Артър Хейли
Банкери (26)

7

Топлите слънчеви лъчи се сипеха от безоблачното лазурно небе върху зеленото игрище за голф на Бахамас Фордли Кей Клъб. Игрището и луксозните клубни зали бяха сред най-изисканите в цял свят. Зеленото игрище преминаваше в красив пуст плаж с бял пясък, заобиколен с палми, който се губеше в далечината като пътека към рая. Морето се синееше, а малките вълнички тихо се разбиваха върху пясъка. На около половин миля от брега имаше вълнолом, заобиколен с ивица от пяна.

Съвсем близо, непосредствено до игрището пъстрееха приказно красиви цветя — хибискуси, коледни звезди, жасмини, съчетани в невероятни цветове. Чистият въздух, непрекъснато освежаван от лекия бриз, носеше дъх на жасмин.

— Това е най-близкото място до рая, до което би могъл да стигне един политик — отбеляза вицепрезидентът на Съединените щати.

— Моята представа за рая изключва дори една-единствена пропусната топка — каза достопочтеният Харолд и нанесе поредния си забележителен удар. — Не може да няма начин човек да не овладее до съвършенство тази игра.

Четиримата мъже играеха голф на два отбора — Големия Джордж и Роскоу Хейуърд срещу Харолд Остин и вицепрезидента.

— Знаеш ли какво трябва да направиш, Харолд? — каза вицепрезидентът Байрън Стоунбридж. — Върни се в Конгреса, а след това се постарай да се докопаш до работа като моята, например. След като заемеш този пост, няма да имаш никакви други задължения, освен да играеш голф. Тогава ще можеш наистина да се отдадеш на спорта. Исторически потвърден факт е, че почти всеки вицепрезидент през последните петдесет години е бил по-добър играч на голф, когато е напускал поста си, отколкото, когато е встъпвал в длъжност.

Сякаш за да потвърди думите си, само миг по-късно той заби своя трети удар със забележителна точност.

Слаб и подвижен, Стоунбридж беше наистина отличен играч. Син на фермер, той бе работил от сутрин до вечер в семейното имение и така бе запазил добрата си физическа форма. На игрището за голф се чувстваше в свои води и очите му заблестяха от удоволствие, когато топката падна близо до целта, търкулна се и улучи дупката.

— Добър удар — призна Големия Джордж, след като отпрати своята топка с не по-малка точност. — Значи във Вашингтон не сте чак толкова заети, а Бай?

— Е, не би трябвало да се оплаквам. Миналия месец трябваше да направя една проверка на документите на администрацията. А имаше и изтичане на информация от Белия дом — твърде вероятно е в най-скоро време да си имаме разправии.

Останалите се усмихнаха с разбиране. Обществена тайна беше, че Стоунбридж, бивш губернатор на щат и бивш лидер на малцинството в Сената, беше доста раздразнителен и неспокоен на сегашния си пост. Преди изборите, в настъпващата нова ера след Уотъргейт, кандидатът за президент непрекъснато повтаряше, че неговият вицепрезидент ще играе значителна роля в управлението на страната. Както винаги, след успеха на изборите, това обещание остана неизпълнено.

Хейуърд и Куортърмейн успешно запратиха топките, но се наложи да почакат известно време със Стоунбридж, защото достопочтеният Харолд направи няколко погрешни удара — преди да запрати топката, той се прицелваше дълго, променяше стойката си и пускаше шеги.

Четиримата мъже се различаваха твърде много един от друг. Джордж Куортърмейн, който се извисяваше над всички, беше в скъп спортен екип — карирани панталони, жилетка „Лакосте“ и сини велурени кецове. Червената му шапка за голф беше с емблемата, удостоверяваща, че притежателят й има така желания от всички статут на член на Фордли Кей Клъб.

Вицепрезидентът бе еталон за изискан стил — панталон от трико, риза в приятни светли тонове и специални обувки за голф в бяло и черно. Харолд Остин се открояваше с крещящото си облекло в яркорозово и лилаво Роскоу Хейуърд бе с практичен спортен екип — тъмносиви панталони, бяла риза с къси ръкави и меки черни обувки. Дори на игрището за голф си личеше, че е банкер.

Придвижването им от площадката, където започна първият тур на играта, напомняше на кавалкада. Две електрокарчета караха стиковете им. Още шест електрокара бяха наети от хората, които охраняваха вицепрезидента. Те ги следваха по игрището като защитен ескадрон.

— Бай, ако можеше свободно да избираш някои от приоритетите на управлението, на какво би се спрял? — попита Роскоу Хейуърд.

Предния ден Роскоу се бе обърнал към Стоунбридж с официалното „господин вицепрезидент“, но веднага получи следния отговор:

— Забрави тези официалности, дотягат ми. Най-добре се чувствам, когато ме наричат Бай.

Хейуърд, който държеше на приятелствата с важни личности, бе приятно изненадан.

— Ако имах възможност да избирам — отговори Стоунбридж, — щях да концентрирам усилията си в икономиката — за възстановяване на финансовата стабилност и за балансиране на националния бюджет.

— Малцина бяха смелчаците, които се опитаха да го направят — обади се Куортърмейн. — И те се провалиха, Бай. Така че май си закъснял.

— Късно е, Джордж, но не и прекалено късно.

— Ще поговорим за това отново — каза Големия Джордж и нанесе поредния удар, като внимателно проследи с поглед пътя на топката. — След девет. Сега приоритетът е да спечелим играта.

Откакто бяха стъпили на игрището за голф, Куортърмейн бе някак напрегнат и не особено разговорлив. Той винаги играеше с максимално напрежение с цел победа. Куортърмейн твърдеше, че победата или неочакваното преобръщане на резултата му доставят такова удоволствие, каквото и прибавянето на още някоя компания към Съпранешънъл.

Хейуърд също проявяваше постоянство и упоритост в играта, като постигаше прилични, но не и завидни резултати.

След като преминаха на шестата площадка, Големия Джордж го предупреди:

— Роскоу, следи тези двамата с острото си банкерско око! Политиците и специалистите по рекламата нямат навика да проявяват особена честност и акуратност.

— Самото ми положение в йерархията изисква да победя — подхвърли вицепрезидентът. — На всяка цена.

— О, запомнил съм добре всички резултати. — Роскоу Хейуърд се потупа по челото. — Всичко е запечатано тук. На първата площадка Джордж и Бай имаха по четири, Харолд — шест, а аз спечелих необходимия брой точки. Всички бяхме равни на втората, с изключение на Бай, който нанесе забележителен удар. Ние с Харолд също не се изложихме. С изключение на Харолд всички се справиха добре и на третата площадка, неговите точки там са шест. На четвъртата дупка ни провървя — четири за Джордж и мен — удара нанесох аз, пет за Бай, седем за Харолд. Последната дупка бе пълен провал за Харолд, но неговият партньор позаглади нещата с един добър удар. Що се отнася до резултата, в момента сме наравно.

Байрън Стоунбридж го гледаше с изумление:

— Забележително! Просто не мога да повярвам!

— Нещо грешиш за мен на първата площадка. Точките са пет, а не шест — обади се достопочтеният Харолд.

— Не е вярно, Харолд — заяви Хейуърд. — Спомни си, първия път заби топката в палмовата горичка, после удари слабо и топката едва стигна до края на зелената площ, така че трябваше да насочиш топката още веднъж, за да улучиш.

— Точно така беше — потвърди Стоунбридж. — И аз си спомням.

— Роскоу, ти чий приятел си всъщност? — намръщи се Харолд Остин.

— Мой, разбира се! — възкликна Големия Джордж. Той протегна ръка и прегърна Хейуърд. — Започваш да ми харесваш, Роскоу! Особено ми харесва хандикапът ти. — Хейуърд кимна доволно, а Големия Джордж сниши глас и го попита: — Добре ли прекара миналата нощ?

— Да, много, благодаря. И пътуването, и вечерта бяха много приятни. Спах отлично.

Всъщност съвсем не беше спал добре. Предишната вечер във вилата на Джордж Куортърмейн стана ясно, че Аврил, стройното и красиво червенокосо момиче, е наистина на негово разположение, и то за всичко, каквото пожелае. Това се виждаше от поведението на другите гости, а и от държанието на Аврил през деня и особено вечерта. Тя не пропусна нито един случай да се притисне към Хейуърд, косите й често докосваха лицето му й тя непрекъснато търсеше претекст, за да бъде близо до него. Той не я окуражаваше, ала не се и съпротивяваше.

Нямаше съмнение, че красивата Криста е на разположение на Байрън Стоунбридж, а очарователната блондинка Рита — на Харолд Остин. Съвършената в своята красота японка Мунбийм рядко се отделяше на повече от няколко крачки от Куортърмейн.

Вилата на Куортърмейн — една от няколкото подобни вили, които шефът на Сънеко притежаваше в различни страни, беше построена на Просперо Ридж, високо над Насо и от нея се откриваше панорамна гледка към града и морето. Оградена от каменни стени, къщата беше построена в живописна местност. Стаята на Хейуърд беше на втория етаж. Аврил го настани в нея веднага след пристигането им. Изгледът беше чудесен. Скрита зад дърветата, се виждаше и част от къщата на съседа — министър-председателя, — която бе строго охранявана от кралската бахамска полиция.

Късно следобед гостите и домакинът седнаха да изпият по едно питие до заобиколения с високи колони басейн. После вечеряха на терасата, на маса, осветена от свещи. Момичетата бяха свалили униформите и издокарани в елегантни тоалети седяха на масата заедно с мъжете. Наоколо сновяха безупречни сервитьори с бели ръкавици, оркестърът от двама музиканти тихо свиреше. Чудесната обстановка предразполагаше към приятни разговори и добро настроение.

След вечерята вицепрезидентът Стоунбридж и Криста предпочетоха да останат във вилата, а останалите от компанията се качиха в три ролсройса — същите, които ги посрещнаха на летището в Насо — и се отправиха към казиното на Парадайз Айланд. Големия Джордж игра с големи залози и спечели. Остин се включи, заложи само няколко пъти, а Хейуърд въобще не игра. Хейуърд не одобряваше хазартните игри, но с интерес изслуша разясненията на Аврил за основните правила при залаганията — всичко това бе съвсем ново за него. Поради шума в залата Аврил бе прилепила лице до неговото и му шепнеше. Хейуърд отново усети, че това съвсем не му е неприятно.

По-късно той внезапно откри, че тялото му изпитва желание да опознае Аврил по-отблизо. Ставаше все по-трудно да се противопостави на някои желания и действия. Той усети, че Аврил долови вътрешната му борба, но тя явно я забавляваше. Момичето нехаеше за терзанията му. Когато го изпрати до вратата на спалнята в два часа през нощта, той прояви огромни усилия на волята и не я покани да влезе — макар тя да му показа, че с голямо желание би го сторила.

Преди да се насочи към своята стая, Аврил отметна назад червената си коса и му каза с усмивка:

— Точно до леглото има вътрешен телефон. Ако искаш нещо, каквото и да е то, натисни бутон номер седем и аз ще дойда.

Този път не остана никакво съмнение за какво „нещо“ говореше Аврил. Номер седем, изглежда, бе нейният код.

Кой знае защо, но гласът му стана някак по-плътен, а езикът му натежа, когато каза:

— Благодаря ти, но няма нужда. Лека нощ.

Но вътрешната му борба продължи. Докато се събличаше, мислите му се въртяха все около Аврил и той забеляза, че дори тялото му откликна на тези мисли. Нещо, което не му се беше случвало от толкова много време, и то сега, когато не го желаеше.

Той коленичи и отправи молитва към бога да го защити и да му помогне да се пребори с изкушението. Молитвата му, изглежда, бе чута. Тялото му се отпусна уморено и той заспа.

След като напуснаха шестата площадка, Големия Джордж предложи:

— Ей, момче, да ти изпратя ли Мунбийм довечера? Не можеш да си представиш какви трикове знае тази малка палавница.

Хейуърд пламна и реши да му отговори сериозно.

— Джордж, приятно ми е в твоята компания и бих искал да бъдем приятели. Но трябва да ти кажа, че нашите разбирания в някои области се различават.

— В кои области по-точно? — изгледа го Големия Джордж.

— Ами например в областта на морала.

Големия Джордж се замисли, лицето му стана непроницаемо. След това внезапно избухна в смях:

— Морал ли — какво пък е това?

Той спря електрокарчето, тъй като достопочтеният Харолд се приближаваше застрашително от страничния път.

— О’кей, Роскоу, действай, както си знаеш. Само ми кажи, ако случайно промениш решението си.

Въпреки твърдото си решение, Хейуърд с ужас установи, че през следващите два часа мислите му непрекъснато се връщаха към нежната и прелъстителна японка.

След като приключиха играта на деветата площадка и отидоха да пийнат в бара, Големия Джордж се обърна към Байрън Стоунбридж и отново подхвана темата от петата площадка.

— Американското правителство, както и някои други правителства, се ръководят от хора, които не могат или не искат да разберат основните правила на икономиката. Това е причината — единствената причина — за нарастващата инфлация. И за разпадането на световната парична система. Всичко, свързано с парите, отива на зле…

— Имаш право — отвърна Стоунбридж. — Конгресът харчи по такъв начин, сякаш парите никога не могат да се свършат. Уж хората в парламента и в Сената са разумни, но всички смятат, че на мястото на един похарчен долар идват нови четири или пет.

— Това го знае всеки бизнесмен — припряно рече Големия Джордж. — И от години. Въпросът е не дали, а кога ще се разпадне американската икономика.

— Но това съвсем не е сигурно. Все още можем да я спасим.

— Можем, но няма да го направим. Прекалено дълбоко започна да се вкоренява социализмът — а той на практика означава да се харчат пари, с каквито в действителност не разполагаш. Така ще се стигне до момента, в който правителството няма да получи кредит. Глупаците мислят, че това е невъзможно. Но това ще стане.

— Официално бих отрекъл подобно твърдение — въздъхна вицепрезидентът. — Но тук, в тесен кръг, не мога да го направя.

— Не е трудно да се предвидят последиците от всичко това — каза Големия Джордж. — Ще стане почти същото, както в Чили. Мнозина смятат, че Чили е нещо съвсем различно и далечно. Но не е така. Чили беше умален модел на Съединените щати — а също и на Канада, и на Великобритания.

— Съгласен съм с разсъжденията ти за последиците — обади се замислено достопочтеният Харолд. — Първо демокрация — солидна, ефективна, призната и уважавана в цял свят. След това социализъм, в началото слаб, но набиращ постепенно сили. Лудо харчене на пари, докато не остане нищо. После финансова разруха, анархия, диктатура.

— Независимо колко сме затънали, аз не вярвам, че бихме могли да стигнем дотам — каза Байрън Стоунбридж.

— И не би трябвало — каза Големия Джордж. — То и не може да стане, ако хората като нас, които притежават достатъчно интелигентност и власт, виждат перспективата и планират предварително нещата. При финансова разруха Съединените щати могат да се опрат на големия бизнес. Имам предвид картелите и мултинационалните компании като моята, както и големите банки като твоята, Роскоу. Те биха могли да ръководят финансово страната и да наложат необходимата финансова дисциплина. Ние можем да предложим единственото решение, защото имаме влияние в световен мащаб, защото сме вложили собствените си ресурси там, където инфлацията няма да ги засегне. Другата здрава опора са армията и полицията. В сътрудничество с големия бизнес, те ще се грижат за реда.

— С една дума, полицейска държава — подхвърли вицепрезидентът. — Ще срещнем сериозна съпротива.

— Съпротива може би ще има, но не и сериозна — сви рамене Големия Джордж. — Хората ще трябва да приемат неизбежното. Особено след като така наречената демокрация се разпадне, паричната система се разклати и отделният човек загуби опорните си точки. Освен това американците вече не вярват в демократичните институции. Вие, политиците, значително подкопахте тази вяра.

Роскоу Хейуърд, който до този момент мълчаливо ги слушаше, каза:

— Това, което предвиждаш, Джордж, е разрастването на военно-промишления комплекс до такава степен, че да поеме ръководството на страната.

— Точно така! Промишлено-военният комплекс — предпочитам да го наричам по този начин — става все по-силен, докато американската икономика отслабва. Ние си имаме организация. Тя не е още достатъчно силна, но непрекъснато укрепва.

— Айзенхауер беше първият, който заговори за военно-промишлената структура — каза Хейуърд.

— И предупреди за опасностите от нея — добави Байрън Стоунбридж.

— О, да — съгласи се Големия Джордж. — И постъпи глупаво. Защото именно той, по-добре от другите хора, би могъл да предвиди властта на силата. Не е ли така?

Вицепрезидентът отпи от пунша си.

— Е, аз не мога да се сравнявам с него. Но ти си прав донякъде…

— Искам да ти кажа — заяви Големия Джордж, — че ти си човек, който би трябвало да се присъедини към нас.

— Джордж, с колко време мислиш, че разполагаме? — попита достопочтеният Харолд.

— Според моите експерти осем-девет години. Дотогава разпадането на паричната система е неизбежно.

— Това, което ме привлича като банкер — каза Роскоу Хейуърд, — е идеята за дисциплина, поне що се отнася до парите и управлението.

Куортърмейн подписа чека на бара и стана.

— Ще се уверите, че съм прав.

Те се насочиха към десетата площадка.

— Бай — извика Големия Джордж на вицепрезидента, — ти играеш добре, признавам. Но сега имам намерение да ти демонстрирам дисциплиниран и икономичен голф. Ти си само с една точка пред нас, а ни предстоят още девет дупки.

 

 

Големия Джордж и Роскоу Хейуърд чакаха на пътеката, докато Харолд Остин търсеше топката, изпратена към четиринайстата дупка. След малко в търсенето се включиха всички и най-накрая един от бодигардовете на президента намери топката под един храст. Големия Джордж се беше отпуснал, тъй като с Хейуърд водеха с една точка. Двамата седнаха в електрокара и той подхвана дългоочакваната от Хейуърд тема. Разговорът потръгна съвсем непосредствено.

— Значи вашата банка желае да осъществи бизнес със Съпранешънъл?

— Мина ни такава мисъл. — Хейуърд се стремеше да поддържа непринудения тон.

— Имам намерение да поразширя Сънеко в областта на комуникациите, като купя контролния пакет акции от малки, но възлови телефонни и радиопредавателни компании. Някои от тях са държавни, други — частни. Смятаме да действаме без много шум, като дори заплатим на местните управници, ако това се налага. Така ще избегнем съпротивата на някои националисти. Сънеко осигурява привеждане към световните стандарти, най-съвременни технологии и ефективно използване — а това малките страни не могат да си позволят. Сделката е изгодна и за нас. Само след три години ще контролираме четирийсет и пет процента от комуникационните връзки в цял свят и ще надминем всякаква конкуренция. Това е важно за страната ни. Жизненоважно е и за един промишлено-военен комплекс, за какъвто говорихме.

— Да — съгласи се Хейуърд. — Разбирам голямото значение на всичко това.

— От твоята банка ще искам кредит на стойност петдесет милиона долара. Разбира се, при най-изгодни условия.

— Естествено, че всичко, за което се споразумеем, ще бъде само при най-изгодни условия. — Хейуърд знаеше, че какъвто и заем да бъде предоставен на Сънеко, той щеше да бъде с най-ниските лихви. Това беше аксиома в банкерството: най-богатите клиенти плащаха най-ниска лихва за заемите си. Високите лихви бяха за бедните. — Трябва само да видим какви са правните ограничения за нашата банка според федералния закон — добави той.

— Правни ограничения, какво говориш, за бога! Има толкова начини да бъдат заобиколени и това се прави всеки ден! Знаеш го много добре, както и аз.

— Да, знам, че има такива начини.

Това, за което говореха, бе едно разпореждане за банките в Съединените щати, с което им се забраняваше да дават заем, възлизащ на повече от десет процента от капиталите и активното салдо. Целта беше да се предпази банката от банкрут, както и да се защитят парите на вложителите. Ако Първа търговска американска банка предоставеше на Сънеко заем от петдесет милиона долара, това значително би надхвърлило предвидената законова граница.

— Един от начините да се избегнат тези ограничения — каза Големия Джордж, — е да се раздроби заемът между няколко филиала на компанията. А след това ще го прехвърлим там, където ни е необходим.

— Това би могло да се направи — усмихна се Роскоу Хейуърд. Той разбираше, че по този начин законът се нарушаваше отново, макар формално да се оставаше в неговите рамки. В същото време съзнаваше, че Големия Джордж бе напълно прав подобни методи се използваха всеки ден, и то от най-големите и най-престижните банки.

И все пак размерът на предложения заем пораждаше известни колебания. Като начало той предвиждаше около двайсет, двайсет и пет милиона. Сумата би могла да се увеличи, след като укрепнат връзките между Сънеко и банката.

Сякаш прочел мислите му, Големия Джордж каза:

— Аз не се занимавам с дребни суми. Ако петдесет милиона са твърде много, нека забравим за този разговор. Ще се обърна към друга банка.

Като че ли за миг тази важна и обещаваща сделка, заради която Хейуърд всъщност бе дошъл до тук, се изплъзна между пръстите му.

— Не, не — твърдо каза той. — Не са прекалено много.

Хейуърд започна да си припомня на ум заемите, предоставени от Първа търговска американска банка. Нямаше друг човек, който да ги знае по-добре от него. Да, те можеха да дадат петдесет милиона на Сънеко. Щеше да се наложи да направят някои промени — драстично да намалят по-малките заеми, както и заемите за строителство на жилища, но това не беше чак толкова трудно. Един голям заем за клиент като Сънеко би бил значително по-изгоден, отколкото множество малки заеми, чието предоставяне и събиране изискваше допълнителни средства.

— Възнамерявам да препоръчам този заем на нашия управителен съвет — решително заяви Хейуърд. — И съм сигурен, че ще го одобри.

— Чудесно.

— Разбира се, позицията ми пред управителния съвет би била много по-силна, ако мога да съобщя на нашите директори, че банката ще има свои представители в ръководството на Сънеко.

Големия Джордж замълча, сякаш обмисляше отговора си.

— Това би могло да се уреди. Но тогава ще очаквам да закупите доста от нашите акции. Крайно време е да се влеят малко свежи пари при нас, това ще повиши и цените на акциите ни.

Хейуърд каза с още по-голяма увереност:

— Това би могло да се осъществи. По всичко личи, че Сънеко ще установи активни връзки с нас, така че се налага да намерим един взаимноизгоден баланс…

Хейуърд разбираше, че в момента водеха типичен разговор между банкер и клиент. И двамата спазваха основното правило в отношенията между банките и корпорациите: дай ми, за да ти дам.

Куортърмейн извади от кожената си чанта стика за голф и каза раздразнено:

— Не ме занимавай с подробности. Моят финансист Инчбек пристига днес. Утре се връщаме заедно. Така че ще можете да се срещнете.

С това краткият делови разговор приключи.

А през това време непрекъснатите грешки в играта на достопочтения Харолд явно бяха раздразнили неговия партньор. „Ще ме побъркаш“ — оплакваше се Байрън Стоунбридж. Или: „По дяволите, Харолд, тези твои несполучливи удари сякаш са заразителни! Би трябвало да се ваксинирам.“ Може би раздразнението бе причината, но ударите на вицепрезидента също бяха станали неточни.

Но Остин не успя да нанесе по-добър удар, дори след отправените му упреци и до седемнайсетата дупка Големия Джордж и точният засега Роскоу продължаваха да водят с една точка. Това доставяше голямо удоволствие на Куортърмейн и той запрати топката на осемнайсетата площадка на цели двеста и седемдесет ярда, точно по средата, а след това с един лек допълнителен удар я насочи в целта и неговият отбор спечели играта.

Големия Джордж беше много доволен от победата и приятелски прегърна Байрън Стоунбридж.

— Предполагам, че това прави моят кредитен баланс във Вашингтон още по-стабилен.

— Зависи какво точно искаш — каза вицепрезидентът многозначително и добави: — И дали си достатъчно дискретен.

Докато си пиеха питиетата в съблекалнята, достопочтеният Харолд и Стоунбридж дадоха на Куортърмейн по сто долара — такава беше предварителната уговорка. Хейуърд не беше участвал в залагането, така че не получи нищо.

— Играта ми хареса — великодушно каза Големия Джордж и се обърна към останалите: — Смятам, че Роскоу трябва да получи някакво признание. Не сте ли съгласни?

Те кимнаха, а той удари с ръка по коляното си и рече:

— Сетих се какво! Място в управителния съвет на Сънеко! Как ви се струва тази награда?

— Шегуваш се, нали? — усмихна се Хейуърд.

Усмивката мигом изчезна от лицето на президента на Сънеко.

— Когато става дума за Съпранешънъл, аз никога не се шегувам.

Хейуърд разбра, че по този начин Големия Джордж слагаше завършек на предишния им разговор. Съгласеше ли се, това би означавало, че приема и останалите задължения…

Колебанието му продължи само секунди.

— Щом е така, приемам с удоволствие.

— Ще го обявим следващата седмица.

Предложението бе толкова неочаквано и смайващо, че Хейуърд не можеше да повярва. Той очакваше, че някой друг от директорите на Първа търговска американска банка ще бъде поканен да участва в управителния съвет на Съпранешънъл. Но че ще бъде избран точно той, и то лично от Куортърмейн, това беше наистина чудо на чудесата. Сегашните членове на управителния съвет на Сънеко бяха до един включени в раздела за бизнес и финанси на „Кой кой е“.

Сякаш прочел мислите му, Големия Джордж се засмя:

— Освен всичко друго, така ще можеш да следиш за парите на банката.

Хейуърд забеляза, че достопочтеният Харолд поглежда въпросително към него. Хейуърд кимна леко и колегата му директор в Първа търговска американска банка направо засия от задоволство.