Робърт Б. Паркър
Момиче за сто долара (64)

64

Двамата с Ейприл отново седяхме в апартамента й на последния етаж на къщата. Тя изглеждаше също толкова добре, колкото в онзи зимен ден, когато за пръв път дойде в офиса ми. Дори с джинси и бяла тениска изглеждаше елегантна, а в лицето й имаше малко повече зрялост отпреди.

— Не знам какво имаме да си кажем — каза тя.

— Има много неща, които не знам — отвърнах. — А има някои неща, които вероятно никога няма да науча. Откакто започнахме, всички ме лъжат. Но ето какво е станало според мен.

— За какво говориш? — попита Ейприл.

— Предполагам, че е започнало чисто. Мисис Ътли ти е поверила един от домовете си. Вероятно е било най-вече за да провери как ще потръгне работата. Но ти вече си била влюбена в Лайънел Фарнсуърт, така че нещата бързо са тръгнали на зле.

— Това е абсурдно — заяви Ейприл.

Тя седеше на канапето, подпъхнала босите си крака под себе си, и изглеждаше надменна и спокойна.

— Не знам кога точно и кой се е сетил, но в някакъв момент се е родила идеята за „Момичето мечта“ и двамата с Лайънел сте започнали да източвате пари.

— Пил ли си нещо? — попита Ейприл.

— Недостатъчно — отвърнах. — А след това, по някакъв начин, не знам как точно, ти си разбрала, че Лайънел е замесен в подобни схеми и с други жени — във Филаделфия и в Ню Хейвън. И си развалила сделката. Лайънел се е ядосал, така че е потърсил стария си другар от затвора Оли Демарс, за да те подтикне да размислиш. Тогава ти ме нае да го спра. И аз го направих. Но така ти остана без друг мъж в живота си освен мен. А аз не съм подходящ за романтична връзка.

Ейприл дори не си направи труда да отговори. Само тъжно поклати глава.

— Така че си се хванала с Оли. И Оли достатъчно е навлязъл в бизнеса тук, така че да се сети да вземе няколко от касетите със записи от охранителните камери. Тъй като Оли си е Оли, той сигурно ги е гледал за кеф, но и е осъзнал практическото им приложение — за изнудване. Предполагам, че те е заплашил да извади клиентите на светло, за да се намърда в твоя бизнес.

Ейприл беше започнала да редува последователни изражения на презрение и дистанцираност. В момента пробваше второто и гледаше някъде над рамото ми, навън през прозореца.

— Ти си била наясно, че няма да го убия, ако ме накараш — продължих. — Но си знаела, че ако пак ме помолиш да го разкарам, той ще се раздрънка, а аз ще науча прекалено много подробности от общата картина.

Тя продължи да гледа през прозореца.

— Така че ти си го убила — казах аз.

Ейприл вероятно се беше подготвила за този момент, защото беше ясно накъде отива разговорът. Бавно се обърна към мен и очите й се разшириха.

— Боже господи — каза тя.

— Но така си се озовала отново на стартовата линия — продължих. — С неосъществена мечта и без мъж, който да ти помогне. Така че си възстановила отношенията си с Лайънел.

— Това е абсурдно — каза тя. — Има ли още много?

— Почти свърших — отвърнах. — Двамата с Лайънел сте се справяли доста добре. Но в един момент ти си привлякла мисис Ътли — предполагам, защото си имала нужда от подкрепа, или заради парите й — без да й кажеш за Лайънел. Той сигурно ти е обещал, че се опитва да се отърве от другите момичета в другите домове, така че да останете само двамата. Затова ти не си казала и на него за мисис Ътли. Смятала си да се освободиш от нея, след като нещата потръгнат.

Ейприл мълчеше и се опитваше да изглежда развеселена.

— Но фамилията Денучи извади всичко наяве. Направили подробно проучване. Разбрали, че мисис Ътли няма да участва в проекта, ако Лайънел е замесен в него. Така че са отказали да инвестират. Дори след като си я ударила, мисис Ътли не се е съгласила. Още по-лошото е, че Денучи са искали да контролират проекта и аз предполагам, че Лайънел се е навил на този вариант. Така че твоята мечта попаднала в ръцете на мъже. Умни, лоши мъже. Ти си разбрала, че ако се намесят, с теб е свършено. Цялата ти мечта отива по дяволите. Така че си отишла да разубедиш Лайънел. Но не си успяла. Може би сте се скарали. Може би си изгубила контрол. Може би той те е заплашил. И ти си го застреляла на място.

— Ти си луд — заяви Ейприл.

Тя се изправи, отиде до прозореца до старинното писалище и погледна навън.

— Освен това обаче си имала още един проблем. С мен. Било е грешка да се обърнеш към мен. Аз постоянно се опитвах да те спася и така все повече размътвах водата. Пъхах си носа навсякъде, опитвах се да променя нещо. Не исках да оставя нещата така. И колкото повече се опитвах да те спася, толкова повече обърквах всичко.

Ейприл се обърна и седна зад малкото писалище, с лице към мен.

— И така, ти си се прибрала от Ню Йорк. Сделката с Денучи се е провалила. Не е останал никой, който да ти помогне. В живота ти не е останал друг мъж освен мен, а ти за нищо на света не си ме искала в живота си. Може би си искала да се сдобриш с Патриша Ътли. Може би си можела да намериш някой друг, който да ти помогне. Но първо е трябвало да ме изхвърлиш от живота си.

Ейприл завъртя очи и погледна към тавана. Примирение.

— Така че си помолила Хоук да ме убие.

Тя подскочи като ужилена и очите й се откъснаха от тавана. Вторачи се право в мен. Аз отвърнах на погледа й. Нейният поглед се беше променил. Която и да беше тя, вече не беше Ейприл.

— Той ли ти каза? — попита тя.

Сякаш не отричаше. Просто звучеше изненадана, че Хоук я е издал.

— Каза ми, че си му предложила нещо специално, за да го убедиш — отвърнах.

Ейприл бавно кимна. После отвори средното чекмедже на бюрото си и извади оттам един револвер 22-ри калибър. Приличаше на колт. Тя го насочи към мен.

— Когато всичко друго се провали… — започнах.

— Копеле — прекъсна ме тя. — Мръсно копеле. Не искаше да спреш, нали?

— Не — отвърнах.

— И защо?

— Защото исках да те спася — отговорих.

Ейприл се засмя, макар че нямаше нищо смешно.

— От проваления ми живот? — попита тя.

— Не постигнах голям успех — признах.

— Аз точно това исках. Това беше моята свобода. Моят шанс в живота. Пари. Власт. Свобода от мъжете.

— Хубава мисъл — отвърнах.

— Все още мога да успея.

Поклатих глава.

— Не. Вече си повредена.

— Повредена съм от мъжете — каза тя. — Това беше моят шанс да се отърва от вас, копелета такива.

— Но нямаше как да го направиш без мъже. Всичко, което си постигнала, дължиш на секса с мъже. Не можеш да се справиш сама.

— Мога. Мога да те убия. Мога да се върна в Ню Йорк. Мога да се сдобря с мисис Ътли. Мога да се справя.

Поклатих глава.

— Не знам дали наистина можеш да ме убиеш — отвърнах. — Ако го направиш, Хоук ще убие теб. А ако не ме убиеш и се върнеш в Ню Йорк, и мисис Ътли повярва на твоята версия, в което се съмнявам, ще продължаваш да носиш товара на миналото си. Ще се наложи да намериш нов Лайънел или нов Оли. Предполагам, че ще се обърнеш към Брукс Денучи.

Ейприл вдигна револвера и го насочи към мен. Не направих нищо.

— Да ви го начукам на всичките — каза тя, пъхна револвера в устата си и натисна спусъка.

Тялото й отскочи първо назад, после напред, както беше станало с Оли. После тя рухна върху малкото писалище и замря. Отидох да й проверя пулса. Беше слаб. Куршумът не беше излязъл от главата й, значи беше рикоширал вътре. Нямаше смисъл да викам линейка. Тя вече беше мъртва според всички показатели, които имаха значение. Стоях до нея, притиснал ръка към гърлото й, докато не усетих как пулсът й се поколебава и спира. После останах още малко. В стаята беше нетърпимо тихо. Чувах собственото си дишане. Накрая я погалих по врата, обърнах се, излязох от стаята, слязох по стълбите и затворих вратата на къщата зад гърба си.

Когато стигнах до колата на Хоук, посочих към багажника. Той го отвори отвътре. Съблякох си якето, свалих си бронираната жилетка, хвърлих я в багажника, затворих и влязох в колата.

— Мъртва ли е? — попита Хоук. — Да.

— Ти направи каквото можа — каза той.

— Не беше достатъчно — възразих аз.

— Понякога не е — съгласи се Хоук.