Кармен Рийд
Много гот (27)

Глава 27

— Стига вече, Роби. — Ив дръпна малкия показалец от звънеца и двамата се заслушаха в тежките стъпки, които напредваха към вратата, за да ги посрещнат. Вратата се отвори и Том се появи ухилен, поздрави, клекна, за да прегърне Роби, а след това всички влязоха в апартамента.

Ив носеше домашно приготвени вкусотии, но веднага разбра, че е прекъснала голям скандал. Дийпа се бе свила в един ьгъл на канапето и приличаше на буреносен облак, а на Том определено му бе неудобно и се чувстваше притеснен.

— Просто сядай, където си харесаш. Аз отивам да сложа чайника и да се скрия! — Това бе казано на шега заради Дийпа, но тя само го изгледа и не отговори.

— Ела да си побъбрим — обърна се Том към Ана, а Роби хукна след тях навън.

— Съжалявам за цялата тази работа — наруши неловкото мълчание Дийпа, когато остана сама с Ив. — Точно се карахме като животни.

— Искаш ли да минем някой друг път? — попита я Ив.

— Не, не, не ставай глупава — сопна й се Дийпа и избухна в сълзи. — Каква… съм… глупачка — хълцаше и подсмърчаше тя. — Сигурно е от хормоните, а? Сигурно до самия край съвсем ще се смахна, а още имам много време.

— Всичко е наред — опита се да я успокои Ив. — Позволено ти е да крещиш, да пищиш, да плачеш, да си променяш решенията, да ядеш банани, накиснати в горчица… каквото и да е, стига да се чувстваш добре.

Дийпа се поусмихна и се канеше да каже нещо, когато на вратата отново се звънна.

— Това сигурно е мама — обясни Дийпа. — И нея я поканихме на чай. — Дълбока въздишка, долната й устна още потреперваше.

— Искаш ли да ти помогна с нещо? Майките са доста… удобни, опитай ни.

— Не знам…

Том бе отишъл да отвори вратата и се стараеше да посрещне новата гостенка с най-веселата си усмивка.

— Кална, влизай, много се радвам да те видя. Нали помниш Ана и Роби?

Ив излезе в антрето, за да поздрави гостенката, след това въведе и децата, и майките в кухнята, а Том изпрати обратно в хола при Дийпа.

В кухнята двете с Кална се разприказваха и се затюхкаха около порцелановия чайник за чай, потърсиха чашите, след това преровиха хладилника, за да намерят мляко на дъното на една кутия.

— Дийпа трябва да стане по-организирана, когато бебето се роди — гълчеше Кална дъщеря и разтърсваше почти празната кутия. „И доста други неща, които в момента не са за казване.“

— Доста й е трудно. И Том има нужда някой да го срита отзад — изтъкна бързо Ив.

— Тя скоро ще се справи с този въпрос — разсмя се Кална. — След като се опознаят малко по-добре.

Ив харесваше майката на Дийпа, чувството бе взаимно и това доставяше удоволствие и на двете. Когато семействата се срещнаха за пръв път, объркани заради неочакваната бременност и предстоящия брак, майките си допаднаха веднага, защото и двете бяха посветени на децата си и тайно се радваха, че ще си имат внуче.

Особено Кална, която имаше две доста по-големи неомъжени дъщери, вече бяха завършили медицина, гонеха кариерата си и шансовете да я зарадват с внуци бяха минимални. Така че за изненада на Дийпа, родителите й приеха сравнителното радостно новината и за сватбата, и за бебето, но едва след като мина периодът на шок и негодувание.

— Май се карат — призна Ив пред Кална.

— За какво? — намеси се Ана. Ха сега.

— Не останах с впечатление да е нещо сериозно, миличка.

— Предбрачна треска — бе присъдата на Ана.

— Хайде, Ана, вземи чашите и да вървим да разберем какво става. — Кална пое чайника и подноса със сладкиши, а след това се усмихна широко на Ив.

 

Оказа се, че всичко е заради сватбата, до която оставаха едва пет седмици. И двамата се бяха отказали — не да се оженят, но от традиционната сватба в бяло, която замисляха. Том не бе във възторг още от началото. Само че сега Дийпа бе решила нещо ново.

— Ще съм ужасно смешна… я ме погледнете — хлипаше тя над чая пред двете майки. — А пък хотелът е толкова досаден… И църквата не ми харесва… и викарият. Всичко това е адски тъпо и нищо няма да се получи като при Рич и Джейд, нали? — Тук вече зарида.

— Зарежи ги тях — намеси се Том, седнал до нея на канапето, за да я гали по ръката.

— Нали трябва да е за нас… А нищо не е както на нас ни се иска.

Том вдигна поглед към Ив и изви вежди, без да крие, че се чувства безпомощен.

— А какво ти се иска, Дийпс? — обади се Ана, седнала на килима в краката на Дийпа.

— Звучи много глупаво. Аз съм една дебела повлекана, глупава и бременна, на която й се налага да се ожени набързо… Нищо няма да стане навреме.

— Ти поне ни кажи — опитваше се да я успокои Том, ядът му отдавна отлетял.

Дийпа най-сетне им разказа. От време на време спираше, за да си изтрие очите, да си издуха носа в огромните мокри хартиени салфетки, които бе свила на топки в юмруците си.

— Искам се оженя в полето, някой следобед, ние да си измислим клетвите, които да изречем, освен традиционните… да си имаме розова тента с много розови цветя и розова торта… — Отново избухна в сълзи, но след като Том я погали малко по гърба, продължи: — И много танци на открито, докато слънцето залезе… и домашно приготвена храна, и всички да са спокойни, весели… и да се радват за нас. А Том — тя го погледна, лицето й подпухнало и обляно в сълзи. — Ти няма да си в костюм, ако не искаш.

Той я целуна по носа.

— Страхотна идея, но няма да успеем да уредим всичко.

Кална и Ив се спогледнаха с насълзени очи. Изпълнени с решителност и готовност.

Сигурно така се е чувствала кръстницата вълшебница, когато се е появила в кухнята на Пепеляшка, мислеше си Ив. „Дийпа, ти ще отидеш на бала.“

— Колко време ни остава? — попита Ив.

— Пет седмици — отвърна Кална.

— Поле, тента, викарий, който да няма нищо против, много храна, сервитьори, дисководещ, цветя… — Ив отброяваше нещата едно по едно на пръсти. — А това, което вече е уредено, може ли да го откажем?

— Ще изгубим депозита… не е кой знае какво — призна Кална.

— Вие сериозно ли говорите? — обърна се Дийпа към тях. — Ами татко?

— Остави го на мен — отвърна майка й с такъв глас, сякаш всеки ден отменяше сватби. — Сега, ако си разпределим нещата четиримата…

— Дени ще помага също — обади се Том, изведнъж изпълнен с ентусиазъм. — Той нали все търси подходящи места за снимки, ще ни помогне да намерим мястото.

— Добре, значи петимата… — Кална изглеждаше съвършено спокойна, точно както когато започнаха да организират първото тържество.

Химикалки и листове бяха измъкнати от чекмеджета, указателят беше смъкнат от рафта и се обадиха на Дени. Всички бяха обзети от вълнение и ентусиазъм.

— Интересно какво ли ще каже Денис? — обърна се Том към Ив по едно време.

— Денис ли? — Тя се стресна, защото досега бе успявала да отблъсква всички мисли за срещата с Денис.

— Той пристига след три седмици. Не съм ли ти казал? — Том сви разсеяно рамене и тръсна коса.

— Не, по дяволите, не си! — тросна му се тя.

— Добре де. Първо имал работа да върши тук. След това, седмица преди сватбата, пристига семейството му.

— Така… значи каза три седмици?

— Аха. На седми август.

Защо изведнъж я обзе паника? Защо й се искаше да изкрещи: „Не, не… не съм готова… трябва да се взема в ръце… да съм много по-силна… да се справя с всичко това… да се изправя пред него.“

Глупачка. Наложи си да престане да мисли за това. Да се овладее. Стисна в дланта си опашката на Ана и усети нови сили.

Може би Ана ще знае как да се справят с това. Може да има книга по този въпрос.