Теодор Драйзер
Стоик (17)

ГЛАВА XVII

След като пристигна в Лондон, Джаркинс веднага съобщи на партньора си Клурфейн главозамайващата новина, че великият Каупъруд май наистина се интересува от цялата лондонска подземна железница! Описа му поведението и думите на Каупъруд и му обясни колко много са сгрешили, като не са усетили навреме, че човек с такива огромни капитали не би се занимавал само с някаква си малка подземна линия. Колко смешни са Грийвс и Хеншоу, като си въобразяват, че могат да го спечелят само с петдесет процента от тяхната линия! Такива условия той в никакъв случай не би приел. Ще се задоволи само с петдесет и един процента, които да му осигуряват контролния пакет. Как мисли Клурфейн, ще могат ли Грийвс и Хеншоу да намерят пари за своята линия в Англия?

Клурфейн, едър, пълен холандец, колкото ловък в дребните практически задачи, толкова и неспособен на сделки, които изискват размах и дързост, му отговори:

— В никакъв случай! Имаме прекалено много такива договори. Твърде много компании се борят за отделните линии. И никоя не желае да се обедини с друга и да осигури на обществото удобен маршрут на разумна цена. Изпитал съм го на гърба си, защото от години пътувам из Лондон. Ами помисли си, има две централни линии, Метрополитън и Районната, които обхващат деловия център на Лондон — и той изтъкна някои от практическите и финансовите грешки, направени при изграждането на тези две линии, както и възникналите от тях трудности.

Компаниите така и не се съгласили да се обединят и да построят нови линии, нито пък да електрифицират и да модернизират старите. Все още използвали парни локомотиви в тунелите и на откритите места. Единствената компания, която изобщо проявявала някакъв разум, била „Сити — Южен Лондон“, която построила линията от Паметника^[1] до Клапам Комън и пуснала по нея електрически влакове с трета релса. Те вървели гладко, били добре осветени и това била единствената добре поддържана отсечка в града. Но била твърде къса. На колелото пътниците трябвало да се прекачват в да плащат допълнително. Лондон определено се нуждаел от човек като Каупъруд или от неколцина английски финансисти, които да се обединят, за да финансират и разширят мрежата.

А колкото до новите линии, Каупъруд би могъл да получи концесия например за тази от Бейкър Стрийт до Уотърлу, която е в ръцете на един англичанин на име Абингтън Скар. Скар имал договора вече от шестнадесет месеца и нищо не предприел. А се говорело и за нови разклонения на Районната, но и в двата случая бил необходим капитал.

— Всъщност — заключи Клурфейн, — ако Каупъруд наистина иска Чаринг Крос няма да му е много трудно да я получи. Преди две години Електротранспортната компания се отказа да я финансира. Договорът премина в ръцете на тези двама инженери, но те сигурно не са получавали никакви други предложения, освен това на Каупъруд. Пък и те не са специалисти по транспорта и ако не намерят някой, който да има пари колкото Каупъруд, едва ли ще осъществят проекта си.

— Е, няма какво да се грижим за тях, нали? — заяви Джаркинс.

— Вярно — отвърна Клурфейн. — Но ми се струва, че трябва да помислим за някои от хората, които са свързани с двете стари централни линии, Районната и Метрополитън, или за някои от банкерите на Треднийдъл Стрийт и да видим какво ще стане. Ти познаваш Крошоу от „Крошоу и Воукс“. Те се опитаха да намерят пари за Грийвс и Хеншоу, откак двамата са се заели с този проект. Не успяха, разбира се, както не успя и Електротранспорта ата компания преди тях. Твърде много искат.

— Електротранспортната ли? — попита Джаркинс. — Че нали тази компания имаше проекта в началото? Що за хора са те?

Клурфейн набързо си припомни ред неща във връзка с тях, не всичко, което Сипънс бе разкрил, но достатъчно, за да заинтересува двамата мъже. Сега от въртопа на паметта му изплуваха Стейн, Райдър, Булок и Джонсън, но най-вече Джонсън и Стейн. Те бяха от главните организатори на проекта Чаринг Крос — Хампстед, Стейн беше аристократ, притежател на много акции на Районната, а също така и на Сити — Южен Лондон; Джонсън бе съветник на Стейн и юрисконсулт както на Районната, така и на Метрополитън и притежаваше акции и от двете линии.

— А защо не се срещнем с този Джонсън? — попита Джаркинс, превърнал се целият в слух поради раздора си с Каупъруд. — Той сигурно доста добре е осведомен какво става.

Клурфейн стоеше до прозореца и гледаше към улицата.

— Чудесно! — възкликна той и се обърна с лице към Джаркинс. — Защо не? Само че… — той млъкна и погледна предпазливо Джаркинс. — Дали е коректно? Както разбирам, нямаме право да казваме, че представляваме Каупъруд. От думите ви ми става ясно — той се е съгласил само да изслуша Грийвс и Хеншоу в Ню Йорк, защото ние го помолихме. Не ни е възлагал да вършим нищо във връзка с тях.

— Във всеки случай ми се струва добре да сондираме този Джонсън — отвърна Джаркинс, — да му подхвърлим, че Каупъруд или някой друг известен милионер се интересува от идеята за обединяването на някои от линиите. Да му намекнем също, че ако неговата компания успее да си върне линията Чаринг Крос, ще може да я препродаде на него. В такъв случай като посредници, които са ги свързали, ние можем да получим доста добра комисиона. Освен това, ако успеем сега да купим някоя. и друга акция и да я препродадем от името на Каупъруд или от тяхно име, можем да останем в предприятието като агенти по покупко-продажбата. Защо не?

— Не е лоша тази идея — каза Клурфейн оживен. — Ще ида да го потърся по телефона.

Той се затътри към съседната стая, но изведнъж се спря и погледна Джаркинс.

— Най-лесно ще е да го помолим за консултация по наш финансов проблем, за който не искаме да говорим по телефона. Той ще си помисли, че го чака хонорар, и ние ще го оставим в това заблуждение, докато му обясним за какво става дума.

— Добре — каза Джаркинс. — Да му се обадим сега.

След като много предпазливо се обясни с Джонсън по телефона, Клурфейн се обърна и рече:

— Каза да се видим утре в единадесет часа.

— Чудесно! — възкликна Джаркинс. — Мисля, че сега сме на прав път. Във всеки случай действаме. А ако той лично не се заеме, може пък да познава подходящ човек.

— Точно така, точно така — повтори Клурфейн, който в този миг бе загрижен главно да му се признае полагаемата му се заслуга за този бизнес. — Толкова се радвам, че се сетих за него. Това може да се окаже най-големият ни удар.

— Точно така, точно така — пригласяше му Джаркинс, който бе въодушевен, но не чак толкова, защото съжаляваше, че идеята не е хрумнала на него. Защото Джаркинс винаги се бе смятал не само за мозъка, но и за движещата сила на тази комбинация.