Ярослав Хашек
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война (22)

IV

Швейк тъкмо се канеше да иде да потърси някой пинчер, когато позвъни една млада дама и пожела да говори с поручик Лукаш. До краката ѝ имаше два тежки куфара. Швейк успя да забележи и шапката на хамалина, който слизаше по стълбата.

— Няма го в къщи — каза Швейк твърдо, но младата дама бе влязла вече в антрето и категорично му заповяда:

— Отнесете куфарите в стаята!

— Тая работа без разрешението на господин поручика няма да я бъде — рече Швейк, — господин поручикът ми е заповядал никога да не правя нищо без негово знание.

— Вие сте полудели — извика младата дама, — дошла съм на гости на господин поручика.

— Съвсем нищо не зная за това — отговори Швейк, — господин поручикът е в казармата, ще се върне късно вечерта, а на мене ми е заповядано да му намеря един пинчер. За никакви куфари и за никаква дама не ми е казвал. Сега ще заключа жилището и затова ви моля да имате добрината да си идете. На мене нищо не ми е съобщено и не мога да оставя в жилището чуждо лице, което не познавам. Знаете ли какво стана веднъж на нашата улица? У сладкаря Белчицки оставили един човек, а той изпразнил гардероба и избягал. С това не искам да кажа нищо лошо за вас — продължи Швейк, като видя, че младата дама е много отчаяна и плаче, — но решително не можете да останете тук, вие сама ще признаете това. На мене ми е поверено цялото жилище и аз съм отговорен за всяка дреболия. Затова още веднъж най-учтиво ви моля да не си правите илюзии. Докато не получа заповед от господин поручика, аз не познавам и брата си. Наистина съжалявам, че съм принуден да говоря с вас по тоя начин, но ние военните обичаме реда.

Между това младата дама се беше поопомнила. Тя извади визитна картичка от чантата си, написа няколко реда с молив, сложи я в луксозно пликче и плахо каза:

— Занесете това на господин поручика, аз ще почакам тук за отговор. Ето ви пет крони бакшиш.

— От това нищо няма да излезе — отговори Швейк, обиден от неотстъпчивостта на неочакваната гостенка, — запазете си петте крони, ето ви ги тук на стола, и ако искате, елате с мене до казармата. Ще ме почакате, аз ще предам писъмцето ви и ще ви донеса отговор. Но да чакате тук, е абсолютно невъзможно.

След като каза това, той вмъкна куфарите в антрето и задрънка ключовете, сякаш беше ключар в някой замък. Застанал до вратата, той каза многозначително:

— Затваряме!

Младата дама излезе отчаяна в коридора. Швейк затвори вратата и тръгна пред нея. Посетителката заситни като кученце след него и можа да го настигне едва когато Швейк се отби в будката да си купи цигари.

След това тя тръгна редом с него и се опита да завърже разговор.

— Ще предадете писмото, нали няма да ме излъжете?

— Ще го предам, нали казах?

— Ще можете ли да намерите господин поручика?

— Не зная.

Те тръгнаха пак мълчешком. Едва след доста дълга пауза спътницата му отново се обади:

— Вие мислите, значи, че няма да намерите господин поручика?

— Не, не мисля това.

— А къде смятате, че би могъл да бъде?

— Не зная.

С това разговорът отново се прекъсна за продължително време, докато не бе подновен с въпрос от страна на младата дама:

— Не сте ли загубили писмото?

— Още не съм го загубил.

— Значи, сигурно ще го предадете на господин поручика?

— Да.

— А ще го намерите ли?

— Вече ви казах, че не знам — отговори Швейк. — Чудно как хората могат да бъдат толкова любопитни и непрекъснато да питат за едно и също нещо. Все едно сега да започна да спирам всички минувачи по улицата и да ги питам коя дата сме днес.

С това приключи опитът на дамата да се разбере с Швейк и по-нататъшният им път до казармата протече в абсолютно мълчание. Чак когато се озоваха пред казармата, Швейк покани младата дама да го почака, а той се спря да приказва нещо за службата с войниците, които бяха на вратата. Това, както изглежда, доставяше голямо удоволствие на дамата, защото тя започна да се разхожда нервно по тротоара. Лицето ѝ имаше много нещастен вид, като гледаше, че Швейк продължава приказките си със същото глупаво изражение, каквото можеше да се види на снимката, отпечатана по това време в „Хроника на световната война“^[1]: „Австрийският престолонаследник разговаря с двама летци, свалили един руски самолет.“

Швейк седна на пейката до вратата и започна да разправя, че на карпатския фронт атаките ни били неуспешни; от друга страна обаче комендантът на Пршемишъл, генерал Кусманек, пристигнал в Киев; в Сърбия австрийската армия изоставила единадесет опорни точки и сърбите нямало да издържат дълго време да бягат подир австрийските войници.

След това той почна да прави разбор на по-известните битки и откри нова Америка, като каза, че обградената отвсякъде част няма друг изход, освен да се предаде.

След като се наприказва, Швейк намери за нужно да излезе вън и да каже на отчаялата се вече дама, че веднага ще се върне, та да не се отдалечава наникъде. Тогава отиде в канцеларията, където намери поручик Лукаш. Той тъкмо помагаше на един подпоручик да разгадае една схема окопи и го упрекваше, че не знае да чертае и че няма никакво понятие от геометрия.

— Виждате ли, ето така трябва да се начертае. Когато към дадена права ще спускаме перпендикуляр, ние трябва да начертаем такава линия, която да образува с основата прав ъгъл. Разбирате ли? Само в такъв случай ще прокарате окопите правилно и няма да ги зашибате в линиите на противника. Ще останете на разстояние шестстотин метра от него. Така както сте ги начертали, ще наблъскате нашата позиция в линията на противника, а окопите ви ще се изправят перпендикулярно над противниковите позиции. На вас ви трябва тъп ъгъл. Това е толкова просто, нали така?

А запасният подпоручик, някакъв банков касиер в цивилния си живот, се беше надвесил съвсем отчаян над плановете и не можеше да разбере нищо. Той истински си отдъхна, когато Швейк се приближи до поручика:

— Господин поручик, разрешете да доложа. Една дама ви праща ей това писмо и чака за отговор. — При това той намигна многозначително и съзаклятнически.

Прочетеното не направи благоприятно впечатление на поручика.

Lieber Heinrih! Mein Mann verfolgt mich. Ich muss unbedingt bei Dir ein Paar Tage gastieren. Dein Bursch ist ein grosses Mistvieh. Ich bin ungluecklich.

Deine Kati^[2]

Поручик Лукаш въздъхна, заведе Швейк в съседната канцелария, затвори вратата и започна да се разхожда между масите. Когато най-после се спря пред Швейк, поручикът каза:

— Дамата пише, че сте говедо. Какво сте ѝ направили?

— Съвсем нищо не съм ѝ направил, господин поручик. Държах се много прилично, но тя искаше да се настани в жилището. И понеже не бях получил никаква заповед от вас, не можех да я оставя вътре сама! На всичко отгоре пристига и с два куфара и се разполага като у дома си.

Поручикът още веднъж въздъхна дълбоко и Швейк повтори въздишката.

— Какво? — изрева застрашително поручикът.

— Тежък случай, господин поручик. На улица Войтешка живееше един тапицер. Преди две години у него се нанесе една госпожица и той не можа да я изгони от жилището си. На края той отрови и нея, и себе си със светилен газ. И така тури край на комедията. Неприятностите с жените са страшно нещо. Аз знам много добре.

— Тежък случай — повтори поручикът думите на Швейк. Никога досега не беше казвал такава гола истина. Милият Индржих наистина бе изпаднал в неприятно положение. Преследваната от съпруга си съпруга идваше на няколкодневно посещение тъкмо когато предстоеше да пристигне госпожа Мицкова от Тршебон и в продължение на три дни да му принадлежи изцяло, както правеше през всеки три месеца, когато идваше в Прага на покупки. Освен това в други ден щеше да дойде и една госпожица. След като се бе колебала цяла седмица, тя му беше обещала, че ще му позволи да я съблазни, тъй като щяла да се омъжи за някакъв инженер чак след един месец.

И сега поручикът седеше на масата с наведена глава, мълчеше и мислеше. Но нищо свястно не можеше да измисли. На края взе плик, хартия и в канцеларски стил написа следното:

Скъпа Кати! На работа съм до 9 часа вечерта. Ще дойда в десет. Моля те, чувствувай се като у дома си. Колкото се касае до Швейк, свръзката ми, дадох му вече нарежданията си да изпълнява всичките ти желания.

Твой Индржих

— Това писмо — каза поручикът — предайте на милостивата госпожа. Заповядвам ви да се държите с нея учтиво и внимателно и да изпълнявате всичките ѝ желания, които за вас ще имат силата на заповед. Ще се държите галантно и ще я обслужвате честно. Ето ви сто крони, за които ще ми представите сметка, тъй като може да се случи да ви изпрати за нещо. Ще поръчате за нея обед, вечеря и така нататък. После ще купите три бутилки вино и кутия цигари „Мемфис“. Така. Засега няма нищо друго. Свободен сте. Но още веднъж ви напомням да изпълнявате всичко, което прочетете в погледа ѝ.

Младата жена бе загубила вече всяка надежда, че ще види Швейк, и затова остана много изненадана, когато го видя да излиза от казармата и да се отправя към нея с писмо в ръка.

Като изкозирува, той ѝ подаде писмото и заяви:

— По заповед на господин поручика, милостива госпожо, аз трябва да се държа с вас учтиво и внимателно, да ви обслужвам честно и да изпълнявам всичко, което прочета в очите ви. Трябва да ви нахраня и да ви купя всичко, което пожелаете. За тая цел получих от господин поручика сто крони. От тях обаче ще трябва да купя три бутилки вино и кутия цигари „Мемфис“.

Когато дамата прочете писмото, категоричността ѝ се възвърна, което се изрази в това, че заповяда на Швейк да докара файтон, а след като го докара, тя му нареди да седне на капрата до файтонджията.

Потеглиха обратно. Когато пристигнаха в къщи, дамата изигра знаменито ролята на домакиня. Швейк трябваше да пренесе куфарите в спалнята и да изтупа килимите на двора. Една незначителна паяжина зад огледалото предизвика у нея голям гняв.

По всичко личеше, че възнамерява да се окопае на тая позиция за по-продължително време.

Швейк се потеше. След като изтупа килимите, тя се сети, че трябва да се снемат завесите и да се изтърсят от праха. След това му заповяда да измие прозорците в стаята и в кухнята. После започна да размества мебелите и се държеше много нервно. Швейк едва успяваше да промъкне всичко от един ъгъл в друг, но на нея и това разположение не ѝ харесваше и тя отново започваше да планира и измисля нови комбинации.

Всичко в жилището бе обърнато наопаки. Но постепенно енергията, с която бе пристъпила към подреждане на гнездото, започна да се изпарява и опустошението свърши.

На края тя извади от скрина чисто бельо и сама облече възглавниците и пухените завивки. Личеше, че го правеше от любов към леглото, който предмет предизвикваше у нея чувствено потреперване на ноздрите.

След това тя изпрати Швейк за обяд и вино. И докато Швейк се върне, тя се преоблече в прозрачен пеньоар, който я направи необикновено съблазнителна и примамлива.

На обяд тя изпи бутилка вино, изпуши много цигари „Мемфис“ и легна в леглото. През това време Швейк ядеше в кухнята войнишки хляб, който топеше в чаша с някаква сладка ракия.

— Швейк! — раздаде се от спалнята. — Швейк!

Швейк отвори вратата и видя младата дама в очарователна поза сред възглавниците.

— Елате насам!

Той се приближи до леглото и тогава тя с особена усмивка премери закръглената му фигура и мускулестите му крака.

Като откри фината материя, която я забулваше и прикриваше всичко, тя каза строго:

— Свалете си обувките и панталоните! Дайте да видим…

И когато поручикът се върна от казармата, добрият войник Швейк можа да му доложи:

— Господин поручик, разрешете да доложа, че изпълних всички желания на милостивата госпожа и я обслужих честно, както заповядахте.

— Благодаря ви, Швейк — каза поручикът, — много ли бяха желанията ѝ.

— Около шест — отговори Швейк. — Сега спи като заклана след тая езда. Изпълних всичко, което можах да прочета в погледа ѝ.