Теодор Драйзер
Стоик (77)

ГЛАВА LXXVIII

През следващите четири години тя усвои различните степени на йогийското учение; научи се първо да заема стойка на йога — с изправен гръб и неподвижно тяло, така че човек да не го усеща, когато медитира. Защото Дхиана, или медитация, както учат йогите, значи да забравиш за всичко. А когато гръбнакът е изправен, свитата на кълбо Кундалини (триъгълна по форма и разположена в основата на гръбнака) се пробужда и се устремява през Сусумна нагоре по гръбнака към седемте сплита, или центрове на съзнанието, докато най-сетне стигне до Сахаерара, висшата точка, или с други думи — мозъка, този лотос с хиляда венчелистчета. Според йога, който стигне тази най-висока степен на съзнанието, се причислява към Самадхи, или свръхсъзнанието. Но независимо дали Кундалини ще стигне до тази най-висока точка или не, все пак рамките на човешкото възприятие се разширяват според степента на нейното издигане.

Беренис усвои Пранаяна — как да подчинява жизнените сили на тялото си, Пратиахара — способността на съзнанието да се самосъзерцава, Дхарана — как да се съсредоточава, Дхиана — как да медитира. Тя често сравняваше записките си с тези на другите ученици, които също посещаваха занятията — един англичанин, един млад и много интелигентен индус и две индуски. С течение на времето изучи различните видове йога — Хата, Раджа, Карма, Жнана и Бхакти. Разбра, че Брахма — или действителността — е висшето проявление на бога. То никога не може да се определи или изрази. В древните трактати — Упанишадите — се казва, че Брахма е съществувание, познание и блаженство, тю те не са негови атрибути. Не може да се каже, че Брахма съществува, то е самото Съществуване. Брахма не е мъдрост или щастие, а абсолютно Познание, абсолютна Радост.

„Безкрайното не може да се раздели на части и да се ограничи в крайното.“

„Цялата Вселена е изпълнена с мен, с моето вечно аз, което е недостъпно за човешките сетива. Макар да ме няма в нито едно отделно създание, всички създания съществуват в мен. Това не значи, че те съществуват в мен физически. И тук се крие моята божествена тайна. Ти трябва да се опиташ да я разгадаеш. Моето Същество поддържа живота във всички живи създания, поражда ги, но няма физически контакт с тях.

Но ако човек ме обожава, размишлява за мен съсредоточено и ми посвети всеки свой миг, аз ще удовлетворя всичките му нужди и ще запазя притежанията му. Дори тези, които се покланят на други божества и им принасят жертви с вяра в сърцата си, всъщност се покланят на мен, макар да са сбъркали пътя. Защото аз съм единственият, който ще възликува, единственият бог, комуто се принасят всички жертви. И все пак тези хора са обречени само на земното, защото, не са прогледнали за истинската ми същност.

Които принасят жертви на различни божества, ще отидат при тези божества. Които се покланят на предците, ще отидат при предците си. Които се покланят пред природните стихии и духове, ще отидат при тях. А моите поклонници ще дойдат при мен.“

Както й обясни гуруто един ден:

— Самият въздух, който дишаме, ни казва с всеки свой полъх: „Ти си и това!“ И цялата Вселена със своите неизброими слънца и луна прогласява с устата на тези, които могат да говорят: „Ти си и това!“

Беренис си спомни хубавото стихотворение на Емили Бронте, „Сетни редове“, което толкова отдавна обичаше и което завършваше така:

 

Смърт няма и не ще умре

ни атом, ни прашинка малка.

Щом Ти си тук, светът ще грей,

със Теб ще се въздига вечен.

 

Друг път гуруто я попита:

— Има ли някъде човек, който не е ти? Ти си душата на Вселената. Ако човек дойде на прага ти, излез и срещни себе си. Защото всичко е едно. Мисълта за самостоятелност и отделност е халюцинация. Ти мразиш. Ти обичаш. Ти се боиш. Всичко е халюцинация. Невежество и заблуда.

Единственото зло са мисълта и словото, отслабващи Духа.

Ако слънцата залязат, а луните се натрошат на прах и всички светове бъдат подложени на унищожение — теб какво те засяга? Стой непоколебим като скала — ти си непобедим.

За безсмъртието той заяви:

— Частицата енергия, която преди няколко месеца е била в Слънцето, сега може да е в човешкото създание.

Няма нищо ново в този свят. Едни и същи явления се сменят и редуват като спиците на колело. Всички промени във Вселената се извършват еднакво, като последователно издигане и падане. Световете се сменят един след друг, възникват от нещо по-малко, развиват се, приемат по-големи форми и отново се стапят, сякаш се връщат при извора. Така е с всичко живо — възниква и после се превръща в това, от което е възникнало. Кое изчезва тогава? Формата. В известен смисъл дори тялото е безсмъртно. В известен смисъл телата и формите са вечни. Да вземем например няколко зара и да ги хвърлим. Да речем, че се паднат 5, 6, 3 и 4. Хвърляме заровете пак и пак. Все някога ще се падне същата комбинация.

И атомите, съставляващи Вселената, са като тези зарове, които непрекъснато биват хвърляни в различни комбинации. И все някога идва време, когато същата комбинация ще се повтори и ти пак ще си тук, и всички предмети ще имат тази форма, и ще водим този разговор, и тази кана например ще си стои тук. Безкрай много пъти е било така и безкрай много пъти ще бъде.

Ние никога не се раждаме и никога не умираме. Всеки атом е живо същество, което води свой независим живот. Атомите се обединяват в групи и притежават, докато съществуват, определено съзнание; тези групи на свой ред се обединяват и образуват по-сложни тела, служещи за носители на по-висши форми на съзнанието. Когато физическото тяло е поразено от смърт, клетките се разделят и разпръсват — това ние наричаме разлагане. Силата, която ги е обединявала, е изчезнала, и всяка клетка поема своя път и образува нови комбинации. Смъртта е просто едно от проявленията на живота, а унищожението на някоя материална форма — само прелюдия към възникването на Друга.

За обратното развитие той каза:

— Семето става растение, песъчинката — никога. Бащата става дете, но парчето глина никога не може да стане дете. Откъде се управлява развитието — това е въпросът. Какво е било семенцето. Също като дървото. Всички възможности на бъдещото дърво са скрити в това семенце; всички възможности на бъдещия мъж са в бебето; всички възможности на всеки живот са в зародиша. Какво означава това? Ето какво: всяка еволюция предполага инволюция. Нищо не може да се развива, ако не съществува. И тук съвременната наука ни идва на помощ. Математиката учи, че общото количество вселенска енергия винаги е неизменно. Не можеш да отнемеш на материята един атом или енергията на една единица от нея. Щом е така, еволюцията не възниква от нищо. Откъде идва тогава? Идва от инволюцията, която я предхожда. Детето е зрелият мъж в миналото, а зрелият мъж — развилото се дете. Семето е дървото в миналото, а дървото — развилото се семе. Всички жизнени възможности са в зародиша. Въпросът става малко по-ясен. Добави към това и идеята за продължителността на живота. Той е единен — от най-низшата протоплазма до най-висшето човешко същество. Семето носи в себе си това, което ще стане, още преди да е приело каквато и да е определена форма.

Един ден Беренис попита:

— Какво мислите за милосърдието?

Гуруто отговори:

— Когато помагаш на бедните, не се изпълвай с гордост. Бъди признателен за възможността да даваш. В благодеянието се проявява вярата ти — така че защо ще се гордееш? Нима ти не си цялата Вселена? Радвай се, че си срещнал бедняк, защото, като го дариш, помагаш на себе си. Благословен е не този, комуто се дава, а този, който дава.

Тя го попита и за красотата. Толкова много хора обожават красотата във всичките й форми, дори са нейни роби.

Гуруто отвърна:

— Дори и в най-низшите влечения е заложена частица от божествената любов. Едно от имената на бога на санскрит е Хари, а това означава: този, който привлича всичко към себе си. И единствено той е достоен да привлича към себе си човешките сърца. Че кой ли друг може да плени душата? Само той. Когато видиш как човек е привлечен от някое красиво лице, нима си мислиш, че той се стреми само към шепа молекули, подредени по определен начин? Ни най-малко! Зад тези материални частици трябва да има — и има — някакво божествено влияние, божествена любов. Невежият не го знае, но съзнателно или не е привлечен от тази искра на прекрасното. Така че дори най-низшите влечения са породени от самия бог. „Ни една жена, любими мой, не е обичала съпруга си заради него самия, а заради Атмана, заради всевишния, заключен в него.“ Бог е големият магнит, а всички ние сме като метални стружки, непрекъснато се стремим към Него, борим се да го достигнем, да съзрем лика на Брахма, отразен във всички форми и очертания. Мислим си, че обожаваме красотата, докато всъщност обожаваме лицето на Брахма, което прозира през нея. Действителността зад привидното.

И още: Раджа йога знае — природата е устроена така, че душата да придобие опит, а целият опит на душата цели тя да осъзнае своята вечна отделност от тялото. Човешката душа трябва да разбере и да осъзнае, че тя е дух, а не материя във вечността; че съединението й с материята е само временно. Раджа йога достига до най-тежката отреченост — той осъзнава от самото начало, че цялата тази видима природа е само илюзия. Той трябва да разбере, че всяко проявление на сила в природата се поражда не от самата природа, а от духа. Трябва да знае от самото начало, че всяко познание и целият опит произлизат от духовното начало, а не от плътта, затова трябва незабавно с цялата сила на разума си да скъса всички връзки с плътта.

Но от всички отречености най-известната е тази, на която учи Бхакти йога. Тук няма никакво насилие, няма нужда да се откъсваш от нищо, с нищо не е нужно да се разделяш насилствено. Отречеността на Бхакти йога е лесна, гладка и естествена като нещата около нас. Човек обича родния си град, после започва да обича страната си и силната му любов към неговия градец изчезва неусетно и естествено. А когато се научи да обича целия свят, любовта към родината, неговия силен, фанатичен патриотизъм, отмира безболезнено, от само себе си, без всякакво насилие. Непросветеният обича чувствените наслади най-много, но колкото по-културен става, толкова повече го влекат духовните радости, той започва да обича интелектуалните удоволствия повече от чувствените.

За да се постигне отречеността, необходима на Бхакти, не е нужно да убиваш нищо; то се извършва естествено, също както до светлината на по-силна лампа по-слабите бледнеят и постепенно изчезват, така любовта към чувствените и интелектуалните наслади отмира в сянката на любовта към самия бог. Тя самата непрекъснато расте и приема форма, която се нарича Пара бхакти, тоест съвършено преклонение. За човека, познал тази любов, формите изчезват, ритуалите губят смисъл, престават да съществуват книгите, светините, храмовете, черквите, религиите и сектите, страните и националностите — всички тези дребни ограничения, всички окови на условностите отпадат от само себе си. Не остава нищо, което да обвързва човека и да ограничава свободата му. Както корабът, изведнъж приближил се до магнитна скала, която привлича железните му болтове и скоби и ги измъква, дъските се разпадат, а вълните ги подемат и отнасят, така и висшето начало изтръгва всички болтове и скоби от душата и тя се освобождава. При това отричане, близко до поклонението, няма жестокост, борба или усмиряване Бхакти йога не потиска нито едно от чувствата си, по-скоро ги развива и насочва към бога.

Отречи се от този видим лъжовен свят и ще получиш щастие, като виждаш бог във всичко- Имай каквото искаш, но обожествявай всичко. Не притежавай нищо. Обичай бог във всичко. И тогава ще живееш така, както учи и християнството: „Търсете първо царството господне.“

Всевишният живее в сърцето на всички живи същества. Той ги върти отново и отново на колелото на своята илюзия Майа. Потърси прибежище само при него. Неговата благост ще ти даде душевен покой и никакви промени няма да те докоснат.

Когато изтече определеното време, или цикъл, наречен Калпа, Вселената се разпада на прах и преминава в потенциално състояние — в състояние на семе — и така очаква новото си раждане. Този период на образуване на новата форма е наречен от Кришна „деня на Брахма“, а потенциалното състояние — „нощта на Брах-ма“. Съществата, които населяват този свят, ту се възраждат, ту отново се разпадат на прах заедно със смяната на космическия ден и нощ. Това разпадане обаче не трябва да се смята за „завръщане към всевишния“. Просто съществото, загубвайки своята форма, преминава във властта на Брахма, който го е създал на този свят, и остава там дотогава, докато не дойде време за новото му превъплъщение,

Индуизмът приема и признава много превъплъщения на бога — Кришна, Буда и Христос, и допуска, че ще има и други такива.

 

Във всеки век се връщам аз

светите да спася.

Грехът на грешния да спра

и праведност да възцаря.

 

Най-сетне настана денят, когато Беренис чу последните напътствени слова на гуруто, тъй като той знаеше, че тя вече е призвана и е време да го напусне.

— Научих те на тази мъдрост, която е тайна на тайните — каза й той. — Мисли внимателно за нея. След това действай така, както намериш за добре. Защото според Брахма този, който се е освободил от заблужденията и познава в мен съвършената реалност, знае всичко. И затова ме освобождава от цялото си сърце. Тази е най-святата от всички истини, на които съм те научил. Който я разбере, става истински мъдър и тогава е достигнал целта на живота си.