Анастас Стоянов
И без добър ден може

Някой си решил с леснина да живее и дошел при Малчо да пита като как ще стане тази работа.

— Много просто — отвърнал Малчо. — Отиваш при нивата: добър ден, Ниво, дай ми жито. И напълниш хамбара. Отиваш при ливадата: добър ден, Ливадо, дай ми сено. И натъпкаш плевника. Отиваш при реката: добър ден, Река, дай ми риба. И сърбаш чорбица.

Благодарил човекът за добрия съвет и тръгнал да опита късмета си.

— Само че да не забравиш сърпа, косата и сака! — подвикнал подире му Малчо.

— Така ли? — зачудил се оня. — Че то тогава и без добър ден може…

— Може — рекъл му нашият герой. — Без добър ден може, ама без сърп, коса и мокри гащи нито може, нито дай, боже!