Теодор Драйзер
Стоик (54)

ГЛАВА LV

Посещението в Чикаго бе важно, тъй като Каупъруд трябваше да склони местните бизнесмени или да му дадат заем, или да вложат в предприятието му пет милиона долара. Освен това трябваше да се срещне със Сипънс и да изслуша отчета му за постепенната разпродажба на тамошната му недвижима собственост.

В Чикаго го чакаше още един проблем. Акционерите на голямата местна транспортна компания я бяха дали под съд заради загубите си. Навремето Каупъруд бе построил и експлоатирал две надземни железници, които преминаха в ръцете на тази компания, и след като той се оттегли от Чикаго и се зае с лондонското метро, не само престанаха да носят предишните огромни печалби, но понеже се управляваха лошо, достигнаха такъв дефицит, че акционерите вече не получаваха никакви лихви за своите акции. Дори се говореше, че в историята на железопътното дело не е имало такъв голям провал. И тъй като за него обвиняваха Каупъруд, той трябваше да обясни на акционерите, че това е несправедливо — виновни са тези, които са талк от него линиите и са ги експлоатирали неправилно. След това пояснение започнаха да го наричат „финансов вълшебник“, а не както преди — „мошеник“, тъй като стана съвсем ясно, че но негово време акционерите са получавали дивиденти от осем до дванадесет процента. Така че той не само си осигури необходимите пет милиона, но и значително подобри репутацията си.

Но пътуването до Чикаго не мина и без изненади — там Лорна Меърис, узнала от вестниците за пристигането му, го потърси с надеждата, че той ще поднови връзката си с нея. Но трябваше дълбоко да се разочарова, тъй като Каупъруд вече се беше променил, бързаше да се върне в Ню Йорк, а оттам — при Беренис. По дрехите на Лорна забеляза, че успехът вече я напуска, затова я разпита за живота й. От думите й разбра, че славата си отива, а заедно с нея и охолството. Каупъруд я остави с впечатлението, че е загрижен за нея, като обеща да й открие банкова сметка, откъдето да може редовно да тегли определени суми, а също така да я свърже с някой театрален режисьор, за да й помогне в кариерата. Благодеянията му съживиха у нея стария оптимизъм и веселост.

Но когато влакът тръгна, а Лорна остана на гарата да му маха тъжно за довиждане, а сигурно и за сбогом, Каупъруд се размисли колко измамно се преплитат човешките съдби и страсти. Ето и той — чикагските акционери го нападат, вестниците следят всяка негова крачка, същото правят и Ейлийн в Ню Йорк, а и красивата Беренис в Лондон, която съвсем основателно не му вярва повече, отколкото Ейлийн. И защо е всичко това? Заради влюбчивостта му чувствеността му към другия пол, но нима той е създал или измислил тези чувства?

Трака-трак, трака-трак, тракаха колелата о релсите. Ту-у-т, ту-у-т, свиркаше локомотивът. Пред очите му се нижеше равният пейзаж, безспирен като времето, а той гледаше през прозореца и размишляваше унесено за живота, времето и промените.