Робърт Лъдлъм
Документът на Матлок (5)

Пета глава

Чакаше сам. Стаята беше малка, стъклото на прозореца — армирано. Полицейският участък в Карлайл гъмжеше от униформени и цивилни ченгета, извикани на работа — никой не знаеше какво означава убийството. И никой не пренебрегваше възможността за нови убийства.

Нащрек. Характерният синдром на Америка в средата на века, мислеше Матлок.

Беше запазил присъствие на духа, след като извика полицията, да се обади на Сам Кресъл. Кресъл, поразен, му каза, че ще се свърже някак си със съответните хора във Вашингтон и след това ще дойде с колата си в участъка.

И двамата се съгласиха до второ нареждане Матлок да се ограничи само с показания как е открил трупа и видял колата. Излязъл на късна разходка и толкова.

Нищо повече.

Показанията му бяха записани: въпросите за часа, причините за местонахождението му в района, описанието на колата на „предполагаемия престъпник“, посоката й приблизителната й скорост бяха зададени формално и приети без коментар.

Матлок усети неприятна утайка от категоричното „не“, с което се наложи да отговори на един въпрос. — Виждали ли сте някога покойния?

Лоринг заслужаваше повече от тази обмислена, преднамерена лъжа. Матлок си спомни думите му, че има седемгодишна дъщеря. Съпруга и дете — един съпруг и баща убит, а той не можеше да признае, че знае името му.

Не беше сигурен защо това го смущава, но бе факт. Може би, помисли той, защото зная, че е началото на дълга поредица от лъжи.

Подписа кратките си показания и тъкмо щяха да го пуснат, когато в канцеларията, зад бюрото звънна телефон. Не на бюрото, зад него. След секунда изникна униформен полицай и произнесе високо името му, сякаш проверяваше дали не е напуснал помещението.

— Да?

— Налага се да почакате. Бихте ли ме последвали, моля?

Матлок беше стоял в стаята близо час — бе два часът и четирийсет и пет минути през нощта и цигарите му бяха свършили, не беше време да остава без цигари. Вратата се отвори и влезе висок слаб мъж с големи сериозни очи. Носеше чантата на Лоринг.

— Съжалявам, че ви задържах, доктор Матлок. „Доктор“ сте, нали?

— „Мистър“ е достатъчно.

— Да ви се представя. Наричам се Грийнбърг, Джейсън Грийнбърг от Федералното бюро за разследване. Трябваше да получа потвърждение от вас… Много неприятна история.

— „Неприятна история“? Това ли е всичко, което можете да кажете?

Агентът загледа насмешливо Матлок. — Това е всичко, което искам да кажа — рече тихо той. — Ако Ралф Лоринг беше успял да се обади, щеше да говори с мен. — Извинете.

— Няма нищо. В момента не съм осведомен, тоест знам съвсем малко за Нимрод, но до сутринта ще науча каквото трябва. Между другото, Кресъл е тръгнал за насам. Знае, че съм тук.

— Това променя ли нещо?… Глупаво звучи, нали? Убит е човек, а аз ви питам дали това променя нещо. Отново се извинявам.

— Няма защо. Преживели сте нещо ужасно… Всичко зависи от вас. Смъртта на Ралф Лоринг може да промени снощното ви решение. Искаме само да запазите в тайна онова, което ви беше разкрито.

— Давате ми възможност да се откажа?

— Разбира се. Нямате никакви задължения към нас.

Матлок отиде до малкия четвъртит прозорец с армирано стъкло. Полицейският участък беше в южния край на Карлайл, на около два километра от студентското градче, в онази част на града, която минаваше за промишлена. Все пак по улиците имаше дървета. Карлайл беше много чист и спретнат град. Дърветата пред участъка бяха подкастрени.

Но Карлайл беше и нещо друго.

— Искам да ви задам един въпрос — каза Матлок. — Фактът, че открих трупа на Лоринг, свързва ли ме с него? Ще бъда ли замесен в това, което вършеше той?

— Не. Начинът, по който сте се държали, ви поставя извън всяка връзка с него.

— Какво искате да кажете? — Матлок се обърна с лице към Грийнбърг.

— Официалната версия е, че сте изпаднали в паника. Не сте побягнали, не сте се измъкнали от местопрестъплението, изгубили сте самообладание и сте започнали да викате с цяло гърло. Човек, подготвен за специална задача, няма да реагира по този начин.

— Точно за това не бях подготвен.

— Резултатът е същият. Открили сте го и сте изгубили ума и дума. Ако този Нимрод само подозираше, че сме въвлечени…

— Подозира — прекъсна го Матлок. — Затова го убиха!

— Не се знае кой го е убил. Едва ли е свързан с Нимрод. Може да е от друга фракция. Нито една легенда не е изцяло неопровержима, дори тази на Лоринг. Но беше възможна най-добрата.

— Не ви разбирам.

Грийнбърг се облегна на стената и скръсти ръце. Големите му тъжни очи бяха замислени.

— Легендата на Лоринг беше най-добрата от близо петнайсет години. — Той заби поглед в пода. Гласът му беше дълбок и издаваше лека горчивина. — От този вид легенди, дето са най-добри, когато вече е късно за човека, когото прикриват, и когато накрая се използува, всички са смаяни, а семейството е наскърбено.

Грийнбърг вдигна поглед и опита да се усмихне, но не успя.

— Все още не ви разбирам.

— Не е необходимо. Главното е, че сте изникнали на местопрестъплението, изпаднали сте в паника и сте се изплашили до смърт. Вие сте свободен, мистър Матлок… И така?

Преди Матлок да отговори, вратата се отвори бързо и влезе Сам Кресъл с притеснено и изплашено лице.

— Господи! Това е ужасно. Просто ужасно. Вие ли сте Грийнбърг?

— А вие сигурно сте мистър Кресъл?

— Да. Какво ще стане сега? — Кресъл се обърна към Матлок и продължи, без да си поема дъх. — Добре ли си, Джим? — Разбира се.

— Е, Грийнбърг, какво става?! От Вашингтон ми казаха, че вие ще ни обясните.

— Говорих с мистър Матлок и…

— Слушайте — прекъсна го внезапно Кресъл. — Обадих се на Сийлфонт и той е на същото мнение. Случи се нещо ужасно… трагично. Изразяваме съболезнования на семейството, но настояваме всяко споменаване на Карлайл да се съгласува с нас. Случилото се поставя всичко в нова светлина и следователно настояваме да не ни намесвате. Мисля, че ще ни разберете. На лицето на Грийнбърг се изписа неодобрение.

— Втурвате се тук, питате ме какво става и преди да ми дадете възможност да отговоря, ми казвате какво трябва да стане. Какво искате? Да се обадя във Вашингтон и да съобщя вашата версия или първо ще ме изслушате? За мен няма никакво значение.

— Всяка враждебност е напълно излишна. Не сме искали да ни замесвате.

— Никой не го иска. — Грийнбърг се усмихна. — Нека само да довърша, моля ви. Предложих на Матлок да се откаже. Той още не ми е дал отговор, затова и аз не мога да ви го дам. Но ако той каже това, което очаквам, легендата на Лоринг ще влезе незабавно в действие. Това ще стане във всички случаи, ала ако професорът продължи да участва, ще я пораздуем.

— За какво, по дяволите, говорите? — втренчи се Кресъл в Грийнбърг.

— От много години Ралф беше партньор в най-дискредитираната юридическа фирма във Вашингтон. Имената на клиентите й приличат на напречен разрез на списъка на мафията. Рано тази сутрин беше направена първата смяна на колите. Извърши се в Елмуд — предградие на Хартфорд. Колата на Лоринг беше оставена във Вашингтон близо до дома на всеизвестен шеф на мафията. Нает автомобил го чакаше през две пресечки. Минал през Карлайл и паркирал на Кресънт Стрийт двеста и седемнайсет, на пет преки от дома на Сийлфонт. На Кресънт двеста и седемнайсет живее някой си доктор Ралстън.

— Познавам го — намеси се Матлок. — Чувал съм, че прави…

— Криминални аборти — довърши Грийнбърг.

— Той няма нищо общо с университета — подчерта Кресъл.

— Но къде-къде по-компрометирани личности имат дори много общо с вашия университет — парира го Грийнбърг тихо. — А докторът все още обслужва членове на мафията. Във всеки случай Ралф паркирал там и отишъл в града за втората смяна на кола. Аз го охранявах — в чантата му има секретни материали. Пое го камионетка на телефонната компания, която обикаля абонатите си, включващи и ресторанта „Чешърската котка“. Накрая го остави у Сийлфонт. Никой не знаеше, че е там. Ако знаеха, щяха да го засекат навън — наблюдаваха колата на улица Кресънт.

— Той ми каза същото — рече Матлок.

— Знаел е, че е възможно. Следата на Кресънт умишлено беше оставена открита. Когато се убедил окончателно в това, започнал бързо да действува. Не знам какво е сторил, но вероятно е търсил начин да се свърже с вас.

— Точно така.

— Но не е бил достатъчно бърз.

— За Бога, какво общо има това с нас? Какво отношение може да има към университета? Кресъл почти крещеше.

— Ако мистър Матлок иска да продължи, смъртта на Лоринг ще бъде оповестена като убийство в престъпния свят. Компрометиран адвокат, може би куриер, нежелателни клиенти. Мафиотският шеф и докторът ще бъдат привлечени под отговорност, те са без значение. Димната завеса е толкова плътна, че всички ще се объркат. Дори убийците. Матлок ще бъде забравен. Ще стане точно така, няма да е за пръв път.

Кресъл изглеждаше учуден от уверената словоохотливост на Грийнбърг, от сигурността и спокойния му професионализъм.

— Не говорите ли твърде бързо? — Много съм интелигентен.

Матлок не можа да сдържи усмивката си. Грийнбърг му харесваше дори при тези тежки, смущаващи обстоятелства, а може би именно поради тях. Имаше богат речник и бърз ум. Наистина беше интелигентен.

— А ако Джим реши да се откаже?

Грийнбърг сви рамене.

— Не обичам да си хабя думите. Нека чуем първо него. И двамата загледаха Матлок.

— Страхувам се, че няма да се откажа, Сам. Все още съм замесен.

— Не говориш сериозно! Та онзи човек беше убит! — Знам. Нали аз го открих.

Кресъл сложи длан върху рамото на Матлок. Жестът беше приятелски.

— Не съм истеричен пастир, който трепери над стадото си. Загрижен съм. Изплашен съм. Виждам как поставят човек в положение, с което не може да се справи.

— Това е субективно — благо се намеси Грийнбърг. — И ние сме разтревожени. Ако смятахме, че той е без шансове, нямаше да се обърнем към него.

— Мисля, че щяхте да се обърнете въпреки това — каза Кресъл. — Нито за минута не вярвам, че подобна пречка би ви спряла. Твърде лесно използувате думата „маловажен“, мистър Грийнбърг. Твърде лесно.

— Жалко, че мислите така. Защото аз не мисля. Ние не… Не съм подробно осведомен, Кресъл, но вие не трябваше ли да сте свръзка? Ако е така, предлагам ви да се оттеглите. Ще възложим работата на друг.

— И да ви разчистя пътя? Да ви оставя да вилнеете из университета? И дума да не става!

— Тогава ще работим заедно. Колкото и да е неприятно и за двама ни… Вие сте враждебно настроен, може би това е добре. Ще ме държите нащрек. Твърде много протестирате.

Матлок се учуди на изявлението му. Да се създаде антагонистична коалиция беше едно, а да се хвърлят прикрити обвинения — съвсем друго.

— Обяснете ми какво имате предвид — каза Кресъл с почервеняло от гняв лице.

Грийнбърг отговори с мек, разумен глас, който не съответствуваше на думите му:

— Я стига! Тази нощ аз загубих един добър приятел. Преди двайсет минути говорих с жена му. При такива условия не давам обяснения. В това отношение се различавам от началниците си. А сега млъкнете, докато ви пиша часовете за връзка и телефонните номера за спешни случаи. Ако не ги искате, вървете си.

Грийнбърг вдигна чантата от малката масичка и я отвори. Сам Кресъл, занемял, се приближи до него.

Матлок не можеше да откъсне очи от кожената чанта, която само преди няколко часа беше заключена за китката на мъртвеца. Знаеше, че смъртоносният кадрил започва. Първите му стъпки бяха съпроводени с насилие.

Щеше да взема решения, да се сблъсква с хора.