Кармен Рийд
Много гот (6)

Глава 6

Тя най-сетне откри сбутан апартамент с две спални на приземен етаж с очарователна градина отзад, но още щом го видя, разбра, че от него ще излезе чудесен дом, а когато се премести с момчетата, Джозеф също се нанесе.

Заедно купиха легло, но това бе единствената съвместна покупка, която тя позволи. Ив бе живяла сама със синовете си толкова дълго, че не можеше да допусне друг човек в живота си лесно. Той й плащаше наем, а тя покриваше всички останали разходи за мебели, пердета, латекс, кухненски прибори и тенджери — все неща, които се събират бавно и придават облика на един дом. За да създаде дома, който винаги бе искала за момчетата си.

Само че Джозеф нямаше намерение да се остави тя да го държи на ръка разстояние. Обичаше я искрено, благородно и искаше да бъде единствената любов и любовник в живота й. Най-сетне, много бавно Ив го допусна до себе си. Едва бе започнала да отвръща с „Обичам те“ на любовните му излияния, а той започна да настоява за сериозно обвързване, за брак, за… бебета!

— Я почакай малко! — спираше го непрекъснато тя.

— Защо? — бе обичайният въпрос.

Може би тя не трябваше да бъде чак толкова изненадана, когато откри, че е бременна броени месеци след като двамата заживяха заедно. Нима спиралата бе достатъчна, за да спре решителността му?

Първите няколко месеца от бременността се оказаха истински кошмар за Ив: тя не само се страхуваше, че двамата не са готови за бебе, но в края на брака си бе направила спонтанен аборт и се ужасяваше от новата бременност. Плачеше непрекъснато, беше й лошо и повръщаше по цял ден. Нощем лежеше и не можеше да заспи, сигурна, че лекият трепет в областта на корема е симптом на нов спонтанен аборт. Но най-сетне дебеличкото им капризно момиченце се появи на бял свят и Джозеф и Ана се влюбиха от пръв поглед. Първото чувство, което Ив изпита към бебето бе емоционална смес от любов, облекчение и нови тревоги. Дълго след раждането тя плачеше почти всеки ден, защото това така желано бебе най-сетне бе в ръцете й и се оказа истинско съвършенство. Трябваха й месеци, за да се отърве от съмненията, и на Ив й беше трудно да изпусне бебето от поглед или да го остави само чак до третия месец.

Докато Ана бе още бебе и после започна да прохожда, Джозеф учеше у дома почти през всичкото време и затова се грижеше непрекъснато за нея, което му беше безкрайно приятно. Бе обсебен от това малко момиченце, разхождаше се из целия апартамент с нея, когато тя нервничеше, убеждаваше я да пие от биберона с майчино мляко и й пееше беззвучни приспивни песни. За Ив бе невероятно удоволствие да има до себе си мъж, който се интересува еднакво и от нея, и от Ана, и от двете момчета. Първият й съпруг, Денис, нямаше никаква представа как да се грижи за синовете си, нито пък проявяваше желание да се научи.

— Виж, само виж — сочеше Джозеф като омагьосан. — Моите очи, твоята коса, твоят нос. Мисля, че има твоята горна устна и моята долна. Не е ли направо удивително? Тя е най-съвършеното момиче в целия свят.

— По-съвършена и от мен? — шегуваше се Ив.

— Много повече, защото тя е ти и аз в едно.

 

Сега бяха минали цели три години без него, но тя все още не бе свикнала напълно. През повечето време бе доволна, дори може да се каже щастлива, но щеше да излъже, ако се опиташе да твърди, че не й липсва. Трябваше да изхвърли леглото им и да купи по-малко, защото празнотата от неговата страна я потискаше и измъчваше. Дребни неща непрестанно й напомняха колко много й липсва Джозеф, липсваха й и нещата, такива, каквито бяха едно време.

Усещаше неговата миризма по пуловера на Ана, когато дъщеря й се връщаше от уикенда при него. Забелязваше неща, на които той би се разсмял, но най-лошото бе, когато нещо й напомняше за секса.

Колко естествени и приятни бяха станали нещата помежду им. Те се търкаляха заедно в леглото нощем и се целувала с удоволствие, а след това подбираха съвършено точно момента, когато да се слеят. Сексът беше лесен ритъм, преместване в нова поза, единение, постигано винаги, по взаимно съгласие. Откъсваха се един от друг и заспиваха почти незабавно, защото не изпитваха нужда да си кажат каквото и да е. Бе съвършено хубаво, съвършено задоволително. Когато двамата с Джозеф се събраха да живеят заедно, тя най-сетне разбра какво означава да познаваш някого, да сте като едно.

Беше й трудно да обобщи какво се обърка с течение на годините. Може би той винаги я притискаше за обвързване, което тя не искаше, може би не харесваше човека, в който той се превръщаше. Беше се влюбила в мечтателен студент, идеалист и домошар, но ето че Джозеф завърши, намери си работа, откри, че харесва новото си поприще, прииска му се да бъде амбициозен и да изкарва много пари. Ив, преди била вече съпруга на богат работохолик, бе обзета от паника, когато новият й живот започна да поема в посоката, която тя много искаше да избегне.

 

— Направих най-голямата възможна грешка. Хванах се с пълен тъпанар — бе казала тя на Джен, когато най-сетне изхвърли Джозеф от апартамента една вечер почти в полунощ след шумен скандал. Джен пристигна бързо и донесе евтина бутилка полски джин и кутия ябълков сок, защото не бе успяла да открие нищо друго в бързината.

Пиха странната смесица от ябълка и джин във високи водни чаши.

— Холандците много пият такива неща… дали пък не бяха белгийците? — уведоми я Джен, докато разклащаше ледените кубчета от фризера на Ив в чашата си.

След като изпиха по две чаши, минаха на кутията от бисквити, пълна с цигари трева, и се напиха и надрусаха до такава степен, че дори травмата, преживяна от Ив, престана да означава каквото и да е.

— Той беше толкова прекрасен — сподели с Джен, когато двете се сгушиха на канапето, за да допушат заедно последната цигара. — Страшен тип. И чудесен баща на Ана.

— Страхотен за леглото — вметна Джен, след това побърза да добави: — Не говоря от личен опит, глупачке, просто се виждаше колко бяхте щастливи, та вие не можехте да се откъснете един от друг.

— Как можах да го превърна в Ричард Брансън? Или в едно красиво подобие на Денис? — Това бе въпросът, на който Ив не можеше да си отговори. Какво бе направила? Какво се бе объркало?

Когато Джозеф завърши университета, той я изненада, като постъпи на първата работа, за която подаде документи — в телевизионните продажби. Още по-учудващо беше, че се оказа много добър и бързо започна да печели добре.

Колкото и пари да изкарваше, успяваше да ги похарчи. Апартаментът се сдоби със сребърна стереоуредба „Бант и Улуфсен“, записващо видео с програматор, огромни купове.

 

Рукнаха сълзи и последва молене за прошка и секс за сдобряване, но след броени дни избухна нов скандал. Животът им вече се бе превърнал в низ от разправии. Може би затова тя не се учуди чак толкова много, когато една вечер Джозеф се прибра и заяви, че фирмата открива нов офис в Манчестър и го местят там.

— Манчестър ли! — бе креснала тя. — Ние няма да се местим в Манчестър.

Той си бе свалил обувките, бе отишъл до хладилника, за да си сипе чаша портокалов сок, преди да й заяви най-спокойно:

— Не съм си го помислил дори за момент. Те ще ми плащат апартамента, така че ще съм там от понеделник до петък, а през уикендите ще се връщам.

Всичко бе вече решено и той дори не я бе попитал за мнението й, просто й съобщаваше как ще постъпи.

— Ясно. — Беше се сринала на един стол в кухнята до масата, защото знаеше, че това е началото на края, и бе колкото разстроена, толкова и облекчена. Той я изтощаваше. Не можеше повече да понася скандалите и несигурността. Заради тях момчетата се бяха изнесли и й липсваха ужасно много, въпреки че сега вече бяха големи и сигурно никога повече нямаше да се върнат да живеят с нея както преди.

— О, Джозеф — заплака тя в шепи. — Ти също се изнасяш.

— Не, честно, не е така — бе настоял той. — Обичам и теб, обичам и Ана, обичам всички ви. Просто ми се струва, че ако оставим известно разстояние помежду си, ще ни се отрази добре. Ще си спомним какво харесвахме един в друг, а не какво не понасяме.

— О, не. Ти вече няма да бъдеш част от това семейство. Нима не разбираш? Ще виждаш Ана само през уикендите и няма да знаеш какво прави през седмицата. Няма да си тук, за да я завиваш вечер и да й четеш. Ще й липсваш толкова много. И защо? За повече пари.

Когато вдигна глава, видя, че и в неговите очи има сълзи.

— Ив, разбира се, че тя ще ми липсва непрекъснато… и ти също. Само че, ако продължаваме така, няма да издържим и месец заедно. Трябва да се откъсна от това поне за малко. Защото искам да останем заедно.

— Разстоянието никога не е успявало да разреши проблемите, бъди сигурен, че е така.

— И какво, по дяволите, да направя? Искат да поема тази работа. Не мога да откажа.

— Разбира се, че можеш, мътните да те вземат, дано. Можеш да си намериш друга работа в друга компания, без дори да полагаш кой знае какви усилия.

— Още няма две години, откакто работя тук. Как, според теб, ще се отрази на автобиографията ми, ако напусна точно сега, когато ми поднасят повишението на тепсия?

Тя бе изсумтяла. Как щяло да изглежда? Кой беше този непознат? Какво стана с мъжа, който четеше френска поезия на глас в леглото?

Как можа да допусне толкова голяма грешка? Нима чак дотолкова не бе успяла да прецени характера му? Нима тя го бе променила? Да не би един ден да се бе събудил и да се бе почувствал потиснат от бащинските си задължения?

— Просто знаех — бе казала тя на Джен, обзета от неестествено спокойствие. Сигурно това бе въздействието на полския джин в комбинация с трева. — Няма връзка с друга, сигурна съм, но ние вече не го интересуваме, дори Ана. Усещам, че е така, сигурна съм, че е така. Беше разсеян, мислеше за нещо друго, докато беше при нас. Просто нашите проблеми вече не го занимаваха. Не искаше да се караме, дори не опитваше да промени мнението ми. Сякаш вече бе взел решението да се изнесе и изчакваше подходящия момент, за да ми каже. Някога всичко между нас беше прекрасно — добави тя. — А сега няма и следа от това.

— Искаш да кажеш, че ти си била водещата фигура — изтъкна Джен.

— Не съм — бе отвърнала Ив подразнена. — Той помагаше, вършеше своя дял като по задължение. Сега обаче е все работата… работата това… работата онова… Не мога да я понасям тая работа. Имам чувството, че става същото като с Денис.

Поседяха известно време смълчани, отпуснали се удобно една до друга на канапето.

— Може да е ядосан, че не се омъжи за него — обади се Джен.

— Просто не мога да го направя отново. Страх ме е. Не искам пак да съм нечия съпруга. Вече не.

— Не смяташ ли, че бъркаш брака по принцип с брака ти с Денис? — бе попитала Джен.

Ив хранеше подозрения, че всички бракове са брак с Денис, просто в различна степен.

— Искам да кажа, че аз съм все пак омъжена — напомни й Джен. — Да ти приличам на нечия изтривалка?

— А защо го направи, хайде, кажи ми.

— Ти беше там. Толкова ли е трудно да си го обясниш? — бе попитала Джен. — За да направим едно страхотно тържество и да кажем на всички, че се обичаме. Струва ми се, че документите също помогнаха. Така просто сме по-здраво свързани.

— И нищо ли не се е променило помежду ви след брака?

— Почти нищо.

— Значи все пак има нещо.

— Семейството ми започна да се държи по-мило с него. Най-сетне всички приеха, че Райън е за постоянно. Толкова ли е лошо? А, и се караме повече за работата вкъщи. Иначе всичко си е както преди.

Хм.

— Направо умирам от глад.

И двете избухнаха в кикот.

— Започва да ни хваща гладната истерия след тревата. Жалка история. Ако Ана стане и ни завари такива, направо ще умра от срам.

— Нали е органична? — Джен й бе подала остатъка. — Нищо. Нека пробва да си дръпне. Може да я посмекчи малко. Доста е напрегната за петгодишно дете.

— Млъквай! — Ив се бе престорила, че я удря.

 

И така Ив и Джозеф се разделиха с горчиви сълзи и малък камион за товари. Тя бе разстроена. Той бе разстроен, а също и трите деца.

Дени крещеше из цялата къща и обвиняваше майка си, че нещо не е наред при нея. Том се разплака, а на Ана й трябваше цяла седмица да осъзнае, че татко й вече не живее при тях, и плака безутешно, когато я отведоха в Манчестър за уикенда, а Ив остана сама в апартамента за пръв път през живота си. Непоносимо сама. Тогава излезе и си взе две котета, още тази първа събота.

 

Имаше няколко кратки бурни одобрявания, включително и последното, когато се разбраха Джозеф да прекара трите дни по Коледа с тях, заради Ана. Виното, свещите и възторгът на момиченцето да ги види двамата отново заедно, доведе до носталгично любене в банята, където по целия под се разплиска вода, а гумените патета, лодки и шампоани паднаха върху тях. В продължение на няколко часа бяха излекувани и щастливи.

Само че по това време той вече се срещаше с друга, беше се изнесъл напълно от Лондон… а тя не можеше да допусне децата й да бъдат наранени, като рискува и опита да възстанови връзката с него.

— Прекалено сложно е. Никой от двама ни няма представа какво иска другият — каза й Джозеф, докато я галеше по косата и я целуна по бузата за лека нощ преди да отиде да спи на канапето.

Бременност след този воден коледен секс й се стори просто една ужасна космическа шега. Тя бе на трийсет и девет, не точно моментът, когато тялото ти поднася подобни изненади на плодородието, и изчака до петнайсетата седмица, за да каже на Джозеф. Той предложи да се върне и двамата прекараха дълъг, много мокър уикенд, докато обсъждаха условията. Ив си бе мислила, че още едно бебе може да възроди нещата и те отново да станат каквито бяха — да си върне съвършения живот, когато Ана бе малка. Джозеф обаче не бе готов да се откаже от работата си в Манчестър.

— Не всичко може да остане каквото си е било, Ив. Просто защото ние се променяме, не значи, че промяната е за лошо — убеждаваше я той.

Последното си предложение Джозеф направи по телефона, късно една вечер, разплакан, а тя му отказа, каза му „не“, заяви, че всичко било свършило, въпреки бебето, което бе категорична, че ще роди.

— Никога повече няма да те моля — бе изкрещял той в края на разговора. — Чуваш ли ме, Ив? Никога повече няма аз да съм този, който да направи първата крачка. Винаги и за всичко си ме отблъсквала. Така и не пожела да се оженим, може би просто не си ме искала до себе си. Може би предпочиташ да си сама с децата. Замисляла ли си се над това?

Бе прекалено разстроена, за да каже каквото и да е.

— Това е последният ти шанс — бе я предупредил той, без да сдържа риданията си. — Ако някога пожелаеш да се върна, ще трябва ти да ме помолиш, повече не издържам.