Артър Хейли
Банкери (30)

11

Заседанието на управителния съвет на Първа търговска американска банка, което се състоя в третата седмица на април, бе знаменателно.

Двете главни точки, свързани с политиката на банката, бяха предмет на оживени дискусии — първата бе във връзка със заема за Съпранешънъл, а втората включваше предложението за разширяване на влоговата дейност на банката и откриване на нови банкови клонове в предградията.

Още преди да започнат разискванията беше ясно накъде вървят нещата. Хейуърд пристигна доста преди уречения час, необикновено радостен и спокоен, издокаран в модерен светлосив костюм. Той стоеше до вратата и поздравяваше членовете на управителния съвет. По вежливите отговори можеше да се съди, че повечето от банковите директори не само вече бяха научили по „вътрешния телеграф“ за споразумението със Съпранешънъл, но и безрезервно го подкрепяха.

— Моите поздравления, Роскоу — каза Филип Йохансън. — Ти наистина издигна банката до непознати висоти. Заслужаваш по-висок пост, драги.

— Благодаря ти за подкрепата, Фил — усмихнато отвърна Хейуърд. — Имам и други идеи.

— Действай тогава! Сигурен съм, че ще успееш.

Влезе Флойд Льобер, председателят на управителния съвет на Дженеръл Кейбъл енд Суичгиър Корпорейшън. Той идваше от друг щат. Льобер никога не се бе държал особено любезно с Хейуърд, но сега стисна сърдечно ръката му и помръдна дебелите си гъсти вежди.

— Моят търговски отдел също ще закупи акции на Сънеко. Бих искал в най-скоро време да поговорим за това.

— Да се уточним за другата седмица — съгласи се Хейуърд. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще помогна с всичко, което е по силите ми.

Льобер се отдалечи с доволно изражение.

Харолд Остин дочу разговора им и намигна свойски на Хейуърд.

— Нашето пътешествие свърши добра работа. Издигаш се бързо.

Въпреки възрастта си достопочтеният Харолд приличаше на истински плейбой. Сакото му беше на шотландско каре в ярки цветове, панталонът — кафяв, а спортната риза на разноцветни райета с небесносиня папионка. Гъстата му бяла коса бе модерно подстригана и внимателно сресана.

— Харолд, кажи, ако има нещо, което бих могъл да направя в знак на благодарност… — започна Хейуърд.

— Ще има — увери го достопочтеният Харолд и се запъти към мястото си на масата в заседателната зала.

Дори Ленард Л. Кингзуд, енергичният президент на Нортам Стийл и пламенен защитник на Алекс Вандервурт в управителния съвет, намери добра дума за Хейуърд.

— Чух, че си привлякъл Съпранешънъл, Роскоу. Това се казва първокласна работа.

И другите директори не пропуснаха случая да изразят задоволството си.

Последни пристигнаха Джеръм Патертън и Алекс Вандервурт. Президентът на банката се насочи към председателското място на дългата елипсовидна маса. Както обикновено, видът му беше на богат фермер, а оплешивялата му глава с ивичка рядка бяла коса блестеше на светлината. С папка в ръка, Алекс зае мястото си в средата на лявата страна.

Патертън помоли за внимание и ги запозна с рутинните въпроси. След това обяви:

— Първа точка от дневния ред: Заеми, които подлежат на одобрение от управителния съвет.

Около масата запрелистваха документите в сините секретни папки със сведенията за заемите, достъпни единствено за директорите на Първа търговска американска банка.

— Както обикновено, господа, пред себе си имате документи, съдържащи подробности по предложението на ръководството. Това, което специално ни интересува днес, както вече повечето от вас знаят, е нашата нова сделка със Съпранешънъл Корпорейшън. Лично аз съм много доволен от условията на споразумението и горещо ви го препоръчвам за одобрение. Ще предоставя думата на Роскоу, който осигури тази нова, важна сделка. Той ще направи допълнителни разяснения и ще отговори на въпросите ви, ако има такива.

— Благодаря ти, Джеръм — спокойно каза Роскоу Хейуърд, машинално лъскайки очилата си без рамки. Той се поизправи в стола си и заговори уверено, с приятен и някак смекчен тембър.

— Господа, когато се обсъжда предоставянето на такъв голям заем, разумно е да се потърсят финансовите гаранции за стабилността на длъжника, пък дори и да стои на върха в кредитните рейтинги, какъвто е случаят със Съпранешънъл. В приложение „Б“ на вашите сини папки — отново се разнесе шум от прелистване на страници, — ще намерите обобщени данни, изготвени лично от мен, за резултатите и прогнозираните печалби на групата Сънеко, включително и на всички филиали. Те се базират на официално публикувани сведения, както и на допълнителна информация, която бе предоставена по моя молба от финансиста на Съпранешънъл, господин Стенли Инчбек. Както виждате, цифрите са отлични. Рискът, който поемаме, е минимален.

— Не знам с каква репутация се ползва Инчбек — обади се Уолас Спери, собственикът на компания за научна литература, — но твоята ми е добре известна, Роскоу. И ако ти одобряващ тези цифри, то и аз ги одобрявам.

Обадиха се още няколко души, които бяха на същото мнение.

Алекс Вандервурт драскаше с молив върху лист хартия.

— Благодаря ти, Уоли, и на вас също, господа! — Хейуърд си позволи една лека усмивка и продължи: — Надявам се, че със същото доверие ще се отнесете и към цялостното ми предложение.

Макар че предложението бе подробно изложено в сините папки, той направи допълнителни разяснения за заема от петдесет милиона долара, който се предоставяше на Съпранешънъл и филиалите й, и то веднага, със съответните финансови ограничения в други сфери, за да се осигурят тези средства. Хейуърд увери присъстващите директори, че ограниченията ще бъдат възстановени „колкото е възможно по-скоро — ако това е разумно“, но предпочете да не определя точно кога. Той завърши с думите:

— Препоръчвам тази сделка на управителния съвет и искам да ви уверя, че благодарение на нея нашите печалби ще бъдат наистина много добри.

Хейуърд се облегна назад и Джеръм Патертън подкани присъстващите:

— Имате думата за въпроси и бележки.

— Честно казано — обади се Уолас Спери, — не виждам никаква нужда нито от едното, нито от другото. Всичко е ясно Мисля, че сме свидетели на един значителен удар в бизнеса на банката и предлагам одобрението му.

— И така — каза Джеръм Патертън, — готови ли сме да гласуваме? — Той дори бе вдигнал чукчето си.

— Не — тихо заяви Алекс Вандервурт и прибра молива и листа, върху който беше драскал. — Не смятам, че би трябвало да се гласува, преди да бъдат изяснени още някои неща.

Патертън въздъхна и остави чукчето върху масата. В знак на уважение, Алекс го беше предупредил за своите намерения, но Патертън се надяваше, че след като се увери в общото одобрение, Алекс ще промени решението си.

— Наистина съжалявам, че трябва да възразя на колегите Джеръм и Роскоу — каза Алекс Вандервурт. — Но задълженията, които имам, а и съвестта, не ми позволяват да скривам тревогата и възраженията си.

— Какъв е проблемът? Да не би приятелката ти да не харесва Съпранешънъл?

Този язвителен въпрос бе зададен от Форест Ричардсън, дългогодишен директор в Първа търговска американска банка. Той беше с доста рязък характер и се ползваше с репутацията на педант по отношение на дисциплината.

Алекс се изчерви от гняв. Директорите не бяха забравили, че името му е свързано с това на Марго и със случая Форум Ист. Той не беше подготвен да разисква личния си живот. Успя да си наложи да не отговаря по същия язвителен начин и само каза:

— С госпожица Бракън рядко разговаряме по служебни въпроси. Уверявам ви, че не сме обсъждали предмета на нашето заседание.

— Какво точно не ти харесва в тази сделка, Алекс? — попита още един директор.

— Всичко.

Около масата се разнесе глух шепот, последваха възклицания на раздразнение и учудване. Лицата, обърнати към Алекс, съвсем не бяха приятелски настроени.

— Изясни подробно какво мислиш — рязко рече Джеръм Патертън.

— Така и ще направя — отговори Алекс, посегна към папката и взе листа с бележките си. — Първо, възразявам срещу обема на заема, който ще бъде предоставен на една-единствена компания. Това е един изключително голям риск, наказуем по точка 23А от Разпоредбата за федералния резерв.

Роскоу Хейуърд скочи на крака.

— Категорично възразявам срещу думата „наказуем“.

— Възраженията не могат да променят законите — спокойно отвърна Алекс.

— Но в случая не се нарушават никакви закони! Ние ясно заявяваме, че целият заем няма да се даде само на Съпранешънъл Корпорейшън, но и на нейните филиали. Става дума за Хепълуайт Дистилърс, Грийнапейсчърс Ланд, Атлас Джет Лийзинг, Карибиан Файнанс и Интърнешънъл Бейкърис. — Хейуърд сграбчи синята папка. — Всичко е описано подробно.

— Всички тези компании са под контрола на Съпранешънъл, те са нейни филиали.

— Но те са и компании, които съществуват от години, със самостоятелна структура и със свои собствени права.

— Тогава защо винаги сме говорили и говорим само за Съпранешънъл?

— За удобство и улеснение — погледна го гневно Хейуърд.

— Ти знаеш много добре — настояваше Алекс, — че след като парите на банката бъдат прехвърлени в тези филиали, Куортърмейн може да ги използва, както си пожелае. Което и ще направи.

— Хайде, стига! — намеси се Харолд Остин и удари силно с юмрук по масата, за да привлече вниманието им. — Големия Джордж Куортърмейн е мой добър приятел. Няма да седя и да слушам несправедливите обвинения в нелоялност, които му се отправят.

— Никой не го обвинява в нелоялност — отвърна Алекс. — Аз говоря за взаимоотношенията, които съществуват в рамките на един конгломерат. От балансите им личи, че между филиалите на Съпранешънъл непрекъснато се прехвърлят огромни суми пари. А това е потвърждение, че ще дадем парите си на една-единствена компания.

— Искам да повторя това, което знам за Куортърмейн, а също и за Съпранешънъл — каза Остин, като се обърна с гръб към Алекс и огледа останалите членове на управителния съвет. — Повечето от вас знаят, че срещата на Бахамските острови, по време на която Роскоу и Големия Джордж се договориха за този заем, бе организирана от мен. Преценявам всичко и ви уверявам, че това е една изключително добра сделка за банката.

Настъпи тишина. Филип Йохансън взе думата:

— Алекс — подхвана той, — да не би да си малко ядосан на Роскоу за това, че не ти, а той е бил поканен на тази игра на голф на Бахамските острови?

— Не, моите възражения нямат никакви лични подбуди.

— Всеки случай, не си личи — подхвърли иронично някой.

— Господа, господа! — Джеръм Патертън удари с чукчето, за да въдвори ред.

Алекс очакваше подобна реакция. Но запази самообладание и продължи:

— Отново повтарям, че това е твърде голям заем. Опитите да бъде представен като множество малки заеми, предоставени на различни компании, са една умела маневра, за да се заобиколи закона. Всички в тази зала го знаем. — Той хвърли предизвикателен поглед към насядалите около масата.

— Аз пък не знам, че е така — каза Роскоу Хейуърд. — И твърдя, че интерпретацията ти е злонамерена и погрешна.

Ситуацията беше безпрецедентна. Винаги, когато разрешаваха някои по-заплетени въпроси, директорите си разменяха учтиви, възпитани бележки, както бе прието между джентълмени. Гневните и язвителни подмятания бяха напълно непознати.

За първи път се обади Ленард Л. Кингзуд. Гласът му прозвуча умиротворяващо:

— Алекс, аз приемам, че до известна степен имаш основание за всичко, което казваш. Но предлаганият вариант се използва непрекъснато от големите банки и корпорации…

Намесата на ръководителя на Нортам Стийл бе много важно. На заседанието на управителния съвет през миналия декември Кингзуд беше начело на тези, които настояваха Алекс да бъде назначен на главния ръководен пост на Първа търговска американска банка.

— Честно казано — добави той, — ако това може да се смята за финансово престъпление, то и моята компания би могла да бъде обвинена.

— Съжалявам, Лен — тихо каза Алекс, защото разбираше, че губи един приятел. — И все пак, аз не вярвам, че това ще бъде правилен ход. Особено като се има предвид и съмнителният пост, който Роскоу ще заеме — член на управителния съвет на Съпранешънъл.

Ленард Кингзуд сви устни и не каза нищо повече.

Но Филип Йохансън не премълча. Той се обърна към Алекс:

— Ти си луд, ако си мислиш, че след тази забележка някой ще повярва на изявленията за липса на лични подбуди!

Роскоу Хейуърд се опита да прикрие усмивката си, но не можа.

На лицето на Алекс бе изписана упорита непреклонност. Дали това не беше последното заседание на управителния съвет на Първа търговска американска банка, на което присъстваше? Последно или не, той не искаше да се предаде. Пренебрегвайки последната забележка на Йохансън, Алекс каза:

— Ние не сме новаци в банковото дело и все пак има от какво да се учим. Отвсякъде ни атакуват за това, че предизвикваме конфликти чрез размените на директори в управителните съвети. Подобни обвинения получаваме от Конгреса, от потребителите, от нашите собствени клиенти, от пресата. Ако сме честни пред себе си, ще признаем, че тези обвинения са до известна степен справедливи. Всички знаем колко свързани са големите нефтени компании, именно защото работят съвместно в управителните съвети на банките. И това е само един пример. Ние продължаваме да разширяваме тази практика: ти ще бъдеш член на моя управителен съвет, аз — на твоя. След като Роскоу стане директор на Съпранешънъл, чии интереси ще защитава той най-напред? Тези на Съпранешънъл? Или на Първа търговска американска банка? И дали, повлиян от личните си интереси, няма да се опита на заседанията на нашия управителен съвет да облагодетелства по някакъв начин Сънеко за сметка на други компании? Притежателите на акции от двете компании очакват отговорите на тези въпроси, обществеността и властите — също. Ще ви кажа и още нещо. Ако ние не сме в състояние да представим убедителни отговори в най-скоро време и ако не престанем да пускаме пипалата си, банковото дело ще бъде ограничено от строги закони. Ние напълно ги заслужаваме.

— Ако следваме тази логика — възрази Форест Ричардсън, — то половината от членовете на този управителен съвет биха били обвинени в подобни лични интереси.

— Точно така. Наближава времето, когато банката ще бъде принудена да признае тази ситуация и да наложи промени.

— Сигурно съществуват и други мнения по този въпрос. — Ричардсън му хвърли гневен поглед. Неговата компания за месни продукти дължеше големи заеми на Първа търговска американска банка. Форест Ричардсън бе участвал в заседанията на управителния съвет винаги, когато тези заеми бяха одобрявани.

Без да обръща внимание на открито изразената враждебност, Алекс продължи:

— Този заем за Съпранешънъл ме безпокои с друго. За да осигурим тези пари, ние ще трябва да съкратим средствата за малки заеми и за заеми за жилища. Но това значи банката да наруши обществените си задължения.

— Но нали се посочва, че тези съкращения са временни — каза раздразнено Джеръм Патертън.

— Да — съгласи се Алекс. — Само че никой не се наема да каже колко точно временни или пък какво ще стане с клиентите и с репутацията на банката, докато са в сила тези ограничения. Общинските облигации, за които все още не сме говорили, също ще бъдат засегнати от съкращенията. — Той отвори папката с документите и извади втори лист с бележки. — През следващите шест седмици в щата трябва да бъдат пуснат в обръщение единайсет вида облигации за подпомагане на районните училища и някои провинциални селища. Ако нашата банка не участва, най-малко половината от тези облигации ще останат непродадени. — Алекс повиши леко глас. — Нима намерението на управителния съвет е да се откаже, толкова скоро след смъртта на Бен Розели, от една традиция, към която са се придържали цели три поколения от рода Розели?

За първи път от началото на заседанието директорите си размениха смутени погледи. Основателят на банката, Джовани Розели бе установил преди много години практиката Първа търговска американска банка да заема ръководно място в продажбата на облигации в помощ на различните обществени сфери. Без подобно съдействие от страна на най-голямата банка в щата, тези облигации — които не бяха големи, не носеха кой знае каква печалба и не се ползваха с особена популярност — биха останали непродадени, а с това и финансовите нужди в обществения сектор — незадоволени. Тази традиция бе вярно следвана от сина на Джовани, Лоренцо, и от внука му Бен. Това не беше някаква особено печеливша дейност, макар че не носеше и загуби. Но тя имаше значителна стойност за обществото, пък и чрез нея се връщаха в общините част от средствата, които техните жители влагаха в Първа търговска американска банка.

— Джеръм, може би трябва да се направи преоценка на ситуацията — предложи Ленард Кингзуд.

Чуха се и други гласове в подкрепа на предложението.

Роскоу Хейуърд бързо осмисли всичко и се обърна към Патертън:

— Джеръм, мога ли да кажа нещо?

Президентът на банката кимна.

— Тъй като виждам, че този факт смущава членовете на управителния съвет — спокойно рече Хейуърд, — искам да ви уверя в това, че при една нова оценка, ние бихме могли да възстановим част от средствата за общинските облигации, като това няма да попречи на уговорката ни със Съпранешънъл. Бих предложил управителният съвет да остави на Джеръм и на мен подготовката на детайлите за благоприятното разрешаване на този въпрос.

Хейуърд изобщо не спомена Алекс, и то съвсем преднамерено.

Чуха се одобрителни възгласи.

— Но това няма да помогне да се възстановят средствата за малките заеми и заемите за жилища — възрази Алекс.

Думите му не получиха подкрепата на останалите членове на управителния съвет.

— Предполагам, че вече чухме всички гледни точки — намеси се Джеръм Патертън. — Може би е време да гласуваме предложението.

— Не — упорстваше Алекс. — Има още един проблем.

Патертън и Хейуърд си размениха погледи, в които се четеше примиреност да понесат и това.

— Аз вече говорих за кръстосването на интереси — подчерта Алекс. — Сега искам да предупредя управителния съвет за нещо много по-сериозно. От началото на преговорите по заема със Съпранешънъл до вчера нашата банка е изкупила — той погледна бележките си, — три хиляди акции на Съпранешънъл. Поради повишените продажби, за които се използват парите на нашите вложители, цените на акциите на Сънеко са се повишили със седем и половина пункта. Аз съм сигурен, че всичко това е било предварително договорено…

Гласът му се изгуби сред шумните протести от страна на Роскоу Хейуърд, Джеръм Патертън и неколцина от директорите.

Хейуърд отново скочи на крака, очите му гневно блестяха.

— Това е преднамерено изопачаване на фактите!

— Закупените акции са реален факт — не се предаваше Алекс.

— Но интерпретацията на този факт е изопачена. Сънеко е прекрасно вложение!

— А защо така внезапно изгря на небосклона?

Патертън разгорещено протестира:

— Алекс, закупуването на акции не е предмет на дискусията ни.

— Напълно съм съгласен — отсече Филип Йохансън.

— И аз, и аз — обадиха се Харолд Остин и още няколко директори.

— Не знам дали е предмет или не — упорстваше Алекс, — но искам да ви предупредя, че това, което става в момента, противоречи на закона Глас-Стигад от 1933 година и директорите могат да бъдат привлечени под отговорност…

Прекъсна го хор от ядосани гласове. Алекс знаеше, че е докоснал една деликатна тема. Членовете на управителния съвет се досещаха за всички машинации и все пак предпочитаха да не знаят конкретните факти. Знанието ги задължаваше да се намесят и да поемат отговорност. А те не желаеха нито едното, нито другото.

Е, помисли си Алекс, сега вече знаят достатъчно, независимо дали го искат или не.

— Предупреждавам управителния съвет, че ще съжаляваме, ако приемем заема за Съпранешънъл — вече ни е известно какви последици може да донесе той. — Алекс се облегна назад и заключи: — Това е всичко.

Джеръм Патертън удари с чукчето, гласовете в залата утихнаха и той обяви леко пребледнял:

— Ако няма повече изказвания, можем да пристъпим към гласуване.

Предложението бе одобрено. Единствен Алекс Вандервурт беше против.