансите, двете тръгнаха с Аная и другите две, на леко разстояние от Егвийн. Замърмориха си тихо за дреболии, които Егвийн неволно чу — за времето или как можело да им се наложи да почакат. Точно тук не биваше да създават впечатление, че са много свързани с нея.

Беонин тичаше към павилиона — учестеният й дъх излизаше на бяла мъгла, — после изведнъж се закова на място и зяпна Егвийн, преди да се присъедини към останалите. Напрежението около синьо-сивите й очи беше по-явно от всякога. Навярно си мислеше, че това може да повлияе на преговорите. Но тя знаеше, че разговорите щяха да са само преструвка, колкото да се спечели време. Егвийн сдържа дъха си и приложи няколко упражнения на новачки, ала това не помогна на главата й. Никога не помагаше.

Шериам не се мяркаше между шатрите и в двете посоки, но на пасажа пред павилиона не бяха съвсем сами. Акарин и другите пет Сестри, които бяха заминали с нея, по една от всяка Аджа, чакаха от другата страна на входа. Повечето от тях се поклониха на Егвийн малко разсеяно, но останаха настрана. Навярно бяха предупредени да не казват нищо на никого, преди да им се даде думата на Съвета. Егвийн, разбира се, можеше да настои да си представят доклада веднага. Пред Амирлин те можеха дори да го направят. От друга страна, отношенията на Амирлин с Аджите винаги бяха деликатни и това често пъти включваше и Аджата, от която е издигната тя. Почти толкова деликатни, колкото и със Съвета. Затова тя се усмихна насила и кимна грациозно. Макар и да стисна зъби зад тази усмивка, така поне задържа устата си затворена.

Не всички Сестри като че ли забелязваха присъствието й. Акарин, слаба жена в проста кафява вълнена рокля и наметало с удивително изкусно зелено везмо, се взираше в празното и от време на време кимаше сякаш на себе си. Явно си упражняваше наум какво ще говори. Акарин не беше много могъща в Силата, само с малко повече от Сюан, ако имаше и толкова, но от шестте само една, Терва, слаба жена в поли на жълти ивици и наметало с жълти пешове, стоеше високо колкото нея. Това само по себе си отчайващо показваше колко наплашени бяха Сестрите от странния маяк на сайдар. Най-мощните трябваше първи да излязат напред, за да поемат задачата, дадена на тези, но освен самата Акарин никоя не бе проявила никакво усърдие. Спътничките й все още изглеждаха твърде унили. Шана обикновено проявяваше дълбока сдържаност въпреки очите си, които й придаваха вид на постоянно стъписана от нещо, но сега те сякаш всеки миг щяха да капнат от главата й от тревога. Тя надникна през входа на Съвета, затворен от тежките платнища, и ръцете й заиграха по наметалото й, сякаш не можеше да ги задържи спокойно, Рейко, едра Синя от Арафел, беше забила поглед в земята, но сребърните звънчета в дългата й тъмна коса леко подрънкваха, сякаш клатеше глава под качулката. Само дългокосото лице на Терва съхраняваше изражение на пълна невъзмутимост, но това само по себе си беше лош признак. Жълтата сестра по природа си беше избухлива. Какво бяха видели? Какво наистина гласяха Мория и другите две Заседателки?

Егвийн укроти нетърпението си — Съветът явно все още не заседаваше. Той се събираше, но няколко Заседателки се изнизаха покрай нея и влязоха в големия павилион, без никоя от тях да бърза. Салита се поколеба, сякаш се канеше да заговори, но после сгъна леко колене, преди да повдигне шала си с жълтите ресни и да се шмугне вътре. Квамеса изгледа Егвийн над дългия си нос, докато си правеше реверанса, и пак изгледа над дългия си нос Аная и останалите, но пък Сивата всички поглеждаше над дългия си нос. Не че беше висока, но се стараеше да изглежда. Берана, с нейното лице — самата маска на високомерие — и с големите си кафяви очи, студени като снега, се спря, колкото да поднесе хладния си реверанс на Егвийн и да се намръщи на Акарин. След дълга пауза, щом като осъзна, че Акарин дори не я забелязва, приглади извезаните си със сребро бели поли, от което нямаше нужда, намести шала си над лактите тъй, че белите му ресни да виснат по-така, и се плъзна през входа, все едно че съвсем случайно е тръгнала натам. И трите бяха от Заседателките, за които Сюан изтъкваше, че са твърде млади. Както и Малинд и Ескаралд. Но Мория беше Айез Седай от сто и трийсет години. Светлина, Сюан търсеше конспирации във всичко!

Тъкмо когато Егвийн започна да си мисли, че главата й ще се пръсне от безсилие, ако не от главоболието й, изведнъж се появи Шериам — надигнала наметалото и полите си притичваше през мръсната киша.

— Ужасно съжалявам, Майко — задъхано каза тя и привлече мъничко сайдар да се очисти от калта, с която се беше наплескала. Тя се изсипа на суха прах върху дървения пасаж, когато изтупа полите си. — Чух… че Съветът се събира, и знаех, че ще ме търсите, затова побързах да дойда. Много съжалявам. — Значи Сюан продължаваше да я търси.

— Вече си тук — каза сурово Егвийн. Шериам явно наистина беше притеснена, за да реди така извиненията си пред другите. Дори когато знаят как стоят нещата, хората са склонни да приемат човек така, както изглежда, а Пазителката не биваше да я виждат да се извинява и да кърши ръце. Тя го знаеше, разбира се. — Влизай и съобщи за мен.

Шериам си пое дъх, смъкна качулката на наметалото си, нагласи тънкия си син шарф и влезе. Гласът й ясно отекна с ритуалните фрази:

— Тя иде, тя иде…

Егвийн едва изчака да завърши с „… Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон“, за да прекрачи вътре и да тръгне през кръга от мангали с нажежена жарава и светилници, подредени покрай стените на павилиона. Светилниците огряваха добре затвореното пространство, а мангалите, които днес отделяха аромат на лавандула, го затопляха. Никоя на предпочиташе да „пренебрегва“ студа, след като можеше да чувства истинска топлина.

Подредбата на павилиона следваше древни правила, съвсем леко променени поради това, че все пак се събираха не в огромната кръгла зала на Бялата кула. В дъното беше поставена най-обикновена, макар и лакирана пейка, върху дървена платформа, постлана с платнище със седемцветните ивици на Аджите. Това, както и шарфът на раменете на Егвийн, бяха единствените неща в лагера, където Червената Аджа все още имаше някакво представителство. Някои Сини бяха поискали цветът да бъде отстранен, след като Елайда явно се беше разпоредила истинският трон, наречен Амирлинския трон, да се пребоядиса, а шарфът й да бъде изтъкан без синьото, но Егвийн се беше запънала. След като трябваше да бъде на всички Аджи и на нито една, то тогава щеше да бъде на всички Аджи. По застланите ярки килими, служещи за под, от входа ветрилообразно се разгръщаха редици пейки, на групи по три, поставени върху ниски подиуми, застлани с платнища с цветовете на отделните Аджи. Е, на шест Аджи. По традиция двете най-стари Заседателки имаха право на места най-близо до Амирлинския трон за своите Аджи, тъй че Жълтите и Сините държаха въпросните места. По-нататък беше въпрос коя ще дойде по-напред и къде ще пожелае да седне, като първата пристигнала винаги избираше мястото на своята Аджа.

Присъстваха едва девет Заседателки, твърде малко, за да може Съветът да започне събранието си според закона, но Егвийн тутакси забеляза странното разположение. Не беше изненадващо, че Романда вече е тук, с една празна пейка между нея и Салита, а Лелейн и Мория бяха заели крайните скамейки на Сините. Романда, с косата й, стегната на сив кок на тила, беше най-старата Заседателка и при събиранията на Съвета почти винаги първа заемаше мястото си. Лелейн, втората по възраст въпреки лъскавата си тъмна коса, изглежда, все не успяваше да я изпревари дори и в нещо толкова дребно. Мъжете, които бяха размествали подиумите — местеха ги до стените до следващото събиране на Съвета, трябваше вече да са напуснали през задния изход, защото Квамеса, вече седнала на пейката си, беше единствената налична от Сивите, а Берана, която тъкмо се качваше на подиума на своите — единствената Бяла. Но Малинд, кръглоликата кандорка с очи на орлица и единствената Зелена, очевидно беше влязла преди тях, но странно, избрала бе да разположи Зелените близо до входа на павилиона. Обикновено се смяташе, че колкото си по-близо до Амирлинския трон, толкова по-добре. А точно срещу нея Ескаралд стоеше пред сандъците, покрити с кафяво, и тихо се караше с Такима. Ниска почти колкото Нисао, Такима беше кротка женица с птича фигура, но когато пискаше, можеше да се заинати и опряла юмруци на кръста си, сега приличаше на врабец с настръхнала перушина. Ако се съдеше по гневните погледи, които мяташе към Берана, явно я беше ядосало разполагането. За това заседание, разбира се, бе невъзможно да се промени каквото и да било, но тъй или иначе Ескаралд бе надвиснала над Такима, сякаш очакваше, че ще се наложи да се бие за избора си. Егвийн се удивляваше как успява да направи това Ескаралд… Да надвисва де. Беше почти с половин педя по-ниска дори от Нисао. Сигурно беше само от чистата сила на волята й. Ескаралд никога не отстъпваше, когато сметнеше, че правата е тя. А винаги смяташе, че правата е тя. Ако Малинд наистина искаше незабавен щурм на Тар Валон и ако Малинд наистина искаше оттегляне, то какво ли искаше Ескаралд?

Въпреки приказките на Сюан, че Заседателките държат да бъдат предупредени, влизането на Егвийн не предизвика голямо вълнение. По каквато и причина и да бяха свикали Малинд и останалите Съвета да изслуша доклада на Акарин, не бяха сметнали темата за толкова деликатна, че да се разглежда на закрито, така че зад пейките на всяка Аджа стояха групички от по четири-пет Сестри и те удостоиха с реверанси Егвийн, докато тя крачеше към мястото си. Заседателките, от своя страна, само я проследяваха с поглед или кимваха леко. Лелейн я изгледа хладно и продължи да се мръщи леко към Мория, съвсем обикновена на вид женица в проста рокля от синя вълна. Всъщност толкова обикновена, че от пръв поглед трудно ще забележиш безвременното й лице. Тя седеше зяпнала право напред, погълната от собствените си мисли. Романда бе една от онези, които леко килваха главите си. В Съвета Амирлинският трон продължаваше да си бъде Амирлински трон, но някак по-малко, отколкото отвън. В Съвета Заседателките чувстваха силата си. В известен смисъл за Амирлин можеше да се каже, че е първа между равните, поне в Съвета. Е, може би малко повечко от това, но не много. Сюан твърдеше, че от провалилите се Амирлин половината вярвали, че Заседателките са напълно равни с тях, а другата половина — че разликата е по-голяма, отколкото е в действителност. Беше все едно да тичаш по много тясна стена с озъбени песове от двете страни. Много внимателно пазиш равновесие и гледаш повече в краката си, отколкото кучетата. Но не забравяш за кучетата.

Докато се качваше на подиума, Егвийн откопча наметалото си и го сгъна грижливо на пейката преди да седне. Пейките бяха корави и някои Заседателки си носеха възглавнички, когато сметнеха, че заседанието ще продължи дълго. Егвийн предпочиташе да не носи. Забраната на речи рядко възпираше поне една-две жени да изложат аргументите си надълго и широко, а коравата седалка можеше да помогне да останеш будна през най-лошото. Шериам зае мястото, полагащо се на Пазителката, отляво на Егвийн, и вече не оставаше нищо, освен да се чака. Може би все пак трябваше да си вземе възглавничка.

Другите пейки започнаха да се запълват, макар и бавно. Аледрин и Сароя вече бяха седнали при Берана, Аледрин толкова пълна, че другите две изглеждаха мършави пред нея. Разбира се, вертикалните спирали по полите на Сароя подсилваха този ефект, докато широките бели ръкави на Аледрин и снежнобялата ивица през роклята й постигаха точно обратното. Всяка от тях явно се опитваше да разбере дали другите знаят какво става, ако се съдеше по начина, по който клатеха глави и мятаха резки погледи към Сините, Кафявите и Зелените. Вирилин, червенокосата жена с външност на щъркел и по-висока от повечето мъже, също беше заела място до Квамеса. Вирилин наместваше и пренаместваше нервно шала си и въртеше очи от Мория към Ескаралд и към Малинд, а после — обратно. Магла, плътно загърнала широките си рамене с шала с жълтите ресни, и Файсел, доманката със скулестото лице и в коприни, извезани с дебело зелено везмо, тъкмо влизаха в павилиона, и всяка от двете се правеше, че изобщо не забелязва другата, въпреки че полите им се отъркаха. Магла беше твърдо в лагера на Романда, докато Файсел — в този на Лелейн, и двете групи не се смесваха. Други Сестри също се точеха една по една, Нисао и Миреле сред още пет-шест, които се шмугнаха след Магла и Файсел. Морврин вече се беше настанила при Кафявите зад Такима и Ескаралд, а Беонин стоеше в края на Сивите зад Вирилин и Квамеса. При тази скорост половината Айез Седай в лагера скоро щяха да запълнят павилиона.

Докато Магла все още вървеше по килимите към местата на Жълтите, Романда стана.

— Вече сме повече от единайсет, така че можем за започваме. — Гласът й беше удивително тънък. Човек можеше да си помисли, че има красив глас за пеене, стига да си в състояние да си представиш Романда да пее. Лицето й винаги изглеждаше стегнато като за гълчене или най-малкото — неодобрително. — Не мисля, че се налага това заседание да е официално — добави тя, когато Квамеса стана от мястото си. — Не съм сигурна, че изобщо трябваше да го правим, но щом трябва, да почваме и да се свършва. Някои от нас си имат по-важна работа. Сигурна съм, че и вас ви чакат по-важни дела, Майко.

Последното беше изречено с дълбок поклон и с тон може би на косъмче прекалено почтителен. Но не чак толкова отвъд чертата, та да се нарече сарказъм, разбира се. Твърде интелигентна беше, за да се излага на риск; глупачки рядко печелеха стола на Заседателка или го удържаха дълго, а Романда бе държала място в Съвета почти осемдесет години. Това бе вторият й път като Заседателка. Егвийн леко кимна и я изгледа хладно. Благодарност, че са я зачели, и знак, че е забелязала тона. Много внимателен баланс.

Квамеса остана да се озърта зяпнала, несигурна дали се налага да изрече фразите, изговаряни винаги от най-младата присъстваща Заседателка, с които се откриваше официалното събрание на Съвета. Мястото на Романда й осигуряваше значително влияние и донякъде власт, но в това отношение други можеха да я стъпчат. Много от Заседателките се намръщиха, но никой не проговори.

Лирел влезе в павилиона и се плъзна към пейките на Сините. Висока за кайриенка, което я правеше жена със среден ръст в сравнение с повечето останали, тя беше елегантна в коприната на сини ивици, извезана на корсажа с червено и златно, а движенията й бяха плавни. Някои твърдяха, че е била танцьорка, преди да дойде в Кулата като новачка. За разлика от нея, Самалин, Зелената с лисичето лице, която влезе веднага след Лирел, като че ли крачеше по мъжки, въпреки че мурандийката можеше да се нарече всичко друго, но не и тромава. И двете, изглежда, се изненадаха като видяха, че Квамеса е станала, и побързаха към съответните пейки. Тъй или иначе, Вирилин взе да дърпа Квамеса за ръкава, докато арафелката най-сетне не си седна. Лицето й бе маска на хладно спокойствие, но въпреки това излъчваше незадоволство. Много държеше тя на церемонията.

— Може би все пак има причина за официално заседание. — Гласът на Лелейн изглеждаше нисък след този на Романда. Тя бавно занамества шала си, сякаш разполагаше с всичкото време на света, след което стана грациозно, съвсем преднамерено без да поглежда към Егвийн. Макар да беше красива жена, Лелейн все пак бе самото въплъщение на достойнството. — Изглежда, че на разговорите с Елайда е отворен път — хладно каза тя. — Разбирам, че според Закона за войната не е задължително това да се обсъжда с нас, но също така съм убедена, че трябва да го обсъдим, особено след като толкова много от нас са застрашени от възможността да бъдат усмирени, ако Елайда запази властта си.

Тази дума, „усмирени“, вече не предизвикваше онзи мраз, както преди Сюан и Леане да бъдат Изцерени от усмиряването, но между наблюдаващите отзад заседанието Айез Седай се надигна глухо мърморене. Изглежда, слуховете за преговори не се бяха разпространили толкова бързо, колкото очакваше Егвийн. Не можеше да прецени дали Сестрите са възбудени или отчаяни, но очевидно бяха изненадани. В това число и няколко Заседателки. Джаня, която беше влязла, докато Леане говореше, се закова на място, така че групичката Сестри, влезли веднага след нея, едва не я събориха. Тя зяпна най-напред към Синята, а после — по-продължително и твърдо — към самата Егвийн. Романда явно също не беше го чула още, ако се съдеше по това как се стегнаха устните й, а израженията на младите Заседателки варираха между леденото спокойствие на Берана, през изумлението на Самалин до открития уплах на Салита. Между другото и Шериам леко се олюля за миг и Егвийн можеше само да се надява, че няма да повърне пред целия Съвет.

По-интересни обаче бяха реакциите на онези, за които Делана бе донесла, че говорят за преговори. Вирилин седеше много кротко и като че ли едва стаяваше усмивчицата си, докато оглеждаше гънките на полите си, но Магла облизваше устни колебливо и хвърляше погледи към Романда с крайчеца на окото си. Сароя беше притворила очи и устата й мърдаше, сякаш редеше молитва. Файсел и Такима изгледаха Егвийн почти еднакво намръщени. После всяка от тях забеляза другата и се сепна, бързо възвръщайки толкова царствена невъзмутимост, че сякаш се подиграваха една на друга. Много странно. Беонин със сигурност трябваше вече да ги е уведомила какво е казала Егвийн. Не беше възможно да си мислят, че наистина могат да договорят мир. Всяка жена в този Съвет рискуваше да бъде усмирена и екзекутирана само затова, че е била тук. И да бе имало някакъв друг изход освен свалянето на Елайда, той се беше запушил още преди месеци, когато бе избран този Съвет. От това връщане нямаше.

Лелейн изглеждаше доволна — доволна като котка, излочила млякото — но още преди да си е седнала на мястото, рипна Мория. Това привлече погледите на всички и предизвика доста мърморене. Никой нямаше да нарече Мория особено изящна, но иллианката все пак не беше жена, която рипа.

— Това трябва да се обсъди — заяви тя, — но по-късно. Тоя Съвет се свика от три Заседателки, задали един и същи въпрос. И значи първо трябва да се постави въпросът. Какво са намерили Акарин и групата й? Моля те да бъдат допуснати и да докладват пред Съвета.

Лелейн се намръщи на приятелката си Синя, а тя в мръщенето беше от най-добрите — очите й бяха остри като шила, — но законът на Кулата си беше съвсем изричен по този въпрос поне, и съвсем известен на всички. В много други отношения не беше нито едното, нито другото. Шериам помоли Аледрин, най-младата след Квамеса, да отиде и доведе пред Съвета Акарин и останалите. Егвийн реши, че ще трябва добре да поговори на огненокосата жена, след като заседанието свърши. Ако Шериам продължеше да се държи така, щеше да стане съвсем безполезна Пазителка.

Делана се втурна в павилиона сред група Сестри — последната пристигаща Заседателка — и вече беше на пейката си, намятайки шала си над лактите, когато пълната Бяла заседателка се върна с шестте Сестри и ги отведе пред Егвийн. Явно бяха оставили наметалата си отвън. Делана ги изгледа леко начумерено. Беше задъхана, все едно че беше тичала дотук.

Аледрин явно смяташе, че макар заседанието да не е официално, тя поне е длъжна да продължи с подобаващата официалност.

— Призовани сте пред Съвета на Кулата, за да разкажете какво сте видели — обяви тя със силния си тарабонски акцент. Съчетанието между златиста коса и кафяви очи не беше необичайно в Тарабон, макар тя да носеше дългата си до раменете коса прибрана в дантелена шапчица, вместо на плитки с мъниста. — Възлагам ви да кажете тези неща без извъртане и без премълчаване, и да отговорите на всички въпроси съвсем изчерпателно, без нищо да пропускате. Сега заявете, че ще го сторите, в името на Светлината и на вашата надежда за прерождение и спасение, или ще понесете последствията. — Древните Сестри, които бяха включили това в церемонията на Съвета, си бяха давали сметка колко много пролуки оставят Трите клетви. Малко премълчано тук, леко двусмислие там и целият смисъл на това, което казваш, може да се обърна с главата надолу, въпреки че през цялото време си говорила истината.

Акарин изрече уверението високо и някак нетърпеливо, а другите пет — с различни нива на тържественост и самоувереност. Много от Сестрите бяха прекарали целия си живот, без да са викани да свидетелстват пред Съвета. Аледрин изчака, докато всяка поотделно повтори всяка дума, преди да тръгне с бойна стъпка на пейката си.

— Разкажи ни какво видяхте, Акарин — рече Мория веднага щом Бялата Заседателка се обърна.

Аледрин видимо се вцепени. Когато седна, лицето й беше съвсем безизразно, но на бузите й бяха избили петънца. Мория можеше да почака. Явно беше много обезпокоена.

По традиция — имаше много повече традиции и обичаи, отколкото закони, а Светлината знаеше, че едва ли някоя знае точно колко са законите, често пъти противоречащи си пластове от закони, трупани през столетията, но традицията и обичаят властваха над Айез Седай точно толкова, колкото законът над Кулата, ако не и повече — та по традиция, Акарин се обърна в своя отговор към Амирлинския трон.

— Това, което видяхме, Майко, беше една дупка с общо взето кръгла форма в земята — заговори тя, като кимаше за тежест почти на всяка дума. Подбираше думите много грижливо, сякаш искаше да са ясни на всички. — Може първоначално да е била идеален кръг, оформена като полукълбо, но на някои места страните да са се свлекли. Дупката е с диаметър близо три мили и дълбока може би около миля и половина. — Някои ахнаха и Акарин се намръщи, сякаш бяха поискали да я прекъснат. Но продължи без пауза: — За дълбочината не можем да сме напълно сигурни. Дъното е покрито с вода и лед. Убедени сме, че може да се превърне в езеро един ден. Така или иначе, успяхме да установим точното местонахождение без особени трудности, и сме готови да заявим, че дупката се намира там, където някога беше градът Шадар Логот. — Тя замълча и дълго време единственият звук, който се чуваше, беше шумоленето на неспокойно помръдващите по местата си Айез Седай.

На Егвийн също й се искаше да се поразмърда. Светлина, дупка с такива размери покриваше половината Тар Валон!

— Имаш ли някаква представа как тази… дупка… се е създала, Акарин? — най-сетне попита тя. Почувства се горда от това колко спокоен остана гласът й. Шериам направо трепереше! Егвийн се надяваше, че никоя друга не го е забелязала. Действията на Пазителката винаги се отразяваха на Амирлин. Ако Пазителката проявеше страх, много от Сестрите щяха да си помислят, че Егвийн също се страхува. А в това тя съвсем не държеше да я заподозрат.

— Всяка от нас беше избрана, защото притежаваме известна способност да улавяме утайките, Майко. По-добре от повечето всъщност. — Значи все пак не бяха избрани просто защото никоя по-силна не е проявила интерес. Добър урок. Това, което правеха Айез Седай, рядко се оказваше толкова просто, колкото изглеждаше на повърхността. Колко жалко, че все й се налагаше да преповтаря уроците, които уж трябваше вече да си е научила. — В това нещо Нисаин е най-добрата от нас — продължи Акарин. — С ваше позволение, Майко, ще оставя на нея да отговори.

Нисаин приглади нервно тъмните си вълнени поли и се окашля. Беше длъгнеста Сива с волева брадичка и смайващо сини очи и за нея се знаеше, че има добри познания по закон и договори, но очевидно се чувстваше притеснена да говори пред Съвета. Загледа в упор Егвийн като жена, която никак не държи да види всички Заседателки събрани на едно място.

— Предвид използваното там количество сайдар, Майко, не беше никаква изненада да заварим утайките дебели почти колкото снега. Дори след толкова дълго трябваше да добия някаква представа какво точно е изтъкано, ако изобщо е било нещо, което познавам, но нямам такава. Можах само да проследя сплита, Майко, но нищо не разбрах. Нищо. Всъщност изглеждаше нещо съвсем чуждо, сигурно изобщо не е бил… — Отново се окашля и преглътна. Лицето й стана малко по-бледо. — Сигурно изобщо не е бил изтъкан от жена. Помислихме, че може да са били Отстъпниците, разбира се, затова направих проба за резонанс. Всички я направихме. — Тя леко се извърна да посочи спътничките си и отново се обърна към Егвийн. Определено предпочиташе да гледа нея вместо Заседателките, всички наведени напрегнато напред. — Не мога да кажа какво е направено, освен че е изровена тази дупка, нито как е направено, но определено е бил използван и сайдин. Резонансът беше толкова силен, че можехме едва ли не да го помиришем. И използваният сайдин беше повече от сайдар, много повече, като Драконовата планина до някое малко хълмче. И това е всичко, което мога да кажа, Майко. — В павилиона изпърха звукът от дъха на всички Сестри, затаен до този момент. Издиханието на Шериам като че ли беше най-силно, но може би защото тя беше най-близо.

Егвийн запази насила лицето си гладко. Отстъпниците и сплит, който можеше да унищожи половината Тар Валон. Ако Малинд наистина предложеше бягство, можеше ли тя да се опита да принуди Сестрите да останат срещу това? Можеше ли да изостави Тар Валон и Кулата, и Светлината знаеше само живота на колко десетки хиляди хора?

— Някоя има ли въпроси? — запита тя.

— Аз имам — заяви сухо Романда. Нейното спокойствие не се беше пропукало и на косъм. — Но не към тези Сестри. Ако няма повече въпроси към тях, сигурна съм, че ще предпочетат да се оттеглят, вместо да ги зяпа целият Съвет.

Не беше съвсем уместно тя да предложи това, но не беше и съвсем неуместно, затова Егвийн го подмина. Както се оказа, повече въпроси към Акарин и спътничките й нямаше и Романда им поднесе изненадващо топли благодарности за положените усилия. И отново — не съвсем уместно за нея.

— Към кого е въпросът ти? — попита Егвийн, докато Акарин и останалите пет се пръскаха между нарастващата тълпа от Сестри, трупащи се около светилниците и мангалите. Горяха от нетърпение, както каза Романда, да се махнат от очите на Съвета, но и те искаха да чуят какво ще произтече от работата им. За Егвийн бе трудно да затаи остротата в тона си. Романда се престори, че не го е забелязала. Или наистина не го забеляза.

— Към Мория — отговори тя. — От самото начало подозирахме Отстъпниците. Знаехме, че това, което става, предполага огромна мощ. Единственото, което научихме сега, е, че Шадар Логот го няма, и единственото, което мога да кажа, е, че светът ще е по-добър без тази клоака Шадар Логот. — Тя прикова Синята с начумерения си поглед, пред който немалко Айез Седай щяха да заскимтят като новачки. — Въпросът ми е следният. Нещо променило ли се е за нас?

— Би трябвало — отвърна Мория, като срещна с невъзмутимост погледа й. Можеше и да не е била в Съвета толкова дълго, колкото Романда, но Заседателките поне на думи бяха равни помежду си. — Отдавна се подготвяме в случай, че Отстъпниците тръгнат срещу нас. Всяка Сестра знае как да оформи кръг, ако е способна, или да се включи към такъв, докато всеки кръг стигне до тринайсет. Всяка трябва да бъде включена в това, дори новачките, дори най-новите. — Лелейн я погледна рязко отдолу, но колкото и да й се искаше да я сгълчи, все пак бяха от една Аджа. Трябваше външно поне да показват, че са на един фронт. Но от усилието да замълчи устните на Лелейн се свиха.

Романда нямаше подобни задръжки.

— Трябва ли да обясняваш това, което всички тук вече знаят? Нали тъкмо ние се погрижихме за това? Нима си забравила? — Този път гласът й беше режещ. Откритото показване на яд беше забранено в Съвета, но не и предизвикването му.

Но дори да усети ужилването й, Мория с нищо не го показа, само намести невъзмутимо шала си.

— Трябва да обясня от самото начало, защото не го обмислихме в достатъчна дълбочина. Малинд, нашите кръгове могат ли да се противопоставят на това, което описаха Акарин и Нисаин?

Въпреки свирепия й поглед, пълните устни на Малинд изглеждаха винаги готови да се усмихнат, но когато се изправи, тя беше много сериозна и изгледа поред всяка от Заседателките, сякаш искаше да им набие в главите това, което щеше да каже.

— Не могат. Дори да преподредим нещата така, че най-силните Сестри винаги да са в един и същи кръг — а това означава, че трябва да живеят, да се хранят и да спят заедно в случай, че се наложи да се свържат мигом — дори тогава ще сме като мишка пред котка. Достатъчно много мишки могат да надвият една изгладняла котка, но не и преди много мишки да загинат. Но ако загинат достатъчно от тези мишки, загива Кулата.

Вълна от въздишки отново се разнесе из павилиона като плах полъх на вятъра.

Егвийн съумя да запази лицето си спокойно, но едва с усилие успя да отпусне юмруците си да не стискат полата й. Какво ли щяха да предложат, атака или бягство? Светлина, как изобщо можеше да им се противопостави?

От същата Аджа или не, Лелейн не можеше повече да издържи на напрежението.

— Какво предлагаш ти, Мория? — сопна се тя. — Дори да обединим отново Кулата още днес, това няма да промени фактите.

Мория леко се усмихна, сякаш другата Синя бе произнесла точно това, което тя бе очаквала някоя да каже.

— Но трябва да променим фактите. Фактът в момента е, че и най-силните ни кръгове са твърде слаби. Ние нямаме нито един ангреал, да не говорим за ша-ангреал, така че по-добре да забравим за тях. Все едно, не съм сигурна, че и в Кулата ще се намери нещо, което би могло да наклони везните. Как тогава да направим своите кръгове по-силни? Достатъчно силни, за да се опълчим на онова, което е станало при Шадар Логот и да го спрем. Ескаралд, ти какво имаш да кажеш по този въпрос?

Сепната, Егвийн се наведе напред. Наистина действаха заедно. Но с каква цел?

Не бе единствената, която си даде сметка, че трите Заседателки, които бяха призовали Съвета, бяха станали. Оставайки прави, Мория и Малинд бяха направили ясно заявление. Ескаралд се изправи като кралица, ала тънката Кафява много добре си даваше сметка за очите, плъзгайки се от нея към Малинд и Мория, за намръщените и някак твърде неподвижни лица. Намести шала си два пъти, преди да вземе думата. Заговори все едно изнасяше лекция, с тънък, но не търпящ възражения глас.

— Древната литература е съвсем ясна, въпреки че, опасявам се, е малко проучвана. За съжаление тя събира прах, вместо читатели. Писанията, събрани в най-ранните години на Кулата, ясно показват, че кръговете не са се ограничавали до тринадесет души в Легендарния век. Точният механизъм — бих казала точният баланс — е неизвестен, но не би трябвало да е трудно да се установи. За онези от вас, които не са отделили нужното време за работа в библиотеката на Кулата, начинът на увеличаване размера на кръговете предполага… — за първи път се поколеба и видимо се насили да продължи — предполага включването на мъже, които могат да преливат.

Файсел скочи.

— Какво ни предлагаш? — запита тя и моментално си седна, да не би някои да си помислят, че е станала в нейна подкрепа.

— Моля настоятелно Съветът да се опразни — заяви Магла. И тя беше иллианка като Мория, и от вълнението акцентът й стана още по-отчетлив. — Този въпрос не е за обсъждане освен на закрито заседание на Съвета. — Тя също се смъкна на пейката веднага щом свърши и остана да седи навъсена.

— Боя се, че е твърде късно за това — каза високо Мория. Налагаше се да говори високо, за да се чуе над възбуденото мърморене на Сестрите зад пейките, бръмчене като от голямо гнездо на стършели. — Каквото се каза, вече се каза и се чу от твърде много Сестри, за да може тепърва някоя да се опитва да запуши думите. — Гърдите й се занадигаха и засмъкваха от дълбокото дишане и тя извиси глас още малко. — Внасям пред Съвета предложението да влезем в споразумение с Черната кула, за да можем да вкараме мъже в нашите кръгове в случай, че се наложи. — Нищо чудно, че накрая малко се запъна. Малко Айез Седай можеха да произнесат това име без вълнение, отвращение или открита омраза. То отекна над бръмчащите гласове… и предизвика пълна тишина в продължение на цели три изтуптявания на сърцето.

— Това е безумие! — Викът на Шериам разби скованата тишина. Но Пазителката не влизаше в спорове в Съвета: тя не можеше дори да влезе в Съвета без Амирлин, Шериам цялата почервеня, може би за да посрещне неизбежния укор, може би за да се защити. Но Съветът имаше наум други неща освен нея.

Заседателките заскачаха от пейките си започнаха да викат една през друга.

— Какво безумие, та това е направо кощунство! — с цяло гърло крещеше Файсел, а в същото време Вирилин викаше:

— Как можем да се съюзим с мъже, които могат да преливат!

— Тия така наречени „ашамани“ са опетнени! — дереше се Сароя, забравила напълно за прословутата сдържаност на Бялата Аджа. Беше стиснала шала си и трепереше толкова силно, че дългите снежнобели ресни се полюшваха. — Опетнени са от допира на Тъмния!

— Дори само предлагането на такова нещо ни опълчва срещу всичко, което отстоява Бялата кула — грубо заяви Такима. — Ще бъдем презрени от всяка жена, наричаща себе си Айез Седай, от Айез Седай, които отдавна са в гробовете си!

Магла стигна дотам, че размаха юмрук, с гняв, който дори не направи усилие да прикрие.

— Само една Мраколюбка може да предложи такова нещо! Само една Мраколюбка!

Мория пребледня при това обвинение, а после почервеня, самата тя побесняла от яд.

Егвийн не знаеше на коя страна да застане. Черната кула беше творение на Ранд и може би необходимо, заради малката надежда да се спечели Последната битка… но все пак ашаманите наистина бяха мъже, способни да преливат, нещо, пред което светът трепереше от три хиляди години, а те преливаха опетнения от Сянката сайдин. Самият Ранд беше мъж, способен да прелива, ала без него Сянката щеше да спечели Тармон Гай-дон. Светлината дано й бе на помощ, че гледаше толкова хладно на всичко това, но такава бе горчивата истина. На чиято и страна да застанеше, нещата й се изплъзваха от ръцете. Ескаралд и Файсел си разменяха гръмки обиди. Открити обиди! В Съвета! Сароя бе изоставила и последните късчета хладнокръвие на Бялата Аджа и крещеше на Малинд, която не й оставаше длъжна и също й отвръщаше с крясъци. Щеше да е истинско чудо, ако можеха да се разберат какво си казват, и слава на Светлината, че не можеха. Колкото и изненадващо да беше, нито Романда, нито Лелейн си отвориха устата от самото начало. Вероятно всяка от двете се опитваше да разгадае на коя страна ще застане другата, за да може тя да се противопостави. Магла стана и закрачи към Мория с навъсено лице на жена, готова да размаха юмруци. Не думи — юмруци. Беше ги стиснала, а шалът й с извезаните лозници се смъкна на килима, без тя да забележи.

Егвийн се надигна и прегърна Извора. Освен за някои точно определени функции, преливането бе забранено в Съвета — поредният обичай, свидетелстващ за по-мрачни времена в историята на Съвета — но тя направи най-простичък сплит от Въздух и Огън.

— Пред Съвета бе внесено предложение — заяви тя и освободи сайдар. Не беше толкова трудно като някога. Не беше и лесно, о, съвсем не беше лесно, но не й толкова трудно. Остана спомен за сладостта на Силата, достатъчен, за да й помогне да устои до следващия път.

Усилени от сплита, думите прокънтяха в павилиона като небесен гръм. Айез Седай се присвиха, потръпнаха и запушиха ушите си. Настъпилата тишина изглеждаше невероятно оглушителна. Магла я зяпна слисана и се стъписа, щом осъзна, че се е озовала почти до пейките на Сините. Отпусна бързо юмруци, спря се да си вдигне шала и бързо се върна на мястото си. Шериам стоеше и плачеше открито. Чак толкова ли силно се беше получило? Невъзможно.

— Пред Съвета бе внесено предложение — повтори в тишината Егвийн. След усиления от Силата грохот гласът й прокънтя в собствените й уши. Май наистина се беше получило по-силно, отколкото мислеше. Този сплит не бе предназначен за затворено пространство, макар стените да бяха от кърпено платно. — Ще разясниш ли предложението си за съюз с Черната кула, Мория? — И си седна. Чия страна да вземе все пак? Какви трудности щеше да й донесе решението й? Можеше ли да го използва като предимство? Светлината дано й помогнеше, наистина. Това бяха първите две неща, които й дойдоха наум. Дано Шериам поне да си избършеше очите и да се стегнеше. Все пак тя беше Амирлинският трон и й трябваше Пазителка, а не ревла.

Изтекоха няколко минути, докато редът се възстанови. Заседателките заоправяха дрехите си и заоглаждаха ненужно полите си, като отбягваха да се погледнат и особено да погледнат наблюдаващите заседанието Сестри, струпани зад пейките. Лицата на някои се бяха зачервили и това нямаше нищо общо с гнева. Заседателките не си крещяха една на друга като ратаи при стрижене на овце. Още повече пред други Сестри.

— Изправени сме пред две привидно непреодолими трудности — най-сетне заговори Мория. Гласът й отново бе станал сдържан и спокоен, но и нейните бузи се бяха позачервили. — Отстъпниците са открили оръжие — открили или преоткрили; ако са го притежавали преди, със сигурност са го използвали — оръжие, на което не можем да се противопоставим. Оръжие, на което не можем да излезем с равностойно, макар че Светлината само знае защо бихме го искали, но най-вече оръжие, на което нито можем да се противопоставим, нито можем да го спрем. В същото време… ашаманите никнат като плевели. Достоверни източници определят броя им на почти колкото всички живи Айез Седай. Дори този брой да е преувеличен, не можем да си позволим да вярваме, че преувеличението е голямо. И всеки ден идват нови и нови мъже. Нашите очи и уши са твърде настоятелни, за да повярваме в нещо друго. Би трябвало да вземем тези мъже и да ги опитомим, разбира се, но ги оставихме настрана заради Преродения Дракон. Отложихме ги за по-късно. Горчивата истина е, че вече е твърде късно да ги поемем. Твърде много са. Може би вече е било късно още когато разбрахме какво вършат.

— Щом не можем да опитомим тези мъже, то тогава трябва някак да ги контролираме — продължи тя. — Едно споразумение с Черната кула — съюз би било твърде силна дума — с едно внимателно формулирано споразумение можем да предприемем първите стъпки в опазването на света от тях. И също така можем да ги включим в нашите кръгове. — Мория вдигна предупредително пръст и погледът й обходи пейките, но гласът й си остана спокоен и сдържан. И твърд. — Трябва ясно да заявим, че потоците ще се насочват от Сестра — аз не предлагам да се позволи на мъж да контролира свързания кръг! — но включим ли мъже в кръговете, ще можем да ги разширим. С благословията на Светлината навярно ще можем да разширим кръговете достатъчно, за да се противопоставим на това оръжие на Отстъпниците. Така с един камък убиваме два заека. Но тези зайци са лъвове и ако не хвърлим този камък, един от тях със сигурност ще ни убие. Съвсем е просто.

Настъпи мълчание. С изключение на Шериам поне. Тя се беше присвила на няколко стъпки от Егвийн и раменете й се тресяха още не беше овладяла плача си.

И тогава Романда тежко въздъхна.

— Навярно бихме могли да разширим кръговете достатъчно, за да се противопоставим на Отстъпниците — тихо промълви тя и странно, това придаде на думите й повече тежест, отколкото ако беше извикала. — Навярно ще можем да контролираме ашаманите.

— Когато се давиш — отвърна Мория също така тихо, — се хващаш за всеки клон, край който те отнесе течението, дори да не си сигурна, че ще издържи на тежестта ти. Водата все още не се е затворила над главите ни, но ние се давим, Романда. Давим се.

Отново настъпи тишина. Чуваха се само хлипанията на Шериам. Къде се беше дянал целият самоконтрол? Изражението на нито една Заседателка не беше особено спокойно, в това число дори на Мория, Малинд и Ескаралд. Перспективата никак не беше приятна. Лицето на Делана определено беше позеленяло. Изглежда, че по-скоро тя всеки момент щеше да повърне, а не Шериам.

Егвийн пак стана, за да зададе задължителния въпрос. Дори когато се предлагаше нещо немислимо, ритуалите трябваше да се спазват. Може би дори повече от всякога.

— Коя ще се изкаже против това предложение?

Ораторки не липсваха, но пък всички се бяха съвзели достатъчно, за да спазват протокола. Няколко Заседателки се раздвижиха едновременно, но Магла стана първа и другите останаха по местата си, без да показват нетърпението си. След Магла говори Файсел, после Вирилин. След нея беше Сароя и накрая — Такима. Всяка говори дълго, като Вирилин и Сароя почти прекалиха, и всяка говори с цялото красноречие, което можеше да вложи. Никоя жена не стигаше до стола на Заседателка, без да има необходимото красноречие. Въпреки това скоро стана ясно, че всички се повтарят, макар и с различни думи. Отстъпниците и тяхното оръжие изобщо не бяха споменати. Черната кула беше темата на Заседателките, Черната кула и ашаманите. Черната кула беше погибел върху лицето на земята, заплаха толкова голяма, колкото самата Последна битка. Самото име намекваше за връзки със Сянката, да не говорим, че беше пряк шамар по Бялата кула. Така наречените „Аша’ман“ — никоя не изрече името, без да добави „така наречените“, или да го каже с насмешка; Аша’ман на Древната реч означаваше „бранител“, а те бяха всичко друго, но не и бранители — така наречените ашамани можеха да преливат! Мъже, осъдени да полудеят, ако мъжката половина на Силата не ги убие преди това. Безумци, владеещи Единствената сила. От Магла до Такима всяка изрече това, влагайки и последната трошица ужас, който изпитваха. Ужаса на света от три хиляди години и Разрушението на света преди това. Мъже като тях бяха унищожили света, унищожили бяха Легендарния век и бяха опустошили до неузнаваемост земния лик. И сега ги приканваха да направят съюз с тях. Ако го направеха, щяха да бъдат прокълнати от всички народи, и с основание. Щяха да ги поругаят всички Айез Седай, и правилно. Не можеше да стане това. Не можеше.

Когато най-сетне Такима седна и заоправя грижливо шала си, се усмихваше лекичко, но много доволно. Заедно бяха успели да изкарат ашаманите по-страшни и по-опасни от Отстъпниците и Последната битка, взети заедно. Ужасни може би колкото самия Тъмен.

След като Егвийн беше задала ритуалните въпроси, на нея се падаше и да завърши, и тя леко се надигна, колкото да каже:

— Кой става за споразумение с Черната кула?

Само си беше мислила преди малко, че имаше тишина. Шериам бе овладяла хленченето си, въпреки че по бузите й още блестяха сълзи, но ахването й прозвуча като крясък сред тишината, последвала този въпрос.

Усмивката на Такима се плъзна на една страна, когато Джаня се изправи в мига, в който Егвийн довърши изречението си.

— Дори една тънка клонка е по-добре от никакъв клон, когато се давиш — заяви Джаня. — Предпочитам да опитам, вместо да се осланям на надеждата, докато не стигна дъното. — Имаше навика да говори, когато не й се полага.

Самалин се надигна и застана до Малинд, и изведнъж настъпи оживление: Салита, Берана и Аледрин се вдигнаха едновременно, а Квамеса само миг след тях. Девет станали Заседателки — и времето сякаш спря. Егвийн усети, че си е захапала устната, и бързо я пусна, с надеждата, че не са я забелязали. Дано да не беше изкарала кръв. Не че я гледаше някой. Всички бяха затаили дъх.

Романда седеше и гледаше навъсено Салита, която се бе вторачила право напред, с посивяло лице и треперещи устни. Тайренската Сестра не можеше да скрие страха си, но не се и опитваше. Романда кимна бавно и после — съвсем изненадващо — стана. Тя също реши да наруши обичая.

— Понякога — и погледна Лелейн право в очите — трябва да сторим неща, които не искаме.

Лелейн срещна погледа на сивокосата Жълта, без да мигне. Лицето й все едно беше изваяно от порцелан. Брадичката й бавно се надигна. И изведнъж тя стана и погледна нетърпеливо към Лирел, която я зяпна за миг, преди също да се изправи.

Всички бяха зяпнали. Никой не издаваше звук. Беше свършило.

Почти свършило. Егвийн се окашля, за да привлече вниманието на Шериам. Следващото се полагаше на Пазителката, но Шериам бършеше с пръсти сълзи от бузите си и очите й обхождаха пейките, сякаш искаше да преброи колко Заседателки са станали и се надяваше, че е сбъркала. Егвийн се окашля малко по-силно и зеленооката се сепна, обърна се и я зяпна. Дори и тогава сякаш изтече цяла вечност, преди да се съвземе и да се върне към задълженията си.

— Малкият консенсус е станал — обяви тя с неуверен глас — за търсене на споразумение с… с Черната кула. — Вдиша дълбоко, изправи гръб и гласът й върна силата си. Отново беше стъпила на познат терен. — В интерес на единството, моля да стане Големият консенсус.

Призивът беше властен. Дори по въпроси, които можеше да се решат с Малък консенсус, единодушието винаги беше за предпочитане и винаги се търсеше. Часове и цели дни на спорове можеха да отидат, докато се получи, но усилието нямаше да спре, докато всяка Заседателка не се съгласеше или не станеше ясно като изворна вода, че съгласие няма да има. Властен зов, който привличаше всяка Сестра. Делана се надигна като издърпана против волята й кукла и се огледа колебливо.

— Не мога да стана за това — каза Такима напук на всякакво приличие. — Каквото и да ми се каже, колкото и дълго да седим. Не мога да стана и няма да стана! Няма и няма!

Никоя друга не стана също така. О, Файсел помръдна на мястото си и почти се надигна, намести си шала и пак трепна, сякаш се канеше да стане. Но дотук. Сароя хапеше кокалчетата на пръстите си с физиономия на пълен ужас, а Вирилин приличаше на жена, ударена с чук между очите. Магла стискаше краищата на пейката, за да се задържи на мястото си, зяпнала унило в килима пред себе си. Явно усещаше навъсения поглед на Романда, забит в тила й, но само сви рамене.

Такима трябваше да е краят. Нямаше смисъл да се търси Голям консенсус, след като една е дала да се разбере, че няма да стане. Но Егвийн реши на свой ред да наруши приличието и протокола.

— Има ли някоя, която чувства, че трябва да напусне стола си заради това? — запита тя с висок и ясен глас.

Ахкания изпълниха павилиона, но тя затаи дъх. Това можеше да ги разбие, но беше по-добре да се постави открито сега, ако щеше да се стигне дотам. Сароя я изгледа свирепо, но никоя не помръдна.

— Тогава ще продължим — каза тя. — Внимателно. Ще ни отнеме време, докато решим кои ще се обърнат към Черната кула и какво ще трябва да заявят. — Време да си осигури няколко защити. Светлина, щеше да й се наложи да пълзи, докато се оправи с това. — Първо, има ли предложения за нашето… пратеничество?