Ангел Каралийчев
Овчица-душица

Вълкът спря пред кошарата, погледна вътре през една дупка и рече на заключената овца:

— Овчице — душице, какви тънки крачка имаш, като шарени вретена! Я излез навън да ми тропнеш една ръченица! Комарът ще посвири, а ти ще поиграеш.

— Хитър си ти, Кумчо — вълчо — отвърна овцата, — искаш да ми схрускаш крачката!

— Не бой се, овчице — душице, не ям вече месо, защото станах вегетарианец.

Сухи дренки си похапвам, бистра водица си посръбвам и ми е леко на душата. Ако намеря киселици, и от тях не се отказвам. Не правя вече грехове. Ах, овчице — душице, каква мека черна вълна имаш, като коприна! Излез да я помилвам.

— Хитър си ти, Кумчо — вълчо, искаш да ме изядеш.

— Не бой се де! Нали съм вече вегетарианец. Ах, овчице — душице, какви черни очички имаш! Като кюстендилски череши.

Излез да им се порадвам.

— Хитър си ти, Кумчо — вълчо!

— Всичко ти е хубаво и прехубаво, овчице — душице, само опашката ти е грозна:

— Защо, Кумчо?

— Защото има едно бяло косъмче — старееш вече, хубавице овчице!

— Няма бяло косъмче на опашката ми!

— Има, излез да го отскубна. Ей го — виждам го през дупката. Ти си най-хубавата овца на света, ала бялото косъмче грози опашката ти. Отключи де!

Полъга се хубавицата и отключи кошарата. Старият вълк се вмъкна, хвърли се, удуши глупавата овца, метна я на гърба си и побягна в гората.