Теодор Драйзер
Стоик (55)

ГЛАВА LVI

Когато Каупъруд се върна в Ню Йорк и навести Ейлийн, там го чакаше приятна изненада: в негово отсъствие жена му бе обмислила предложението му за разширяването на къщата, тъй като особено й бе допаднала идеята тя да направи промените по свой вкус. Вече бе наредила на архитекта да подготви няколко варианта в цветни скици, бе ги разгледала и сега искаше и той да ги види.

Каупъруд остана много доволен — Реймънд Пайн, американският архитект, който бе направил проекта на дома им, сега предложи промени, които съчетаваха старата къща с новото. Ейлийн оживено му съобщи, че й харесват тази и тази скица, а също така и онази, която пък носи съвсем друга идея. Каупъруд реши да се види с Пайн и да го посъветва да не бърза. Скоро си тръгна, като остави Ейлийн с впечатлението, че тя ще се занимае с нещо особено значимо, с нещо, в което двамата ще въплътят художествения си вкус, а също така ще покажат на хората, че са в добри отношения.

Но този път Каупъруд не се приспособи така лесно към Ню Йорк и Америка. Пребиваването му в Лондон доста бе променило възгледите му. Не че англичаните се бяха оказали по-неловки или необиграни, когато трябваше да защитават интересите си, не, но откак се запозна със Стейн, Джонсън и техните сътрудници, Каупъруд се убеди, че те почти несъзнателно успяват да съчетаят отдиха и развлеченията с деловите си работи, били те търговия или финанси, докато тук, у дома, бизнесът си беше бизнес, както се казва.

Още е пристигането си в Ню Йорк той се залози за работа и за миг не се спря. Нищо друго не го интересуваше тук и по тази причина мисълта му непрекъснато се връщаше към Беренис и Прайърс Коув. И все пак Каупъруд реши, че трябва да обиколи всички големи градове, където можеше да намери капитали, и започна напрегната обиколка по целите Източни щати, която изчерпа силите му. За пръв път в живота си той помисли, че може би вече остарява; за щастие все още не го чувствуваше остро. Една бърза телеграма от Джонсън сложи край на това положение — известни групи се опитвали да упражнят влияние в парламента и се налагало да присъства в Лондон.

Той показа телеграмата на Ейлийн. След като я прочете, тя го погледна и отбеляза, че има твърде уморен вид и не бива да забравя, че здравето е най-важно, Ако трябва, дори да приключи деловите си работи в Европа и да се оттегли от активния бизнес. Каупъруд й отговори, че вече си е мислил за това. А докато го няма, не иска да й създава грижи с галерията, затова е помолил мистър Кътбърт да наглежда картините му, защото е човек с вкус и на него може да се разчита.

Междувременно Беренис вече се чудеше кога той ще се върне. Дните минаваха, а тя се чувствуваше все по-самотна без него. Макар че лорд Стейн я водеше на какви ли не вечери и балове, дори в двора и я запознаваше с приятелите си, странната, необяснима мъка по Каупъруд не я напускаше. Той беше всичко в живота й, силата на неговата личност затъмняваше блясъка на висшето общество, в което я водеше Стейн. И макар че Стейн бе приятен и интересен компаньон, щом се прибереше в Прайърс Коув, тя веднага се връщаше в мислите и чувствата си към Каупъруд. Какво ли правеше той, с кого се виждаше? Дали нямаше пак да се увлече по Лорна Меърис? Или по някоя друга? Щеше ли да се върне при нея такъв, какъвто бе тръгнал — така страстно влюбен? И дали Ейлийн щеше да пристигне с него, или той бе успял да я залъже така, че тя да го остави да си почине?

Какво нещо е женската ревност! Нейната собствена ревност, насочена към него!

И то след всичко, което бе направил за нея! Не само за нея, но и за майка й! Той плати образованието й, след което й подари красивата къща в Ню Йорк на модното Парк Авеню.

По нагласа и начин на мислене Беренис бе по-скоро хладна и практична. Преди Каупъруд да се върне в Ню Йорк, заставен от заплахите на Ейлийн, тя реши, че ако и този път ревнивата съпруга не й навреди, няма да е лошо да почне да се отнася малко по-мило със Стейн. Защото той явно бе много влюбен в нея и както й се струваше, дори не бе далеч от мисълта за брак.

Колко жалко, че не го обичам, мислеше ся тя. Само да не беше той толкова подчинен на условностите, да не бе англичанин до мозъка на костите си! Беренис знаеше, че няма закон в Англия, който да забранява на мъжа да се разведе с жена, встъпила в брак, скривайки миналото си. И тази опасност я караше да бъде сдържана със Стейн по време на отсъствието на Каупъруд, защото ако Ейлийн решеше да действува, щеше да нанесе непоправим удар върху репутацията й.

Но лондонската преса мълчеше и Беренис постепенно се успокои, още повече че получи и писмо от Каупъруд, в което той й разказваше за трудностите и най-вече за влошеното си здраве, като изразяваше желание по-скоро да се върне в Англия, за да си почине и да я види отново. И тя си помисли дали няма да е зле да предприемат пътешествие до някой спокоен и красив край, далеч от напрежението и суетата на деловия свят. Но къде има такива места? Сигурно вече ги е посещавал и са му омръзнали, защото той е пътувал много — в Италия, Гърция, Швейцария, Франция, Австро-Унгария, Германия, Турция, Светите земи.

А в Норвегия? Не си спомняше да е говорил за нея. Реши непременно да го убеди да заминат заедно в тази необикновена страна, различна от всички други. Дори купи книга за нея, за да се запознае с красотите и забележителностите й. Разгръщаше възторжено страниците и разглеждаше снимките на мрачни, високи скали. Планини и високи плата се издигаха отвесно на стотици метри над пропастите, прорязани от природа, която сякаш е била в жестоко, неумолимо настроение; отгоре се спускаха водопади, а под тях се простираха тихи красиви езера. А малките ферми се притискаха о високите планини като корабокрушенци към спасителен сал. Беренис прочете и за странните норвежки богове: Один — бога на войната, Тор — на гръмотевицата. А Валхала бе раят, където отиваха душите на загиналите в бой.

След като прочете книгата и разгледа илюстрациите, Беренис се убеди, че в тази страна няма и следа от промишленост. И тъкмо такова място бе нужно на Каупъруд за да си почине.