Теодор Драйзер
Стоик (23)

ГЛАВА XXIII

В едно облачно априлско утро „Кайзер Вилхелм Велики“ се приближи към пристанището в Саутхамптън. Слънцето едва пробиваше през гъстата английска мъгла. Облечен в елегантен сив делови костюм, Каупъруд стоеше на горната палуба и наблюдаваше тихото пристанище и невзрачните къщици по брега. Ейлийн беше до него в най-разкошния си пролетен тоалет. Край тях кръжаха прислужницата й, Уилямс, слугата на Каупъруд, и личният му секретар Джеймисън. Долу на пристана стояха Джаркинс и Клурфейн заедно с група репортери, които умираха от нетърпение да попитат Каупъруд верен ли е слухът — пуснат от Джаркинс, — че идва в Лондон, за да купи една прочута колекция от картини, собственост на някакъв английски пер, за когото той не бе и чувал.

В последния момент Толифър обяви, че няма да слезе от кораба с тях, а ще продължи до Шербур и по-нататък до Париж. Каупъруд оцени високо този му тактически ход. Но Толифър също така съобщи най-небрежно, като се постара да го чуе и Ейлийн, че ще пристигне в Лондон следващия понеделник или вторник, когато се надява да има удоволствието да се види със семейство Каупъруд, преди те да заминат за континента. При което Ейлийн потърси погледа и одобрението на мъжа си и като ги получи, заяви, че те ще се радват да ги посети в „Сесил“.

В този момент Каупъруд се наслаждаваше с пълна сила на своята значимост и благополучие. Щом се настаняха и той се отървеше от Ейлийн, веднага щеше да отиде в „Кларидж“, където Беренис го чакаше с майка си. Усети се млад — Одисеи, който поема на ново тайнствено пътешествие! Радостта му растеше и от факта, че е получил телеграма на испански: „Слънцето огрява Англия, на която ще стъпи кракът ти. Сребърна врата се отваря пред твоите успехи и слава. Морето бе сиво без теб, от златен по-златен.“ Беше от Беренис, разбира се, и той се усмихна при мисълта, че ще я види.

Репортерите го обградиха. „Закъде заминава?“, „Вярно ли е, че е ликвидирал всичките си чикагски предприятия?“, „Наистина ли е пристигнал в Англия, за да купи прочутата картинна колекция, както се говори?“ На всички тези въпроси той благоволи да отговори сдържано, но усмихнато. Всъщност е пристигнал на дълга лятна почивка, тъй като отдавна не си е позволявал такова нещо, обясни Каупъруд. Не, не е ликвидирал всичките си чикагски предприятия, само ги е реорганизирал. Не, не е дошъл да купи колекцията на Феърбанкс. Виждал я е и много се възхищава от нея. Но дори не му е известно, че тя се продава.

И през цялото време Ейлийн се перчеше край него доволна, че си е възвърнала старото величие. „Илъстрейтид Нюс“ бе изпратил художник, за да й направи скица.

Когато репортерите поутихнаха, Джаркинс и Клурфейн веднага се присламчиха към него, за да изразят почитанията си и да го помолят да не прави никакви изявления, докато не говори с тях. На което Каупъруд отвърна:

— Много добре, щом желаете.

По-късно в хотела Джеймисън му доложи за пристигналите телеграми. А в стая 741 бе отседнал мистър Сипънс и чакаше да бъде извикан. Получи се и покана от лорд Хадънфийлд, с когото Каупъруд се бе запознал преди години в Чикаго, да му гостуват за края на седмицата. Някакъв прочут южноафрикански банкер, евреин, в момента в Лондон, канеше Каупъруд на обед, за да обсъдят някои делови въпроси във връзка с Южна Африка. Германският посланик изпращаше поздравите си и пишеше, че ще се радва да посрещне мистър Каупъруд на обед в посолството в удобно за него време. От Париж дойде телеграма от мистър Доулан от Филаделфия: „Ако минете през този градец, без да сте се поразходили из него с мен, ще наредя да ви задържат на границата. Не забравяйте, че знам за вас толкова, колкото и вие за мен.“

Сякаш самата богиня на съдбата размахваше криле над главата му.

По-късно, след като се увери, че Ейлийн се е настанила удобно в апартамента си, той повика Сипънс и изслуша доклада му. Няма никакво съмнение, донесе Сипънс, нетърпелив, суетлив като птичка с новия си пролетен костюм, че Грийвс и Хеншоу съвсем са се объркали. И все пак за Каупъруд най-добрият начин да се вклини тук е договорът за линията, която те държаха в ръцете си. Двамата ще отидат да я огледат утре. Но много по-важно, разбира се, е да се установи контрол върху централния кръг, защото от него зависи всяко разширение на мрежата. Чаринг Крос може много изгодно да се свърже с кръга и ако Каупъруд притежава тази линия или поне контролния пакет акции, ще бъде в много по-изгодна позиция да се заеме с централния кръг или с някои други линии. Освен това има много разпръснати договори у спекуланти, които са ги взели с надеждата да намерят по-късно строители и акционери за тях. Всичко това може да се разучи по-подробно.

— Да, въпросът е как да подходим — каза Каупъруд замислено. — Твърдите, че Грийвс и Хеншоу са закъсали, но те още не са се обърнали към мен. Междувременно Джаркинс явно е говорил с Джонсън от Електротранспортната компания и Джонсън се е съгласил с него на следното — аз да не предприемам нищо, преди той да събере група бизнесмени, които се интересуват от централния кръг — вашият човек, Стейн, предполагам, ще е един от тях, — а Джонсън да се срещне с всичките заедно и да обсъдим цялата мрежа. Но в такъв случай сигурно ще трябва да не водя преговори с Грийвс и Хеншоу и да оставя линията Чаринг Крос да бъде върната на Електротранспортната компания поради липса на средства, а тъкмо това не искам. Защо да им давам такъв коз в ръцете? При тези думи Сипънс скочи:

— Недей, шефе! — почти изписука той. — Не го прави! Ще съжаляваш. Тези хора тук се държат здраво един за друг. Помежду си се карат, но появи ли се чужденец, се съюзяват и скъпо ще си платиш, ако нямаш какво да им противопоставиш. По-добре почакай до утре или до вдругиден и виж дали ще те потърсят Грийвс и Хеншоу. Сигурно ще прочетат във вестниците за пристигането ти и ако не се лъжа, ще те потърсят. Нищичко няма да спечелят, ако изчакват. Кажи на Джаркинс да не се среща с Джонсън, а ти свърши, каквото трябва, но първо ела с мен да видим маршрута на линията Чаринг Крос.

В този момент Джеймисън, който се бе наставил в съседната стая, донесе писмо, предадено на ръка. Като видя името на плика, Каупъруд се засмя, извади писмото, прочете го и го даде на Сипънс.

— Познах, Де Сото — заяви той весело. — Сега какво ще правим?

Писмото бе от Грийвс и Хеншоу и гласеше:

 

„Уважаеми мистър Каупъруд,

Научихме от днешните вестници за Вашето пристигане в Лондон. Ако желаете и ако Ви е удобно, бихме искали да се срещнем с Вас в понеделник или вторник идната седмица. Целта ни естествено е да поговорим по същия въпрос, който обсъждахме на 15 март в Ню Йорк.

Поздравяваме Ви с благополучното пристигане и Ви желаем много приятно прекарване.

Искрено Ваши Грийвс и Хеншоу.“

 

Сипънс щракна с пръсти тържествуващо.

— Видя ли? Аз какво ти казвах? — почти се смееше той. — Предлагат ти най-хубавия участък в Лондон, и то при твоите условия. Вземеш ли го в ръцете си, шефе, спокойно можеш да чакаш да ти предложат и другите разрешителни, раздадени на тоя и на оня, защото те веднага ще узнаят за Чаринг Крос и сами ще ти се предложат. Колко е нахален този Джонсън — да ти поставя условие да не предприемаш нищо, докато не се видиш с него — добави Сипънс сърдито, защото вече бе чул, че Джонсън е самоуверен и властен човек, и се бе настроил срещу него. — Разбира се, той има добри връзки, той и приятелят му Стейн. Но при твоите пари, способности и опит как могат да те спрат? Те не могат да задвижат едната Чаринг Крос, а какво остава за другите линии! Нищо няма да направят без теб!

— Сигурно е така, Де Сото — отвърна Каупъруд, като се усмихна сърдечно на предания си сътрудник. — Ще се срещна с Грийвс и Хеншоу вероятно в сряда и можеш да си сигурен, че няма да оставя нищо да се изплъзне между пръстите ми. А утре? Какво ще кажеш да огледаме не само Чаринг Крос, но и главните линии?

— Чудесно, шефе! Удобно ли е в един часа? До пет ще мога да ти покажа всичко.

— Добре. А, момент! Помниш ли Хадънфийлд, лорд Хадънфийлд, който дойде преди няколко години в Чикаго и вдигна такъв шум? Всички го канеха — семействата Палмър, Фийлдс, Лестър? И в къщи е идвал. Такъв един самоуверен тип, човек на живота.

— Да, да, помня го — отвърна Сипънс. — Май искаше да купи акции за месоконсервната индустрия.

— И от моите предприятия също. Аз като че ли не съм ти го казвал.

— Не — каза Сипънс заинтригуван.

— А тази сутрин получих телеграма от него. Кани ме в имението си, май е в Шропшър, за края на идната седмица. — Той взе една телеграма от бюрото си. — Имението Беритън в Шропшър.

— Много интересно. Той е акционер, а може би и един от директорите на управителния съвет на линията Сити — Южен Лондон. Утре ще разуча всичко за него. Може би се интересува от разширяването на Лондонското метро и затова иска да се види с теб. Ако наистина е така и е приятелски настроен, ще ти дойде много добре. След като си чужденец в чужди земи…

— Да, много добре разбирам — каза Каупъруд. — Ще взема да отида. Ти гледай да разбереш нещо повече. Ще се видим тук в един часа.

Сипънс се измъкна бързо. Джеймисън влезе след него с нови писма и телеграми, но Каупъруд махна с ръка.

— Не, не, Джеймисън. С нищо няма да се захващам до понеделник. Пишете на Грийвс и Хеншоу, че с удоволствие ще се срещна с тях във вторник в единадесет часа. Свържете се с Джаркинс и му кажете да не предприема нищо, докато не говори с мен. Телеграфирайте на онзи лорд Хадънфийлд, че мистър и мисис Каупъруд с удоволствие приемат поканата му, и купете билети. Разучете също как се стига до имението му. Ако дойде още нещо, просто го оставете на бюрото ми. Ще го видя утре.

Той излезе от стаята, взе асансьора и хвана файтон на улицата. Каза на човека да кара към Оксфорд Стрийт, но след две пресечки вдигна прозорчето на тавана и викна на файтонджията:

— Завийте по Юбъри Стрийт, наляво.

Като слезе, се запъти по заобиколен път към хотел „Кларидж“.