Артър Хейли
Банкери (20)

1

Подобно на мехурчета, които идват от водните дълбини и се пукат на повърхността, първите застрашителни признаци се появиха в средата на януари. В колоната с клюките „Ухо, прилепено към земята“ на неделното издание на градския вестник пишеше следното:

„Из града се носят слухове, които предсказват резки съкращения на финансите за Форум Ист. Твърди се, че огромният проект има финансови проблеми. Кой ли ги няма в днешно време…“

Алекс Вандервурт прочете съобщението в понеделник сутринта, когато секретарката остави на бюрото му пресата. Най-отгоре беше именно този вестник, а информацията беше оградена с червено кръгче.

В понеделник следобед Едуина Д’Орси му телефонира, за да го попита дали е чел съобщението и дали знае нещо повече по този въпрос. Тревогата на Едуина беше основателна. Още от самото начало, нейният централен градски банков клон бе предоставил заеми за строителство във Форум Ист, а също и много от заемите за закупуване на жилища в комплекса. Този проект представляваше важен дял от деловата дейност на клона.

— Ако наистина предстои такова нещо — настоя Едуина, — бих искала да знам.

— Веднага ще ти съобщя. Засега нищо не се е променило — увери я Алекс.

Той посегна към слушалката, за да се обади на Джеръм Патертън, но промени решението си. Дезинформациите около Форум Ист не бяха нещо ново. Проектът предизвикваше голям интерес сред обществеността, естествено, имаше и свои недоброжелатели.

Алекс реши, че е безсмислено да занимава новия президент с ненужни дреболии, особено когато искаше Патертън да подкрепи нещо много по-важно — широкомащабното разширяване на дейността на Първа търговска американска банка в сферата на спестяванията, което беше в плана за обсъждане от управителния съвет.

Алекс бе обзет от тревога няколко дни по-късно, когато в редовните колони за новини на всекидневника „Таймс Реджистър“ се появи една голяма статия.

В нея се казваше:

„Тревогата за бъдещето на Форум Ист нараства поради ширещите се слухове, че финансовата му подкрепа в най-скоро време ще бъде значително намалена или напълно преустановена.

Проектът Форум Ист, чиято дългосрочна цел бе цялостна реконструкция на тази част от града — както районите за делова дейност, така и жилищните сгради, бе подкрепен от финансов консорциум начело с Първа търговска американска банка.

Говорител на Първа търговска американска банка потвърди слуховете, но не пожела да ги коментира. Единственото, което каза, бе «В най-скоро време ще направим официално изявление.»

Според проекта Форум Ист някои жилищни райони в града бяха вече реконструирани или изградени наново. Завършен е комплексът от високоетажни жилищни сгради, където срещу сравнително ниски наеми са настанени много хора. Изгражда се втори такъв комплекс.

Главният десетгодишен план предвижда реконструкция на училища, подпомагане на бизнеса сред малцинствата, създаване на центрове за професионално обучение и настаняване на работа, както и условия за културен живот и почивка. Главните строителни работи, които започнаха преди две години и половина, вървяха според трафика.“

Алекс прочете статията, докато закусваше в апартамента си. Беше сам. Тази седмица Марго беше извън града по някаква работа.

Веднага щом пристигна в централната сграда на банката, той повика Дик Френч. Бивш редактор във финансово списание, вицепрезидентът по връзките с обществеността беше едър мъж, който винаги говореше прямо и открито и се справяше добре със задълженията си.

— Искам да знам кой е бил този говорител на банката? — попита Алекс.

— Това бях аз — каза Френч. — И веднага искам да ви кажа, че съвсем не ми беше по вкуса да обявявам това „специално изявление в най-скоро време“. Но господин Патертън ми каза да използвам точно тези думи. Той настояваше да не давам никаква друга информация.

— А има ли такава информация?

— Вие ще ми кажете, Алекс. Но очевидно нещо става, и независимо дали е хубаво или лошо, колкото по-скоро го обявим, толкова по-добре.

Алекс усети, че започва да се ядосва.

— Има ли някаква причина, поради която не съм бил уведомен за всичко това?

Френч го погледна учудено.

— Мислех, че знаете. Когато говорих с господин Патертън по телефона, разбрах, че Роскоу Хейуърд е там, защото ги чух да разговарят. Реших, че и вие сте там.

— Следващият път не решавайте нищо.

Той отпрати Френч, а след това нареди на секретарката да провери дали Джеръм Патертън е свободен. Президентът все още не беше дошъл, но вече беше тръгнал към банката и Алекс можеше да се срещне с него в единайсет часа. Той промърмори нещо ядосано и продължи да работи по програмата за разширяване на спестяванията.

В единайсет Алекс отиде в кабинета на президента, който се намираше през няколко врати от неговия и се състоеше от две ъглови стаи с чудесен изглед към града. Вратата на втората стая обикновено беше заключена и президентът никога не канеше в нея. Секретарките не можеха да си обяснят за какво ли би могъл да я използва Патертън.

На безоблачното зимно небе грееше ярко слънце, то проникваше в стаята през високите колкото стените прозорци и се отразяваше в розовата, почти плешива глава на Джеръм Патертън. Седнал зад бюрото, той не беше с любимия си костюм от туид, а с елегантен светъл костюм. Вестникът пред него беше разгърнат на страницата със статията, която накара Алекс да дойде в кабинета.

В сянката, на канапето, седеше Роскоу Хейуърд.

Тримата се поздравиха.

— Помолих Роскоу да остане — започна Патертън, — защото предполагам за какво ще стане дума. — Той посочи към вестника. — Сигурно си прочел това.

— Прочетох го. Освен това разговарях с Дик Френч. Той ми каза, че вчера с Роскоу сте обсъждали какво да съобщите на пресата. Така че първият ми въпрос е защо и аз не съм бил информиран? Аз също съм свързан с Форум Ист.

— Щяхме да те информираме, Алекс — смутено каза Джеръм Патертън. — Истината е, че малко се пообъркахме, когато заваляха обажданията на журналистите и разбрахме, че отнякъде е изтекла информация.

— Информация за какво?

— За предложението, което възнамерявам да направя следващия понеделник пред финансовата комисия — побърза да отговори Хейуърд. — Ще искам да бъдат намалени сегашните вложения на банката във Форум Ист приблизително с петдесет процента.

Думите на Роскоу всъщност бяха потвърждение на слуховете, които вече се ширеха, и място за чудене нямаше. Това, което изуми Алекс, бяха процентите.

Той се обърна към Патертън.

— Джеръм, да смятам ли, че и ти одобряващ тази невероятна глупост?

Червенина заля лицето и яйцевидната глава на президента.

— И да, и не. Запазвам си правото да се изкажа в понеделник. Това, което прави Роскоу вчера и днес, е просто предварителна агитация.

— Правилно — добави любезно Роскоу. — Една съвсем законна тактика, Алекс. А в случай, че възразяваш, ще ти припомня многобройните случаи, когато внушаваше идеите си на Бен преди заседанията по финансовата политика.

— Дори да съм го правил — каза Алекс, — моите идеи са били поне разумни. За разлика от тази.

— Това, разбира се, е твоето мнение.

— Не само моето. И други хора са на същото мнение.

— А моето мнение е, че ние трябва да вложим парите на банката в значително по-полезни неща — невъзмутимо заяви Роскоу и се обърна към Патертън. — Всъщност, Джеръм, тези слухове, които се носят сега, ще ни бъдат от полза, ако предложението ми за съкращения получи одобрение. Най-малкото, това решение няма да се възприеме като внезапен шок.

— Щом гледаш така на нещата, може би именно ти си пуснал слуховете — каза Алекс.

— Уверявам те, че това не е вярно.

— Тогава как да си обясним появата им?

— Съвпадение, предполагам — сви рамене Роскоу.

Алекс се питаше дали това беше наистина съвпадение. Или може би някой близък на Роскоу Хейуърд е свършил тази работа вместо него? Да. Това би могъл да направи например Харолд Остин, достопочтеният Харолд, който беше ръководител на рекламна агенция и поддържаше редовни контакти със средствата за масова информация. Така или иначе, шансът да се докаже истината бе минимален.

Джеръм Патертън вдигна ръце.

— Моля ви да запазите аргументите си за понеделник. Тогава ще обсъдим всичко подробно.

 

 

— Нека не извъртаме въпроса — настоя Алекс Вандервурт.

— Всъщност главното, което обсъждаме, е каква печалба би била разумна и каква — прекомерна.

— Честно казано, Алекс — усмихна се Роскоу Хейуърд, — никога не съм смятал която и да било печалба за прекомерна.

— Нито пък аз — намеси се Том Строгън. — Но признавам, че преследването на изключително високи печалби понякога е опасно и води до сериозни проблеми, защото става обществено достояние и съответно обект на критика. В края на финансовата година ние все пак ще трябва да публикуваме тези данни.

— Ето още една причина — добави Алекс, — поради която трябва да балансираме между печалбата и предоставянето на помощ.

— Печалбата помага на нашите акционери — каза Хейуърд.

— Тази помощ за мен е по-важна.

Заседанието на финансовата комисия се провеждаше в залата за съвещания на изпълнителните директори. Комисията се състоеше от четирима души и заседаваше през седмица в понеделник сутрин под председателството на Роскоу Хейуърд. Освен Алекс, членове бяха и вицепрезидентите Строгън и Орвил Йънг.

Комисията взимаше решения как да се използват фондовете, с които разполага банката. По-важните решения се предлагаха за одобрение на управителния съвет, макар че съветът рядко правеше промени и обикновено утвърждаваше препоръките на комисията.

Дискутираните суми най-често надхвърляха десетки милиони.

Президентът на банката участваше, и то неофициално, само в по-важните заседания на комисията и гласуваше единствено когато това беше необходимо, за да се стигне до някакво решение. Патертън присъстваше на днешното заседание, но още не се беше включил в разискванията.

В момента обсъждаха предложението на Роскоу Хейуърд за драстични съкращения във финансирането на Форум Ист.

Ако изграждането на Форум Ист продължеше по план, през следващите няколко месеца щяха да са необходими нови заеми за строителството, а също така и нови средства за подпомагане на наемателите на нови жилища. От Първа търговска американска банка се очакваше да подпомогне това финансиране с петдесет милиона долара. Хейуърд предлагаше това количество да се намали наполовина:

— Ние ще обясним на всички, които се интересуват, че нито сме се отказвали, нито ще се откажем от Форум Ист. В обяснението ще се посочва, че някои обстоятелства ни налагат да направим промени в разпределението на фондовете. Проектът няма да бъде спрян, а ще се осъществи малко по-бавно, отколкото беше планирано.

— Ако погледнем реално, работата по проекта и без това е забавена — възрази Алекс. — Така че най-неуместното, което бихме могли да направим, е да спомогнем за по-нататъшното задълбочаване на този процес.

— Аз наистина гледам реално, и то най-вече на интересите на банката — каза Хейуърд.

Отговорите му бяха безочливи и Алекс си помисли, че може би това се дължи на неговата пълна увереност, че ще бъде взето такова решение, каквото иска той. Алекс беше сигурен, че ще получи подкрепата на Том Строгън против Хейуърд. Строгън беше главният икономист на банката — млад, способен, с широки интереси — и Алекс бе положил не малко усилия, за да му помогне да се издигне по-бързо.

Но Орвил Йънг, ковчежникът на банката, беше човек на Хейуърд и без съмнение щеше да го подкрепи.

В Първа търговска американска, както и във всяка друга голяма банка, реалните линии на властта рядко се подреждаха в организирани схеми. Истинското влияние и власт се разпростираха в една или в друга посока и зависеха от предаността на едни хора към други, така че тези, които не участваха в борбите за власт, бяха изтиквани встрани и изоставаха.

Борбата за власт между Алекс Вандервурт и Роскоу Хейуърд бе добре известна. Ето защо служителите в Първа търговска американска банка се ориентираха към единия или другия, като свързваха надеждите си за бъдеща успешна кариера с победата на тяхната страна. Това разделение беше очевидно и във финансовата комисия.

— Печалбата ни през миналата година беше тринайсет процента — продължи Алекс. — Отлично постижение за всеки бизнес, няма спор. Перспективите за тази година са дори по-добри — ще получим петнайсет, а може би и шестнайсет процента възвръщаемост на инвестициите. Трябва ли да се стремим към повече?

— Защо не? — попита Орвил Йънг.

— Вече обясних защо — рязко каза Строгън. — Защото това би било проява на недалновидност.

— Нека си припомним, че в банковото дело не е трудно да се постигат високи печалби, и всяка банка, която не успява, се ръководи от глупаци — заяви Алекс — В много отношения самите обстоятелства са в наша полза. Ние имаме възможности, натрупали сме опит, разполагаме с добри банкови закони. А законите са много важни. Те, обаче, няма да бъдат толкова добри, ако продължаваме да се възползваме от обстоятелствата и нехаем за отговорностите си пред обществото.

— Що се отнася до Форум Ист, аз не смятам, че пренебрегваме отговорностите си — каза Роскоу Хейуърд. — Дори след намалението, което предлагам, ние продължаваме да бъдем обвързани с проекта.

— Обвързани! С най-тънката връвчица. Точно като останалите американски банки в подобни обществени проекти. Ако вземем строителството на жилища за хора с ниски доходи, ще видим, че в тази област нашата банка, както и останалите банки, има твърде мрачна слава. Защо да се заблуждаваме? Поколения наред банките са пренебрегвали обществените проблеми. Ние правим само минималното, колкото да не е без хич…

Главният икономист Строгън започна да разлиства документацията си, погледна написаните на ръка бележки и каза:

— Имах намерение да поставя въпроса за заемите за жилища. Алекс вече говори за това, но аз бих искал да изтъкна, че само двайсет и пет процента от спестовните влогове в нашата банка се предоставят за заеми за жилища. Това е нисък процент. Бихме могли да го увеличим до петдесет процента от вложенията, без това да навреди на стабилността на банката. Смятам, че би трябвало да го направим.

— Разбира се — каза Алекс. — Ръководителите на клоновете непрекъснато настояват за повече средства за жилищни заеми. Възвръщаемостта на тези инвестиции е добра. От опит знаем, че рисковете от тези заеми са нищожни.

— Но така парите се задържат за дълго време — възрази Орвил Йънг. — От тези пари бихме могли да спечелим значително повече, ако…

Алекс нервно удари с длан по масата.

— Наше обществено задължение е от време на време да се задоволяваме с по-ниски печалби. Аз държа на това и поради тази причина съм против предложението за Форум Ист.

— Има още една причина — добави Том Строгън. — Алекс спомена за нея — законодателството. В Конгреса вече се долавя известно недоволство. Мнозина биха желали да се приеме закон, подобен на този в Мексико — той изисква определен процент от банковите депозити да се използва за финансиране на строителство на жилища за бедни.

— Това никога няма да стане — усмихна се подигравателно Хейуърд. — Във Вашингтон банковото лоби е най-силното.

Главният икономист поклати глава.

— Не разчитай прекалено на това.

— Том, обещавам, че след една година ще се върнем отново на заемите за жилища — каза Роскоу Хейуърд. — Може би тогава ще направим това, за което настояваш, може би ще засилим отново финансирането на Форум Ист. Но не тази година. Искам през тази година да имаме необичайно високи печалби — Той погледна към президента на банката, който все още мълчеше. — Същото иска и Джеръм.

Алекс разбра за първи път стратегията на Хейуърд. Една година на изключително високи печалби за банката щеше да превърне президента Джеръм Патертън в герой в очите на директорите и акционерите. Патертън бе получил царството за една година в края на не особено бляскавата си кариера. Но тази една година би могла да му помогне да се оттегли със слава и достойнство, под звуците на фанфари. И Патертън беше човек. Беше съвсем разбираемо, че идеята на Хейуърд му харесваше.

Не беше трудно да се предположи и какви бяха по-нататъшните планове. От благодарност към Роскоу Хейуърд Джеръм Патертън щеше да лансира идеята именно той да бъде негов заместник. И тъй като годината щеше да донесе твърде големи печалби, Патертън щеше да има силни позиции и щеше да успее да прокара своето желание.

Всичко беше така старателно обмислено и подготвено от Хейуърд, че на Алекс би му било много трудно да попречи на логичния ход на събитията.

— Има още нещо, за което не съм ви съобщил — каза Хейуърд. — Не съм го споменал дори пред теб, Джеръм. Но смятам, че то може да повлияе върху решението ни днес.

Всички го погледнаха с любопитство.

— Надявам се в най-скоро време да осъществим делови контакти със Съпранешънъл Корпорейшън. Честно казано, вероятността това да стане е голяма. Ето още едно основание, поради което смятам, че не трябва да влагаме капиталите си другаде.

— Това е фантастична новина — каза Орвил Йънг.

Том Строгън бе също приятно изненадан.

Съпранешънъл, или Сънеко, както обикновено я наричаха партньорите й в цял свят, представляваше многонационален гигант, нещо като Дженеръл Мотърс, но в сферата на световните комуникации. Сънеко притежаваше или държеше контролен пакет акции в десетки други компании, свързани или несвързани с главния предмет на дейността й. Корпорацията имаше изключително влияние върху най-различни правителства — от демокрации до диктатури, и мнозина признаваха, че подобни позиции не бе достигало нито едно обединение от сферата на бизнеса в цялата досегашна история. Политическите наблюдатели твърдяха, че Сънеко разполага с по-голяма реална власт, отколкото повечето суверенни държави, в които развиваше своята дейност.

До този момент Сънеко бе свързала банковата си дейност в Съединените щати с трите големи банки — Банк ъф Америка, Фърст Нешънъл Сити и Чейс Манхатън. Авторитетът на Първа търговска американска банка би нараснал значително, ако успееше да се присъедини към това забележително трио.

— Това е наистина една вълнуваща перспектива, Роскоу — каза Патертън.

— Надявам се, че ще мога да изложа повече подробности по въпроса на следващото заседание на финансовата комисия — добави Хейуърд. — Вероятно Сънеко ще поиска от нас да й предоставим значителен кредит.

— Все още не сме гласували за Форум Ист напомни Том Строгън.

— Готови сме — кимна Хейуърд. Той се усмихваше уверено, доволен от реакцията, която породи съобщението му, и сигурен, че съдбата на Форум Ист е решена.

Както се очакваше, те се разделиха двама по двама — Алекс Вандервурт и Том Строгън се противопоставиха на съкращаването на фондовете, Роскоу Хейуърд и Орвил Йънг го подкрепиха.

Всички гледаха към Джеръм Патертън, който имаше решаващ глас.

Президентът на банката се поколеба за миг, след това каза.

— Алекс, този път ще подкрепя Роскоу.