Артър Хейли
Банкери (46)

13

Обзет от трескаво нетърпение, Майлс търсеше начин Да съобщи на Нолан Уейнрайт това, което беше научил. За съжаление беше невъзможно да напусне „Дъбъл Севън“, а по телефона в клуба беше рисковано да съобщава такава важна информация.

В четвъртък сутринта — един ден след откровенията си — Дани изглеждаше напълно възстановен от алкохолните поражения. Той с голямо удоволствие прекарваше времето си с Майлс и партиите им шах продължиха. Разговаряха доста, но Дани беше много по-сдържан, отколкото предишния ден.

Не беше ясно дали Дани възнамерява да офейка. С нищо не показваше, че има такива намерения — изглеждаше напълно доволен от затворничеството си в малката стаичка на четвъртия етаж.

По време на следващите им разговори Майлс се опита да изкопчи повече информация за фалшификаторската дейност на Дани, помъчи се да разбере и къде точно работи. Но старецът категорично избягваше въпросите му и инстинктът подсказваше на Майлс, че Дани съжалява за предишната си откровеност. Като си припомни съвета на Уейнрайт — не бързай, бъди внимателен — Майлс реши, че е по-добре да не настоява.

Една мисъл помрачаваше радостта му. Всичко, което бе разкрил, щеше да доведе до арестуването на Дани и изпращането му в затвора. Майлс харесваше стареца и съжаляваше, че ще му причини такива неприятности. Но това бе единственият шанс да получи някаква реабилитация.

Все още не му беше ясно по какъв начин, но Омински, лихварят, и Тони Мечката бяха свързани с Дани. Майлс не изпитваше ни най-малко съчувствие нито към Руснака, нито към Тони Мечката, но го обземаше вледеняващ страх само при мисълта, че ще научат — това рано или късно щеше да стане — за предателската му роля.

Ларока се появи в четвъртък следобед.

— Нося ти съобщение от Тони. Утре сутрин изпраща кола за теб.

Дани кимна с глава, а Майлс попита:

— Къде ще го карат?

Дани и Ларока само го стрелнаха с поглед и нищо не отговориха. Майлс съжали, че е попитал.

Същата вечер реши да рискува и да се обади на Хуанита. Към полунощ заключи Дани в стаичката и й се обади от обществения телефон на долния етаж на клуба. Сложи монета и набра номера. Още след първото иззвъняване чу тихия й глас.

— Ало?

Телефонът беше закачен на стената близо до бара и Майлс говореше шепнешком, за да не го чуе някой.

— Знаеш кой е. Не споменавай имена.

— Да — каза Хуанита.

— Кажи на нашия общ приятел, че съм разкрил нещо важно. Наистина важно. Точно това, което искаше да знае. Не мога да ти кажа нищо повече, но ще дойда утре вечер.

— Добре.

Майлс закачи слушалката. Едновременно с това автоматично се изключи и магнетофонът в мазето на клуба, който се бе включил също така автоматично с вдигането на слушалката.