Теодор Драйзер
Стоик (63)

ГЛАВА LXIV

След като доктор Джеймс замина, Каупъруд установи, че в негово отсъствие му се е натрупала доста работа, за която му бяха необходими месеци напрегнати усилия и внимание. Имаше да урежда и лични неща — Ейлийн му бе писала, че ремонтът на двореца им е в пълен ход под ръководството на Пайн, архитекта, но е добре Каупъруд да се върне в Ню Йорк веднага, за да огледа пак целия план и да направи някои изменения, преди да е станало твърде късно. Не била сигурна, че в новата галерия ще има място за всички картини, които е купил напоследък. И макар да уважавала мнението на мистър Кътбърт като познавач на изкуството, понякога й се струвало, че Франк в никакъв случай не би се съгласил с него, ако е в Ню Йорк.

Каупъруд реши, че трябва да обърне внимание и на този въпрос. Но сега едва ли бе в състояние да пътува до Ню Йорк. Твърде много въпроси, свързани със строежа на метрото — и важни, и незначителни, изискваха неговото присъствие тук. Разбира се, лорд Стейн, който често го посещаваше, непрекъснато го уверяваше, че сега всичко ще върви гладко — лордът сам бе заинтересован от успеха на делото и не жалеше усилия, за да заглади противоречията между различните страни. Когато узна за оздравяването му, Стейн въздъхна облекчено.

— Е, Каупъруд — каза му той още първата сутрин след завръщането, — изглеждате като нов. Как го постигнахте?

— Заслугата не е моя — отвърна Каупъруд, — а на стария ми приятел Джеф Джеймс. Той и преди ме е лекувал, но сега ме изцери и от финансовата криза.

— Съвсем прав сте — съгласи се Стейн. — Великолепно измамихте всички.

— Тази блестяща идея хрумна на Джеймс. Той не само ме накара да заминем, за да предотвратим подозренията и мълвата, но и ме излекува пътьом — каза Каупъруд.

Сега той имаше още една задача — да обсъди проекта за гробница с Рексфорд Линуд, един от тримата американски архитекти, препоръчани от Джеймисън. Неотдавна той бе спечелил конкурс за най-добра гробница и надгробна статуя на един губернатор от южните щати, починал наскоро. На едната страна бе изобразена колибата, където покойният се е родил и която бе разположена под огромен, покрит с мъх дъб, а пред кея се издигаше статуята на коня, който той е яздил по време на Гражданската война. Когато Каупъруд видя макета, остана поразен от патоса и простотата на замисъла.

Седнал срещу Линуд от другата страна на масивното бюро, той изучаваше с възхита класическите черти на лицето му, дълбоко поставените очи и високата ъгловата фигура. Този човек веднага му бе харесал.

Каупъруд му обясни какво иска — гробница в стила на гръцко-римската архитектура, но не в класически вид. Добре би било да се добавят някои нови, оригинални детайли. Желателно е да е голяма — винаги е обичал простор — и съградена от качествен тъмносив гранит. На една от стените да има тесен прозорец и място за два саркофага. Вратите на гробницата да са тежки и от бронз. Линуд одобри неговата идея и явно остана много доволен, че ще осъществи такъв проект. Докато Каупъруд му обясняваше, той нахвърли няколко скици, които бяха веднага одобрени. Уговориха се за условията на договора. Линуд трябваше незабавно да пристъпи към изпълнението му. Докато събираше скиците и ги прибираше в чантата си, Линуд спря за миг и погледна Каупъруд.

— Е, мистър Каупъруд — каза той на тръгване, — както ви гледам, гробницата няма скоро да ви потрябва. Искрено се надявам да е така.

— Много ви благодаря — отвърна Каупъруд. — Но не разчитайте на това.