Метаданни
Данни
- Серия
- Трилогия на желанието (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stoic, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мадлена Евгениева, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2008)
- Сканиране и разпознаване
- NomaD(2008)
Издание:
Издателство на БКП, 1990
История
- —Добавяне
ГЛАВА XXVIII
След като обиколи със Сипънс всички участъци на проектираната подземна железница и се убеди, че като начало е добре да си осигури правата за линията Чаринг Крос, Каупъруд зачака с нетърпение срещата с Грийвс и Хеншоу, насрочена за същата сутрин в кантората му. Пръв заговори Грийвс:
— Бихме искали да знаем, мистър Каупъруд, дали сте готов да получите петдесет и един процента от акциите на Чаринг Крос, ако ние поемем задължението на намерим съответните суми за строежа на линията.
— Какво значи „съответните“? — попита Каупъруд. — Зависи какво имате предвид. Ако линията струва един милион лири стерлинги, гарантирате ли, че ще намерите около четиристотин и петдесет хиляди?
— Е — каза малко колебливо Грийвс. — Не непременно от нашия джоб. Но познаваме хора, които биха ни помогнали да осигурим тази сума.
— Вие, изглежда, не сте ги познавали, когато се видяхме в Ню Йорк — вметна Каупъруд. — Затова отсъдих, че тридесет хиляди лири за петдесет и един процента от компания, която разполага само. с разрешително и дългове, е пределната сума за мен. Тук съществуват твърде много компании, които притежават само права за строеж и просешки тояги. Аз проучих основно въпроса. Ако вие ми гарантирате тези четиристотин и петдесет хиляди, на колкото вероятно ще възлязат четиридесет и деветте процента от разходите по изграждането на линията, можем да преговаряме. Но не съм съгласен да взема петдесет и един процента, въз основа на които вие да се опитате да намерите пари за своите четиридесет и девет процента. Какво всъщност можете да ми предложите сега — само разрешителното си за строеж. При тези обстоятелства аз ви искам или контролния пакет, или нищо. Защото само ако го имам, бих могъл да се опитам да намеря твърде голямата сума, необходима за строежа. И тъкмо вие, господа, много добре го знаете. Така че, ако не сте съгласни с последното ми предложение — тридесет хиляди за разрешителното, заедно с продължаване на договора ви за строеж, аз нямам какво повече да ви кажа.
Той извади часовника си, като даде на Грийвс и Хеншоу да разберат, че ще трябва да решават начаса. Те се спогледаха въпросително. Хеншоу каза:
— Ако ви предоставим контролния пакет, мистър Каупъруд, каква гаранция имаме, че незабавно ще пристъпите към строежа на линията? Защото, ако ние не започнем строителните работи в съответния срок, няма да спечелим нищо.
— Съгласен съм с моя партньор — каза Грийвс.
— Не се тревожете за това — отговори им Каупъруд. — Съгласен съм да впишем в договора, че ако в срок от шест месеца не осигуря парите за строежа на първия участък от линията, нашето споразумение става невалидно и аз ще ви заплатя десет хиляди лири неустойка. Това удовлетворява ли ви?
Двамата се погледнаха отново. Бяха чували, че Каупъруд е хитър и хладнокръвен в деловите си работи, но също така, че изпълнява стриктно договорите си.
— Това е добре. Условията са приемливи. А що се отнася до другите участъци? — обади се Грийвс.
Каупъруд се засмя:
— Е, господа, в момента разпродавам моите две трети от цялата трамвайна мрежа на Чикаго. През последните двадесет години съм построил там тридесет и пет мили железници на естакади, четиридесет и шест мили трамвайни линии, а също така съм прокарал и сега успешно експлоатирам седемдесет и пет мили за трамваи в предградията, като съм главният собственик на всички тези линии. И никой от акционерите ми не е загубвал нито цент. Те получаваха и до ден днешен получават повече от шест процента, като линиите все още са мои. И аз ги продавам не защото не са рентабилни, напротив. При това ги продавам при доста изгодни условия. Правя го заради завистта на някои политически и други фигури, предприели срещу мене кампания, която доста ме дразни. А с лондонската железница се захванах не заради печалба. Не забравяйте, че вие дойдохте при мен, а не аз при вас. Но да оставим това. Не се хваля и никак не ми се иска да го правя. Що се отнася до останалите участъци, в договора ще впишем сроковете и сумите за строежа им, като предвидим естествено, че е възможно работата понякога да се задържа поради непредвидени обстоятелства, както вие много добре знаете от собствен опит. Най-важното е, че аз съм готов сега да ви заплатя за концесията и да поема изпълнението на всички задължения, предвидени в договора.
— Какво ще кажете? — попита Грийвс, като се обърна към Хеншоу. — Аз смятам, че ще свършим добра работа с мистър Каупъруд.
— Аз също — каза Хеншоу. — Готов съм да подпишем.
— А как смятате да осъществим прехвърлянето? — попита Каупъруд. — Доколкото разбирам, вие трябва да оформите правата си върху разрешителното в Електротранспортната компания и чак тогава да ги предадете на мен.
— Така е — отвърна Хеншоу, който вече размишляваше по този въпрос. Ако се наложеше първо да оформят правата си в Електротранспортната компания, а след това да ги прехвърлят на Каупъруд, трябваше не само да намерят отнякъде тези тридесет хиляди, с които да платят на компанията за разрешителното, но и да вземат на заем, макар и за малко, шестдесет хиляди за прехвърляне на ценните книжа, депозирани у правителството като гаранция от Електротранспортната компания.
Тъй като деветдесет хиляди лири не можеха да се намерят лесно, Хеншоу си помисли колко по-лесно би било да отидат при Джонсън и в кантората на Електротранспортната компания и да кажат какво са предприели. Тогава Джонсън ще свика директорите на среща с тях двамата и Каупъруд, за да може цялата сделка да се осъществи с парите на Каупъруд. И тази мисъл така му допадна, че той каза:
— Смятам, че е най-добре да извършим прехвърлянето на един път — и обясни как, макар и не защо. Но Каупъруд много добре знаеше и „защо“.
— Чудесно — рече той. — Свикайте директорите, аз съм готов. Всичко може да се оформи за няколко минути. Срещу вашата концесия за тридесет хиляди и националния депозит от шестдесет хиляди ще получите от мен чекове. А сега смятам, че трябва да направим временно споразумение с всичките подробности, за да може да го подпишете.
Каупъруд позвъни на секретаря си и му издиктува текста на договора.
— И така, господа — каза той, когато подписаха, — ще ми се ние с вас да се чувстваме не като купувачи и продавачи, а като съратници в едно важно дело, което би трябвало да се увенчае с добри резултати. Давам ви думата си, че на вашето безрезервно сътрудничество съм готов да отвърна със същото. — И се здрависа сърдечно с двамата.
— Е — отбеляза Грийвс, — трябва да призная, че всичко стана доста експедитивно.
Каупъруд се усмихна.
— Сигурно у вас в Америка на това му викат „бързи темпове“? — намеси се Хеншоу.
— Просто трезв подход от страна на всички участници — каза Каупъруд. — Ако това е американска черта, много добре! Ако е английска — също! Но не забравяйте, че за сделката бяха необходими един американец и двама англичани!
Щом те си тръгнаха, Каупъруд извика Сипънс.
— Не знам дали ще ми повярвате или не, Де Сото — каза той, когато Сипънс дойде, — но току-що купих тази ваша Чаринг Крос.
— Виж ти! — възкликна Сипънс. — Чудесно!
Той вече се виждаше като главен директор на строежа.
Всъщност Каупъруд наистина искаше да го използва тъкмо като такъв, поне в началото, докато потръгнат нещата. Защото Сипънс му се струваше прекалено американец, а това щеше да дразни големите финансисти в Лондон, с които щеше да му се наложи да работи.
— Я вижте това — и Каупъруд взе от бюрото си лист хартия — предварителния, но обвързващ и двете страни договор, който бяха подписали с Грийвс и Хеншоу. Протегна му и кутия с дълги пури, обвити със станиол. Сипънс си взе една и се зачете.
— Чудесно! — възкликна той накрая, като държеше пурата настрани. — Какъв фурор ще стане само, когато прочетат това в Чикаго и Ню Йорк, че и тук! Боже господи! Само да го публикуват, и новината ще обиколи целия свят.
— Тъкмо за това искам да поговорим, Де Сото. Такова едно съобщение, при това така скоро след пристигането ми… боя се, че ще се получи отрицателен резултат… не, не в Америка… там нека се дивят и ядосват… но той ще се отрази лошо на цените на тукашните разрешителни. Те сигурно ще се вдигнат, ако съобщим за договора си. — Той помълча. — А особено като разберат колко много пари се залагат наведнъж за една-единствена линия, при това неголяма — около сто хиляди лири, защото аз естествено ще трябва да я построя или ще загубя около седемдесет хиляди.
— Точно така, шефе — съгласи се Сипънс.
— Колко е нелепо — продължи Каупъруд замислено. — Ние с вас стареем, пък се захващаме с начинание, което, успешно или не, не ни е чак толкова важно. Защото колко още ни остава, Сипънс? За какво са ни тези пари?
— И все пак искаш да я построиш, шефе!
— Така си е — каза Каупъруд. — А и на двамата какво ни трябва — малко нещо за ядене, за пиене, за развлечение — и толкова. Изненадва ме, че така се вълнуваме. Нали и ти си учуден от себе си, Сипънс?
— Е, шефе, мога ли да говоря от твое име! Ти си велик и с каквото и да се захванеш, все е значимо. А пък за мене то е някаква игра, която съм започнал. Едно време всичко ми се струваше по-важно, отколкото сега. И сигурно съм бил прав, защото ако не бях запретнал ръкави да пробивам, животът щеше да ми се изплъзне и нямаше да постигна нещата, които съм постигнал. И май това е истината: все да си зает с нещо. Животът е игра, а ние — щем не щем, трябва да си изпълняваме ролите.
— Е — каза Каупъруд, — твоята роля скоро ще стане главна, ако се заемем да построим тази линия в срок.
И той потупа по гърба своя дребен енергичен приятел.
Когато съобщи на Беренис за сделката, тя реши, че е добре да отпразнуват случая. Та нали тъкмо тя го бе тласнала към това лондонско приключение? И сега това момиче най-после се приобщи към големия делови свят, който някога бе съзирала смътно. Когато усети приповдигнатото настроение на Каупъруд, Беренис извади бутилка, за да пийнат за успеха на делото, както и за тях двамата.
В един момент тя не се сдържа и попита дяволито:
— А случайно да си виждал твоя, нашия, лорд Стейн?
— Нашия ли? — Засмя се той. — Не е ли по-точно „твоя“ лорд Стейн?
— Моя и твоя — отвърна Беренис. — Защото може да помогне и на двама ни, нали?
„Какво същество! — помисли си Каупъруд. — Колко е дръзка и самоуверена тази хлапачка!“
— Така си е — отвърна той примирено. — Не, още не съм се запознал с него, но признавам, че е важна личност. И може да стане така, че от него да зависи много. Но със или без Стейн аз ще осъществя този проект.
— Със или без Стейн ти ще постигнеш това, което искаш — каза Беренис. — Много добре го знаеш, както и аз. От никого нямаш нужда, нито дори от мен и отиде при него и хвана ръката му.