Артър Хейли
Банкери (43)

10

Руменото лице на Джеръм Патертън стана кървавочервено.

— По дяволите! — запротестира той. — Това, което искаш, е направо смешно.

— Аз не само искам! — Гласът на Алекс Вандервурт издаваше насъбралия се гняв. — Аз ти казвам — направи го!

— Искаш, казваш — каква е разликата? Караш ме да стана арбитър, без да имам каквато и да било информация.

— Ще ти дам информация по-късно. И то доста богата. Но точно сега нямаме време.

Те бяха в кабинета на президента на банката. Алекс бе изчакал пристигането му тази сутрин.

— Нюйоркската борса е отворена от петнайсет минути — предупреди го Алекс. — И без това сме изгубили доста време, не бива да губим повече! Ти си единственият човек, който може да даде разпореждане на отдела по ценните книжа за разпродаване на всички акции на Съпранешънъл.

— Няма да го направя. — Патертън повиши тон. — Какво, по дяволите, е всичко това? За какъв ме смяташ ти, че нахълтваш тук и раздаваш заповеди?!

Алекс все обърна и погледна през рамо. Вратата на кабинета беше отворена. Той я затвори и се върна обратно.

— Ще ти кажа кой съм, Джеръм. Аз съм човекът, който лично те предупреди, предупреди и целия управителен съвет, че банката не бива да предоставя такъв огромен заем на Сънеко. Воювах и против масовото изкупуване на акциите на компанията, но никой — включително и ти самият — не искаше да ме послуша. Сега Съпранешънъл пропада! — Алекс се наведе над бюрото и удари с юмрук по него. Очите му искряха от гняв. — Не можеш ли да разбереш? Съпранешънъл може да повлече и нашата банка след себе си.

Патертън беше потресен. Той се отпусна тежко на стола.

— Наистина ли Сънеко е в такава беда? Сигурен ли си?

— Ако не бях сигурен, мислиш ли, че щях да нахълтам при теб и че бих се държал по този начин? Не разбираш ли, че ти давам шанс да спасиш поне нещо, за да избегнем някак катастрофата? — Алекс посочи часовника. — Мина цял час, откакто борсата е отворена. Джеръм, вдигни телефона и дай разпореждания!

Мускулите на лицето на президента трепкаха нервно. Той не беше нито силен, нито решителен човек, и вместо да избягва проблемите, предпочиташе да търси решението им, след като бяха възникнали. Ако не друго, то поне се поддаваше на влиянието на силни личности като Алекс.

— За бога, Алекс, надявам се, че знаеш какво правиш. — Патертън посегна към един от двата телефона, поставени до бюрото му, поколеба се за миг и вдигна слушалката.

— Свържете ме с Мичъл… Не, ще почакам… Мич? Джеръм е. Слушай ме внимателно. Искам да дадеш заповед веднага да започне разпродаването на всички акции на Съпранешънъл, които притежаваме… Да, разпродаване! На всички акции! — Патертън изслуша отговора и каза нетърпеливо: — Да, знам какво ще предизвика тази стъпка, знам, че цените ще спаднат, видях и вчерашния бюлетин и знам, че цените вече са спаднали. Ще понесем загуби. Но независимо от това, продавай… Да, знам, че става дума за извънредни обстоятелства. — Той потърси с поглед очите на Алекс, сякаш за да придобие по-голяма сигурност. Ръката, с която държеше слушалката, потрепери: — Няма време да се свикват заседания. Така че прави, каквото ти казвам! Не губи… — Патертън направи гримаса и добави: — Да, аз поемам отговорността.

След като постави обратно слушалката, Патертън си наля една чаша вода и я изпи.

— Чу какво казах — обърна се той към Алекс, — акциите и без това са вече с по-ниска цена. С нашето продаване цените ще спаднат още повече. Ще понесем огромни загуби.

— Грешиш — заяви Алекс. — Нашите клиенти, вложителите, хората, които са ни повярвали и са ни доверили парите си, ще понесат загуби. И тези загуби щяха да бъдат още по-големи, ако бяхме изчакали. Всъщност още не сме се измъкнали. А след седмица Комисията по ценните книжа и обмена на валута ще забрани разпродажбата на тези акции.

— Ще забрани? Защо?

— Могат да ни обвинят, че сме имали достъп до секретна вътрешна информация, която би трябвало да оповестим и която би довела до забрана на продажбите на тези акции.

— Каква информация?

— Че Съпранешънъл е пред банкрут.

— Господи! — Патертън стана от бюрото и се разходи из стаята. През цялото време си мърмореше под носа: — Сънеко! Боже господи! Сънеко! — След това се обърна към Алекс и го попита: — А какво ще стане с нашия заем? Петдесет милиона!

— Проверих. Почти цялото количество от кредита е вече изтеглено.

— А компенсиращият баланс?

— Той е по-малко от един милион.

Двамата замълчаха, Патертън само въздъхна дълбоко. След това някак внезапно се успокои.

— Каза ми, че имаш основателни причини. Ти вероятно знаеш нещо. По-добре ми го кажи веднага.

— Може би ще бъде по-просто, ако прочетеш това. — Алекс остави доклада на Джакс върху бюрото на президента.

— Ще го прочета по-късно — каза Патертън. — А сега ми кажи какво пише в него.

Алекс обясни за слуховете за Съпранешънъл, които бе чул от Луис Д’Орси, и за своето решение да наеме Върнън Джакс да проучи нещата.

— Това, което е написал в доклада, напълно потвърждава слуховете — заяви Алекс. — Снощи и тази сутрин звънях на няколко места, за да се уверя във верността на част от неговите твърдения. Всичко се оказа напълно вярно. Истината е, че голяма част от това, което разбрахме, би могло да се разкрие и по-рано — само трябваше да се проучи по-сериозно всичко, но никой не го направи. Освен това Джакс е успял да се снабди с поверителна информация, включително и с документи, които показват, че…

— О’кей, о’кей — прекъсна го нервно Патертън. — Подробностите нямат значение. Кажи ми главното.

— Ще ти го кажа само с няколко думи: Съпранешънъл няма пари. През последните три години корпорацията е понесла огромни загуби и се е държала само благодарение на кредитите и на престижа си. Вземала е назаем големи суми, за да плаща предишните си дългове. После отново заеми и така нататък. На тях всъщност непрекъснато не са им достигали пари.

— Но в докладите на Сънеко — запротестира Патертън, — са изнесени данни за чудесни печалби, дивидентите им винаги са били добри…

— Както стана ясно, последните им дивиденти са били изплатени от сумите, взети назаем. А останалото е майсторство в счетоводството. Всички знаем как би могло да се постигне това. Значителна част от големите компании с най-добра репутация използват същите методи.

Президентът на банката помисли, а след това каза тъжно:

— Имаше време, когато одобрението от счетоводителя на някакъв финансов документ даваше пълни гаранции за сигурността му. Но явно вече не е така.

— Тук — Алекс докосна доклада, който лежеше на бюрото между двамата, — има доста примери за това, което каза. Може би най-лошият от тях е случаят с Грийнапасчърс Ланд Девелопмънт, един от филиалите на Сънеко.

— Знам, знам.

— Тогава би трябвало да знаеш също, че Грийнапасчърс разполага със земя в Тексас, Аризона и Канада. Но повечето от тези владения са занемарени, изостанали с години от съвременното развитие. Всъщност Грийнапасчърс се е занимавал главно с разпродажби на земи на спекуланти, като е приемал по-ниско заплащане, но е сключвал и подсигурителни споразумения, които са му давали възможност по-късно да получи цялата сума. По два от договорите окончателните плащания в размер на осемдесет милиона долара трябва да бъдат изплатени след четирийсет години — в двайсет и първия век. Тези плащания може никога да не се осъществят. Но в балансовите документи на Грийнапасчърс и на Съпранешънъл тези осемдесет милиона присъстват като текущи приходи. И това е само един пример. Има още множество такива примери, някои по-невнушителни, при които се използва китайското счетоводство. Това, което се прави в един от филиалите на Сънеко, се прави и от останалите.

Алекс замълча, после добави:

— В резултат на всичко това нещата на книга са изглеждали прекрасно и без никакви реални основания цените на акциите на Съпранешънъл непрекъснато са се покачвали.

— Някой е спечелил цяло състояние — горчиво каза Патертън. — Но за съжаление това не сме ние. Имаме ли някаква представа какво е количеството на взетите от Сънеко заеми?

— Да. Изглежда, че Джакс се е докопал до някакви данъчни документи, от които се виждат намаленията в лихвения процент. По негова оценка краткосрочните дългове на Сънеко и филиалите й възлизат общо на един милиард долара. Петстотин милиона от тях са заеми към банки. Останалите са главно деветдесетдневни търговски ценни книжа, които се пускат в разпродажба.

Търговските ценни книжа носеха известен лихвен процент. Срещу тях съответната компания получаваше заем, който й се предоставяше само на основата на репутацията й. Печатането на повече такива книжа осигуряваше връщането на предишните заеми плюс лихвите.

— Но те почти са стигнали до пределната граница на взиманията — каза Алекс. — Поне така смята Джакс. Лично аз направих проверка и се убедих, че купувачите на тези книжа са съвсем малко.

— Точно по този начин пропадна Пен Сентрал — размишляваше Патертън. — Всички вярваха, че железниците са напълно стабилни — най-сигурните акции, които може да купи човек, заедно с Ай Би Ем и Дженеръл Мотърс. И един ден, най-внезапно, Пен Сентрал се провали, престана да съществува, изчезна.

— Същото се случи по-късно и с други големи имена — напомни му Алекс.

В този миг и двамата си мислеха за едно и също: дали след Съпранешънъл и Първа търговска американска банка няма да се нареди в този списък?

Руменото лице на Патертън пребледня.

— Какво е нашето положение? — Предишните му претенции за лидерство се бяха изпарили. Президентът на банката разчиташе единствено на своя по-млад колега.

— Всичко зависи от това, колко дълго ще се задържи Съпранешънъл. Ако успеят да се закрепят за още няколко месеца, може би сегашната продажба на акциите им от нас няма да бъде забелязана. Така че вероятно ще избегнем сериозното разследване във връзка със заема, който сме предоставили в нарушение на Федералния закон по резервния фонд. Но ако Сънеко се провали бързо, очакват ни сериозни неприятности и от Комисията по ценните книжа и обмена на валута затова, че не сме съобщили информацията, която сме знаели, и от контролните органи по вложенията, защото сме ощетили нашите клиенти, а освен това и заради заема, който е в нарушение на федералния закон. Едва ли трябва да ти напомням, че ще изгубим петдесет милиона долара, така че разбираш какво ще стане с печалбата ни в края на годината. Тогава разгневените акционери неминуемо ще ни искат сметка. На всичкото отгоре напълно е възможно да започнат и някои процеси срещу директори от банката.

— Господи! — възкликна Патертън. — Боже господи! — Той измъкна носната си кърпа и избърса лицето и яйцевидната си глава.

Алекс продължи безмилостно:

— Има още нещо, за което не бива да забравяме — публичния скандал. Ако Съпранешънъл се провали, ще започнат разследвания. Но преди това пресата ще научи и ще започне да рови. Някои от финансовите репортери са много добри в тази област. Когато започнат въпросите, невъзможно е вниманието да не се насочи към нашата банка, ще станат известни размерите на загубите ни и всичко това ще се публикува. Тази новина вероятно ще разтревожи нашите вложители. Могат да се очакват масови тегления на пари.

— Но това ще съсипе банката. Просто немислимо!

— Напротив, съвсем логично! Обикновено се случва точно така. Спомни си за Франклин в Ню Йорк. Ако ти си вложител, единственото нещо, което те интересува, е парите ти да бъдат на сигурно място. Ако подозираш, че не е така, изтегляш ги — и то бързо.

Патертън отново пи вода и се отпусна тежко на стола. Беше дори по-блед, отколкото преди.

— Предлагам да свикаш веднага финансовата комисия и главната ни цел през следващите няколко дни да бъде осигуряването на максимално количество свободни парични средства — каза Алекс. — Така ще сме готови в случай, че започнат масови тегления на пари.

— Добре — кимна Патертън.

— Едва ли бихме могли да направим нещо друго. Можем само да се молим. — За първи път, откакто бе влязъл в кабинета, Алекс се усмихна. — Вероятно ще трябва да възложим тази работа на Роскоу.

— Роскоу! — извика Патертън, сякаш внезапно се бе сетил за нещо. — Той проучва документите на Съпранешънъл, препоръча заема и ни увери, че това е голям успех.

— Роскоу не беше сам — подчерта Алекс. — Ти и управителният съвет го подкрепихте. А и други са проучвали данните за състоянието на Съпранешънъл и са стигали до същите изводи като него.

Патертън вдигна слушалката.

— Кажи на господин Хейуърд да дойде при мен. — Последва пауза, а след това Патертън отсече: — Не ме интересува дали Господ е при него. Трябва ми веднага! — Той тресна слушалката и избърса потта от лицето си.

Вратата на кабинета се отвори. Влезе Хейуърд.

— Добро утро, Джеръм — каза той и кимна студено на Алекс.

— Затвори вратата — промърмори Патертън.

Доста учуден, Хейуърд изпълни нареждането.

— Казаха ми, че е спешно. Ако не е, бих искал…

— Кажи му за Съпранешънъл, Алекс — прекъсна го Патертън.

Лицето на Хейуърд замръзна.

С тих глас, като наблягаше на отделните факти, Алекс повтори най-важното от доклада на Джакс. Гневът, който беше изпитал снощи и тази сутрин — гняв от късогледата наивност и лакомията, които бяха докарали банката до ръба на пропастта — вече го беше напуснал. Той изпитваше само съжаление, че трябва да понесат такава голяма загуба и че толкова много усилия бяха отишли на вятъра. С болка си припомни как бяха отхвърлили други, разумни проекти, за да осигурят парите за заема за Съпранешънъл. Добре поне, че Бен Розели не доживя да види всичко това.

Поведението на Роскоу Хейуърд доста го учуди. Алекс очакваше открит антагонизъм, дори гневни изблици. Но това не се случи. Хейуърд слушаше мълчаливо и от време на време задаваше въпроси, без да прави допълнителни коментари. Алекс предположи, че Хейуърд вече има някаква информация или че се е досещал за истината около Сънеко.

Когато свърши, настъпи гробна тишина.

Патертън, който до известна степен се бе възстановил след първоначалния шок, каза:

— Днес следобед ще има заседание на финансовата комисия, за да решим въпроса с наличните пари. Междувременно, Роскоу, свържи се със Съпранешънъл и виж дали не е възможно да си приберем част от заема.

— Според договора това е заем, който може да бъде поискан обратно по всяко време — каза Хейуърд.

— Тогава го поискай. Първо устно, после напиши писмо. Не ми се вярва Сънеко да разполага с петдесет милиона долара на ръка. Дори една солидна компания не си позволява да държи свободни толкова много пари. Но може би все пак им се намира някаква сума, въпреки че надеждата ми не е много голяма. Както и да е, трябва да се опита.

— Веднага ще се обадя на Куортърмейн — каза Хейуърд. — Мога ли да взема доклада?

Патертън погледна към Алекс.

— Нямам нищо против — каза Алекс, — но предлагам да не правим повече копия от него. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

Хейуърд кимна в знак на съгласие. Имаше разтревожен вид и бързаше да си тръгне.