Йън Ървайн
Пътят между световете (42)

41. Да умреш с достойнство

Каран се дотътри в голямата зала и видя Рулке отсреща. Не личеше да се чувства по-добре от нея. Мейгрейт стоеше до него — жива и здрава, за щастие. Но облекчението на Каран отстъпи пред смайването — Мейгрейт накара Рулке да се опре на нея и двамата се покатериха на машината.

— Какво да направим? — стигна до ушите й викът на Мейгрейт.

Каран изви глава към източника на оглушителния шум — тварите, които напираха да разкъсат Възбраната. Тя заобиколи тичешком централната стълба, но спря като закована, щом зърна преграда като стъкло и Лиан, който блъскаше с юмруци по нея от другата страна. Видът му я уплаши — нямаше коса, а брадата му беше опърлена.

Беше толкова изцедена, че не смогваше да осмисли всичко наведнъж. Лиани викаше и сочеше нещо зад нея. Тя отиде до преградата и опря длан срещу неговата. Малиен също се насилваше да вика, Каран бездруго си знаеше какво ще чуе от нея — „Възпри Рулке на всяка цена!“ — Ще се постарая да я задържа! — отекна в същото време гласът на Рулке.

— Мейгрейт — извиси глас и Каран, — какви ги вършиш?!

— Виж, Каран! — стъписа се Мейгрейт.

Рулке плъзна машината над пода към нея. Каран само гледаше. Приключи с бягането.

— Трябва да ни помогнеш! — примоли се Мейгрейт.

Каран се дръпна назад — подозираше, че Рулке е завладял ума на приятелката й. А онези от задругата думкаха разпалено по преградата. Какво ли искаха да и кажат?

— Каран — не млъкваше Мейгрейт, — Фейеламор ще унищожи нашия свят.

Каран гледаше поред Лиан, Малиен, Мейгрейт, Рулке. Какво да реши?

— Тя лъже! — писна Фейеламор отгоре. — Зае неговата страна. „А, има един човек, комуто няма да повярвам, каквото ще да става — начумери се Каран. — Пред нея дори Рулке е по-добър избор.“ Протегна ръце нагоре, макар и да не се съмняваше, че Малиен никога няма дай прости. Мейгрейт я изтегли върху машината, изхлипа и се метна на шията й.

— Нямаме време за това! — скастри ги Рулке. — Каран, покажи ни Пътя към Аакан, докато още можем да го направим.

Каран обаче си спомни непоносимия провал при предишното търсене на Пътя.

— Не мога!

— Какво ще остане от Готрайм, когато онези отидат там? — махна с ръка Рулке към Стената. — Не се съмнявай — Фейеламор ще ги пусне тук. Ако наистина не си способна да го откриеш, това е краят за всички нас. Но ако ти е останала искрица надежда, умолявам те — опитай се! Ще те подкрепям.

— Ще се опитам, но… много ми се събра за един ден. Отмаляла съм.

Рулке я сграбчи за ръцете и й лепна пламенна целувка.

— И аз — призна със свирепа усмивка, — но ей сега ще покажем колко струваме. Е, готова ли си?

Гърлото на Каран пресъхваше. Взе високия съд, закрепен в скоба, и изгълта сладкото питие.

— Готова съм! — увери го, щом си пое дъх, колкото и да не я държаха краката.

Свърза се с тях. Щом влезе в досег със съзнанието на Мейгрейт, сякаш от всички страни я обгърна диамант. Намери закрила, убежище и грижа — сега нищо нямаше да и навреди.

Рулке отправи зов към Аакан, към кароните през пробива във Възбраната. Мъката му по тях се отразяваше от един Път към друг, носена от Каран, която знаеше, че Мейгрейт ще защити телата им в Шазмак. Тласнати и от единствените по рода си дарби на трикръвната Мейгрейт, усъвършенствани десетилетия и изострени от желанието й да види предците си, двамата намериха целта.

„Кой ни вика?“ Гласът в умовете им прозвуча толкова ясно, че жената би могла да стои до тях върху машината. Звучен, но и леко дрезгав глас, сякаш бе прекарала живота си в задимени стаи. „Рулке, възможно ли е да си ти?!“ „Ялкара!“ — прошепна Мейгрейт по връзката.

— Ялкара! — избоботи Рулке. — Не мога да те видя. Покажи се. Отчаян съм!

Извлече кълбо от Стената и то спря до тях като лъскава метална топка. Струваше им се, че отразява цялата вселена, извиваща се във всички посоки към безкрайността. Отпред отраженията се замътиха, изчистиха се и изникна лицето, което Мейгрейт вече познаваше не по-зле от своето. Наистина беше Ялкара, но много постара от образа, съхранен в Огледалото. Дългата коса блестеше в сребристо. Устните й се размърдаха, а гласът й проникваше направо в главите им.

— Ялкара! — загърмя нетърпеливо Рулке. — Свикай Стоте. Настъпи нашият час, но сме на ръба на бездната.

„Коя е жената до тебе? — прошепна Ялкара. — Тя ли е?“

— Аз съм Мейгрейт, дъщерята на Аелиор. Фейеламор я събрала насила с фейлем, за да създаде трикръвна… мен. Аелиор е мъртва. С Рулке си дадохме обет завинаги.

„Мейгрейт… Аелиор…“ — потресена мълвеше Ялкара.

— А до мен е моята приятелка Каран. Тя също е трикръвна. „Толкова прилича на Елиенор!“ — Побързай — отрезви я Рулке. — Възбраната отслабва и ще изчезне неизбежно. Фейеламор е сътворила магически нанолет, а Мендарк — нова флейта от твоето злато.

„Но аз предупредих…“ — Пак това Лъжовно огледало! — не изчака думите й Рулке. — Дълго трябва да обяснявам. Бездруго създадох устройство, което ги превъзхожда — моята машина! — обяви гордо. — Най-сетне мога да ви прехвърля, за да се съхрани расата ни. Но не смея да прокарам Пътя оттук заради Фейеламор. Можете ли да го отворите откъм Аакан и да се насочите към моя портал?

„Ти се появи в последния момент — отговори Ялкара. — Нямахме надежда, скоро щяхме сами да потърсим края. Не е лесно, но вярвам, че ще успея.“ Двамата заедно сътвориха зачатъчни портали в двата края, но Рулке остави своя запечатан.

„Ще потърся Пътя към Сантенар оттук. Рулке, тези портали са твърде неустойчиви. Не можеш ли да закрепиш Възбраната по-добре?“ — Нуждаем се от късмет, за да я задържим изобщо — мрачно обясни той. — Нанолетът на Фейеламор е от златото на първата флейта.

„Тя е луда!“ — Или отчаяна. Идвайте по-скоро! Преходът ще е жесток към вас. Изпратете първо най-важните за оцеляването ни, защото ще става все по-зле.

„Само десетина от нас все още са плодовити. Четирима мъже и шест жени. Бдете над тях. Загубим ли ги, ще погинем.“ Рулке създаде с машината камера в Стената и я отдалечи от прозрачната леща. Имаше формата на сребърно яйце с кръгъл люк в края.

„Проследих Пътя към Сантенар“ — каза им Ялкара.

Нещо блъсна по камерата подобно на чук, ударил наковалня.

— Едва я крепя… — По брадата на Рулке се стичаше пот. — Изгубих ги! Не, всичко е наред!

Отвори люка с машината си — в камерата се бе появила жена, гола както при всеки преход между световете, зашеметена и беззащитна. Камерата се замъгли, нещо се опитваше да затръшне люка. Рулке трескаво нагласяше ръчките и колелцата на пулта.

— Изтичайте там да им помогнете в излизането! — обърна се към Мейгрейт и Каран. — Ех, че тежко…

Двете с общи усилия извлякоха жената, а след нея още седмина карони. Тесният люк ги затрудняваше, защото всички новодошли бяха едри хора. Преди да привършат, раната на Мейгрейт кървеше отново.

Всеки карон беше разтърсен от трудното прехвърляне и възприемаше ставащото наоколо не по-ясно от бебе. Но и Рулке, и другите карони, чиито лица се появиха на кълбото, ликуваха.

— Задържам го все по-трудно! — извика той на Ялкара. — Ако ще идвате, не се бавете. Мейгрейт, хвани тези ръчки.

Тя се върна на машината, а Рулке скочи и извади последните двама мъже от камерата толкова грижливо, все едно бяха негови деца.

— Сега всички са под защитата на машината. Прехвърляйте се! — провикна се към Ялкара.

„Почти сме готови — въздъхна тя. — Най-прекрасният ден в живота ни!“ — И в моя — увери я Рулке, ухилен до ушите. Очите му светеха като синьо-виолетови слънца. — Чакахме четири хилядолетия… — обърна се към Мейгрейт.

Фейеламор се изправи, застанала високо на централната стълба. Опря гръб в прозрачния парапет и изсвири с нанолета цяла мелодия, която се натрапваше в съзнанието толкова болезнено, че очите на Каран овлажняха — оплакване на един загиващ свят.

„Какво е това?! — писна Ялкара. — Не! Рулке, веднага…“ Под тавана на залата се издуваше друга леща във Възбраната, за да се превърне в портал с метален блясък.

Рулке се втурна с огромни скокове към машината, но Фейеламор го изпревари с последната си заблуда, най-съвършената в дългия й живот. Изведнъж подът се плъзна назад под краката му. Той затича още по-стръвно, но не доближаваше творението си дори с една стъпка.

— Машината ти може и да е защитена от моите заклинания — присмя се Фейеламор отгоре, — но ти не си!

Рулке направи свръхчовешко усилие и като че щеше да допре с ръка черното туловище, но подът пак го понесе обратно.

Овалният портал се отвори и оттам изскочи същество, високо колкото машината, с огромни умни очи и нокти по краищата на крилете, които се разпериха и го обвиха в непроницаема сянка.

— Това пък какво е? — втрещи се Мейгрейт.

— Прилича на транкс — смънка Каран. Рулке се отказа от напразното хабене на сили.

— Да, то е вид транкс. Най-гадният! — Дрехите му бяха подгизнали. — Едва ли ще намерите по-страховита твар в пустотата — кръвожадна, но и схватлива. А аз нямам оръжие…

— Убий ги! — виеше Фейеламор, преместила се на балкон под тавана. — Избийте всички и ще имате свой свят.

Транксът изплющя с криле и те го издигнаха над пода към десетимата безпомощни карони. От портала се подаде главата на втори транкс, който пикира в същата посока.

Каран избяга от залата през странична врата.

— Не мога да ти се сърдя — въздъхна Рулке, но след две-три секунди тя се върна тичешком, повела отряда гашади, които бяха охранявали залата отвън.

Плещестият Джарк-ун хвърли на Рулке дълъг меч.

— Вземете това, господарю!

Рулке улови оръжието и нападна първия транкс, извисяващ се над него. Противникът беше убийствено бърз. Замахна с крило и назъбеният край раздра рамото на карона.

Рулке отскочи встрани и се опита да съсече сухожилията зад едното покрито с дебела рогова броня коляно. Острието само се плъзна. Транксът го ритна в хълбока и го просна, но Рулке не изтърва меча.

До вратата голяма група гашади нападаше втория транкс, силата му обаче беше предостатъчна да им противостои. Един от тях вече бе повален. Транксът откъсна парче от парапета на близката стълба и се развъртя. Петима гашади отхвръкнаха надалеч от него и никой от тях не се надигна повече. Чудовището запрати парчето в гърба на Рулке и прелетя към замаяните карони на пода.

Каран зърна безстрастното лице на Фейеламор. „Не означаваме нищо за нея…“ Още неколцина гашади подгониха втория транкс и бяха по-предпазливи. Един успя да забие копие в гърба му, с което обаче не му навреди видимо.

Мейгрейт и Рулке отблъскваха заедно първия транкс, но неминуемо щяха да бъдат победени. По тялото на Рулке кървяха пет-шест рани, силите му се изчерпваха бързо. Едното бедро на Мейгрейт беше раздрано до коляното. А на транкса нищо му нямаше. Каран видя и трети транкс да се подава от портала на Фейеламор, но нещо не му позволяваше да се промъкне.

Тя стоеше до машината и отнемай къде се покатери върху нея. Тръшна се на седалката. Пред нея имаше шест ръчки, пулт със светещи жълти правоъгълници, няколко колелца и цял гъсталак от разноцветни бутони. От пода пък стърчаха пет педала, извити като сърпове. Каран си припомни с кои лостове Рулке бе управлявал творението си. Не знаеше обаче как да насочва машината с мисълта си.

Изпружи крак и натисна най-левия педал, като се смъкна от седалката. Тук нищо не беше лесно достъпно за нисичка жена като нея. Машината се разтърси и тя дръпна леко назад двете средни ръчки. Въпреки бученето творението не мърдаше, но ненадейно се килна назад и излетя под остър ъгъл. Каран се вкопчи в седалката, за да не бъде изхвърлена. А машината се устреми към далечния таван, зарева сирена. „Опитай с ръчките!“ Машината свърна, направи широк завой и отскочи от преградата, зад която беше задругата. Каран се задържа на косъм. Коляното й натисна син бутон, творението забави движението си и й даде възможност да си пробва късмета с втората ръчка. Полетът се изравни, тя само се рееше бавно към балкона, откъдето Фейеламор им навлече тази беда. Ръцете на фейлемката се мятаха в резки движения. Каран разбираше, че след малко ще бъде поразена от някаква илюзия. Паднеше ли оттук, щеше да се пребие.

Издърпа синия бутон докрай. Машината се устреми към централната стълба и сирената зазвуча отново. В последния миг Каран бутна встрани по инстинкт някоя от ръчките, полетът се отклони мъничко и творението се провря светкавично през двойната спирала към балкона, където стоеше Фейеламор.

Никоя от двете нямаше шанс да направи нещо. Машината се заби отдолу в балкона и изкърти голямо парче. Каран изгуби съзнание за миг, а когато дойде на себе си, вече се въртеше диво из залата. Никъде не виждаше Фейеламор, затова пък битката долу се откри пред погледа и.

Рулке лежеше на пода, Мейгрейт го закриваше с тялото си, жалка пред свирепата жизненост на транкса. Каран се мъчеше да насочи машината натам, обаче уредите за управление май се бяха повредили, пултът просветваше хаотично. А транксът замахна за последния удар. Тя натискаше и дърпаше напразно ръчките, машината се клатеше, сниши се над чудовището и всички светлини угаснаха. Стовари се върху транкса и го смаза. Изхвърлена от удара, Каран се превъртя ловко във въздуха и стъпи на пода. Смръзна се от страх, че може да е убила Мейгрейт и Рулке.

— Добре ли си?

Думите не излизаха лесно от свитото й гърло, докато влачеше приятелката си настрана. Мейгрейт скочи и помогна на Рулке да се изправи.

— Горе-долу — отвърна тя през рамо. — За малко да паднеш върху нас. Как го направи? — промълви със страхопочитание.

Каран не каза нищо, вторачена в агонизиращия транкс, чиито криле се свиваха и разперваха в гърчове.

Рулке намери остатъци от енергия в себе си да остане прав. Стисна рамото й в безмълвна благодарност и се помъкна към другите карони.

Вторият транкс лежеше бездиханен, от него стърчаха десетина копия. И мнозина от гашадите бяха мъртви. Отместиха тежкия труп на чудовището, който с крилете си скриваше какво има до него. Кароните бяха разкъсани. Мъртви до един.

Рулке сблъска юмруците си в каронски израз на скръб и се скова за около минута. Лицето му се вледени.

— Ще отмъстя за вас — извиси се гласът му, — дори ако е нужно да стана от гроба, за да го направя! Фейеламор, ще съжаляваш во веки веков за злодеянието си! Проклинам всички вас и потомците ви до свършека на времето.

Той бръкна в куртката на Мейгрейт, измъкна Огледалото и го подчини на волята си.

— Нека само се опита да го използва отново…

Погледнаха нагоре. Фейеламор я нямаше на разбития балкон. И порталът й се бе затворил, а на пода точно под него лежеше третият транкс, прерязан през краката. Още потръпваше сред кожените парцали от крилете си.

— Порталът е изчезнал, когато се е промъквал — сгуши глава в раменете си Каран.

Транксът се присви и умря пред очите им. Рулке разпери пръсти и кълбото засия отново.

— Видя ли това? — прошепна той на Ялкара.

Нямаше нужда тя да казва нещо, отговорът бе изписан с бръчките, врязали се в лицето й.

— Нека опитаме за последен път — призова я Рулке. — Елате всички заедно.

„Свърши се.“ — Не, отново владея положението.

„Късно е. Те бяха последните плодовити между нас! А нашите утроби могат да заченат живот не повече от гробовете, в които ще положиш сънародниците ни.“ Рулке трепереше.

— Ялкара, ти си най-младата и се знае, че можеш да раждаш. „Погледни ме! Дарих половината си живот, сега съм старица. Ще измрем. Неизбежно е.“

— Не! — кресна Рулке. — Няма да го допусна. Елате на Сантенар. Има и други начини. Можем да вземем семето от тях още сега и…

Други карони се събраха зад Ялкара, показани от кълбото. Още се наричаха Стоте, но бяха останали по-малко от седемдесет. Старци от първия до последния.

„Не. Има неща, които не е писано да се сбъднат. Нека поне посрещнем окончателната си гибел с достойнство.“ — Само да ги прикоткам тук — подхвърли Рулке на Мейгрейт, — и ще го направя, каквото щат да казват. — Взря се в очите на Ялкара. — Моля ви, елате.

„Не, Рулке. Колкото и време да ни е останало, то ще прелива от горчилка, няма защо да го пилеем на чужд за нас свят. Ти се върни на Аакан, за да бъдем заедно накрая.“