Сан Антонио
История на Франция (14)

Лекция седма
Луи XI, големите изобретения, големите открития

На следващия ден се появих в комисариата към обедно време.

Берю ме посрещна с думите:

— Днес закъсня, Сана. Това не ти влиза в навиците.

— Така е, Дембо. Ала понякога наред с неприятните сюрпризи съдбата най-неочаквано ни сервира и приятни такива. Снощи, след като се разделихме, подкарах най-добросъвестно към къщи, но по пътя налетях на една хубава автомобилистка, която беше спукала гума. Бидейки галантен и по природа, и по възпитание, предложих услугите си и чевръсто й смених гумата. След което тя предположи, че щом така умело съм се справил с тази работа, вероятно ми идвали отръки и други неща и ме помоли да подравня английската морава в зимната й градина. На което се почувствах морално длъжен да се отзова…

— Щом е била английска моравата й, по-добре щеше да я беше пооскубал.

— Нека не отиваме до крайности, Дембо. Това си е просто вид морава все пак.

Но Берю не прояви по-нататъшно любопитство към метафорите и иносказанията ми, нито към онова, което се криеше зад тях. От замисления му вид си личеше, че все още беше под впечатлението на моето повествование за драматичната съдба на Жана д’Арк.

— Сега, понеже поизгубихме малко време, давай газ, Тони — разказвай какво е станало по-нататък.

— Докъде всъщност бяхме стигнали?

— Жана д’Арк е изпечена, а Шарл Еди-кой-си и неговата дъщеря се отдават на безобразия…

— Аха, благодаря ти. Та значи Шарл VII, нерешителен и слаб крал, завършва властването си по съответния начин — в ситен тръс. Тогава на трона се качва неговият син Луи XI.

— Тронът много нависоко ли е бил? — пита ученикът Берю.

— Защо?

— Защото ми прави впечатление, че всички крале постоянно се качват и слизат от него.

— Това е фигуративно казано. Всъщност той се е намирал на нещо като невисок естраден подиум с няколко стъпала. Но нека продължа: за да предваря твоя въпрос, който предусещам, веднага ще кажа, че Луи XI имал подчертана склонност към любовни авантюри, но затова пък никак не бил сантиментален. Интересувало го само онова, което е конкретно свързано с леглото. Иначе времето на неговото царуване…

— Искаш да кажеш кралуване.

— Добре, нека бъде кралуване. Не е прието, но не е и неправилно… Та времето на неговото кралуване е белязано главно от борбата му с Бургундския дук Шарл Дръзкия. Двамата си погаждали какви ли не мръсни номера. Това си е била истинска комедия дел арте — размяната на подли удари била непрестанна. Дръзкия, както говори и самият му прякор, представлявал пълната противоположност на Луи XI — бил припрян, глупав и импулсивен. Докато кралят бил хитър като лисица и подготвял машинациите си обмислено и грижливо. В началото в ситуацията превес имал Шарл Дръзкия, но накрая все пак се наложил Луи XI: Дръзкия бил изигран и убит в Нанси. Кралят прибарал владенията му. Франция разширила територията си, феодализмът агонизирал и наближил краят на Средновековието.

Берюрие облекчено въздъхна и доволно потри длани, както човек прави, когато чуе добри новини.

— По време на управлението на Луи XI — продължих аз — светът се пораздвижил. Франсоа Вийон снесъл баладите си, което съвпаднало с изобретяването на печатната машина и печатарството от Гутенберг.

— А преди това как печатали? — разтревожи се Дебелия.

— На ръка, драги.

— Завалиите! Сигурно майката им се е разгонвала и е имало епидемия от тендовагинит!

— Разбираемо е, че изобретението на Гутенберг било от изключително значение. Благодарение на него образованието обхванало широк периметър от населението. Дотогава книгите били скъпи и е имало средно по една във всяко село… Но животът непрекъснато търси равновесието. Когато се случи нещо хубаво, заедно с това се случва и нещо лошо. Така и тогава: заедно с печатарството се появява и барутът, което променя коренно начините за водене на война.

— Ха, ха, ха! Мога да си представя физиономиите на първите изостанали от модата, когато срещу им се е изправила армия с огнестрелни оръжия. Как ли са се почувствали, когато разбрали, че единственото, което им остава, е да си заврат отзад стреличките, копията и швейцарските алебарди! Да не говорим за онзи, който пръв през бронята си е инкасирал в задника си изстрел от аркебуза!

— Тъй че логично е, че след това нововъведение железните ризници и замъците практически вече загубили своето значение и роля. Но освен изобретенията, станали и някои открития. С появата на компаса мореплавателите били завладени от скитнически дух. Най-известният от тях се казвал Христофор Колумб. Преди него хората си мислели, че Земята е плоска и че около нея има бездънна бездна. Колумб обаче, убеден, че е кръгла, бил готов да се хване на бас с всеки, че ако от испанския бряг тръгне право на запад, ще стигне до Индия. В края на краищата това и направил, но вместо да стигне до Индия, открил Америка. Само дето бил убеден, че това е именно Индия. Затуй и нарекъл местните червенокожи индианци.

— Така веднъж и аз влязох в „Галери Лафайет“ да си купя слип, но вместо това излязох оттам с нова шапка. Но си давах сметка обаче, че това е шапка, а не слип — изкоментира Берю с чувство на известно превъзходство над Колумб. — Не е бил много умен тоз човек. Все пак, като е видял американците, би трябвало веднага да е разбрал, че те нямат нищо общо с индийските факири…