Теодор Драйзер
Стоик (16)

ГЛАВА XVI

Тъй като трябваше да съгласува поне някои подробности с Толифър, за да постигнат двамата успех в плана си за Ейлийн, Каупъруд реши да й каже за предстоящото след няколко седмици пътуване до Лондон и да й предложи да го придружи. Сетне щеше да съобщи за това на Толифър и да му обясни, че очаква от него да я забавлява по пътя, за да не се измъчва тя както преди от пренебрежението на съпруга си. По това време Каупъруд бе в превъзходно настроение. След дългия трагичен разрив помежду им сега очакваше нещата да се уредят така, че да се облекчи болката й и да се постигне поне привидно покой помежду им.

Когато го видя — здрав, самоуверен, ведър, с гардения на ревера си, със сива шапка, сиви ръкавици, размахал бастуна си, — Ейлийн едва се сдържа да не му се усмихне по-мило, отколкото смяташе, че той заслужава. Каупъруд започна веднага да й разказва за своите работи. Прочела ли е във вестниците, че един от най-големите му врагове в Чикаго е починал? Е, една грижа по-малко! Какво ще обядват? Той би искал Ейдриан да приготви писия със сос „Маргери“, ако не е вече късно. Между другото, бил е доста зает, ходил е до Бостън и Балтимор и скоро трябвало да замине за Чикаго. А онази работа в Лондон… работи по въпроса и скоро може да му се наложи да пътува и дотам. Тя би ли искала да го придружи? Разбира се, в Лондон той ще бъде много зает, но Ейлийн може да замине за Париж или Биариц и двамата да се срещат там за почивните дни.

Изненадана от тези нови събития, Ейлийн се наведе напред, както седеше на стола, а очите й грейнаха от радост. Сетне се усети, спомни си истинските си отношения с този свой съпруг и се отпусна назад. Прекалено много я бе мамил, за да е сигурна за каквото и да е. И все пак тя реши да приеме тази покана като искрено желание на Каупъруд да бъде с нея.

— Чудесно! Наистина ли искаш да дойда? — попита Ейлийн.

— Нима иначе щях да те каня? Разбира се, че искам да съм с теб. За мен това е сериозно начинание. Може да успея, а може и да се проваля. Във всеки случай — и тук той прибягна отново до обичайните си спасителни лъжи, така ласкави, че я пробождаха в самото сърце — ти беше с мен в началото на другите ми две начинания. Защо да не си и сега, при третото?

— Да, Франк, бих искала да бъда с теб, ако ти намериш за добре. Би било чудесно. Когато решиш, аз ще съм готова. Кога отплаваме, с кой кораб?

— Ще наредя на Джеймисън да провери и ще ти кажа — отвърна Каупъруд. Джеймисън бе личният му секретар.

Ейлийн отиде до вратата и звънна на Кар, за да се разпореди за обяда. Чувствуваше се цялата съживена както някога, когато бе част от живота му, от неговата мощ и успехи. Тя нареди на Кар също така да извади куфарите и й съобщи в какво състояние са.

Тогава Каупъруд изрази загриженост за здравословното състояние на тропическите птички, които бе изписал от чужбина за оранжерията си, и предложи да отидат да ги видят. В превъзходно настроение Ейлийн пристъпваше бързо до него и го наблюдаваше, докато той оглеждаше двата игриви папагала от Ориноко и свиркаше на мъжкия, за да го накара да му отвърне с пронизителния си писък. Изведнъж Каупъруд се обърна към нея и й каза:

— Нали знаеш, Ейлийн, винаги съм искал да превърна тази къща в наистина хубав музей. Непрекъснато купувам нови неща и скоро ще имам една от най-забележителните частни колекции. Напоследък все си мисля как да направим с теб така, че когато ме няма вече, а това рано или късно ще стане, тя да се съхрани не толкова в памет на мен, колкото да радва хората, които обичат такива неща. Тъкмо се каня да правя ново завещание и ще трябва да обмисля тези неща.

Ейлийн бе озадачена от думите му. Какво означаваха те?

— Скоро ще навърша шестдесет години — продължи той спокойно — и макар да не се каня да умирам, непременно трябва да уредя някои неща. Като изпълнители на завещанието ми ще назова мистър Доулан от Филаделфия и мистър Коул, както и тамошното Централно акционерно дружество. Доулан и Коул разбират от финансовата и правната част на въпроса и съм сигурен, че ще изпълнят желанията ми. Но тъй като смятам да ти оставя къщата, за да я обитаваш, докато си жива, защо да не те свържа с Доулан и Коул, за да можеш или сама да отвориш къщата за обществеността, или да дадеш разпореждания в този смисъл. Искам домът ни да е красив и да си остане такъв, след като умра.

Ейлийн се развълнува още повече. Не знаеше какво е накарало мъжа и да я намеси в деловите си работи, но се почувствува поласкана и доволна. Може пък да е започнал да гледа по-трезво на живота.

— Знаеш ли, Франк — каза тя, като се опитваше да не издава вълнението си, — винаги съм взимала присърце всичко, свързано с теб. Никога не съм имала друг живот извън тебе и не искам да имам, макар че ти вече не можеш да кажеш същото. Но що се отнася до тази къща, ако ти ми я оставиш или ме направиш един от изпълнителите на завещанието си, можеш да бъдеш сигурен, че няма да променя нищо в нея. Никога не съм си въобразявала, че имам твоя вкус или познания. Просто знай, че твоите желания винаги ще бъдат свещени за мен.

Докато тя говореше, Каупъруд бодеше с пръст зелено-оранжевия папагал макао, чийто писклив глас заедно с дръзкото му оперение никак не подхождаха на тържественото му настроение. И все пак думите на Ейлийн го трогнаха, той протегна ръка и я потупа по рамото.

— Знам, Ейлийн. Просто ми се ще двамата да гледахме еднакво на живота. Но тъй като това не се получава, бих искал да направя възможно най-добрия компромис, защото знам, че каквото и да е станало и да става между нас, ти ме обичаш и сигурно ще ме обичаш и занапред. И, ако щеш вярвай, готов съм щедро да ти се отблагодаря, стига да мога. Затова правя каквото е по силите ми — тази работа във връзка с къщата и още някои неща, за които ще си поговорим.

По-късно, докато обядваха, той й каза за намерението си да направи дарение — болница, оборудвана с големи изследователски лаборатории, както и още няколко други неща. Посочи й, че в тази връзка ще му се налага често да идва в Ню Йорк и да отсяда в тази къща. В такива случаи ще предпочита тя да си е там. Разбира се, понякога и Ейлийн ще пътува в чужбина.

Като я гледаше така щастлива и доволна, Каупъруд мислено се поздрави, че е успял да я предразположи. Ако продължаваха така, всичко щеше да е наред.