Анастас Стоянов
Нищото, което е всичко

Решили почитателите на Малчо голям подарък да му сторят и отишли при него да го попитат какво би поискал.

— Едно нещо — отвърнал им той, — което е нищо за вас и всичко за мене!

Помислили, посъветвали се хората, поразговорили се, па рекли:

— Къща да ти построим?

— Не случихте! — отсякъл Малчо.

— Кмет да те направим?

— Не познахте!

— Паметник да ти издигнем?

— Не се досетихте.

Учудили се хората какво да чинат, па се помолили:

— Хайде тогава, научи ни на ум и разум.

Поусмихнал се Малчо, изгледал ги и казал:

— Наистина, това, което ми предлагате, е нищо за вас: къщата ще построите с доброволен труд, кмет ще ме направите на общите избори, а паметник ще ми издигнете с държавни средства. Но то не е всичко за мен!

— Е, какво да сторим тогава? — видели се в чудо почитателите.

— Дарете ми вашата обич — провикнал се Малчо. — Тя е нещо, което не ви струва нищо и е всичко за мен!