Робърт Шекли
Край на пътешествието (8)

8.

Хал отиде да обядва в „Ориндж Джулиъс“ на 8-а улица. Точно това място се препоръчваше в Междупланетния гастрономически пътеводител за евтино хранене на Земята. Хал установи, че „хот-дога“ с лют пипер е възхитителен. Той се нахрани и тръгна към югоизточния ъгъл на пресечката на Шесто авеню с 8-а улица.

Един мъж с американското знаме в ръка бе застанал пред магазина „Натан“. Малка тълпа се бе събрала наоколо му. Човекът бе възрастен и лицето му бе червено и сбръчкано.

— Казвам ви, че мъртвите живеят и че те ходят по земята точно в този миг — казваше той. — Вярвате ли ми?

— Лично аз би трябвало да се съглася с вас — отвърна Хал. — Защото виждам зад вас астралното тяло на една възрастна жена с посивели коси и навехната ръка.

— Боже мой, това трябва да е Етел! Тя почина миналата година, господине, и оттогава все се опитвам да поговоря с нея! Какво казва тя?

— Тя казва, цитирам: „Хърбърт, престани да приказваш глупости и се върни в апартамента, защото канчето с вода, което остави върху печката, за да си свариш яйца, вече е останало на сухо и онова проклето място ще изгори след половин час.“

— Това е Етел. Така е! — възкликна Хърбърт. — Етел! Как може да продължаваш да твърдиш, че говоря глупости, след като вече си само дух?

— Тя каза, че един мъж, който не може да си свари даже яйца, без да изгори апартамента си, не може да знае кой знае колко за духовете — каза Хал.

— Тя винаги все така ми говореше — заяви Хърбърт. — Благодаря ви за помощта, господине.

Той хукна нататък.

— Госпожо, не бяхте ли твърде строга с него? — попита Хал.

— Той никога не ме е слушал, когато бях жива, няма да ме послуша и сега — отвърна Етел. — Какво означава строгост спрямо такъв човек? Приятно ми беше да поговоря с вас, господине, но трябва да си тръгвам.

— Къде? — попита Хал.

— Обратно в дома за възрастни души, къде другаде? — Тя си тръгна невидимо.

Хал поклати възхитено глава.

„Земя! — помисли той. — Не е ли наистина прекрасно място? Колко тъжно, че трябва да бъде унищожена.“

Той си тръгна. После помисли: „А трябва ли да бъде унищожена?“

Разбра, че всъщност не знае. И това го направи щастлив.