Кармен Рийд
Много гот (3)

Глава 3

Патрисия отвори очи и в първия момент не можа да си спомни къде, по дяволите, се намира. А, да, в мъничкия апартамент на гаджето си, Дени, в който живееха двамата с брат му Том. Ето го и Дени, все още дълбоко заспал до нея. Приятен тип, помисли си, докато гледаше унесеното му в съня лице, умее да прави снимки, особено когато фотосесиите завършваха в леглото.

Сигурно щеше да се оправи доста добре в бъдеще и наистина бе жалко, че тя не бе влюбена в него. Още преди месец го разбра. Не беше влюбена в него и едва ли щеше да се влюби. Не че той имаше вина, просто така се получи.

Погледна часовника на нощното шкафче — беше седем и осемнайсет. По дяволите. В десет трябваше да е в другия край на града, а й предстоеше да свърши един куп неща — да вземе душ, да си обръсне краката и подмишниците, да си почисти веждите, да си оправи ноктите, косата и да се гримира. Работата беше страхотна, стига да успееше да се докопа до нея. Всички манекенки, които познаваше, искаха да подпишат договор за тази реклама на шампоан. Парите бяха направо невероятни!

Тъкмо се оглеждаше в малкото огледало в банята, когато някой започна да блъска по вратата.

— Трябва да вляза — прозвуча задавен глас отвън.

— Чакай малко — отвърна Патрисия и заоглежда още по-внимателно веждите. Еднакви ли бяха? Май лявата беше малко по-високо.

— Моля те, спешно е.

— За Бога! — Сега вече позна гласа. Гаджето на Том, Дийпа, госпожица безупречна студентка по медицина, мътните да я вземат дано. Та тя дори не се опитваше да скрие факта, че смята Патрисия за напълно безполезна.

Отключи вратата и Дийпа нахлу, вдигна капака на тоалетната, преви се и повърна шумно.

— Пълна гадост. — Патрисия си събра гримовете и четките и отстъпи назад, за да затвори вратата. Това й напомни за началото, когато се налагаше да повръща, за да остане слаба. Отдавна вече си бе изградила навици като на балерина и се ограничаваше с малко супа и плодови сокове.

На. Дийпа й се повдигна отново. Чувстваше се отвратително. По челото, по горната устна и отзад на врата бяха избили капки пот.

Тя дръпна малко тоалетна хартия и си избърса лицето, след това се отпусна над мивката и се наплиска с вода.

Най-сетна успя да се изправи и да се върне в стаята на Том. Налагаше се да му каже, о, не… самата мисъл я накара да хукне обратно към тоалетната.

 

— Добре ли си? — Рошавата глава на Том се надигна над шарените възглавници, несъобразени по цвят с чаршафите и одеялата.

— Не. — Тя приседна на края на леглото и подпря глава на дланите си.

— Какво има? — Той седна в леглото, протегна се и я прегърна, а след това погали меките й кафяви рамене и копринената, черна къса коса.

— Том… — Не го поглеждаше, беше впила поглед в стария смачкан постер на „Оейзис“, залепен на стената. — Закъснява ми с десет дни и ми се драйфа непрекъснато. Мисля, че съм бременна.

— Неее — отвърна той и продължи да я гали по раменете.

— Не бих се шегувала с подобна отврат. — Обърна се към него. — Днес ще си направя тест.

— Сигурен съм, че всичко е наред. Бяхме много внимателни.

— Хм.

Той стана гол от леглото и Дийпа загледа слабите му бели бедра, застанали точно пред лицето й. Въпреки че й бе толкова лошо, чувстваше се отмаляла, тя усети как желанието й се надига и го докосна, докато минаваше.

Том се приближи до нахвърляните на купчина дрехи в самия край на леглото, измъкна черни дънки и ги нахлузи, без да си слага нищо отдолу. След това извади фланела с дълги ръкави, с надпис „Само за 100% скапаняци“.

— Скачай, Дийпа сладуранеста, днес е работен ден — подкани я, като че ли новината за бременността й бе всекидневие за него. — Искаш ли чай? Препечена филийка? Овесени ядки? Някакво друго доказателство, че знам как се върти къща? — Подскачаше, докато си обуваше единия чорап, за който тя правилно предполагаше, че не е пран и сигурно вече се е втвърдил от мръсотия.

— Обичам те — рече Дийпа, което бе шантава работа, защото никога преди не бе казвала подобно нещо. Сигурно наистина е бременна: та нали бременните жени все такива ги вършат?

— И аз те обичам — отвърна Том и се зае с втория чорап. Не се впечатли ни най-малко, защото повтаряше „Обичам те“ непрекъснато — на всяко гадже, на майка си, на братята си, на сестра си, на доведения си баща, на шефа, на жената, която продаваше сандвичи, на барманката австралийка в близкото заведение. Обичаше всички. По света имаше достатъчно гадости и без хората да се чудят кого обичат истински, колко го обичат този някой и дали трябва, или не трябва да му го казват. Обичай всички. Това му беше мотото. И по свой начин показваше, че това е самата истина.

Дийпа си свали нощницата, изправи се и се опита да си намери дрехите. Той бързо се шмугна зад нея, покри гърдите й с длани и я целуна по врата.

— Това ми прилича на реклама на „Бенетон“ — каза тя и погледна белите му ръце, притиснати към кафявите й гърди. Бебето ни ще бъде красиво, помисли си тя, а той изрече същите думи на глас.

— Какво? — попита момичето и се обърна към него.

— Казах, че бебето ни ще бъде красиво, нашето бебе с теб — повтори той.

— Том, на средата на следването съм, а цял живот съм мечтала за това. Точно сега не искам никакво бебе — сопна му се тя. — Не мога да родя. — И след това, за пръв път откакто у нея се бяха събудили подозрения, че е бременна, Дийпа се разплака. С дълбоки безпомощни хлипове.

— Шшшт. — Том я притисна към собо си и се опита да я успокои. — Всичко ще бъде наред. Не си бременна, сигурен съм… Но, знаеш ли, ако… ще направим каквото Дийпс поиска. Всичко ще бъде наред. Че на хората такива неща им се случват непрекъснато.

Тя вече плачеше сърцераздирателно.

— А и аз обичам бебетата — добави с надеждата тези думи да окажат благотворен ефект.

Тя го прасна по гърба.

Ами сега какво? Не можеше да каже: „И абортите ги обичам“.

— Имаме избор — продължи той и изведнъж усети как го обзема паника. Да не би наистина да е бременна? Точно на тях ли трябваше да се случи? Господи. Какво, по дяволите, ще каже майка му? — Трябва да си направим чай — каза и внимателно я накара да седне на леглото.

Том влезе в малката кухня и се опита да намери чайник.