Теодор Драйзер
Стоик (50)

ГЛАВА L

Като голям шахматист Каупъруд обмисляше всеки свой ход, за да надхитри всички, които заради националния си престиж или по чисто егоистични подбуди пречеха на осъществяването на проекта му за метрото. Той си бе изработил широка и изчерпателна програма за действие, която смяташе да осъществи по следния начин:

Първо, към съществуващата линия Чаринг Крос да се добавят линиите от централния кръг — Районната и Метрополитън, които бяха раздирани от разпри и се експлоатираха непрактично. Ако това станеше, тримата със Стейн и Джонсън, но всъщност само той скоро щеше да държи всичко в ръцете си.

Второ, осигуреше ли си контрол върху Районната и Метрополитън, което зависеше само от обстоятелствата, щеше да присъедини към тях своята компания за строеж на железопътни линии и оборудване и така да създаде Обединената компания за строеж на метрото с ограничена отговорност, на която да са подчинени всички останали.

Освен това тайно от своите съмишленици той предложи да купи от Абингтън Скар неговото разрешително за линията Бейкър Стрийт — Уотърлу, а също така Бромптън — Пикадили, за която бе научил, че е в същото състояние като Чаринг Крос. Щеше да си осигури и още няколко разрешителни, които щеше да купи чрез подставени лица.

Сложеше ли ги всичките в джоба си, щеше да създаде компанията Лондонско метро, в която щеше да включи цялата собственост на Обединената компания за строеж на метрото заедно с правата и линиите, купени чрез други лица. Така щеше да опаше целия Лондон с подземни железници и да си осигури контролния пакет акции, което да го направи собственик на метрото. И даже да не успееше да заеме поста председател на управителния съвет на тази огромна собственост, поне щеше да си осигури ролята на този, който дърпа конците зад кулисите. А ако не можеше да назначи свои хора за директори, поне щеше да гледа да са такива, че да не действат против интересите му.

И най-накрая, ако всичко вървеше добре, спокойно щеше да продаде своите акции с огромна печалба и да остави компанията да функционира както намери за добре. Но дотогава щеше да си е създал име — не само на организатор, а и на строител, щеше да е човекът, дал на Лондон голямо съвременно метро, което носи печата на неговия гений, така както го носеше сега чикагската трамвайна мрежа. А по-нататък с това огромно богатство щеше да попълва картинната си галерия, да се занимава с благотворителност, да построи болницата, за която толкова много си бе мислил преди. Щеше да остави и солидни суми на всички, на които е бил задължен по някакъв начин. Тези мечти го плениха. Още около пет-шест години усилна работа и ще постигне всичко това, си мислеше той.

Но по-лесно е да се проследят всички трикове и бързите, неуловими движения на фокусник, отколкото цялата дейност, която Каупъруд разви за осъществяване на плана си. В началото, разбира се, води преговори с Джонсън и Стейн. Сега, след като се сдобри с Беренис, Каупъруд отново се обърна към Джонсън и установи, че англичаните вече са готови да му сътрудничат по-охотно. Джонсън заяви, че по време на отсъствието на Каупъруд те двамата със Стейн доста нашироко са обсъдили всички проблеми, но предпочита да му съобщи заключенията им в присъствието на Стейн.

Това доведе почти незабавно до още една среща на Баркли Скуеър, където се бе установила по-скоро приятелска, отколкото делова атмосфера, Джонсън се забави и Каупъруд пристигна преди него. Стейн го посрещна радушно и го засипа е въпроси: какво е положението в Съединените щати? Какво предвещават изборите? Харесва ли му Лондон? Как е неговата повереница мис Флеминг? А майка й? Той доста често ги е посещавал в Прайърс Коув, както Каупъруд вече сигурно знае. Какви обаятелни жени са те двете — майката и дъщерята. Тук Стейн очаквателно замълча, като не сваляше очи от Каупъруд. Но той прие предизвикателството.

— Сигурно ви интересува какви са отношенията им с мен? — понита Каупъруд любезно. — Познавам мисис Картър доста отдавна. Мъжът й ми беше далечен роднина и ме избра за изпълнител на последната му воля и настойник in loco parentis^[1]. Естествено аз се привързах силно към Беренис. Тя е блестящо момиче.

— И аз мисля така — каза Стейн. — И съм много доволен, че Прайърс Коув е харесал на мисис Картър и дъщеря й.

— Да, те са във възторг от имението. Там наистина е много красиво.

За щастие в този миг пристигна Джонсън и сложи край на този разговор с лична насоченост. Той влетя в стаята, като се извиняваше за наложилото се закъснение, попита Каупъруд как е, след което изведнъж тонът му стана съвсем делови, макар и някак очаквателен. Представи кратко и ясно всичко, което е било свършено дотогава, и даде оценка на положението, като обясни, че намерението на Каупъруд да завладее лондонското метро определено е предизвикало фурор. С много малко изключения директорите и акционерите на двете стари компании от стария кръг били срещу него.

— Изглежда, са решили да се възползват от вашата идея, мистър Каупъруд — каза той, — като я осъществят без вас. Само едно ги задържа — не могат да се споразумеят помежду си. Но има и нещо друго — добави Джонсън с блеснали очи, — необходима е голяма сума. Това малко ги безпокои, защото те не знаят как да я съберат, без да бръкнат твърде дълбоко в собствения си джоб.

— Точно така — забеляза Каупъруд. — И тъкмо по тази причина всяко забавяне ще ни струва твърде скъпо. Ако се заловим енергично с осъществяването на моя проект, ще се справим със сума, която ще е по силите ни. Но всякакви спорове и протакане само ще накарат спекулантите и мошениците да закупуват права и акции и да ги трупат, очаквайки курсът им да се повиши. Тъкмо затова е много важно да се споразумеем възможно най-бързо.

— Доколкото схващам вежливо се намеси Стейн, — вие предлагате ние двамата с Джонсън да действаме съвместно в управлението на Районната линия и Метрополитън и ако можем, да изкупим контролния пакет на една от тези линии, по възможност и на двете. Ако не успеем да го осъществим, поне да предложим на хората, които държат в ръцете си големи количества акции, да се обединят при определени условия под ваше ръководство.

— Точно така! — каза Каупъруд.

— В замяна вие ни гарантирате пет процента от доходите за срок от сто години или завинаги.

— Точно така!

— А освен това ни отстъпвате не по-малко от десет процента от привилегированите акции на линията Чаринг Крос, както и десет процента от акциите на всяко дъщерно предприятие, което вие или някоя по-голяма компания реши да създаде, по цени, възлизащи на осем процента от номиналната им стойност.

— Точно така!

— А компанията се задължава да изплати процентите по тези акции веднага щом бъде окончателно учредена?

— Точно това ви предлагам — потвърди Каупъруд. Смятам, че тези условия са напълно приемливи — каза Стейн, като размени погледи с Джонсън.

— Накъсо — заяви Джонсън, обръщайки се към Каупъруд, — след като ние изпълним задълженията си, вие на свой ред ще реконструирате и преоборудвате по най-съвременен метод както старите линии, така и всички нови, които успеете да си осигурите. После ще ипотекирате цялата недвижима собственост на компанията така, че да гарантирате лихвените проценти на всички съществуващи в момента акции на Районната и Метрополитън, както и на съответното количество акции от новите компании и дъщерни предприятия, които решим да придобием в рамките на обещаните ни десет процента по цени, възлизащи на осем процента от номиналната им стойност.

— Такива са намеренията ми — отговори Каупъруд.

Джонсън и Стейн отново се спогледаха.

— Е — каза Стейн най-сетне, — каквито и трудности да срещнем, аз обещавам да изпълня своите задължения възможно най-бързо и най-добре.

— Аз също — заяви Джонсън — съм готов да работя рамо до рамо с лорд Стейн и да направя всичко, което е по силите ми, за да доведем нашето дело до успешен край.

— Е, джентълмени — каза Каупъруд, като се изправи, — за мен е не само радост, но и чест, че постигнахме това споразумение. И за да ви покажа, че думите ми се покриват с делата, предлагам на мистър Джонсън, естествено ако и двамата сте съгласни, да стане мой юрисконсулт и да подготви всички необходими документи за нашия договор. А щом му дойде времето — добави той, като им се усмихваше, — ще бъда щастлив да ви видя и двамата на директорски места.

— Това ще бъде полезно за общото ни дело — каза Стейн, — но този въпрос ще го решат времето и обстоятелствата.

— За мен е голямо щастие да служа на вас двама ви с всички сили — добави Джонсън.

И тримата съзнаваха, че във взаимните им поздравления има нещо твърде помпозно, но Стейн спаси положението, като предложи на раздяла да изпият по чашка стар коняк, цял кашон от който вече бе изпратил без предварително съобщение в апартамента на Каупъруд в хотел „Сесил“.