Теодор Драйзер
Стоик (41)

ГЛАВА XLI

Доста объркан, Каупъруд се раздели с Лорна по обед на другия ден. Треската, която го бе обзела целия, не измести от съзнанието му Беренис. И все пак той бе напълно погълнат от чувствата си към Лорна — все едно да се надяваш, че къщата няма да изгори от пожар, който никой не гаси. А в случая нямаше никой, който да почне да гаси огъня, обхванал и Лорна, и Каупъруд. Но когато тя тръгна за театъра, мислите му потекоха по обичайното си русло и той започна да се чуди колко странно е, че в изпълнения му с Беренис свят изведнъж се е появила и Лорна. Цели осем години бе копнял за Беренис и се бе измъчвал от мисълта, че тя е недостижима, а напоследък напълно бе попаднал под властта на нейното физическо и духовно съвършенство. И все пак сега бе допуснал не така изтънченият, но все пак силен чар на друга жена да затъмни Беренис и дори да я измести за момента.

Останал сам в стаята си, Каупъруд се запита дали има някаква вина. Не бе търсил това изкушение, то му се бе явило само, при това така внезапно. Пък и той винаги се бе. стремял да разнообразява впечатленията си, както и източниците, и почвата, които ги подхранваха — такава беше природата му. Вярно, бе казвал на Беренис в дните на най-силното си увлечение, а и непрекъснато след това, че в нея е намерил всичко, за което е мечтал от години. И това в общи линии беше така. Но сега се бе появила и Лорна, която го повлече с онази всепобеждаваща и тайнствена мощ, присъща на новото и неизследваното, особено когато е свързана с младост, красота и секс.

Нейната предателска власт, си каза Каупъруд, лесно можеше да се обясни — тя просто е по-силна от човека и той не е в състояние да се пребори с нея, каквито и да са намеренията му. Тя идва, докарва те до треска и си свършва работата. Така беше с Беренис, така е и сега с Лорна Меърис. Но едно нещо му беше ясно още отсега: увлечението му по Лорна никога нямаше да измести от сърцето му любовта към Беренис. Отношението му към двете беше различно и той много добре го съзнаваше, тъй като те самите никак не си приличаха по характер и по душевна нагласа. Макар на почти същата възраст, Лорна бе преминала през суровата школа на живота, имаше голям опит и бе доволна от това, което й бе донесла физическата й и чисто чувствена красота, от славата и аплодисментите, с които публиката възнаграждава една пленителна балерина.

Беренис беше съвсем друга по темперамент и искаше различни неща. Тя бе много по-ярка и многообразна натура, с широк кръгозор, включващ културата на други страни и народи. Също като Каупъруд Беренис се ръководеше най-вече от разума и вкусовете си. Затова така леко се пригоди към атмосферата на Англия, към нейните обичаи и традиции. И въпреки цялата жизненост и вълнуваща чувствена прелест на Лорна обаянието на Беренис и властта й над Каупъруд бяха несъмнено по-дълбоки, по-трайни. С други думи, нейните преживявания и стремления му се струваха далеч по-значими. И когато Лорна си отидеше, макар че в момента той никак не искаше да мисли за това, Беренис щеше да остане за него същото, което е била.

Но как в крайна сметка Каупъруд да постигне всичко това? Ще успее ли да скрие новото си приключение, което засега нямаше намерение да прекъсва? И ако Беренис разбере, какво ще й каже? Така и не можа да реши тази задача, докато се бръснеше, докато взимаше вана или се обличаше пред огледалото.

Вечерта отиде на спектакъла и разбра, че Лорна Меърис е по-скоро нашумяла, отколкото велика балерина, която щеше да блести няколко години и накрая да се омъжи за някой богаташ. Но сега, на сцената, тя му се стори много съблазнителна с копринения костюм на клоун, е широките панталони и ръкавиците с дълги пръсти. Следващата й роля бе на злия дух — под светлината на прожекторите, хвърлящи огромни семки, и под звуците на призрачна музика тя изигра злото, което ще те грабне, ако не се пазиш. Последва танцът на езическата жрица. В къса туника от бял шифон без ръкави, оголила изящните си ръце и крака, посипала със златна пудра вихрените си коси, Лорна изобрази паднала в изстъпление вакханка. Сетне се яви като невинна ужасена девойка, опитваща се да се скрие от дебнещите, я мъже, които искат да посегнат на честта й. Публиката я аплодира толкова много, че управата се видя принудена да сложи край на бисовете. А по-късно, в Ню Йорк, тя стана най-ярката звезда на летния небосклон, която през целия сезон гря за влюбените в големия град.

Каупъруд с удивление и удоволствие съзна, че тя е не по-малко прочута от него. Всички оркестри свиреха песните й, актрисите в модните водевили я имитираха. Само да го видеха с нея и веднага щяха да го разгласят, защото за тях двамата пишеха едни и същи вестници. Това беше доста труден проблем за Каупъруд и той реши да действува с най-голяма предпазливост. Ужасяваше се от мисълта, че Беренис може да прочете нещо за тях във вестниците или някой да й подшушне, че са ги видели заедно на публично място. Същевременно двамата с Лорна бяха много увлечени и им се искаше да са непрекъснато заедно. Що се отнася до Ейлийн, той реши поне на нея да каже част от истината — че в Балтимър е срещнал внучката на чичо си, много талантливо момиче, което сега играе в Ню Йорк. Съгласна ли е да я поканят у тях?

Ейлийн вече бе чела във вестниците за Лорна, бе видяла портрета й и от любопитство реши да я покани. Същевременно момичето й се стори твърде красиво и самоуверено, а уж само се бе представило на Каупъруд, и всичко това събуди старите подозрения на Ейлийн относно подбудите на мъжа й. Колко невъзвратима е младостта! А красотата — този венец на съвършенството — се явява и изчезва като сянка. А каква буря предизвикват те, какъв пожар. Ейлийн разведе без особено удоволствие Лорна из галериите и градините на Каупърудовия дворец, защото момичето очевидно притежаваше нещо, което правеше тези богатства безполезни, докато тя, Ейлийн, вече го нямаше и за какво й беше всичко това наоколо? Животът е там, където има красота и желание, няма ли ги тях, няма и нищо друго… А Каупъруд жадуваше за красота и я намираше, радваше се на живота, на самия му цвят, на славата, на любовта. Докато тя…

Каупъруд непрекъснато трябваше да се прави на зает с делови работи, за да прекарва времето си в този свой нов рай, и най-сетне реши да извика Толифър. Изпрати нареждане по Централното кредитно дружество той да се върне в Ню Йорк, за да отвлича Ейлийн от мисълта за Лорна.

Толифър, който по това време беше на весело пътешествие към Норкап с Маригоулд и приятелите й, остана много разочарован от призива, но бе принуден да им съобщи, че деловите му работи налагат незабавно да се върне в Ню Йорк. След пристигането си той веднага се зае да развлича Ейлийн и скоро до него стигна слухът за Лорна и Каупъруд. Стана му интересно. Макар да завиждаше на Каупъруд, Толифър се стараеше с повод и без повод да омаловажава и отхвърля всякакви клюки и да не разпалва подозренията на Ейлийн.

За съжаление той се яви твърде късно, за да предотврати неизбежното — в „Таун Топикс“ се появи статия, която много скоро попадна в ръцете на Ейлийн, като произведе върху нея обичайния ефект — събуди старата й болка от възмутителния порок на съпруга и. При това негово високо обществено положение, при тези негови големи финансови успехи да допуска някакви си жалки негодници да го чернят и да петнят репутацията му, дето иначе щеше да е блестяща и безукорна!

Само едно я утешаваше — сега и Беренис Флеминг щеше да се почувствува също така унизена. Защото Ейлийн отдавна се дразнеше от невидимото присъствие на Беренис между нея и мъжа й. И като видя, че къщата на Беренис в Ню Йорк е затворена, реши, че Каупъруд сигурно е зарязал и нея, още повече че той определено не изразяваше никакво желание да напуска града.

Една от причините, които той й изтъкна за оставането си в Ню Йорк, бе, че Уилям Дженингс Брайън, се бе кандидатирал за президент и можеше да спечели изборите. Брайън бе размирник в политиката, икономическите му и социални възгледи бяха в разрез с господстващото тогава в капиталистическия свят мнение как трябва да се печелят и разпределят парите; той се опитваше да хвърли Мост през непреодолимата пропаст между богатите и бедните. Затова в деловите кръгове царяха смут и страх, че той може наистина да стане президент. Това даде възможност на Каупъруд да заяви на Ейлийн, че за него е опасно да напуска сега страната, тъй като от поражението на Брайън, което би стабилизирало положението, зависят и собствените му финансови успехи. На Беренис той писа горе-долу същото. Но тя не бе в състояние да му повярва, тъй като Ейлийн се погрижи да пусне статията на „Таун Топикс“ на нюйоркския й адрес, откъдето я препратиха в Прайърс Коув.