Сан Антонио
История на Франция (18)

Лекция девета
Анри П, Катерина Медичи, Франсоа II и Анри III

— След смъртта на Франсоа I тронът бива наследен от сина му Анри II. Но в известен смисъл той не е за завиждане. Не е удобно човек да е наследник на Франсоа I. И вместо да се опита да утвърди свой индивидуален стил, Анри II, бидейки праволинеен, не устоява на изкушението да продължи политиката на баща си. В началото прави това успешно. Продължава борбата срещу Карл V, после — срещу сина му Филип II, и побеждава. Чрез договора „Като-Камбрези“ в наше владение окончателно остават три области: Мец, Тул и Вердюн. По силата на същия този договор ние се отказваме от всякакви претенции спрямо Италия.

— Крайно време е било. Иначе имам чувството, че спагетаджиите са щели да ни намразят окончателно и безвъзвратно, та до ден-днешен — справедливо отбеляза гласът народен Берю.

— Освен това френската армия успява да изтласка английската и да си възвърне Кале. През това време една част от Франция възприела протестантството в резултат от реформистката дейност на Калвин и големи родове като Конде станали нейни поборници. Така страната била разделена на два непримирими един спрямо друг лагера. Анри II, ако и да притежавал осанката и елегантността на баща си, бил наследил в слаба степен неговата интелигентност. Често се оставял да го водят за носа. Така например неговата жена Катерина Медичи и най-вече любовницата му Диана дьо Поатие имали голямо влияние върху него. Той се сближил с Диана още като юноша и се влюбил в нея. Тя била двайсет години по-възрастна от него. Но, което е странно за една епоха, в която жените след трийсет и пет години били считани за старици, на четирийсет Диана ставала, та и оттатък. Възрастта не влияела на красотата й. И тя си останала фаворитката на краля през целия му живот.

— А Катерина Медицинска не роптаела ли? — попита Берю.

— Като жена, произлизаща от финансовите среди на Флоренция и омъжена не за друг, а за краля на Франция, тя преглъщала и чакала да удари часът й. И той ударил, когато ударил последният час на мъжа й. А ако има нещо живописно в живота на Анри II, това е смъртта му. Той умрял в турнир.

— Какво е това турнир?

— Е, няма начин да не си виждал това по гравюри и илюстрации: двамина рицари, препускащи с насочени копия един срещу друг.

— Аха, сетих се! Нещо като корида без бик.

— Горе-долу — колебливо се съгласих аз. — Сеньорите от онези времена много си падали по тях. Изключение не правел и Анри II. Той изпотрошил сума ти копия заради хубавите очи на Диана. Защото тогава често пъти един рицар се биел в името на една или друга дама. А последните им махали с кърпички от ложите около арената и понякога им ги подхвърляли.

— Може би в случай, че някой от тях хванел хрема? — предположи Берю.

— Не, хремата не е била задължително условие за това.

— Спомням си, че навремето имах една ловна кучка, която се казваше Диана. Като се разгонеше, сума ти песове се ръфаха около нея. Настъпваше голяма олелия. Та си мислех, че и тогава, при въпросните фурнири… — начена Берю, но тъй като отгатнах горе-долу в какъв дух ще бъде продължението, му се троснах досадено:

— Берю, не ме прекъсвай за щяло и нещяло!

— Как така за щяло и нещяло? Досега да съм казал някаква глупост?

— Повече, отколкото предполагаш… И така, драматичният случай станал при следните обстоятелства: Анри II, който искал да заздрави мира с Испания, предложил ръката на дъщеря си Елизабет на сина на Карл V. През цялата История виждаме, как кралските щерки били нещо като разменни монети. Тяхната девственост и родова принадлежност служели за скрепяване на мирните договорености. След период на взаимоизтрепване настъпвал мигът, когато и на двете страни им се приисквало най-сетне да си поемат дъх, и тогава бракували децата си, та да имат някакъв повод да се прегърнат братски. Затова и Анри Втори засилил дъщеричката си на Филип, също Втори. И за да отбележи събитието, организирал празненство, чийто централен момент бил турнир, а централната фигура в този турнир бил самият крал.

— Оттук виждам как рицарите срещу него се изсипвали от конете още преди да ги е докоснал. Когато като мъничък играех с дядо си на домино, всеки път, като го побеждавах, той ми шибваше една плесница. Накрая започнах умишлено да губя. Това си е човешко, нали така?

— През онези времена, Дембо, чувството за чест у хората било по-развито, отколкото днес. Когато някой сеньор се биел на турнир, той наистина си слагал главата в торбата, независимо от това дали е крал, граф, виконт и т. н…

— Тия благородници-броненосци не са имали много акъл в главите си. Ако аз бях на мястото на някого от тях и се биех срещу краля, щях да се оставя да ме просне с някоя средна телесна повреда и после щях да му поискам доживотна инвалидна пенсия. Да го видя как ще ми я откаже, след като той именно ме е осакатил!

— Тогава манталитетът бил друг. Та и в тази си последна битка, за която говоря, Анри II се биел в името на своята скъпа Диана.

— Която все така си била двайсет години по-възрастна от него?

— Все така. Наближавала вече шейсетте, а кралят продължавал да я желае с нестихваща страст.

— Според мене, иначе с цялото ми уважение към мадам Поатие, тя трябва да е прекарвала свободното си време в разглеждане на картинките на една индийска книжка, която веднъж поразлистих. Май се казваше „Кама Путра“.

— „Кама Сутра“, аналфабет безподобен! Продължавам повествованието си: този път Анри II пожелал да се изправи срещу един английски сеньор на име Монгомъри — шеф на шотландската гвардия. Ударът при сблъсъка им бил толкова силен, че копието на

Монгомъри се счупило, като в същото време вдигнало забралото на шлема на краля и се забило в окото на последния. Оставайки седнал на коня си, Анри II изрекъл: „Мъртъв съм!“

— Може би от шока си е помислил, че участва в оперно представление. Защото като ходих два-три пъти на опера, ми направи впечатление, че там, когато някой е пронизан или застрелян, дълго време вие на провала, преди да пукне окончателно…

— Тъй като тогава възможностите на хирургията били все още силно ограничени, след десет дни мъчителна агония Анри II починал. Което за Катерина Медичи било като изстрел със стартерен пистолет. Тази достопочтена вдовица, толкова време унижавана и изтласквана на заден план, взела най-сетне нещата в свои ръце. А като казвам „нещата“, имам предвид преди всичко кралството.

— Нейният час ударил направо с гонг — изкоментира Берю. — И бас държа, че тя стъжнила живота на Диана дьо Поатие.

— И още как! Директно я изгонила от двора. И на Диана не й останало нищо друго, освен да се оттегли в един замък, за да се отдаде на спомени и размисли.

— Ей това не могат да разберат много хора — не се сдържа за пореден път да каже думата си обладателят на мъдростта народна, — че колкото и да се стараят да се дупят във вярната посока, на финала винаги им го нахаква този, който най-малко биха желали, и то по начин, който им е най-малко приятен. Защото самата съдба е повратлива като шафрантия…

— Дембо, отчитам твоите качества на лектор и по екзистенциализъм, и по политика, че и по геополитика, но за пореден път ти напомням, че в случая лекторът съм аз, а ти ме разконцентрираш… И така, Анри II оставил четирима синове: Анри, Франсоа, Шарл и пак Анри. Когато първият Анри умрял твърде преждевременно, Франсоа бил на петнайсет години. Неговите портрети, останали от онова време, ни го представят като бузест хлапак, с очи не по-изразителни от тези на носорог. Обикновено го изобразяват с една доста странна и трудно определима по форма шапка. Най-забележителното при Франсоа II е това, че се оженил за Мария Стюарт. Иначе той се отличавал с доста крехко здраве. Във връзка с това спазването на някои основни традиции, а именно да ходи на лов и да всява чувствени вибрации в корпуса на Мария Стюарт, му дошло твърде много и той умрял с максимум бързина и дискретност, след като кралувал всичко на всичко една година — от 1559-а до 1560-а. Младата Мария Стюарт, която хич не се разбирала с тъща си, се върнала в родната си Шотландия, където и била обезглавена двайсет и пет години по-късно. След това идва ред на Шарл IX, но тъй като е само на десет години, регентка е Катерина. Тя се оказва с подчертана склонност да решава проблемите твърде радикално. За да сложи край на религиозните сблъсъци, нарежда да бъдат избити протестантите.

— Напълно я разбирам жената — изрази одобрението си Берю. — Все пак е трябвало да предприеме нещо, за да въдвори ред и спокойствие. А за тази цел е трябвало да избие или протестантите, или католиците. На мен лично ми е все едно. Понякога, за да се осигурят ред и спокойствие, които са по-важни от всичко, всякакви мръсни удари са позволени.

— Катерина навила Шарл IX да натисне бутона, задействал събитията от нощта на свети Вартоломей. Когато двамина се наговорят за някое безобразие, то по-малко им тежи, поне на първо време. Шарл IX дал картбланш и клането започнало. Като начало видели сметката на адмирал Колини — един от хугенотските предводители. После и войниците, и парижкият народ били обхванати от кърваво опиянение. Когато тази злокобна нощна фиеста приключила, на сутринта били преброени две хиляди трупа.

— Е, малко са попрекалили според мен. Както американците с Хирошима и Нагасаки. Човек трябва да има чувство за мярка все пак, иначе рискува во веки веков историята да го гледа с лошо око, а и съвестта да го мъчи.

— В този случай именно съвестта убила краля. Той изпаднал в угризения и меланхолия и след като покреял няколко години, заминал при брат си в страната, където короните се превръщат в ореоли. Последните му думи били думи на разкаяние за стореното. Но до последния си миг много обичал майка си, въпреки че тя била тази, която го забъркала във въпросната история със съмнителен привкус. А Катерина Медичи имала слабост към сина си Анри. Тъй като в началото, имайки предвид хронологичния ред във фамилията, на него не му било отредено да стане крал на Франция, тя извъртяла серия интриги, за да стане крал на Полша, тъй като там тронът бил вакантен. Нещо като утешение за него. Обаче това не го утешавало особено, защото между другото той бил лудо влюбен в Мария дьо Клев, принцеса на Конде, и сърцето му се късало от мъка, когато се наложило да отиде да царува над поляците. Но явно бил роден под щастлива звезда, тъй като малко време след като бил седнал на трона в Краков, ето че пристигнал един куриер на скъпата му майчица, за да му донесе вестта, че брат му Чарли е умрял, при което той, Анри, автоматично ставал крал на Франция. Това тъжно съобщение буквално го накарало да вопие от радост и той затанцувал сред огледалата на двореца си, припявайки весело: „Брат ми е гушнал букета, брат ми е гушнал букета!“ Поляците много се стресирали, тъй като това означавало, че отново осиротявали откъм монарх, и Анри бил принуден да се измъкне от Полша тайно, иначе рискувал да се озове прикован с вериги към полския трон. Тъй че се завърнал във Франция в галоп. Майчицата му го чакала в Бургоен — малък градец, отколе известен с производството на вкусни кифлички, както и с това, че там съм се родил самият аз. Последвали прочувствени излияния, сълзи, фанфари, благодарствен молебен и фойерверки. Всичко започвало добре, докато Анри III, който се готвел да се срещне с възлюбената си Мария дьо Клев, не научил, че последната най-внезапно се гътнала в разцвета на годините си по време на раждане. Това така го сринало, че околните се уплашили да не се чалдиса. Мама Медичи също увесила нос. Но затова пък по-младият му брат, дукът на Алансон, запотривал трепетно длани. Горкичкият, при наличието на толкова братя, хронологично наредени преди него, бил започнал да се чувства като прегладнял музикант в ресторант, който с тревога вижда как изисканата публика омита шведската маса барабар с фъстъците на нея. И ето че сега провидението започвало да му се усмихва. Дори бил готов да му даде едно рамо: малко арсеник в чашката на братчето-крал щял да му понавреди, но не повече, отколкото било нужно. При това този подход към ближния бил мода, въведена от самата им майка. А междувременно Анри пуснал на воля латентния си дотогава хомосексуализъм. Вместо да управлява държавата, започнал да бродира покривчици. Майка му, като видяла това, започнала да бълва змии и гущери и го принудила да се ожени.

— За капитана на кралската гвардия ли? — опита се да се пошегува Дебелия.

— Съвсем не. Оженил се за красивата Луиз дьо Водемон, но и тя не успяла да го върне в правия път. Буквално на следващия ден след сватбата си Анри се потопил в най-мерзостен мъжеложки разгул с цял сонм обратни пезевенки. Из двора, кокетно кършейки стан, започнали да щъкат начервосани и нагиздени с обици мъжеподобни създания. Накратко, човек можел с пълно право да си зададе въпроса дали Франция си имала крал или кралица. Дори немалко придворни с нормална ориентация били принудени да обърнат резбата, за да бъдат в крак с повелите на времето.

— Представям си как — каза Берю с най-искрено състрадателен тон — през нощите на ясна луна хубавите дукеси и графини са креели, разчитайки само на пръстчетата си. А ако успеели все пак да привлекат вниманието на някой блуден придворен, са го инкасирали само ректално.

— Катерина Медичи вече бълвала не какви да е змии и гущери, а направо питони и варани. Още повече, че умрял и най-младият й син, а Анри III нямал наследници.

— Чакай, чакай! — ревна Мастодонта. — Искаш да кажеш, че и дукът на Алансон ритнал камбаната?

— Си, синьоре!

— Абе цялата тази фамилия като че е била направена от порцелан! Човек да рече, че бащицата Анри II е имал гипсов прашец в яйцата си. Или пък, че Катерина е била домъкнала някакъв свръхнеаполитански вирус! Като турим чертата, излиза, че само педалът Анри III се е радвал на някакво здраве! Ама и той едва ли е бил способен да остави наследник. Не е можел да го направи с мустакат гвардеец. Жена трябва за тая работа! А през това време Луиза как се справяла със ситуацията? И тя ли го ударила през просото, или потънала в примирение?

— Потънала в примирение.

Не е била права — въздъхна Берю. — Имала е пълното морално право да се отдаде и тя на аморални деяния. И какви ги извършил по-нататък крал Дьо Педал?

— Докато той палувал из палата си, Франция била раздирана от войната между католици и протестанти. Първите били оглавявани от дук Дьо Гиз, вторите — от краля на Навара. Навсякъде отеквало дрънчене на железа; не оставало време за почистване на шпагите от кръв, да не говорим за ръжда. Въпреки че бил католик, Анри III предпочитал Анри Наварски пред Анри дьо Гиз. Кралят на Навара бил симпатичен и при това лоялен. Докато дук Дьо Гиз лелеел мечтата да сложи короната на главата си. Трябва да кажем, че донякъде бил оправдан в това си въжделение. Когато имаш за държавен управник човек, който се чифтосва с господата от обкръжението си, желанието да го гътнеш от власт идва от само себе си. Това си е така, въпреки че днес някои организации биха обявили подобна реакция за сексуална дискриминация. Но Анри III надушил комплота и взел своевременни мерки, като уредил убийството на Дьо Гиз в Блоа. Този драматичен случай си е истинска съкровищница за историците и филмовите режисьори и сценаристи! Нека си представим величавостта на мизансцена: помещение с куп въоръжени до зъби мъже, дебнещи зад завесите, сетне дукът, пронизан многократно с шпаги, и накрая — кралят, който се появява, за да произнесе историческите слова: „И все пак той беше голяма работа!“ Но при цялата еуфория около това знаменателно политическо убийство често се забравя един допълнителен детайл: второто убийство още на следващия ден — това на кардинал Дьо Гиз, брат на дука. В крайна сметка се оказва, че когато Анри III прекратявал за малко содомистичните си занимания, за да поразчисти политическата арена, проявявал завидна решителност и замах на истински монарх.

— Каквото и да ми говориш, Сана — с категоричен тон заяви Берю, — упражняването на властта никак не се връзва с упражненията в малки музикални форми. Чудя се как народът въобще е търпял този гей, ако трябва да го кажа на модерен език.

— Напротив. Гневът народен започнал да бушува и нещата вървели към масов бунт, особено в Париж. И тъкмо когато Анри III се чувствал най-объркан пред тази перспектива, Анри Наварски му предложил да се обединят, за да омиротворят кралството. И двамата девери влезли във временно примирие и повели войските си към столицата. Но докато се намирал в Сен Клу, Анри III приел някой си Жак Клеман — монах, който държал препоръчително писмо в едната си ръка и кинжал под ръкава на другата. И докато кралят четял писмото, Жак Клеман нахакал кинжала право в корема му. Би следвало да уточним, че въпросният Клеман бил малко умствено поизостанал. Привържениците на вече покойния Дьо Гиз така го били обработили психически, та чак му внушили, че благодарение на някои унгвенти, с които измазали тялото му, той бил станал невидим. Анри III останал прав и извикал: „Той ме уби!“

Тук Берю се разкиска:

— Също като баща си! Онзи поема цяла дръжка от метла в зъркела си и извиква, че е мъртъв, а синът му с нахакано в карантията си острие обявява, че са го убили. Явно хората по онова време са имали слабост към патоса, пич! Обичали са да заминават с краката напред красиво, изпивайки последната си ария с всички лигатури. Впечатлението ми дотук е, че това си е било истинска лавина от погребения. Конете на погребалните коли сигурно въобще не били разпрягани. И какво? И Анриетка ли псовисала на свой ред от това цезарово сечение, което й извършил Божият служител?

— На другия ден, след като посочва Анри Наварски за свой приемник. Това е и краят на кралския род Валоа.