Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meeting of the Minds, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Рени Димитрова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
История
- —Добавяне
- —Корекция
4.
Когато се върнаха в лагера, мъжете бяха силно разтревожени. Те не можеха да разберат какво се бе случило с Икинс и нямаха желание да правят предположения. Яростното следобедно слънце печеше, а белият пясък отразяваше горещината. От влажната джунгла се издигаше пара и им се струваше, че дърветата напредват към тях като огромен зелен дракон, който ги притиска към безразличното море. Дулата на оръжията се бяха сгорещили и не можеха да се пипнат, а водата в манерките бе топла като кръв. Над главите им започнаха да се образуват сиви кълбести облаци. Започваше сезонът на мусоните.
Дрейк седеше в сянката на навеса. Той успя да се отърси от летаргията, за да огледа лагера и да прецени как биха могли да се отбраняват. Гледаше на околната джунгла като на вражеска територия. Пред нея имаше площ от около петдесет метра, която те бяха почистили от храсти и дървета. Тази ничия земя може би щеше да може да бъде отбранявана известно време.
Следваха колибите и навеса, тяхната последна отбранителна линия, след която идеше брегът и морето.
Повече от три месеца експедицията владееше напълно този остров. Сега бяха отблъснати до малкото и опасно местенце на брега.
Дрейк огледа лагуната зад себе си и си спомни, че имаха още един път за отстъпление. Ако насекомото и дяволската му менажерия нападнеха, те можеха да се спасят на кеча. Ако имат късмет.
Соренсън се приближи и седна до него.
— Какво правиш? — попита той.
Дрейк се усмихна тъжно.
— Планирам нашата стратегия.
— И как изглежда?
— Мисля, че бихме могли да се задържим — каза Дрейк. — Имаме достатъчно амуниции. Ако е необходимо, ще полеем почистеното от джунглата поле с бензин и ще направим огнена завеса. Няма да позволим на това насекомо да ни изгони от острова. — Той се замисли. — Но ще бъде дяволски трудно да вземем съкровището.
Соренсън кимна.
— Чудя се какво ли иска това насекомо.
— Може би ще разберем от Икинс — каза Дрейк.
Мина половин час. След това по радиото се чу острият и писклив глас на Икинс.
— Соренсън? Дрейк?
— Тук сме — отговори Дрейк. — Какво ти направи това проклето насекомо?
— Нищо — каза Икинс. — Сега вие говорите с това насекомо. Моето име е Кедак.
— Господи — обърна се Дрейк към Соренсън. — Това насекомо трябва да го е хипнотизирало!
— Не. Вие не разговаряте с хипнотизирания Икинс. Нито пък говорите със същество, което използва Икинс като говорител. Нито пък с Икинс, какъвто сте го познавали. Вие говорите с много личности, които са едно.
— Това не го разбирам — каза Дрейк.
— Много е просто — отвърна гласът на Икинс. — Аз съм Кедак, общото. Но моето общо се състои от различни части, които са Икинс, няколко плъха, едно куче на име Оро, едно прасе, един мравояд, един казуар…
— Почакай — обади се Соренсън. — Нека се разберем. Значи сега не говоря с Икинс. Говоря с… Кедак?
— Точно така.
— И ти контролираш Икинс и останалите? Ти говориш чрез устата на Икинс?
— Съвсем вярно. Но това не означава, че личностите на останалите са пренебрегнати. Тъкмо напротив. Състоянието „Кедак“ е конфигурация, в която различните членове запазват индивидуалните си особености, нужди и желания. Те дават знанията си, силата си и личното си мнение на цялото. На Кедак. Кедак е координиращият и команден център, но отделните части осигуряват знанията, прозрението, особените умения. И всички ние заедно формираме Великото обединение.
— Обединение ли? — каза Дрейк. — Но ти направи всичко това насила!
— В началото е необходимо. Иначе как биха разбрали останалите същества за Великото обединение?
— А те ще останат ли обединени, ако ти ги освободиш от контрола си? — попита Дрейк.
— Това е безсмислен въпрос. Сега ние сме едно неделимо цяло. Твоята ръка ще се върне ли при теб, ако я отрежеш?
— То не е същото.
— Същото е — отвърна гласът на Икинс. — Ние сме единен организъм. Ние растем. И ние ще приемем на драго сърце и вас във Великото обединение.
— Върви по дяволите, с обединението си — каза Дрейк.
— Но вие трябва да се присъедините — каза им Кедак. — Мисията на Кедак е да координира всички същества в единен колективен организъм. Повярвайте ми, единствената загуба е на индивидуалността, която вие цените. В замяна, печелите толкова много! Научавате гледната точка и особените знания на всички останали същества. В рамките на Кедак вие разбирате напълно възможностите си за…
— Не!
— Съжалявам — каза Кедак. — Мисията на Кедак трябва да бъде изпълнена. Няма ли да се присъедините към нас доброволно?
— Никога — каза Дрейк.
— Тогава ние ще се присъединим към вас — каза Кедак.
Чу се изпукване, когато той изключи радиото си.
Няколко плъха се появиха откъм края на джунглата. Те се спряха на разстояние достатъчно, че да не бъдат улучени с изстрели. Отгоре кръжеше райска птица и се спускаше над почистеното пространство като самолет, който извършва разузнавателен полет. Докато мъжете гледаха, плъховете започнаха да се придвижват напред със зигзагообразни движения.
— Стреляйте — извика Дрейк. — Но пестете патроните.
Мъжете започнаха да стрелят. Но им беше трудно да различават бързо движещите се плъхове по сивкаво-кафявата земя. Освен това към плъховете почти веднага се присъединиха крайбрежни раци. Бяха почти дузина. Те се придвижваха неусетно, когато никой не ги гледаше, а после замръзваха неподвижни върху земята.
Забелязаха Икинс да се появява в края на джунглата.
— Нещастен предател — каза Кейбъл и вдигна пушката си.
Соренсън удари с ръка дулото на пушката му и го отклони.
— Недей.
— Но той помага на това насекомо!
— Няма друг изход — каза Соренсън. — При това не е въоръжен. Остави го на мира.
Икинс се оглежда известно време, след това се скри обратно в джунглата.
Атакуващите плъхове и раци бяха достигнали средата на откритото пространство. После, когато приближиха още повече, хората вече можеха да се прицелват по-точно. Нищо нямаше да може да се приближи на повече от двадесет метра. А когато Рестих успя да убие райската птица, атаката лека-полека престана.
— Знаете ли — обади се Дрейк. — Мисля, че ще се справим.
— Може — каза Соренсън. — Просто не разбирам какво иска да направи Кедак. Той знае, че не може да ни победи по този начин. Мисля си…
— Хей! — извика един от мъжете. — Лодката ни!
Те се обърнаха и видяха причината, поради която Кедак се бе разпоредил за атаката. Докато бе отвличал вниманието им, кучето на Дрейк бе преплувало до кеча и бе прегризало със зъбите си котвеното въже. Сега, когато бе освободен от котвата си, кечът дрейфуваше по вятъра и се насочваше бавно към рифа. Те видяха как той се блъска първо леко, след това по-силно. След малко вятърът го блъсна достатъчно силно и той се заклещи в корала.
Откъм преносимата радиостанция се чу статичен шум. Соренсън я вдигна и чу Кедак да казва:
— Кечът ви е сериозно повреден. Той сега просто не може да се движи.
— Напълно си прав — изръмжа Дрейк. — Сигурен съм, че в него има пробита достатъчно голяма дупка. Как смяташ ти да се измъкнеш от острова, Кедак? Или просто ще си останеш тук?
— Когато му дойде времето, ще се махна — отвърна Кедак. — Искам да съм сигурен, че всички ще си тръгнем заедно.