Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Dead Zone, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стоянка Ангелова, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Мистично фентъзи
- Политически трилър
- Психологически хорър
- Свръхестествено
- Социална фантастика
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 213гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Мъртвата зона
Народна култура, София, 1986
Американска. Първо издание
Превод Стоянка Ангелова
Послеслов Вера Ганчева
Рецензент Вера Ганчева
Редактор Мария Донева
Художник Гриша Господинов
Художник-редактор Стефан Десподов
Технически редактор Олга Стоянова
Коректори Евгения Джамбазова, Лили Александрова
Литературна група — ХЛ. 04/95366/25631/5637—321—86
Дадена за набор август 1986 г. Подписана за печат октомври 1986 г. Излязла от печат ноември 1986 г. Формат 70×100/16 Печатни коли 24. Издателски коли 31,10. УИК 32,58 Цена 3,66 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Найденов“, В. Търново
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
Статия
По-долу е показана статията за Мъртвата зона от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мъртвата зона | |
Dead zone | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Първо издание | 1979 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър, драма, свръхестествен |
Вид | роман |
Предходна | Сблъсък |
Следваща | Подпалвачката/Живата факла |
Мъртвата зона в Общомедия |
„Мъртвата зона“ (на английски: Dead Zone) е роман на Стивън Кинг, един от знаковите в неговото творчество. Публикуван е за пръв път в САЩ през 1979 г. с подкрепата на New American Library.
Сюжет
По-голяма част от действието се развива в несъществуващия град Касъл Рок в щата Мейн. Всичко започва през далечната 1953 г. когато едва шест годишния Джон Смит решава да се попързаля на ледената пързалка. Джон претърпява сблъсък с друг кънкьор и за кратко губи съзнание. Не обръща внимание на травмата на главата си и като всички малки деца забравя бързо какво се е случило, но това не ознчава, че инцидентът не е оставил бледи отпечатъци върху мозъка му. Години по-късно когато той възмъжава и не помни случилото се на пързалката, но въпреки това съзнава, че не е съвсем обикновен млад мъж. Животът му се развива като по план - любящи родители, университет, красива приятелка и всичко това приключва през октомври 1970 г. Взима такси, за да се прибере у дома, но тежка автомобилна катастрофа го запраща в кома, от която ще се събуди 4 години и половина по-късно, когато всеки е изгубил вяра, че ще се възстанови. Сара се е омъжила за друг, родителите му почти са се примирили със загубата на единствения си син…Джон Смит като че ли вече не съществува за света.
На 17 май 1975 година Джони Смит се събужда от комата. След дълга рехабилитация той се възстановява, но вече знае, че мозъкът му е безнадеждно увреден. Тежката травма от катастрофата променя онази част от мозъка му пострадала при сблъсъка на пързалката през толкова много години и се разива дарбата да вижда миналото и бъдещето на хората само с едно докосване, било то на самия човек или на някоя вещ. Благодарение на дарбата си, Джони Смит помага на шериф Банърман да разкрие тайнствените убийства на млади жени и момичета, разтърсили Касъл Рок: убиецът се оказва Франк Дод – един от помощниците на шерифа.
Джон Смит среща Грег Стилсън – на пръв поглед нормален човек, благодетел, политик със сериозни шансове да стане президент на САЩ. Но след случайно докосване, Джон Смит разбира истинската му същност на Стилсън — той е маниак и убиец, който ще разпали ядрена война ако бъде избран за президент. Скоро Джони научава, че му остава малко живот — дарбата му има ужасяваща цена, която трябва да плати. Но той не смята да си отиде от света просто така. Твърдо е решен да спре лудия кандидат-президент преди да е влязъл в Белия дом и да разпали ужасяващата ядрена война и то на всяка цена. Джон прави единственото, което смята за редно – купува пушка и тръгва срещу Грег Стилсън, който не се спира пред нищо за да постигне целите си.
Адаптации по романа
През 1983 г. романът е адаптиран за екранизация от сценариста Джефри Боам. Филмът носи заглавието на книгата — „Мъртвата зона“. В главните роли са актьорите актьорите Кристофър Уокън в ролята на Джони Смит и Мартин Шийн като Грег Стилсън. Режисьор на лентата е Дейвид Кронънбърг. Някои детайли от романа са променнеи за нуждите на продукцията.
По романът е заснет и едноменен сериал през 2002 г. Ролята на Джони Смит се изпълнява от Антъни Майкъл Хол, Сара — от актрисата Никол де Боер, Грег Стълсън се играе от Шон Патрик Фланъри. Сериалът също не се придържа към книгата. В него Сара забременява от Джони малко преди катастрофата.
Романът е вдъхновил и създаделите на Семейство Симпсън. В епизодът „Treehouse of Horror XV“, посветен на Хелоуин, една от частите е озаглавена „The Ned Zone“. В нея Нед Фландърс има мозъчен тумор и след операцията по отстраняването му той получава способността да „вижда“ смъртта на хората, която неизменно настъпва малко по-късно.
Издания на български
- Кинг, Стивън. Мъртвата зона. София, ДИ „Народна култура“, 1986. ISBN 04/95366/25631/5637-321-86(ЕКП).
- Кинг, Стивън. Мъртвата зона. София, Art Balkanique Co, 1990.
- Кинг, Стивън. Мъртвата зона. Велико Търново, „Абагар“, 1993.
ГЛАВА XXIV
12 август 1977 г.
Драги Джони,
Никак не беше сложно да те открия — понякога си мисля, че с пари в Америка можеш да издириш когото поискаш, а пари аз имам. Извини ме, че ще бъда откровен — сигурно ще ти стане неприятно, — но ние с Чък и Шели сме ти толкова задължени, че нямаме право да усукваме пред тебе. С пари се купуват много неща, но от гръмотевицата не може да се откупиш. Още дванадесет момчета са били намерени в мъжката тоалетна към ресторанта, където прозорецът бил закован. Дотам пожарът не стигнал, но стигнал димът и всичките се задушили. Както и да се мъча, не мога да не мисля за това, защото и Чък можеше да бъде сред тези момчета. Ето защо си позволих, както се изразяваш в писмото си, „да те напипам“. По същата причина няма да изпълня и молбата ти да те оставя на мира. Поне докато квитанцията за осребряването на приложения чек не се върне подписана при мен.
Както виждаш, сумата в чека е значително по-малка от онази, която ти пратих преди около месец. Влязох във връзка със счетоводството на болницата, където си се лекувал, и ликвидирах изцяло дълговете ти към нея. Сега няма за какво да се тревожиш в това отношение, Джони. Цялата операция не ме затрудни и бих добавил, че ми достави грамадно удоволствие.
Пишеш, че не можеш да приемеш парите. Аз пък ще ти кажа, че можеш и ще ги вземеш. Ще ги вземеш, Джони. Намерих те, когато се бе скрил във Форт Лодърдейл, и пак ще те намеря където и да отидеш, пък ако ще да бъде и в Непал. Наречи ме досаден като конска муха, ако искаш; аз се виждам по-скоро като хрътка на служба у съдбата. Не че желая да те преследвам като хрътка, Джони. Но не мога да забравя как тогава ме предупреждаваше да не жертвувам сина си. А аз за малко не го пожертвувах. Да не говорим пък за другите. Осемдесет и един загинали, тридесет с тежки травми и изгаряния. Все си спомням как Чък предлагаше да намерим някакво извинение, да измислим някаква уважителна причина, а аз му отвърнах като някой надут пуяк: „Не съм съгласен. Не искай това от мен, Чък.“ Истината е, че можех да направя нещо и тази мисъл не ми дава покой. Можех да дам на онзи касапин Карик три хиляди долара да се разплати с помощниците си и да затвори заведението. Щеше да ми излезе към тридесет и седем долара за човешки живот. Та вярвай ми, нямам нито желание, нито време да те преследвам — изцяло съм погълнат от самопреследване, за да ми остава време и за теб. Това сигурно ще продължи с години. Плащам си, загдето следвах сляпо принципа „око да види, ръка да пипне“ и отказах да повярвам в нещо, неподлежащо на моментална проверка със сетивата. И моля те, недей да смяташ, че плащам за болницата и ти пращам този чек, за да приспя съвестта си. С пари не може да се откупиш от гръмотевицата, нито от лошите сънища. Те са от благодарност заради Чък, макар той и да не знае нищичко.
Вземи чека и ще те оставя на мира. Това е моето условие. Подари го на УНИЦЕФ, ако искаш или на дом за осиротели хрътки, пропилей го в залагания на коне — твоя работа. Само го вземи.
Много ми е мъчно, че ни напусна така набързо, но мисля, че те разбирам. Всички се надяваме да те видим скоро. Чък заминава за подготвителното училище в Стовингтън на четвърти септември.
Вземи чека, Джони, моля те.
1 септември 1977 г.
Драги Джони,
Нима вярваш, че ще оставя тази работа така? Моля те, вземи чека.
10 септември 1977 г.
Скъпи Джони,
Много се зарадвахме с Шарлен, че се обади къде си, и ни олекна, като видяхме от писмото ти, че пак си си същият, все тъй непосредствен, както преди. Едно нещо обаче силно ме разтревожи, синко. Обадих се на Сам Уейзак и му прочетох за все по-честите ти главоболия. Той те съветва да отидеш на лекар, Джони, и то веднага. Страхува се, че около мястото на контузията може да се е натрупала съсирена кръв. Това тревожи и мен, и Сам. Ти изобщо не си имал здрав вид, откакто излезе от комата, Джони, а когато се видяхме последния път през юни, ми се стори много уморен. Макар да не го каза, знам, че на Сам всъщност му се иска да грабнеш самолета от Финикс и да си дойдеш да те прегледа. Сега поне не можеш да се оправдаваш с безпаричие.
Вече два пъти ми се обажда Роджър Чатсуърт — предадох му каквото знаех. Според мен е истина онова, което той твърди, че не е дал парите, за да приспи съвестта си, или като награда, задето спаси живота на сина му. Майка ти навярно би казала: така човекът си знае — тъй се кае. Ти прие парите и не ти вярвам, че си го направил „само за да ти се махне от главата“. Като познавам мъжеството ти, съмнявам се, че би могъл да се огънеш пред подобна причина.
Въпреки че не е лесно, ще те помоля най-настоятелно да се върнеш у дома, Джони. Сензацията отново позаглъхна — сякаш чувам възражението ти: „Глупости, след този случай никога вече няма да заглъхне!“ Това донякъде е така, но и не е така. Мистър Чатсуърт ми каза по телефона: „Ако говорите с него, постарайте се да го накарате да разбере, че никой ясновидец освен Нострадам[1] не е бил сензация за повече от три дни.“ Много се тревожа за теб, синко. Тревожа се, задето се обвиняваш за смъртта на загиналите, вместо да се благославяш за живота на спасените от теб, на гостите у Чатсуъртови онази вечер. Тревожа се и ми е мъчно. „Изгледах си очите да те чакам“, както би казала баба ти. Така че, ела си, колкото се може по-скоро.
П. П. Изпращам ти изрезки от вестници, където пише за пожара и за теб. Шарлен ги събра. Както ще видиш, очакването ти, че всички, присъствували следобеда на почерпката у Чатсуъртови, ще се раздрънкат пред пресата, се оправда. Може би тези изрезки ще те разстроят още повече. В такъв случай направо ги изхвърли. Шарлен обаче се надяваше, че като ги прегледаш, може да си кажеш: „Не е чак толкова лошо, колкото го мислех, ще мога да го понеса.“ Дано бъде така.
29 септември 1977 г.
Драги Джони,
Взех адреса ти от татко. Как е животът във великата американска пустиня? Срещат ли се червенокожи (ха-ха)? Аз пък вече се намирам в Стовингтън. Тук не се натягат като в Дърам. Имам по програма шестнадесет часа седмично. Любимият ми предмет е химията за напреднали, макар да ми се струва проста като фасул след курса в гимназията. Нашият учител там, Фарнам-фишека, винаги ми е правил впечатление на човек, който положително с най-голямо удоволствие би се заел да забърка някой грандиозен супервзрив и да пръсне целия свят на парчета. По английска литература този месец изучаваме три произведения на Дж. Д. Селинджър — „Спасителят в ръжта“, „Франи и Зуи“ и „По-горе билото, майстори“. Страшно ми харесва този автор. Преподавателят ни каза, че още си живеел в Ню Хампшир, но престанал да пише. Това направо ме убива. Как така човек се отказва, тъкмо когато жъне лаври? Е, както и да е. Тукашният отбор по американски футбол е просто ужасно скапан, но аз започвам да свиквам и с европейския. Според треньора ни тъкмо той бил футболът за интелигентните хора, а американският бил за тъпанарите. Още не съм си изяснил има ли истина в това, или го казва от завист.
Питам се дали ще имаш нещо против да дам адреса ти на някои от гостите, които бяха у нас вечерта на абитуриентския бал? Те биха искали да ти изкажат своята благодарност. Сред тях е и майката на Пати Строи, същата, дето вдигна олелия до бога, когато „скъпоценната й дъщеричка“ припадна на почерпката следобед. Сега тя те има за порядъчен. Между другото, аз вече не ходя с Пати. Никак не ме бива за любов от разстояние на моята „крехка възраст“ (ха-ха), а Пати, както можеше да се очаква, продължава учението си във Васар[2]. Аз пък си намерих една разкошна мацка тук.
Защо не вземеш и ти да ми драснеш някой ред? Ако се слуша баща ми, той те изкара буквално „излязъл от релсите“, макар да звучи необяснимо, защото ти направи всичко възможно да оправиш нещата. Кажи, че не е вярно, Джони. Не си излязъл от никакви релси, нали? Моля те пиши, за да разбера, че всичко е наред. Много се тревожа за теб. Може да ти се види смешно, че най-големият щурчо на света се е разтревожил за теб, но фактът си е факт.
Имам една молба: когато ми пишеш да ми обясниш защо на Холдън Колфийлд му трябва да пее все тази тъжна песен при положение, че не е негър?
П. П. Разкошната мацка се казва Стефани Уайман. Успях да я запаля по Рей Бредбъри — „Нещо зло се задава“. Пада си и по един състав за пънк-рок, „Рамонес“ — заслужава си да ги чуеш, наистина са фантастични.
17 октомври 1977 г.
Драги Джони,
Виж това е друго нещо: от писмото ти личи, че си добре — така те искам. Умрях си от смях с твоята служба в благоустройствения отдел на Финикс. Не чакай обаче да те съжалявам, че си изгорял на слънце по пътищата, защото питаш ли на мен какво ми е след четири мача в отбора на Стовингтънските „Тигри“! Изглежда, треньорът ни е прав, че американският футбол е футболът на тъпанарите, поне на това място. Дотук имаме три загуби и само една победа — във въпросната среща аз отбелязах три тъчдауна[3], пресилих се по най-идиотски начин и припаднах. Нещастната Стефи си глътна граматиката от ужас (ха-ха).
Забавих писмото си, за да мога да ти отговоря какво мислят домашните за Грег Стилсън като вече „встъпил в длъжност“. Ходих си за уикенда и сега ще се опитам да ти разкажа всичко. Питах първо баща си и той веднага възкликна: „Нима Джони още се интересува от този човек?!“ А аз го заядох: „Показва, че е лишен от всякакъв вкус, като иска да знае мнението ти.“ Той пък прехвърли топката на майка ми: „Гледай какъв многознайко се извъди, откак тръгна на подготвително училище. Знаех си, че тъй ще стане.“
Но да не те бавя с излишни подробности — хората масово се учудват колко добре се справя със задачата си Стилсън. Татко каза: „Ако гласоподавателите от избирателните окръзи на конгресмените трябваше да дават оценка за работата им след първите десет месеца, Стилсън би получил много добър почти по всичко плюс отличен за дейността си по енергийния законопроект на Картър, както и по собствения си законопроект за таван върху цените на нафтата за отопление. Би получил отличен и за старание.“ Поръча да ти предам, че, изглежда, е бъркал, като е смятал Стилсън за селския шут.
Ето и някои други мнения, които чух, докато си бях у дома: прави добро впечатление на всички, че Стилсън не се издокарва с официален костюм. Мисис Джарвис, съдържателката на „Бърза закуска“ смята, че Стилсън не трепери пред големците. Хенри Бърк, съдържателят на „Ведрото“ — вонливата кръчма в центъра, смята, че Стилсън си върши „адски добре работата“. В този дух са и останалите изказвания. Хората сравняват какво е свършил Стилсън с каквото не е свършил Картър, който така ги е разочаровал като президент, че сега се хапят, където не се стигат, защо са гласували за него. Подпитвах не ги ли смущава антуражът от железни ездачи на Стилсън и това че Съни Елиман е един от помощниците му. Не видях обаче някой да се тревожи по този повод. А собственикът на магазина за рок-плочи се впусна в следната тирада: „Щом един Том Хейдън[4] може да тръгне по правия път, а Елдридж Кливър[5] — да отвори сърцето си за бога, защо пък някой и друг железен ездач да не влезе в Системата? Прости и забрави.“
Та това е то. Бих писал още, но идва време за тренировката по футбол. Този уикенд е ред на „Дивите котки“ от град Бар да ни надуят шушоните. Моля се някак да доживея до края на сезона. Бъди здрав, приятелю.
„Ню Йорк Таймс“, 4 март 1978 г.
АГЕНТ НА ФБР УБИТ В ОКЛАХОМА
(специална кореспонденция)
Едгар Ланкт, 37-годишен ветеран на ФБР, по всичко изглежда, е бил убит снощи на един от покритите паркинги на Оклахома Сити. Според полицията в колата му е имало бомба, свързана със стартера, която избухнала, когато мистър Ланкт завъртял ключа да запали. Тази типична гангстерска екзекуция напомня по стил убийството отпреди две години на репортьора от Аризона Дон Боулс. Шефът на ФБР Уилям Уебстър обаче отказа да се обвързва с хипотези относно възможна връзка между двете престъпления. Също така той се въздържа да потвърди или отрече слуховете, че мистър Ланкт е разследвал някакви тъмни имотни сделки, в които евентуално били замесени местни политици.
Точната задача, по която мистър Ланкт е работел, остава забулена в тайна. Според източник от Министерството на правосъдието той изобщо не е разследвал тъмни имотни сделки, а въпрос, свързан с държавната сигурност.
Мистър Ланкт постъпва на работа във ФБР в 1968 г…