Теодор Драйзер
Стоик (36)

ГЛАВА XXXVI

След разговора си с Каупъруд в хотел „Брауни“ Джонсън реши, че сега американецът трябва да се срещне с лорд Стейн, за да обсъдят участието на двамата англичани в бъдещите сделки.

— Нищо не рискувате да поговорите с него — предложи Джонсън на Стейн. — Естествено ще му дадем да разбере, че ще участваме в неговото предприятие и ще му помогнем да си осигури контрол върху централното колело, но това ще му струва петдесет процента от общата сума на контролния пакет, каквато и да е тя. Тогава можем да гарантираме участието на неколцина акционери на Метрополитън и Районната, които ще ни помогнат да получим необходимите петдесет и един процента, и ще си запазим контрола.

Лорд Стейн кимна:

— Продължавайте.

— Така ще закрепим позицията си — продължи Джонсън — и каквото и да стане, ние двамата заедно с още неколцина — Колвей, Джиймс, а може би и Дайтън, ще контролираме предприятието и Каупъруд ще има в наше лице равностойни собственици на централното колело.

— Това е добре — каза Стейн, като го гледаше спокойно. — Във всеки случай бих искал да се срещна с този човек. Можете да го поканите у дома, когато ви е удобно. Само ми съобщете предварително. След като поговоря с него, ще стане по-ясно.

И така един топъл юлски ден Каупъруд и Джонсън взеха файтон и поеха по хубавите лондонски улици към дома на лорд Стейн.

Каупъруд още се чудеше доколко да разкрие своя сложен и таен план пред домакина си. В главата му се въртеше мисълта, че колкото и успешен да е разговорът му със Стейн и Джонсън, няма да е лошо да сондира и Абингтън Скар, да се споразумее с него и да получи договора за линията Бейкър Стрийт — Уотърлу. А ако си осигури чрез Хадънфийлд и евентуално лорд Етиндж още няколко разрешителни, ще може да диктува своите условия дори на собствениците на централното колело.

Щом стигнаха дома на лорд Стейн на Баркли Скуеър, Каупъруд остана поразен от строгата, изящна красота на внушителната сграда. От нея се излъчваше някакво благополучие, което нямаше нищо общо с бизнеса. Слугата в ливрея и тишината на големия салон на първия етаж създаваха една приятна атмосфера, която обаче не можа да разклати собствената му система от ценности. Този Стейн бе роден сред благополучие и имаше право да си го пази. Но и той, Каупъруд, имаше право да го въвлече в своите дела и да го направи по-богат или да го използва и ако остане недоволен от него, да го разори.

Джонсън покани Каупъруд да разгледа картините на лорд Стейн, тъй като икономът съобщи, че домакинът се е обадил и е предупредил за няколкоминутно закъснение. Адвокатът доста старателно играеше ролята си на временен домакин. Каупъруд заяви, че ще му бъде доста приятно да види картините, и Джонсън го поведе през главния вход към голямата зала.

Докато се разхождаха бавно из галерията и се спираха да разглеждат няколкото редки портрета на Ромни и Гейнзбъро, Джонсън разказа накратко историята на рода Стейн. Покойният лорд бил разсъдлив и любознателен човек, интересувал се най-вече от хетски разкопки и писменост, като пръснал доста пари за тях — нещо, за което историците му изразили голямата си благодарност. Младият Стейн, по-скоро отблъснат от антикварните интереси на баща си, водел активен светски живот и се занимавал с финанси. Бил много известен, канели го навсякъде, но го ценели и като бизнесмен. По време на сезона у тях се устройвали много приеми и балове. Родовото му имение в Трегасол било една от забележителностите на Англия. Имал очарователна лятна къща в Прайърс Коув, на Темза, край Марлоу, и винарна във Франция.

Каупъруд сдържа усмивката си, когато Джонсън назова новото местопребиваване на Беренис, и преди да каже каквото и да било, чу гласа на лорд Стейн, който поздрави весело и двамата:

— А, значи сте тук, Джонсън! А това сигурно е мистър Каупъруд.

Стейн протегна ръка, а Каупъруд, като го измери бързо е поглед и остана доволен от видяното, се здрависа енергично с него.

— Много ми е приятно. За мен е чест — каза той.

— Честта е моя — отвърна Стейн. — Елвърсън ми разказа за вас. Как мислите, дали няма да ни е по-удобно в библиотеката?

Той звънна на прислугата да донесе напитки и ги въведе в прекрасна стая с високи стъклени врати, които водеха към заобиколена от зидове градина. Докато Стейн се грижеше за тях като домакин, Каупъруд продължи да го изучава. Този човек определено го предразположи. В неговата непринудена учтивост имаше някаква подкупваща простота, както и предпазливост, на които можеше да разчита всеки, спечелил доверието му. Но това не беше лесно. С лорд Стейн човек трябваше да се отнася честно и да зачита интересите му.

И все пак Каупъруд реши засега да не разкрива напълно машинациите си. Същевременно не забравяше за Беренис, тъй като те двамата бяха решили тя да му помага да поддържа отношения с хора като Стейн, Но след като лордът се оказа така привлекателен, Каупъруд не беше сигурен, че иска да се възползва от нейните услуги. Ала реши да не мисли за това, защото Джонсън започна да говори за състоянието на лондонското метро.

А щом той свърши, Каупъруд се зае да изложи гладко и бавно своя план за обединение на подземните линии. Спря се най-вече на електрифицирането, осветлението, новата система на отделна електротяга за всеки влак, въздушните спирачки и автоматичната сигнализация. Стейн го прекъсна само веднъж, за да попита:

— А какъв контрол предвиждате върху цялата система — личен или на управителен съвет?

— Управителен съвет, разбира се — отвърна Каупъруд, като възнамеряваше точно обратното. — Моят план е — продължи той, докато двамата го гледаха мълчаливо — да постигна обединение на линиите, да създам нова компания, в която да влиза и притежаваната от мен Чаринг Крос. А за да накарам сегашните притежатели на акции от централното колело да участвуват, им предлагам по три дяла от обединен на компания за всеки един от малките, които сега притежават. И тъй като за строежа на Чаринг Крос ще отидат най-малко два милиона долара, сами разбирате колко ще нарасне стойността на акциите.

Той млъкна, за да види какво впечатление е направил, и като установи, че е добро, продължи:

— Не смятате ли, че това е изгодно, особено ако се споразумеем предварително, че всички линии на новата компания ще бъдат модернизирани и експлоатирани като единна система? При това без никакви допълнителни разноски от страна на учредителите, а просто за сметка на разпродажбата на нови акции?

— Да, според мен е изгодно — каза Стейн, а Джонсън кимна в знак на съгласие.

— Е, в общи линии такъв е моят план — продължи Каупъруд. — Разбира се, след време мрежата може да се разшири, но този въпрос ще се решава от директорите на новата компания.

Той си мислеше за Скар, Хадънфийлд и другите, чиито договори можеше предварително да купи, за да ги препродаде после далеч по-изгодно.

Тук лорд Стейн замислено се почеса по ухото.

— Според мен — каза той — вашето предложение да заменяте три акции срещу една може да съблазни само част от акционерите. Но вие забравяте един важен фактор — настроението срещу вас. Така че дори да предложите три акции срещу една, това няма да е достатъчно, за да ви оставят да действате както намерите за добре, което, доколкото разбирам, за вас означава да си осигурите пълен контрол. Защото у нас държат управлението на компанията да бъде в ръцете на англичани. Ние с Джонсън го установихме още веднъж, когато обявиха вашата покупка на Чаринг Крос. Освен това вече съществува известна опозиция в Метрополитън и Районната, дори тенденция да се обединят срещу вас. А, да ви призная, директорите на тези две компании никога не са били приятелски настроени един към друг!

Тук Джонсън язвително се засмя.

— Така че, ако не действате изключително предпазливо и тактично — продължи Стейн, — ако не се обърнете към най-подходящите хора по най-подходящия начин, и то по-скоро чрез английски, а не американски посредници, можете да се окажете в задънена улица.

— Точно така — каза Каупъруд, който много добре разбираше какво има предвид Стейн.

Ако държеше да ги спечели за себе си, за да му измъкнат от огъня този английски кестен, те щяха да искат не само пари — той бе предложил предостатъчно, — но и някаква форма на съвместен контрол. А ако не го постигнеха, тогава щяха да претендират за гаранции за своите капиталовложения и най-вероятно за равномерното разпределяне на печалбата в съответствие е вложения капитал с оглед на постепенното разширяване на предвижданата мрежа. А как щеше да стане това? В момента той беше доста озадачен и за да изясни своята, както и тяхната позиция, добави:

— Именно в тази връзка си мислех: как бих могъл да ви заинтересувам? Отлично разбирам, че сте съвсем наясно и ако се съгласите да ми сътрудничите, можете да направите много за създаването на едно по-доброжелателно отношение към мен в деловите кръгове. Как смятате, какво друго бих могъл да ви предложа в компенсация, като се изключи замяната на акции три срещу една? Какво частно споразумение между нас тримата бихте желали да постигнем?

Той замълча. Последва разговор, който бе твърде сложен и дълъг, за да го разказваме тук. Ставаше дума, най-общо, за предварителната работа, която трябваше да извършат Стейн и Джонсън. А тя, както обясниха двамата на Каупъруд, се състоеше най-вече в това, да го въведат в своите кръгове, защото без запознанството с някои личности чисто финансовите му дела нямаше да се помръднат нито крачка напред.

— В Англия — продължи Стейн — успехът се постига главно чрез покровителството и поддръжката на определени финансови и обществени кръгове, а не толкова чрез усилията на отделни личности, колкото и способни да са те. И ако не сте приети от тези кръгове и не се ползвате от тяхното разположение, ще срещате пречки на всяка крачка. Разбирате ли ме?

— Напълно — отвърна Каупъруд.

— Каквото и да предприемете, у нас никога не се прави хладнокръвен и практически пазарлък. Необходими са също взаимно разбиране и уважение. А това не се постига за миг. И зависи не само от рекомендациите, но и от личните отношения както от частен, така и от светски характер. Разбирате ли какво ви говоря?

— Напълно — отговори Каупъруд.

— Но преди всичко е необходимо да се постигне ясно споразумение на каква компенсация освен на обмена на акциите могат да разчитат лицата, които се заемат да осигурят такава обществена поддръжка и доброжелателен прием на вас и на вашето предприятие.

Каупъруд седеше небрежно отпуснат в креслото си, слушаше лорд Стейн и привидно се съгласяваше с него. Но един по-внимателен наблюдател би забелязал известен метален блясък в очите и леко свиване на устните му. Той разбираше много добре, че като му четеше тези наставления, Стейн се държи с него снизходително. Защото естествено бе научил за скандалите, свързани е кариерата му в Щатите, и знаеше, че в Чикаго и Ню Йорк той не е приет в обществото. И колкото и дипломатично и учтиво да се държеше лорд Стейн, Каупъруд не си правеше никакви илюзии и приемаше неговите наставления така, както трябваше — като на човек, поставен добре в обществото, към човек, който е отхвърлен от него. И все пак Каупъруд не изпитваше нито досада, нито възмущение. Дори можеше да се каже, че се забавляваше иронично. Защото все пак се чувствуваше господар на положението. Защото се канеше да направи за Стейн и неговите приятели нещо, което не бе по силите на никого другиго.

Когато Стейн най-сетне свърши, Каупъруд му зададе няколко въпроса относно подробностите на тяхното споразумение, но Стейн отвърна изключително учтиво, че е най-добре да остави това на Джонсън. И все пак той вече очакваше не само Каупъруд да му гарантира за всяка една от акциите му от Метрополитън и Районната три от новото предприятие, но и да постигне с него тайно и ненарушимо споразумение, в което правата му, както и тези на Джонсън, да бъдат осигурени и те да спечеля: добре от новото голямо начинание. И така, докато Стейн спокойно вадеше монокъла си и го нагласяваше на дясното си око, за да вижда събеседника си по-добре, Каупъруд подчерта колко му е признателен за този негов личен интерес и учтивостта да му обясни сложната ситуация. Изрази увереност, че нещата ще се уредят добре и за двете страни. Но все пак оставаше въпросът за финансирането, с което той сам щял да се заеме. Вероятно ще се наложи да се върне скоро в Америка, за да осигури тези пари, преди да разговаря с английските акционери — нещо, с което Стейн се съгласи.

Но Каупъруд отдавна вече имаше предвид създаването на акционерно дружество, в което той да държи контролния пакет от петдесет и един процента и което да заеме достатъчно пари на тази английска компания, за да може тя да падне в ръцете му в случай на крах. Струваше си да помисли по този вариант.

Що се отнася до Беренис и Стейн, и тук щеше да изчака. Вече беше на шестдесет години — още няколко години и може би нямаше да му трябва нищо друго освен слава и обществено признание. Всъщност почваше да се чувствува уморен в този безпощаден въртоп от неотложни дела. Понякога, в края на напрегнат делови ден, тази лондонска авантюра му се струваше безсмислена. Само преди година-две в Чикаго си бе казвал, че ако успее да издейства подновяване на концесията си там, ще се откаже от управлението и въобще от всякакъв бизнес и ще тръгне да пътешества. Дори си бе мислил, че ако Беренис накрая не приеме предложението му и той остане сам самичък, ще сключи някакъв мир с Ейлийн, ще се върне в нюйоркската си къща и ще си намери развлечения и занимания, които да му осигурят заслужената според него почивка.

А ето какво стана. И защо е всичко това? Какво щеше да получи той освен удоволствието да бъде с Беренис? Но нали, ако тя се съгласеше, пак можеха да заминат някъде и да си починат. Не, тя бе поискала друго, а и той бе съгласен с нея, че е длъжен да направи това — пред себе си, пред собствения си живот и репутация, че личност с такава огромна творческа сила, финансова фигура от първите редици трябва да продължи напред и да завърши кариерата си, като покори още един, най-големия си връх. Но дали можеше да го постигне, без да рискува репутацията, а и състоянието си? Беше ли възможно, като се има предвид с какво име се ползваше в родината си, да се върне пак там и в доста кратък срок да събере необходимите суми?

Накратко, положението му в момента, от която и страна да се погледнеше, бе напрегнато и трудно. Той бе уморен и объркан. А дали това не бе първият полъх на зимата на неговия живот?

Същия ден след вечеря Каупъруд обсъди с Беренис плановете си. Каза й, че е най-добре да вземе Ейлийн със себе си в Ню Йорк. Там ще трябва да приема доста хора и няма да е зле жена му да е с него. Освен това в този момент бе особено важно тя да е в добро настроение, защото всичко висеше на косъм.