Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pet Sematary, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Прошкова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 262гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Boman(2008)
- Корекция
- nqgolova(2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2008)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
Издание:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993
Превела от английски Весела Прошкова
Редактор Александра Божкова
Художник: Петър Станимиров
Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“
ISBN 954-409-083-5
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- —Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
Статия
По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гробище за домашни любимци | |
| Pet Sematary | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1983 г. САЩ |
| Издателство | Doubleday |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Вид | роман |
| Предходна | Кристин |
| Следваща | Цикълът на върколака |
Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации- една през 1989 г. (която се сдобива с продължение през 1992 г.) и втора, която излиза през 2019 г.
Сюжет
В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност . Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.
34
В деня, когато навърши шест години, Ели се прибра от детската градина с книжна шапка, килната на главата й и с няколко свои портрета, нарисувани от приятелки по случай празника й (на най-сполучливите от тях, Ели приличаше на дружелюбно плашило). Освен това, тя разказваше страховита история за побой между хулигани в училищния двор през междучасието. Грипната епидемия най-сетне отмина, но се наложи да изпратят двама младежи за лечение в Медицинския център в Бангор. Сурендра Харду безсъмнено спаси живота на тежко болен студент първа година, който носеше ужасно име Питър Хамперитън. Въпросният студент повърнал, докато лежал по гръб на леглото в лечебницата и за малко щял да се задуши. Рейчъл се увлече по русокосия младеж, който опаковаше стоките в супермаркета в Брюър и всяка вечер се впускаше в поетични описания на издутите му отпред панталони, като веднъж каза:
— А може би е натъпкал там тоалетна хартия?
— Защо не го стиснеш между краката? — предложи Луис. — Ако изпищи, значи топките му не са фалшиви.
Рейчъл се смя до сълзи на думите му. Най-сетне краткият, но студен февруари, през който температурите винаги бяха под нулата, отмина. Дойде капризният март, когато валеше ту сняг, ту дъжд. По шосетата се образуваха коварни дупки и заледени гърбици и се появиха предупредителните оранжеви пътни знаци.
Силната, агонизираща скръб на Джъд, последвала смъртта на съпругата му, премина. Психолозите твърдят, че тя започва да се усеща три дни след погребението на любимия човек, остава здраво загнездена в сърцето на живия родственик най-често в продължение на четири, до шест седмици — подобно на този период от зимата, който хората от Нова Англия наричат „дълбока зима“. Но времето минава и наслоява чувствата едно върху друго, както се наслояват цветовете на дъгата. Силната мъка се превръща в скръб, след това — в тъга, която след време се преобразява в спомени за починалия — процес, който може да трае от шест месеца до три години и все пак да се счита за нормален. Денят, когато подстригаха Гейдж за пръв път настъпи и отмина. Луис забеляза, че новата коса на сина му е по-тъмна и побърза да се пошегува, но в сърцето си изпита мъка.
Пролетта дойде и остана за малко.