Уилям Гибсън
Идору (40)

39. ТРАНС

Ямазаки загуби баланс, когато бусът се изстреля по тясната рампа навън от хотела. Лани, който придържаше телефона на Арли върху картата на таблото и набираше номера на хотел „Ди“, го чу да се изтърсва в разхвърляния опаковъчен найлон. Дисплеят изпиука, когато Лани набра номера. Структурни сегменти просветнаха на екрана.

— Добре ли сте, Ямазаки?

— Благодаря ви — каза Ямазаки. — Да. — Изправяйки се отново на колене, той се хвана за облегалката на Лани. — Определихте ли местонахождението на хотела?

— Магистралата — каза Арли и погледна към дисплея, докато свиваха надясно, нагоре по входна рампа. — Натисни бързо набиране три. Благодаря. Дай. — Тя взе телефона. — Маккрей. Да. Пиоритет? Да ти го начукам, Алекс. Свържи ме с него. — Тя го изслуша. — Ди? Като Д, И? По дяволите! Мерси. — Тя затвори.

— Какво има? — попита Лани, докато излизаха на магистралата и грамадната, невъзмутима муцуна на огромен влекач изникна зад тях, бързо ги задмина и неръждаема стомана проблясна в периферното зрение на Лани. Бусът се разтърси от преминаването на големия камион.

— Опитах се да се свържа с Рез. Алекс казва, че е напуснал хотела с Блекуел. Тръгнали са към същото място като нас.

— Кога?

— Горе-долу по времето, когато ти бе изпаднал в онзи крещящ пристъп, докато беше с очилата — каза Арли. Тя погледна мрачно. — Извинявай.

Лани трябваше да спори с нея петнайсет минути, преди да се съгласи на това. Продължаваше да настоява той да отиде на лекар. Каза, че била техник, не изследовател, нито охрана и че първата й отговорност била да остане при данните, модулите, защото ако някой ги намерел, се сдобивал с целия бизнес план на Съдружие „Ло/Рез“, плюс счетоводните книги, плюс каквото и да е онова, което Куваяма им бе поверил да пазят в сивия модул. Тя се предаде чак след като Ямазаки се закле да поеме пълна отговорност за всичко и след като Шанън и мъжът с конската опашка обещаха да не изпускат модулите от очи. Дори, както каза Арли, за да пикаят.

— Отивайте до стената, дявол да ви вземе — бе казала тя, — и извикайте половин дузина от момчетата на Блекуел тук, долу да ви правят компания.

— Той знае — каза Лани. — Казала му е, че е там.

— Какво има там, Лани-сан? — попита Ямазаки, прегърнал облегалката.

— Не знам. Каквото и да е, те смятат, че ще съдейства за осъществяването на брака им.

— А ти така ли мислиш? — попита Арли, задминавайки редица от малки лъскави коли.

— Предполагам, че е възможно — каза Лани, докато нещо започна да дрънчи под седалката й, силно и настойчиво. — Но не мисля, че това означава, че непременно ще се случи. Какво, по дяволите, е това?

— Надвишавам ограничението за скоростта — каза тя. — Всяко превозно средство в Япония по изискване на закона трябва да бъде снабдено с едно от тези устройства. Ако надвишиш скоростта, дрънчи.

Лани се обърна към Ямазаки:

— Вярно ли е?

— Разбира се — отвърна Ямазаки над непрестанното дрънкане.

— И хората не ги изключват?

— Не — каза Ямазаки, объркан. — Защо биха го правили?

Телефонът на Арли иззвъня.

— Маккрей. Уили?

Настъпи тишина, докато тя слушаше. После Лани усети буса да се поклаща леко. Забави ход, докато дрънченето изведнъж спря. Тя свали телефона.

— Какво има? — попита Лани.

— Уили Джуд — каза тя. — Той… Той просто гледал един от клубните канали. Казали, че Рез е мъртъв. Казали, че е умрял. В любовен хотел.