Теодор Драйзер
Стоик (47)

ГЛАВА XLVII

В края на септември Беренис прекара четири дни в Трегасол, наслаждавайки се на многото живописни и исторически места. Стейн бе поканил и съседите си, семейство Уайлър, весела и приятна двойка, и Уорън Шарплес, преуспял собственик на цяла риболовна флотилия в района, който отдавна бе напуснал търговското съсловие и бе станал джентълмен. Тримата трябваше да помагат на домакина да развлича мисис Картър.

Верен на думите си, Стейн доказа на Беренис, че обръща на развлеченията също толкова внимание, както и на важните си финансови дела. С други думи, той знаеше как да се забавлява. С възторг й показваше имението си и околността — огромно блатисто плато, което стигаше от едната страна до гори, от другата — до скалистите носове и плажове на западния бряг. Стараеше се да бъде колкото се може повече насаме с Беренис, показваше й огромните камъни, подредени един до друг или в кръг, на които в древността са се покланяли друидите или други жреци. От тях лъхаше на нещо тайнствено и първично. Разказа й за медните и оловните рудници, съществували тук от преди римското владичество, за големите риболовни флотилии, излизащи в открито море от залива Маунтс, Сейнт Айвс и Пензас, и за древното първобитно племе, което все още живееше в околните села, което говореше на вече почти забравен език и част от което населяваше и неговото имение. В залива Маунтс стоеше на котва яхтата на Стейн, която, както установи Беренис, бе доста голяма, та на нея да пътуват попе дузина гости. А от най-високия хълм на платото се виждаха Ламанша и проливът Свети Георги.

Беренис скоро забеляза, че Стейн много се гордее с тези диви земи, почти колкото и с онази част от тях, която бе негова собственост. Тук той се чувствуваше същински лорд — познат и почитан от всички. Тя си мислеше дали в най-скоро време Стейн няма да улегне и да реши да заживее тук постоянно. Такова нещо обаче не я привличаше. Твърде диво и първобитно беше, макар че гледките й харесваха. Трегасол Хол — дълго, сиво и мрачно здание — не й допадна с нищо друго освен с пищното си вътрешно обзавеждане. Бе пълно със завеси и килими в ярки тонове, стари френски мебели, френски и английски картини и съвременно осветление и водопровод. Библиотеката не само я порази, но дори я изпълни с известно благоговение — графовете Стейн бяха събирали книгите поколение след поколение вече повече от век и половина и сега тя бе истинско библиографско съкровище.

През време на посещението, което включваше и разходка с яхтата, и къпане, и излети при зъберите край морето, Беренис все повече се удивяваше от Стейн — в него имаше някаква грубовата простота, която контрастираше с любовта му към разкоша и удобствата. Беше доста силен и не пропусна да й го покаже, като се вдигна на ръце пет-шест пъти на някой клон. И плуваше чудесно. Дори когато вълните бяха големи, влизаше твърде навътре, а Беренис го наблюдаваше със страх и изумление. Той непрекъснато я питаше дали й харесват нещата, които допадат на него, и много се радваше, когато вкусовете им съвпадаха, като все предлагаше някакви нови развлечения за в бъдеще.

Но колкото и да бе чаровен и забавен сега като съперник на неверния Франк, все пак след дълги размишления Беренис реши, че му липсва кипящата енергия на Каупъруд. Нямаше го ореола на властта и големите дела. Стигаше му едното солидно положение без звука на фанфарите и рева на очарованите тълпи, които явно съпровождаха великите по стремителния им път към съзиданието. Тъкмо за това тя все още бе и щеше да бъде винаги подвластна на Каупъруд. И макар че него го нямаше и бе увлечен по друга жена, макар че образът му бе потъмнял от раздялата, Беренис непрекъснато мислеше за него дори сега, когато се намираше под влиянието на по-мекия и не така напорист Стейн. Нима не трябваше все пак да преодолее обаянието на Каупъруд и да насочи всичките си усилия към Стейн или някого като него, да се омъжи и да заеме полагащото й се положение в обществото. Признаваше, че й е необходима известна сигурност. Помисли си и какво ли ще предприеме Ейлийн, щом разбере, че тя е в Лондон с Каупъруд. Може и да знаеше. Беренис бе почти сигурна, че именно Ейлийн й е изпратила изрезката от „Таун Топикс“. А миналото на майка й… нима то можеше да се скрива вечно? И все пак нямаше никакво съмнение, че Стейн е увлечен по нея. Може пък и да се оженеше за нея, ако някои неща бъдеха потулени. Може пък, дори и да узнаеше всичко, да й помогне да скрият истината, която пречеше на взаимното им щастие.

За такива неща си мислеше Беренис, когато рано една сутрин яздеше до него към Трегасол, след като бяха препускали из пустинните му владения: способен ли е той да пожертвува всичко заради любимата си, или бе твърде здраво свързан с традициите на класата си?