Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Did the Earth Move?, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветана Генчева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 38гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
Глава 31
Ив откри, че едва се въздържа да не докосне изваяното дупе, което се движеше нагоре-надолу пред лицето й, само на една ръка разстояние. Мускулите бяха невероятни: изящни, великолепно оформени и подчертани, сякаш закалени със стомана. Ето това ставаше, когато танцуваш полугола, нощ след нощ, качена на високи токове; накрая дупето ти ставаше като на гръцка богиня.
— Не й позволявай да ти седне в скута — крещеше Том в ухото й, в опит да надвика гръмката музика. — Никога няма да успееш да изпереш фалшивия тен.
— Ти направи онова с парите… — извика в отговор Ив. — Аз се притеснявам прекалено много.
— Неее. Ти трябва да го направиш. Аз съм женен мъж… почти. — Ухили се и дръпна от пурата. Пура! Колко ли бяха изпили, след като Том пушеше пура?
В чашата й имаше нещо розово и много примамливо. Тя отпи, но така и не разбра какво е, освен че й се стори божествено. Отпи отново. Дългите, измамно загорели крака на танцьорката бяха от двете страни на коленете й, миниатюрният триъгълник на лъскавите бикини се затресе пред лицето на Ив. Тя впи поглед в малкия сребърен триъгълник и се зачуди защо всъщност прие поканата да присъства на ергенското парти на Том.
— Ще бъде страшно гот, мамо — увери я той. — Всички ще дойдат.
Всички означаваше около три маси, нълни с буйни младежи: все колеги от службата му, студенти по медицина от курса на Дийпа и много приятели на Том — барманката от службата, съседи. Сватбата му щеше да е доста интересно сьбитие.
Ив пъхна навита банкнота от десет лири в ръката на танцьорката, вместо в сутиена или в края на чорапите, или… където там другаде трябва да се пъхнат парите. Ето че и Дени започна да я пита дали е добре, и на нея й се стори, че му отговаря на бавни обороти.
— Добре съм… май съм пийнала повечко. — Опита се да се усмихне, но лицето й нямаше намерение да изпълнява команди.
— Денис. Оказа се голям тъпак — подхвърли Дени и отпи голяма глътка от чашата си.
Ив остави своята на масата и си каза, че повече не бива да я пипа.
— Значи си забелязал — отвърна тя.
Дени изпусна потреперващ пръстен дим във въздуха над тях.
— Ами. Не знам… Почти не го познавам тоя тип. Май само за работата си мисли, а?
— Кой бе? — Том се наведе, за да се намеси в разговора, и издуха дима от пурата в очите им.
— Денис — обясни Ив и се постара да не кашля.
Том веднага се опита да имитира тътнещия глас на Денис, точно както бе репетирал.
— Момчета, нещата в момента са супер за мен… пазете се. Навлязъл съм в толкова много нови пазари, че не мога да ги държа всичките под око. — Том размърда пурата и намигна. — А, мамо — добави той, — когато почне да те нервира, що просто не му кажеш да се разкара. Не е нужно да го търпиш заради нас, нали?
— Добре. — Остана доволна от благословията им. — А той какво точно прави? — попита на още по-висок глас, за да я чуят и двамата.
— Нямам никаква представа — призна Дени, а Том само сви рамене. — Финансови услуги… консултантски услуги… Двамата с Том цяла вечер говорихме за работата му и още не е ясно.
— А как мислите, ще му отидете ли някой път на гости в Щатите? — попита тръпнеща Ив.
— Да — отвърна Дени.
— Задължително — увери я Том.
— Само, моля ви, не се местете там. — Сграбчи ръцете и на двамата и прехапа устни, за да не избухне в пиянски сьлзи.
— Да ти донеса ли вода или кола, искаш ли нещо? — попита Дени. — Струваш ми се доста странна.
— Може малко вода — каза тя.
Дени стана и я остави сгушена до Том. Ив размаха с ръка, за да разпръсне цигарения дим и се обърна към него.
— Още ли се радваш за сватбата?
— Да… така ми се струва — ухили се той. — Сватбата ще се получи страхотна. Дийпа е планирала всичко до най-незначителните досадни подробности. Много ми се иска да доведа я слон, я нещо такова, за да я изненадам.
— Моля те, само да не е слон! — помоли Ив. — Няма да мога да откъсна Роби от него. Само че Том… това е брак — не се сдържа тя. — Готов ли си да поемеш такава голяма отговорност? — Оставаха само четири дни. Искаше да се убеди, че синът й е сигурен.
— Така ми се струва — Отвърна Том и се усмихна на сериозното й изражение. — Слушай, ако не ни хареса, винаги можем да се разведем. — Пак размаха пурата.
— Просто си приказваш. — Бе шокирана… но пък защо да не гледа той така на нещата?
— Ами и да, и не… нищо не е окончателно, мамо. — След това я учуди като попита: — Кажи ми, защо вие с Джозеф не се оженихте?
Тя се опита да свие рамене.
— Ами… не знам. Дори така стана още по-добре. Щях да съм два пъти разведена сега, нали? — „Трябваше ли да го направя? Дали не трябваше двамата наистина да се оженим? Нищо не е окончателно…“
Дени се върна с бутилирана вода и чаши на поднос, тъкмо когато Том казваше:
— Винаги съм си представял, че ще си имам половинка и деца, може би затова сега не се чуствам съвсем изперкал.
Как ли си бе представяла тя самата бъдещето, запита се Ив. Все повтаряше, че не харесва това, и което се превръща Джоузеф, но какво бе очаквала? Да не се развива и да не се променя ли? Да си е все същият като на двайсет и две ли?
— Разказах ли ти за повишението? — Сега вече Том привлече вниманието им. — Страхотно. Ще се занимавам с новата система, дето я изпробваме, и ще получа дялово участие и всичко тръгва. — Широка възбудена усмивка.
— Господи — изпъшка Дени. — Не само че ще се ожениш преди мен, но и ще станеш мултимилионер. Няма да мога да преживея.
Той отпусна глава на масата и се престори, че плаче.
— Ден! Ама това е само една стъпка нагоре по стълбата, честно.
Дени вдигна глава и подаде ръка на брат си.
— Приятел, страшно се радвам за теб, честно. А може ли ти и все по-дебелата ти жена да се замислите да си намерите нов дом, за да мога аз да откупя твоята част от сегашния?
— Да, това ще бъде следващото… Ама няма да е в Чингфорд. Май ще си останем в Хакни. И на двамата ни харесва, така че защо да се местим. Още сме прекалено млади, за да се заврем из покрайнините.
— Той изведнъж е пораснал, мамо. — Дени запали цигара за утешение. — Така както вървят нещата, и Ана ще се омъжи преди мен.
— Ана! Да се омъжи!
Ив се разсмя и отпи голяма глътка вода. Вече се чувстваше значително по-добре.
— Горкичкият — съжали непознатия зет тя. — Вие разбирате ли, че ще трябва да ходи поне три години на психоанализа, преди тя да се съгласи? Патрисия обаждала ли се е? — попита след това с надеждата малкото приключение с приятелката на Дени да не излиза наяве.
— Хубавата Патси и шефът на агенцията за модели в момента са на почивка на яхтата му някъде по бреговете на Сардиния.
— Тя липсва ли ти?
— Не бих казал, просто винаги съм си представял, че ще имам своя агенция и яхта.
— Горкият Дени. — Ив се разсмя, протегна ръка и го погали по главата, отново отпусната на масата. — Всичко е наред. Момичето със сребърните бикини пак настъпва насам.