Артър Хейли
Банкери (51)

18

— Ако всичко това се окаже истина — заяви Алекс, — лично аз ще се погрижа Нолан Уейнрайт да бъде изхвърлен от банката.

— Разбира се, че е вярно — каза Марго. — Да не мислиш, че госпожа Нунес ще вземе да си измисля подобно нещо? И защо би могла да го прави?

— Да — напълно си права — призна той.

— Ще ти кажа още нещо, Алекс, аз ще искам много повече от главата на този ваш Уейнрайт, поднесена на тепсия. Значително повече.

Двамата бяха в апартамента на Алекс. Марго беше пристигнала преди половин час, след като се бе срещнала с Хуанита Нунес. Това, което научи от Хуанита, я възмути и вбеси. Хуанита й бе разказала за договорката, според която изпълняваше ролята на връзка между Уейнрайт и Майлс Истън. Довери й, че напоследък е започнала все повече да осъзнава големия риск, и че опасенията й са нараснали — не само за нея самата, но и за Естела. Марго внимателно изслуша всичко, разпита я за някои подробности и след това отиде направо при Алекс.

— Аз знаех, че Истън ще бъде използван като нелегален информатор. — На лицето на Алекс бе изписана тревога. Той отиде във всекидневната и донесе едно неотваряно шише с уиски. — Нолан ме информира за плановете си. В началото не одобрявах, но после се съгласих, защото аргументите му звучаха доста убедително. Кълна ти се, обаче, че не ми е споменавал за въвличането на Нунес в тази работа.

— Вярвам ти — каза Марго. — Не ти е казал, защото е знаел, че ще забраниш.

— Едуина знаела ли е?

— Очевидно не.

Алекс се ядоса: значи Нолан бе вършил всичко на своя глава! Как е могъл да постъпи така необмислено, дори глупаво! Някои шефове на отдели като Уейнрайт се ръководеха единствено от своите задачи и забравяха за общите интереси на банката.

— Преди минута спомена, че ще искаш „значително повече“… — Той спря да се разхожда и попита: — Какво означава това?

— Първото, което искам, е да се осигури незабавно безопасност на моята клиентка и детето й. Тя трябва да бъде преместена някъде, където да е вън от опасност. След това ще говорим за компенсациите.

— Твоята клиентка?

— Тази вечер предложих на Хуанита правната си защита. И тя се съгласи.

Алекс се усмихна и отпи от уискито си.

— Значи ние с теб сме противници, Бракън.

— В известен смисъл, да — каза Марго и добави любезно: — Но ти знаеш, че аз няма за използвам информацията, която получих в личния ни разговор.

— Да, знам. Затова като продължение на личния ни разговор ти казвам, че още утре ще направим нещо за госпожа Нунес. Ако е необходимо, ще я изпратим за известно време извън града. Нямам възражения за това. Що се отнася до компенсациите, трудно ми е да ти отговоря. Но след като проуча всичко, ще помислим и по този въпрос.

Алекс не й каза, но реши, че още утре сутринта ще извика Нолан Уейнрайт и ще му заповяда да приключи връзката с нелегалния информатор. Това означаваше да се погрижат за безопасността на момичето, както бе обещал на Марго, а също и да плати на Истън. Защо ли се бе съгласил на всичко това! Вътрешният му инстинкт се съпротивляваше против подобен начин на действие и той съжаляваше, че се бе поддал на убежденията на Уейнрайт. Рисковете бяха прекалено големи. Но за щастие грешката все още можеше да се поправи — още нищо лошо не се беше случило нито с Истън, нито с Нунес.

— О, господи! — въздъхна Алекс и разклати леда в чашата си, — защо точно сега, когато имаме толкова много проблеми трябваше да ни се стовари и това?!