Теодор Драйзер
Стоик (39)

ГЛАВА XXXIX

Каупъруд стигна до заключението, че в лицето на Толифър е намерил човек, който е дори по-изобретателен, отколкото се е надявал. Та той, този Толифър, бе просто талантлив. Стига да му намекнеше и, разбира се, да му дадеше пари, и той щеше да създаде на Ейлийн такава забавна среда, че тя да не тъгува много, когато е разделена от съпруга си. Струваше си да помисли за това. Защото, ако тя разбереше за Беренис, вероятно щеше да се обърне към Толифър за съвет. И тогава Каупъруд ще трябва да се откупва! Каква бъркотия! Освен това сега Ейлийн имаше свой кръг от познати, от който мъжът й постоянно отсъстваше, и скоро щеше да възникне въпросът, къде е той през цялото това време. В края на краищата неизбежно щеше да изплува името на Беренис. Затова най-добре беше Каупъруд да убеди Ейлийн да се върне с него в Ню Йорк и да остави Толифър тук. Така, поне временно, той щеше да спре по-нататъшното сближаване между тях двамата, което вече почваше да бие на очи.

Оказа се, че Ейлийн няма нищо против да тръгне с него по няколко причини. Тя се боеше, че в противен случай Каупъруд може да вземе със себе си друга жена или пък да се запознае с някоя в Ню Йорк. А освен това — какво силно впечатление щеше да направи тя с пътуването си на Толифър и приятелите му. Сега, когато около името на Каупъруд се вдигаше толкова много шум, на нея бе отредена завидна роля — да бъде неговата всепризната съпруга. Но най-много я интересуваше въпросът, дали Толифър ще я последва. Защото престоят й в Щатите може би щеше да продължи половин година, че и повече.

Затова Ейлийн незабавно съобщи на Толифър за предстоящото си заминаване. Новината събуди у него най-противоречиви чувства. Той не забравяше за Маригоулд, която искаше да замине с него на пътешествие до Норкап. Напоследък се срещаше често с нея и бе разбрал, че ако продължи да я ухажва, тя може да се разведе и да се ожени за него. А Маригоулд имаше доста пари. Той всъщност не я обичаше и все още си мечтаеше за романтично приключение е някое по-младо момиче. Но не трябваше да забравя, че трябва непрекъснато да има някакъв доход. А опираха ли парите от Каупъруд, край на неговото безгрижно съществуване. Реши, че сигурно ще трябва да замине за Ню Йорк, макар че Каупъруд не му бе казал нищо по въпроса. Но независимо дали щеше да остане или не, Толифър съзнаваше, че не може и занапред да се държи така с Ейлийн, без да й говори за чувствата си. Иначе всичко щеше да й се стори доста странно. Той не се съмняваше, че тя няма да се поддаде на горещи те му думи, но те щяха да я поласкаят. А това си струваше труда.

— Как така? — възкликна Толифър, когато тя му съобщи новината. — Значи аз оставам зад борда! — и той закрачи неспокойно напред-назад, макар че само преди половин час бе обядвал с Маригоулд в кафенето на мадам Жеми. На лицето му се изписаха огромно огорчение и разочарование.

— Какво има? — попита Ейлийн сериозно. — Какво толкова е станало?

Тя бе забелязала, че Толифър е пил не толкова, че да загуби разсъдъка си, но достатъчно, за да изпадне в мрачно настроение.

— Много лошо — каза той, — при това тъкмо сега, когато ми се струваше, че нещо се е получило между нас.

Ейлийн го зяпна доста озадачена. Вярно, че отношенията им не бяха съвсем обичайни и тя се бе по привърза ла към него. Дори самата не съзнаваше колко много я привлича той. Но, от друга страна, го бе виждала как се държи с Маригоулд и другите и бе стигнала до заключението, което неведнъж бе заявявала на всеослушание — той не може да бъде верен на някоя жена и пет минути.

— Не зная дали го чувствате и вие — продължи Толифър, претегляйки всяка дума, — но между нас двамата има нещо повече от светско приятелство. Да си призная, кога го се запознахме, не очаквах нищо такова. Интересна ми бяхте единствено като мисис Каупъруд, жена от други кръгове, за които само бях чувал. Но след като говорихме неведнъж, усетих нещо друго. Аз самият съм живял доста трудно, с какви ли не превратности и сигурно така ще я карам и занапред. Но в онези първи дни на кораба ми се стори, че и вие сте преживели доста. Затова ми се поиска да съм с вас, макар че можех да си прекарвам времето и с други жени, както сте забелязали.

Той лъжеше с вид на човек, който никога не е казвал нищо друго освен истината. И този спектакъл направи впечатление на Ейлийн. Тя наистина го подозираше, че се интересува от нея заради парите й, и сигурно си беше така. Но все пак, ако не я харесваше истински, защо ще си прави труда да променя външния й вид и да й възвръща някогашния чар? В нея пламна някакъв силен огън — част от чувството й бе донякъде майчинско, но тя усети и възродена младост, и желание. Защото човек не можеше да не харесва този негодник — той бе така приветлив, весел и ненатрапчиво любещ.

— Но какво, като се връщам в Ню Йорк? — попита тя зачудена. — Не можем ли да си останем приятели?

Толифър се двоумеше какво да направи. Разкри „чувствата“ си, а сега какво? Мисълта за Каупъруд не го оставяше на мира. Какво ще иска той от него?

— Помислете си само — каза той. — Изчезвате в най-прекрасното време тук — юни и юли. И тъкмо когато веселбата почна!

Толифър запали цигара и си наля да пийне. Защо Каупъруд не му съобщаваше дали иска Ейлийн да остане в Париж или не? Може би скоро щеше да го направи, но в такъв случай трябваше да побърза.

— Франк ме помоли да го придружа и аз не мога да му откажа — заяви Ейлийн спокойно. — А вие тук… едва ли ще умрете от скука.

— Нищо не разбирате — каза той. — За мен тук всичко се въртеше около вас. Сега съм щастлив и доволен, както не съм бил от години. И ако вие заминете, всичко ще рухне.

— Глупости! Не говорете така. Да си призная, иска ми се да остана. Но не знам как може да стане това. Щом се прибера в Ню Йорк и видя какво е положението, ще ви се обадя. Но ми се струва, че скоро ще се върнем. Ако не и ако чувствата ви останат същите, връщайте се у дома и ние пак ще можем да се срещаме в Ню Йорк.

— Ейлийн! — възкликна Толифър влюбено, решен да се възползва от случая. Приближи се до нея и я хвана за ръката. — Това е чудесно! Тъкмо тези думи исках да чуя от вас. Така ли мислите наистина? — я попита той, като я гледаше ласкаво в очите, и преди тя да се е възпротивила, я прегърна през кръста и я целуна не страстно, но в израз на „истински“ чувства. А Ейлийн, макар да искаше повече от всичко на света да го задържи, меко, но решително се изтръгна от обятията му, защото добре разбираше, че не трябва да дава на Каупъруд повод за недоволство.,

— Не, не, не — дръпна се тя — Запомнете това, което току-що ми казахте. Ще бъдем истински приятеля, щом искате. Но сама приятели и нищо друго. А сега защо да не излезем някъде? Цял ден стоя вътре, а искам да си покажа новата рокля.

Толифър нямаше намерение да ускорява събитията и предложи да отидат в някакво ново заведение край Фонтебло. Скоро двамата излязоха.