Теодор Драйзер
Стоик (25)

ГЛАВА XXV

В края на седмицата семейство Каупъруд се озова сред многото интересни гости на лорд Хадънфийлд в имението му Беритън. Това бе внушителна сграда, рожба на английската архитектура от XVI век, в югоизточната част на Хардаунската равнина, посред добре поддържано наследствено имение, На северозапад сградата гледаше към мрачната, подобна на безбрежно море равнина със залюляните й зелени пасища, които стотици години се бяха опълчвали срещу орача, сеяча и строителя. И богатите, и бедните я ценяха заради разнообразния дивеч — най-вече зайци и сърни, и там често се устройваше лов и пристигаха ловци с червени униформи, с коне и хрътки. Фасадата на къщата гледаше на югозапад, към покрити с гори склонове и поля, посред които бе разположен Литъл Беритън, пазарно градче с къщи със сламени покриви, което придаваше идиличен вид на околността.

Хадънфийлд, който посрещна семейство Каупъруд на гара Беритън, си беше същият изискан весел тип от преди пет години. Поради приятните си спомени от Америка той се радваше да ги види и докато им показваше наистина забележителните морави и дворове, се обърна към Ейлийн:

— Мислех си, мисис Каупъруд, дали равнината няма да ви подейства на вас и на съпруга ви потискащо. Затова ви определих стаи с изглед към градината. В гостната сега е сервиран чай, ако искате, можете да се подкрепите след пътуването.

Въпреки че техният дом в Ню Йорк бе много по-разкошен и пълен е прислуга, въпреки че мъжът й бе много по-богат от този лорд, Ейлийн поне за момент предпочете да има всичко това тук. Такъв замък, такова сигурно положение и какви ли не видни познати! И да не трябва повече да се бори. Да намери покой. От друга страна, Каупъруд, макар обстановката да му харесваше, не остана поразен, нито дори впечатлен от титлата и получения наготово имот. Той бе създал своето богатство и слава сам.

Гостите на Хадънфийлд за събота и неделя бяха смесено, но изискано общество. Предишния ден от Лондон бе пристигнал сър Чарлс Стоунледж, известен актьор от лондонските театрални среди, но иначе превзета и изкуствена личност, която не изпускаше възможност да гостува на свои приятели и познати от аристокрацията. Той бе довел мис Констанс Хатауей, актриса, която играеше в прочутата тогава пиеса „Чувство“.

Съвсем различни от тях бяха лорд и лейди Етиндж; той — преуспял в железопътния и корабния бизнес, едър, цъфтящ, властен мъж, който обичаше да пие доста и в такъв случай ставаше по-дружелюбен. В трезво състояние обаче бе склонен да подхвърля по някоя дума, но не и да води лек разговор. За разлика от него лейди Етиндж бе изключително тактична. Сега лорд Хадънфийлд я бе поканил да бъде домакиня на замъка. Тя добре познаваше настроенията и навиците на мъжа си и ги понасяше търпеливо, но като отстояваше собствената си личност. Беше едра и здраво сложена, с изпъкнали сини вени, червени бузи и доста хладни сини очи. Някога явно е била хубава и мила шестнадесетгодишна девойка и добре го помнеше, а и лордът също. Тогава той я бе ухажвал пламенно. Лейди Етиндж имаше по-добро чувство за мярка от съпруга си. Потомък на стар, богат род, той ценеше произхода повече, отколкото постиженията на човека, макар че самият доста активно се занимаваше с бизнес. Жена му обаче, макар и също от знатен произход, по-добре съзнаваше, че ликът на времето се е променил, и се възхищаваше на такива нетитулувани гиганти като Каупъруд.

Тук бяха и лорд и лейди Босвайк, и двамата млади, елегантни и много симпатични. Играеха всякакви спортове, обичаха картите и конните състезания и навсякъде ги посрещаха добре заради веселия им нрав. Тайно те се присмиваха на Етиндж и жена му, но същевременно оценяваха общественото им положение и гледаха да им се харесат.

Един истински важен гост — поне в очите на Хадънфийлд и Етиндж — бе Абингтън Скар. Човек с доста съмнителен произход — нямаше нито титла, нито род, — той все пак бе направил финансов фурор навремето. През последните четири години бе организирал компания за отглеждане на добитък в Бразилия. Акционерите й печелеха доста добре от нея. Сега смяташе да отглежда овце в Африка и бе получил от правителството разрешително при нечувано изгодни условия. Като се прибавят и умението му да свежда до минимум разходите и да намира пазари, очакваше се скоро той да стане милионер. И най-злостните нападки срещу него от страна на тези, които го подозираха в какво ли не, досега не бяха успели ни най-малко да му навредят. Хадънфийлд и Етиндж се възхищаваха от успехите му, но още не бяха готови.да участвуват в неговия бизнес. От време на време купуваха от акциите му, но и бързо ги продаваха. Сега Скар се бе захванал с нещо ново, което да му донесе бърз и голям успех — линията Бейкър Стрийт — Уотърлу, за която бе получил разрешително от Парламента. И тъкмо в тази връзка неочакваната поява на Каупъруд го заинтригува много.

Тъй като Ейлийн дълго се гласи пред огледалото, семейство Каупъруд закъсня за обеда. Когато двамата влязоха в гостната, повечето гости вече се бяха събрали и от чакането на лицата им бе изписана досада. Особено Етиндж бе твърдо решил да не обръща голямо внимание на семейство Каупъруд. Но щом те се появиха и Хадънфийлд ги посрещна сърдечно, другите веднага се обърнаха към тях, забравиха раздразнението си и проявиха искрен интерес към американците. Етиндж едва се надигна от стола и кимна сковано, когато ги запознаваха, но не пропусна да огледа внимателно Каупъруд. А лейди Етиндж, която бе чела всичко за него в английската преса, веднага реши, че след мъжа й Каупъруд е най-важната личност в тази компания. Тя му прости спонтанно за Ейлийн, като прецени, че се е оженил рано, а след това философски е решил да търпи този неудачен брак. А Скар бе достатъчно проницателен, за да види, че е в присъствието на един от господарите на техния свят.

След дългата самота в Ню Йорк Ейлийн сега се чувствуваше неудобно в това общество и всячески се постара да се държи естествено, но успя само да покаже прекалена любезност и дори възторженост, като непрекъснато се усмихваше на всички. Във всяка дума се усещаше колко неуверена е в себе си. Каупъруд забеляза всичко, но реши, че ще се справи и за двамата, затова с присъщата си дипломатичност се обърна към лейди Етиндж като към най-възрастната и очевидно най-забележителната гостенка.

— Малко съм ходил сред английската природа — каза той съвсем, просто, — но трябва да призная, че дори най-повърхностните ми впечатления този следобед напълно оправдават възхищението, с което се ползва тя.

Да, така си е — отвърна лейди Етиндж, любопитна да узнае какви са вкусовете и склонностите му. — Значи наистина сте очарован?

— Да и мисля, че мога да обясня защо. Оттук е тръгнало това, с което се слави сега моята страна. — Каупъруд наблегна на думата „сега“ и тя го забеляза. — Да вземем например италианската култура продължи той, — ние я ценим като култура на нация, съвършено различна от нашата; същото може да се каже за Франция и Германия. Но тук съвсем естествено и с голяма симпатия разпознаваме първоизточниците на нашата собствена култура и развитие, дори ако не сме съвсем от английски произход.

— Твърде мило говорите за Англия — каза лейди Етиндж. — Вашият род оттук ли е?

— Да, родителите ми бяха квакери. Възпитан съм с тяхната сурова простота и го съзнавам.

— Боя се, че не всички американци са така сърдечни.

— Мистър Каупъруд е добре осведомен за всяка страна — каза лорд Хадънфийлд, като се приближи, — защото е похарчил цяло състояние в продължение на дълги години, за да събере произведения на изкуството отвсякъде.

— Колекцията ми е съвсем скромна — каза Каупъруд. — Гледам на нея просто като на едно начало.

— А тези произведения на изкуството се помещават в един от най-красивите музеи, които някога съм виждал — продължи лорд Хадънфийлд, като се обърна към лейди Етиндж. — Това е домът на мистър Каупъруд в Ню Йорк.

— Имах удоволствието да присъствам на разговор за вашата колекция, когато бях последният път в Ню Йорк, мистър Каупъруд — намеси се Стоунледж. — Вярно ли е, че сте дошли, за да я попълните? Май четох нещо такова във вестниците.

— Това са само слухове — отвърна Каупъруд. — В момента не събирам нищо друго освен впечатления. Просто минавам през Англия на път за Европа.

Предоволна от успеха, който мъжът й явно постигаше, по време на обеда Ейлийн изпадна в еуфория и се наложи Каупъруд да й хвърли няколко въпросителни погледа, тъй като много държеше да направи добро впечатление. Много добре се бе запознал с финансовите операции на Хадънфийлд и Етиндж, а ето тук се оказа и Скар, който, както бе узнал, се интересува от строежа на подземна линия. Лорд Етиндж несъмнено би могъл да му бъде много полезен със своите връзки и нямаше, да е лошо Каупъруд да узнае нещо повече по този въпрос в разговора си с лейди Етиндж. Тя самата му помогна, като заговори съвсем открито за политическата му дейност. Той бил тори и имал тесни връзки с лидерите на тази партия. В най-скоро време се очаквало да получи висок пост в Индия. Зависело от някои промени в политическата обстановка във връзка с Бурската война, която тогава разтърсваше Англия. До този момент англичаните почти непрекъснато понасяли загуби. Сега те се заели да сложат край на неблагополучията си и щели да го направят, каза тя, а Каупъруд тактично се съгласи с нея.

Докато поддържаше непринуден разговор по време на обеда, той непрекъснато си мислеше кой от тези хора може да бъде полезен за него или за Беренис. Лейди Босвайк го покани в дома си в Шотландия, След като дамите напуснаха масата, Скар пръв се приближи към него, попита го дали възнамерява да остане дълго в Англия и го покани в дома си в Уелс, Дори Етиндж вече се отпусна и заговори за американската политика и международното положение.

Отношенията им се подобриха още повече в понеделник, когато излязоха на лов и Каупъруд се оказа добър стрелец. Изобщо до края на гостуването им той си спечели възхищението на всички гости на Хадънфийлд, макар че не можеше да се каже същото за Ейлийн.