Уилки Колинс
Лунният камък (58)

II
ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАНА (1849)

Детективът ме помоли да изложа писмено някои обстоятелства, отнасящи се до тримата мъже (по всяка вероятност индуси), които миналото лято бяха пасажери на кораба „Бюли Каел“, плаващ за Бомбай под моя команда.

Индусите се качиха на нашия кораб в Плимът. По пътя не чух никакви оплаквания от тяхното поведение. Те се бяха настанили в предна кабина, на носа на кораба. Аз лично нямах много случаи да ги срещам.

Към края на пътуването, близо до индийския бряг, ние за нещастие попаднахме на пълно безветрие, което продължи цели три денонощия. Нямам подръка, корабния дневник и не мога сега да си припомня точно къде се намирахме — на коя ширина и дължина в океана. За нашето положение тогава мога да кажа само следното: че течението ни носеше към сушата и когато отново се появи вятър, ние стигнахме пристанище с двадесет и четири часа закъснение.

Дисциплината на кораба (както е известно на всички мореплаватели) отслабва по време на продължителен застой. Така стана и на моя кораб. Някои пасажери спуснаха спасителните лодки и се забавляваха — гребяха и се къпеха наоколо, когато вечерната прохлада им позволяваше да вършат това. След тия развлечения лодките трябваше отново да бъдат издигнати на борда. Но вместо това сега тях ги оставяха във водата, вързани за кораба. Поради силната горещина и досадното време нито офицерите, нито матросите, изглежда, не изпълняваха охотно своите задължения, докато траеше затишието.

През третата нощ дежурният на палубата не бе чул, нито видял нищо необикновено. Когато настъпи утрото, забелязали, че я няма само най-малката лодка; нямало ги и тримата индуси.

Ако тия трима мъже са откраднали лодката наскоро след смрачаване — нещо, в което аз се съмнявах, — то ние се намирахме тъй близо до брега, че би било излишно да изпращам да ги догонят, когато открихме бягството им на следната сутрин. Не се съмнявам, че те се успели да стигнат сушата в такова тихо време (въпреки тяхната умора и неумение да гребат) още преди разсъмване.

Когато навлязохме в нашето пристанище, за пръв път узнах каква причина бе накарала моите трима пасажери да избягат тайно от кораба. На властите можах да дам същите тия показания, които излагам и тук. Те с право ме обвиниха, задето бях допуснал да отслабне дисциплината на кораба. Изказах съжаленията си за това пред тях и пред моите господари. Оттогава, доколкото ми е известно, нищо не се е чуло за тримата индуси. Аз нямам какво повече да прибавя към това, което току-що изложих.