Метаданни
Данни
- Серия
- Трилогия на желанието (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stoic, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мадлена Евгениева, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране и разпознаване
- NomaD(2008)
Издание:
Издателство на БКП, 1990
История
- —Добавяне
ГЛАВА IX
Една мисъл се въртеше в главата на Толифър по това време — да си намери работа в комисионерска фирма или нотариална кантора, която се занимава с делата или по-точно с богатствата на вдовици или дъщери на имотни люде. Но това нямаше да е лесно, тъй като отдавна се бе откъснал от средите на онези „момчета за всичко“, които процъфтяваха в самото сърце на нюйоркския хайлайф, а не само в периферията му. Такива мъже бяха не само полезни, но понякога дори незаменими за хората с пари, ала без обществено положение, които се стремяха да влязат в определени кръгове, а също така за някои прецъфтели „момичета“, които се опитваха въпреки напредването на възрастта да продължат да блестят в обществото.
Тези мъже трябваше да притежават какви ли не качества — да произхождат от стар американски род, да изглеждат добре, да бъдат светски лъвове и да разбират изтънко от яхти, конни състезания, поло, тенис, езда и каране на екипаж — особено с четири коня, а също така от опера, театър и всякакви други развлечения. Те следваха богатите в Париж, Биариц, Монте Карло, Ница, Швейцария, Нюпорт, Палм Бийч и в тайните свърталища на юг, и по клубовете по цялата страна. В Ню Йорк те обикаляха най-вече изисканите ресторанти и специалните ложи в операта и театрите. Необходимо бе да се обличат добре и подходящо за случая; да умеят да предоставят услугите си за намиране на най-добрите места на изложбите на коне, състезанията по тенис, футболните мачове или най-нашумялата пиеса. Добре беше да могат да играят карти и да обясняват някои тънкости на играта, а също така да дават съвети за дрехи, бижута или обзавеждане, Но най-важното бе да се погрижат имената на техните покровители да се появяват сравнително често на страниците на списание „Таун Топике“ и в светската хроника на вестниците.
Ала „момчето за всичко“ биваше дискретно възнаграждавано за този си непрестанен труд, а понякога и за жертвите, които правеше, тъй като се лишаваше от радостите и насладите, от общуването с млади, красиви момичета. Защото той обсипваше с внимание главно застаряващи жени, такива като Ейлийн, които се ужасяваха от мига, когато ще скучаят от самота или емоционална празнота.
Толифър бе минал през всичко това и сега, на тридесет и една-две години, бе започнал да се отегчава. Затова, поради едната скука или понякога дори от мъка, той изчезваше, за да пие и се забавляваше с някоя красива певица, която можеше да му предложи своя плам, любов и преданост. Но сега той отново [намисли да обиколи ресторантите, баровете, хотелите и всички други места, посещавани от хора, които можеха да му бъдат полезни. Щеше да се стегне, да спре да пие, да вземе малко пари отнякъде — сигурно от Розали — и да се появи пред тях толкова изискан и охолен, че те да съзрат отново някакви възможности в него.
И тогава… тогава ще видят!