Анастас Стоянов
Нов аршин

Когато земята станала обща, събрали се Малчовите съселяни сред полето блокове да правят. Гледали широката равнина около себе си и се чудели с какво да я премерят, че да не излязат криви парцелите. Защото вече машини ще орат, сеят и жънат, а машината обича ред и мярка.

— Да отмерим едно въже, че с него — рекъл един.

— По-добре дълъг прът да бъде, защото въжето се гъне, посоката ще изкриви — обадил се друг.

— Ако питате мене, на крачка и на око си е най-сигурно! — намесил се трети.

Но до сговор не се стигнало.

Тогава решили Малчо да повикат, той на разум да ги научи:

— Нов живот ще живеем, нов аршин ни трябва — провикнал се нашият герой. — Доведете ми най-гласовитата мома от село.

Певицата застанала отпреде му.

— Нека сега четирима от вас тръгнат на четири страни през полето. Докъдето стига песента — там нишан да оставят!

После се обърнал към девойката:

— Пей, моме, подкарай най-хубавата си песен. Тя ще ни бъде аршин!