Сан Антонио
История на Франция (33)

Документално четиво
Погрешният превод на преводача Берюрие и неговите последствия

На 29 април 1827 година в Алжер времето беше прекрасно. Г-н Дьовал, консул на Франция, бързаше да приключи обяда си.

— Бързаш ли, драги? — го попита съпругата му.

— Да — отвърна той. — Имам среща с бея, за да обсъдим онази глупава история с житото. Май е много ядосан.

— Хосеин си е бая кибритлия — отбеляза мадам Дьовал.

— Не Хосеин, а Хюсеин — поправи я консулът. — После, ставайки от масата, нареди на прислужника: — Кажете на моя секретар-преводач да бъде готов — тръгваме след пет минути!

Половин час по-късно двамината мъже се озоваха пред двореца на бея. Берюрие помогна на шефа си да слезе от каретата. Той беше възедричък тип, леко бузест и поотпуснат поради това, че откакто се намираше в Алжир, доста злоупотребяваше с кускуса, баклавата и кадаифа.

Въведоха ги в приемната зала, където Хюсеин ги очакваше, полуизлегнат на един диван, веейки си усилено, за да отпъжда нахалните мухи, които налитаха отвсякъде. Той направи знак на посетителите да седнат на канапетата пред дивана и още докато им поднасяха неизбежния чай, хвана бика за рогата.

Започна да говори с типично алжирски жар и плам за това, колко катастрофална за него се била оказала тази покупка на жито. Посредниците му го били турили отзад и колкото и подобен акт да влизал в арабските традиции, на него самия в случая никак не му бил харесал.

През цялото време Берюрие, при все че владееше доста добре арабски език, никак не му беше лесно да превежда гневните словоизвержения на Хюсеин.

Дьовал послуша известно време, замисли се и каза на Берюрие:

— Кажи на този мангал, че ще се постараем да уредим този въпрос в интерес и на двете страни…

Като чу това, беят надигна своя задник и с облекчен вид леко се поклони. Консулът продължи:

— Тъй че въпросът не е толкова съдбоносен и не знам каква муха го е ухапала, че се пали толкова.

Тук пренапрегнатият Берюрие направи малка грешка в превода:

— Консулът каза, че го е ухапала някаква муха.

Беят се загледа в консула, видя, че една муха е полазила по врата му, и в пристъп на чисто арабска вежливост с рязък удар на дланта си я смаза. Дьовал скочи на крака и изкрещя:

— Тарамбука нещастна! В мое лице ти посегна на самата Франция, тъй че скоро ще получиш твърде неприятни новини! Тръгваме си, Берюрие!

И сграбчвайки злочестия Берюрие за ръкава, го помъкна ядно към вратата.

Алжирската война започваше…