Теодор Драйзер
Стоик (52)

ГЛАВА LII

И така Каупъруд се радваше на успеха си и не подозираше каква голяма опасност го заплашва от страна на Ейлийн.

Тя се бе върнала в Париж и отново бе подета от вихъра на развлеченията, уреждани от Толифър и неговите приятели. Но скоро Маригоулд Брейнърд забеляза, че Ейлийн твърде много се е увлякла по Толифър и може да стигне дотам, че да се омъжи за него, затова реши, че трябва да сложи край на тази връзка, и тъй като много добре знаеше, че Каупъруд стои зад всичко, се зае да отстрани от пътя своята съперница. Защото Толифър се бе понапил една нощ на яхтата и й бе признал истината. Маригоулд реши да не губи нито миг.

На една вечеря, организирана от Толифър в ателието на негов приятел по случай завръщането им в Париж, Маригоулд пи повече, отколкото можеше да носи, и като видя как Ейлийн флиртува весело с Толифър, я нападна със следните думи:

— Ако знаехте за нашия приятел това, което знам аз, нямаше да се радвате толкова, че върви навсякъде по петите ви — подхвана тя язвително.

— Но щом знаете нещо, което ще ми е толкова неприятно, защо не ми го кажете веднага, вместо да правите намеци? — попита Ейлийн. — Или просто вече не се сдържате от ревност?

— Ревност ли? Аз да ревнувам Толифър от вас? Просто знам защо той ви обсипва с такова внимание!

Изненадана и разгневена от тези неочаквани слова, Ейлийн възкликна:

— Какво точно намеквате? Защо не ми кажете? Ако няма нищо, по-добре си изберете друг обект за ревността си!

— Ревност ли? Глупости! Сигурно и през ум не ви минава, че вашият усърден поклонник ходи по петите ви далеч не заради черните ви очи! Освен това откъде, мислите, взима всички тези пари, които пръска по вас? Аз го познавам от години и да знаете, че никога не е имал и пукнат грош.

— Не, не зная. Но, моля ви се, кажете каквото имате да казвате — настоя Ейлийн.

— Попитайте мистър Толифър или пък най-добре съпруга си. Той сто на сто може да ви осветли — заключи Маригоулд и я остави сама.

Силно развълнувана, Ейлийн излезе от стаята, грабна си наметката и веднага се върна в апартамента си, като не преставаше да мисли за разговора с Маригоулд. Толифър! Колко внезапно и решително бе нахлул в живота й! Гол като пушка, а пръска толкова много! И защо Каупъруд така охотно поощряваше връзката им, дори прескачаше до Париж, за да присъства на вечерите, организирани от Толифър! И изведнъж я осени най-страшната истина, която се таеше в намеците на Маригоулд: мъжът й бе използвал този човек, за да я отстрани от живота си! Не, тя трябва веднага да разбере всичко, да го установи със сигурност.

Не мина и час и Толифър, забелязал изчезването й, се обади по телефона. Тя настоя той веднага да дойде в апартамента й, защото искала да говори с него. А щом Толифър се яви, се изви същинска буря. Чия е идеята той да я покани в Париж, да й обръща толкова много внимание и да пръска по нея толкова много пари? Негова или на съпруга й?

Каква нелепост! Защо той ще пръска пари за нея, ако тя не му се харесва? На което Ейлийн отговори — много добре знае, че Толифър няма и никога не е имал и пукнат грош. И наистина с какво всъщност си изкарва хляба той, ако не с поклони пред определена категория хора, които биха искали да се развличат, но не и да се занимават с уреждането на забавленията си. Тези думи го оскърбиха до кръв, защото тя го поставяше наравно с прислугата.

— Не е вярно — каза Толифър вяло.

Но тонът му беше такъв, че Ейлийн изобщо не му повярва и изпадна в ярост. Нима е възможно човек да падне толкова ниско, да поеме такъв ангажимент! А тя, съпругата на Франк Алджърнън Каупъруд, да стане жертва на долните интриги на мъжа си! И всички да разберат, че не е любима жена и при това толкова неприятна на мъжа си, та той да наеме човек, за да се отърве от нея!

Но почакайте! Още сега или най-късно утре тя ще им даде да разберат, че не може да я излагат така! И на този търтей и мошеник, и на мъжа си! На Толифър ще заяви, че от този миг нататък повече няма да се ползва от услугите му. А на Каупъруд ще изпрати телеграма, че знае за долната му интрига и скъсва с него завинаги; връща се в Ню Йорк и ще си живее в дома и ако той само се опита да я последва, ще го даде под съд и ще го разобличи във вестниците; веднъж завинаги ще се отърве от неговите лъжи, измени и тормоз!

След което се обърна към Толифър и му заяви:

— Вървете си. Нямам повече нужда от вашите услуги. Аз се връщам незабавно в Ню Йорк и само смейте да ми се мернете пред очите или да ми досаждате. Веднага ще се погрижа всички да ви разберат какво представлявате. Тичайте сега при мистър Каупъруд — може пък да ви намери някаква по-достойна работа!

С тези думи тя отиде до вратата и му я отвори.